Вирджиния Хенли
Жена на страстта (20)

Глава 19

През втората седмица на август Бес бе заета с разтоварването, разопаковането и подреждането на мебелите в Брадгейт. Модерният дворец от червени тухли бе масивна постройка с двадесет спални, така че имаше достатъчно място да се разположат нещата, които Франсис бе взела от Челси.

Бес се настани в стая в източното крило, далече от семейството, там обикновено отсядаха гостите. Понеже бе много заета, дните й минаваха бързо, но нощите бяха почти непоносими. Сама в леглото си, тялото й тъгуваше за Уилям и минаваха часове, преди най-после изтощението да я надвие и да заспи. Ала сънищата й бяха изпълнени със засмяното му лице и силното му тяло. Едновременно го обичаше и мразеше. Тихо го проклинаше, ругаеше и осъждаше, но в същото време копнееше за него.

Брадгейт бе разположен сред красиви овощни и цветни градини, каменни мостове се извиваха над бистрия поток, в който се стрелкаха пъстърви. Имаше дълбок кладенец на желанията, сенчести дървета и дълга тераса, по която бяха разпръснати удобни столове. Седнала в градината под топлите лъчи на августовското слънце, Бес се опитваше да отложи решението, което скоро трябваше да вземе. Отново и отново обмисляше всичките си възможности, но мислите й сякаш се въртяха в кръг и не успяваше да реши нищо. Знаеше, че много скоро ще трябва да се изправи с лице срещу фактите.

Помисли си дали да не се отърве от детето, но отхвърли мисълта с отвращение. Ала Бес знаеше, че ако иска да запази положението си в дома на Грей, ще трябва по един или друг начин да се откаже от бебето. Можеше да го роди тайно и да плати на някое семейство да го отгледа. Или да преглътне гордостта си и да се върне у дома. Семейството й щеше да й помогне. Можеше да остави детето при тях, поне щеше да е сигурна, че ще бъде обичано, а и понякога можеше да го посещава.

Внезапно осъзна, че не гордостта я възпираше. Огромната й амбиция правеше решението толкова трудно. Сложи ръце върху корема си. Бебето не бе виновно за нищо. Обзе я силно желание да го закриля. Обичаше го с цялото си сърце. Детето й бе част от нея, може би най-добрата част! Знаеше, че са едно цяло. Да се раздели с него, означаваше да се раздели със самата себе си. Осъзна още, че бе не по-малко амбициозна за детето си, отколкото за самата себе си.

Беше постигнала толкова много, изкачвайки се по социалната стълба — стъпало по стъпало, — и точно когато щеше да достигне целта си, съдбата бе дръпнала стълбата изпод краката й. За втори път щеше да загуби всичко, за което усилено се бе трудила. Прекрасните й планове за бъдещето се сринаха в руини и се налагаше да започне отначало. „Е, оцелях преди, ще оцелея и сега!“ — каза си младата жена.

Чувстваше се толкова изтощена, че едва имаше сили да се надигне от стола. Едва влачеше натежалите си нозе. Издържа някак си по време на вечерята, но когато седна да играе карти с Франсис и гостите й, с мъка сдържаше прозевките си. Искаше единствено да потъне в блаженото забвение на съня.

Франсис се засмя насреща й.

— Това е от провинциалния въздух, скъпа, действа приспивателно. Изгуби всички ръце, Бес. По-добре върви да си легнеш.

В стаята си Бес бавно се съблече, отвори широко прозореца и се покатери в леглото. Тази вечер бе толкова изморена, че заспа, щом главата й докосна възглавницата.

„Бес се събуди, изпълнена с ужас. Стаята бе празна, нямаше никакви мебели. Изтича на долния етаж и завари съдебните пристави да отнасят всичките й вещи. Бес ги умоляваше и плачеше, но напразно. Отвън чакаше каруца, в която бяха струпани оскъдните й мебели. Беше изхвърлена от къщата и нямаше къде да отиде. Страхът я заливаше на талази. Паниката я давеше. Когато се обърна, каруцата бе заминала, семейство Грей бе заминало и дори Брадгейт бе изчезнал. Бес бе загубила всичко, което имаше на този свят. В гърдите й се надигна ужас, задушаваше я, заплашваше да я погълне. Усещането за безкрайна празнота, напомняше разяждащ стомаха й глад, но по-мъчително. Бебето й го нямаше! Обзеха я отчаяние и безпомощност.“

Бес седна в леглото, събудена от собствения си писък.

Тъмнината я обгръщаше като мрачен покров. Ръката й се стрелна към корема, после с треперещи пръсти запали свещника върху тоалетната масичка. Отдъхна си облекчено; всичко си бе на мястото. Отново старият кошмар… Изправи се на колене и опря глава на тях, за да успокои силните удари на сърцето си; да изчака страхът да си иде.

Повдигна глава и видя, че вратата бавно се отваря. Сърцето й заблъска бясно в гърдите, когато Кавъндиш влезе в стаята. Дали пак не сънуваше? Заля я огромна вълна на ярост, която измести страха.

— Махай се! Как смееш да влизаш в стаята ми? Махай се веднага, свиня такава! — Огледа се за нещо, което да хвърли по него и дланта й се обви около свещника.

Той отгатна намерението й и бързо приближи към нея.

— Бес, аз съм, Уилям.

— Знам кой е, за бога! Що за наглост!

— Какво, по дяволите, ти става? — объркано попита той и протегна ръка, за да я погали по косата.

Бес рязко се отдръпна.

— Не ме докосвай! — извика тя.

Кавъндиш се втренчи смаяно в любимото лице. Какво, за Бога, я бе променило така? Сигурно е разликата в годините. Тя бе едва деветнадесетгодишна, докато той скоро навърши четиридесет.

— Вече е средата на август! — хвърли се тя към него. — Не съм те виждала от последния ден на юни! След като ти се отдадох и ти ме изостави! — Задъхваше се от гняв.

— Да съм те изоставил? Моя единствена любов, как можеш да си помислиш подобна нелепост? Не си се усъмнила в мен, нали, Бес? Кълна се в живота си, никога повече няма да те предам. Мислех, че вярата ни един в друг е непоколебима. Изминаха само седем седмици — едва ли би могло да се каже, че са благоприличен траурен период. Пък и аз бях доста зает, дните сякаш отлетяха. Продадох старата си къща и купих нова от приятеля си Уилям Пар. Предполагах, че двете с Франсис сте затънали до уши в планове.

— Какви планове? — сърдито попита Бес.

— Ти винаги имаш толкова ясна представа за нещата, които желаеш. Толкова си решителна и така държиш на своето, че аз не посмях да правя сватбените планове без теб.

— Ти никога не си ми предлагал да се омъжа за теб! — обвини го младата жена.

— Е, сега го правя. Би ли искала коледна сватба, скъпа?

— Коледна? — Бес бе толкова ужасена, че го зашлеви през лицето и избухна в сълзи.

Той я взе в прегръдките си и я притисна към гърдите си.

— Бес, какво не е наред?

— Бременна съм — прошепна тя.

Силните му ръце я обгърнаха.

— О, моя безценна любима, нищо чудно, че си се почувствала изоставена. — Залюля я нежно и я погали по косата. Винаги я бе смятал за толкова силна и уверена, а ето че зад привидната увереност се криеха страх и уязвимост. Уилям отметна завивките. — Стани и се облечи.

— Защо? — отдръпна се тя.

— Ще се оженим.

— Не бих се омъжила за теб, Роуг Кавъндиш, дори да си последният мъж на земята! — упорито заяви Бес.

— Ще направиш това, което ти казвам!

— Но сега е посред нощ! — слабо възрази тя.

— Какво общо има това? Ще събудим проклетия свещеник и ще дадем на Франсис храна за клюки. Е, ще се облечеш ли, или да те отнеса долу по риза?

Очите на Роуг блестяха развеселено и Бес нито за миг не се усъмни, че е способен да го направи. Спусна се към гардероба.

— Какво да облека? Искам да изглеждам красива.

— Ти винаги изглеждаш красива. — Притежаваше достатъчно разум, за да не съветва една жена какво да облече. — Побързай, след малко се връщам — предупреди я на излизане.

Бес избра рокля от кремава коприна с дълги ръкави, през чиито процепи се подаваше нефритенозелена тафта. Обу си чорапите и ги закопча с жартиери също в нефритенозелено. Цялата й умора се бе изпарила. Внезапно почувства, че пращи от енергия, а сърцето й запя. Когато Франсис пристигна, Бес се извини за късния час.

— Часът е едва два. Все още не бях си легнала. Доведох Сесили, за да ти направи косата. Всички в Лондон ще умрат от яд, че са пропуснали събитието. Кавъндиш е полудял. Защо, за бога, бърза толкова?

— Ще ти кажа защо — обади се от прага Уилям. Бес му хвърли толкова отчаян поглед, че сърцето му се сви от жал за нея. — Тя отново ми отказа. Никакво легло преди сватбата! Е, какво трябва да направи един полудял от страст мъж при тези обстоятелства?

Бес внезапно осъзна, че е двадесети август, същият ден, когато бе прокудена от Хардуик. Огромна буца заседна на гърлото й. Това бе нейният съдбовен ден, когато се случваха добри или лоши неща — неща, които завинаги променяха живота й. Усмихна се през сълзи и протегна ръка на Уилям.

Когато стигнаха до параклиса, Хенри и свещеникът вече ги чакаха. Бес се изненада, като видя, че скамейките са заети от благородните гости на семейство Грей. Присъстваха сър Джон Порт, комуто неотдавна бе присъдена благородническа титла, и съпругата му лейди Порт, членовете на семейството й Фицхърбърт. Там бяха и дъщерята на сър Джон и съпругът й граф Хънтингтън, както и техните приятели — граф и графиня Уестморленд. Бес бе изумена, че Уилям е близък с толкова благородни фамилии, но се досети, че това вероятно е свързано с положението му на кралски ковчежник.

Докато си разменяха брачните клетви, Бес имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от радост. Когато Уилям плъзна на пръста й сватбения пръстен с диаманти, всичките й съмнения се стопиха. А щом свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга и младата жена осъзна, че най-после е лейди Кавъндиш, щастието й нямаше граници.

Компанията побърза да се върне в големия салон. Някой бе набрал свежи рози от градината и всички посипваха пътя им с розови листенца. Когато младоженците пристъпиха прага, музикантите вече свиреха, а слугите разнасяха подноси с храна и вино.

Танцуваха до изгрев-слънце, след което Уилям хвана съпругата си под ръка и я отведе в набързо приготвения за младоженците апартамент. Разбира се, залости вратата, лишавайки развеселените гости от възможността да станат свидетели на първата им брачна нощ.

— Скъпа моя, когато ти казах да се облечеш, нямах предвид да навлечеш толкова много фусти.

— Да не би да очакваше да бъда гола под роклята?

— Тъкмо така си те представях — с прегракнал глас промълви той, опитвайки се да развърже връзките.

— В параклиса? — престори се на възмутена младоженката.

— Ако бяхме сами, щях да те просна гола пред олтара. Така съм зажаднял за теб.

Тя потърка гърдите си в неговите и реши да го подразни.

— Но минаха само седем седмици. Ти самият ми каза, че дните са отлетели, без да ги усетиш. — Отдръпна се с танцова стъпка от него, оставяйки го с фустата в ръце.

— Нощите бяха истинско мъчение! — нетърпеливо я последва той.

— Мъчение? Ти не знаеш какво означава тази дума. Да ти покажа ли? — Повдигна леко ризата си, давайки му възможност да зърне за миг червено-златистия триъгълник между бедрата й, и бързо я спусна.

— Лудетина!

Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.

— Ще те дразня, докато не започнеш да ме молиш.

Уилям й хвърли дяволит поглед и припряно се разсъблече. Застана гол пред нея.

— Предполагам, че изгаряш за мен. — Протегна ръце и я сграбчи. Едната му ръка повдигна края на ризата, а пръстът му погали тръпнещата й женственост. — Изгаряща и влажна — облиза пръста си, — мое малко медено гърненце.

Тя му се изплъзна, но вместо да избяга, се упъти право към голямото легло, докато той я наблюдаваше изпод натежалите си от желание клепачи. Бес се излегна върху възглавниците.

— Обичаш ли мед? — Гласът й бе дрезгав от страст. Потопи пръст в меденото си гърненце, после докосна зърната на гърдите си, навлажнявайки ги със сладкия сок.

Бе така великолепно невъздържана, че Уилям не можеше да устои на очарованието й, затова побърза да я вкуси. Приближи до леглото и се надвеси над нея, докато жадно я изпиваше с поглед. Знаеше, че ще я обича до края на дните си. Не можеше да повярва, че най-после бе негова. Бес не само бе красива, чувствена и страстна, тя бе и умна, духовита и много прозорлива. Закле се, че ще й се посвети и ще я обича силно, така че завинаги да прогони несигурността й и да я превърне в уверената и силна жена, която толкова й се искаше да бъде. Останаха сами цели два дни и две нощи, ненаситно отдавайки се един на друг.

Бес нямаше търпение да заведе Уилям в Дарбишър и да го запознае със семейството си.

— Защо да не ги изненадаме? — предложи щастливият съпруг.

— Не бих се осмелила да се появя без предупреждение с такъв велик човек като сър Уилям Кавъндиш.

— Аз, велик? — засмя се той. — Ти си високопоставената дама.

— О, знам — щастливо възкликна младата жена.

Той като Уилям обичаше да ловува, а горите на Лестършър гъмжаха от дивеч, семейство Грей уредиха лов за своите гости. Бес придружи съпруга си през първите няколко часа, а после се върна в Брадгейт, за да напише писмо до майка си. Подписът лейди Елизабет Кавъндиш изглеждаше красиво със завъртулките и тя се изчерви от гордост, докато се взираше в елегантно изписаните букви.

Отпътуваха за Дарбишър в черната карета на Кавъндиш, чиито блестящи вратички бяха украсени с еленови глави — герба на рода му. Уилям настоя, че не е редно да се появи вкъщи с празни ръце и затова първата им спирка бе в град Лестър, където Бес с любов избра подаръци за близките си.

Уилям никога в живота си не бе виждал по-развълнувано семейство от това на Бес. Скоро разбра, че любимата му е специална за тях, както бе и за него. Изумен осъзна, че те изпитват огромно благоговение към него, и трябваше да положи много усилия, за да ги предразположи да се отпуснат в неговата компания.

Разбира се, леля Марсела Линакър бе изключение. Тя никога не се бе отнасяла с благоговение, към който й да е мъж на света, но Уилям мигновено спечели сърцето й. Много скоро смехът му се носеше из приятната, но позапусната господарска къща, а добродушното му и приятелско държане скоро стопи сковаността и близките на Бес искрено се наслаждаваха на компанията му.

Джеймс Кромп, камериерът на Уилям, трябваше да спи в една стая с кочияша, а единствената свободна стая бе до спалнята на Уилям и Бес. Когато се оттеглиха, Бес притисна пръст до устните си, после посочи към стената.

— Знам, че Джеймс е запознат с някои от тайните ни, но не бих искала слугите ти да узнаят някои шокиращи неща от брачното ни ложе. Трябва да се държиш прилично.

— Аз? — подразни я той. — Аз винаги съм благоразумен, дори и в леглото. Вие сте тази, която трябва да се държи прилично, лейди Кавъндиш.

Тя се хвърли на гърдите му и го захапа за ухото.

— Е, няма да стане. Просто ще трябва да бъдем по-тихи.

Бес бе извор на постоянна радост и забавление за съпруга си и той я обожаваше.

Земите на фермата Хардуик се простираха на около петстотин акра и докато яздеха из тях, Уилям й посочи колко много подобрения биха могли да се направят, за да се спечелят пари, като например да се пресушат някои от блатата, за да се развъдят овце. Бес попиваше всяка дума на съпруга си, защото нямаше друг човек в Англия, който да знае повече за земята и за начините да се изкарват пари. Вечерта сподели съветите с брат си Джеймс, надявайки се, че той ще направи Хардуик печеливша ферма.

На следващия ден планираха да посетят семейство Лечи. Алис, сестрата на Бес, която бе омъжена за Франсис Лечи и живееше в Чатсуърт, очакваше първото си дете. Бес предложи на семейството си да използват каретата на Кавъндиш, защото двамата с Уилям ще отидат с коне до Чатсуърт.

Много отдавна бе разказала на Уилям за любимото си място, най-красивото за нея на този свят. Когато се изкачиха на билото, двамата спряха конете си и погледнаха надолу към Чатсуърт. Уилям разбра защо съпругата му бе истински влюбена в тази местност. Наистина бе райско кътче, заобиколено от река Дъруент, сгушено сред дивите поля на Дарбишър. Гледката бе съвършена, достойна за четката на художник.

Уилям наблюдаваше лицето й, докато тя се взираше с възторг в далечината. Разпозна жадния й поглед; понякога имаше същото изражение, когато гледаше него.

— Мястото на къщата е лошо избрано. — Той посочи с камшика си. — Трябва да бъде ето там.

Бес го погледна изумено.

— Напълно си прав! О, Уилям, толкова много си приличаме. Тази земя заслужава да се издига върху нея внушителен дворец. Външният парк ще се простира чак до Шерудската гора и ще изобилства от елени и фазани. Вътрешните градини ще бъдат великолепно оформени, с фонтани и изкуствени рекички. Всичко ще се вписва чудесно сред този див и суров пейзаж!

Прехласнатият израз на лицето й го възбуди. Той слезе от коня си и протегна ръце към нея.

— Искам да те любя.

Бес не го попита нищо. Знаеше, че е почувствал страстта й към Чатсуърт и иска да бъде част от нея. Полетя към него сред вихрушка от шумолящи фусти.

— Какъв късмет, че дрехите ми са зелени… А най-хубавото е, че тук няма нужда да се сдържаме. Виковете ни могат на воля да огласят околността.

Бес нямаше търпение да се върне в Лондон и да започне новия си живот. Накара майка си, леля си и сестрите си да й обещаят, че ще я посетят. Кавъндиш помогна на Джеймс Кромп да натовари багажа им, за да може Бес да се сбогува насаме със семейството си. Майка й я прегърна.

— Бес, ти си толкова смела. Марсела бе права, когато настоя теб да пратим в Лондон.

Бес избърса една сълза. Смелост? Само ако знаеха колко изплашена и безпомощна се чувстваше само преди няколко дни.

— Уилям е моята сила.

Леля й Марсела поклати глава.

— Не, Бес, силата и волята са единствено твои. Ти знаеш какво искаш и го преследваш. Постави си висока цел и ето че я постигна.

Бес прегърна леля си.

— Не, аз едва сега започвам.

 

 

Лондонската къща, която Кавъндиш бе купил от Уилям Пар, се намираше на улица „Нюгейт“, недалече от катедралата „Сейнт Пол“. Когато пристигнаха, Уилям я разведе из нея и Бес с изненада установи, че повечето от стаите са празни.

— Искам да започнем начисто. Това е твоята къща, Бес, и искам сама да я обзаведеш и подредиш. Ще започнеш от наемането на слугите. Предоставям ти пълна свобода на действие. Освен това ще трябва сама да се грижиш за сметките си — аз съм твърде зает със сметките на хазната.

Тя обви ръце около врата му, повдигна се на пръсти и го целуна.

— Благодаря ти, Уилям, кълна се, че няма да те разочаровам.

Бес незабавно се зае да направи от къщата си достойна съперница на домовете на Грей и Дъдли. Пристанището на Лондон бе събрало съкровища от цял свят, а Кавъндиш й бе дал пълна свобода да избира и купува каквото й хареса. Още първия ден проведе разговор със слугите и реши да задържи двама от досегашните прислужници — Франсис Уитфийлд и Тимоти Пюзи. Нае готвачка, помощник-готвачка, както и камериерки, и лакеи. Реши, че се нуждае от лична шивачка и имаше късмет да открие една жена, която освен това бе много изкусна в бродерията. Бес нарисува скици на гоблените, с които искаше да украси стените, и жената веднага се зае за работа.

Към края на първата седмица прислугата на лейди Кавъндиш се състоеше от дванадесет души, без да се броят Джеймс Кромп и секретаря на Уилям Робърт Бестъни, който помагаше на Бес да записва всеки разход. Той й показа как да води счетоводните книги на домакинството, които тя всеки ден прилежно попълваше, подписвайки се с елегантен замах Елизабет Кавъндиш.

През есента заминаха на лов в Нортей и останаха до Коледа, където уреждаха развлечения за приятелите си. Бес се наслаждаваше на ролята си на домакиня. След деня, прекаран в лов и последван от вкусна вечеря, всички до късно играеха карти. Бес, освен това се интересуваше от управлението на имението.

Имотът западаше в ръцете на църквата и не бе в крак със съвременните методи на управление. Уилям й показа как може да се увеличат наемите и доходите, като се оградят пустеещите земи, за да могат фермерите да разполагат с допълнителна площ за паша.

Уилям бе прехвърлил собствеността на Нортей и на двама им и научи Бес да прехвърля имот на доверени лица или попечителски фондове и после да я връща обратно като тяхна обща собственост, като по такъв начин установяваха безспорна собственост върху земите си.

— Аз съм много по-възрастен от теб, Бес, затова ако имаме обща собственост, след като умра всичко ще бъде твое и по този начин избягваме настойничеството върху децата ни. А като заговорихме за деца, кога смяташ да разкриеш толкова усилено пазената си тайна на нашите приятели?

Той бе седнал пред бумтящия огън, а съпругата му се бе сгушила в скута му.

— Уилям, да не си посмял да кажеш някому!

Ръката му се плъзна по корема й, който бе съвсем леко издут, макар че вече беше в шестия месец.

— Но аз съм толкова дяволски горд с бременността ти. Искам да се похваля на всички.

— Ще им кажа на Нова година! — надменно заяви тя.

Но когато дойде Нова година, Бес промени решението си. Бяха поканени да прекарат празниците в Челси. Томас Сиймор се бе постарал да забавлява краля и целия двор с разкошно празненство и традиционния маскен бал. Когато веселбата бе в разгара си, адмиралът обяви, че новата му съпруга, вдовстващата кралица Катерин, очаква дете.

Принцеса Елизабет, застанала до Бес, стисна юмруците толкова силно, че ноктите й се забиха в дланите.

— Това е отвратително! Мъжете знаят само да се хвалят с плодовитостта си. Перчат се с нея и инструментите си също като самовлюбени момчета!

Думите й причиниха болка на Бес. Елизабет бе боготворила и обичала Том Сиймор откакто бе малко момиче и несъмнено би продала и душата си, за да се омъжи за него.

Завистливият поглед на Елизабет се плъзна по фигурата на Бес.

— Ти навярно ще бъдеш следващата, която ще се хвали с надутия си корем и ще се перчи с женствеността си.

Бес разбра, че не може да й каже. За никакви скъпоценности на света не би увеличила нещастието на приятелката си.

Най-после, в края на февруари, докато двамата с Уилям вечеряха в Съфък Хаус, Бес с огромно удоволствие съобщи на Франсис и Хенри, че очаква бебе.

Домакинята вдигна чашата си към Уилям.

— Е, не ти беше нужно много време, похотлив дяволе!

В очите на Кавъндиш затанцуваха дяволити пламъчета. Франсис нямаше представа колко е права.

— Кой месец си? — попита Франсис и изгледа подозрително корема на Бес.

— Не съм съвсем сигурна — колебливо отвърна Бес. — Може би в петия.

Уилям се задави с виното си. Малката хитруша бе забременяла преди седем и половина месеца. Хенри го потупа по гърба и сърдечно го поздрави.

— Негодница, защо не ми каза по-рано? — разсърди се Франсис.

— Ами мислех да ти кажа на Нова година, но когато адмиралът обяви, че чака дете, ми се стори доста вулгарно и реших, че двамата с Уилям трябва да бъдем по-дискретни.

Кавъндиш отново се задави.

— Ти изглеждаш прекрасно.

— Никога не съм се чувствала по-добре. — Това бе първото вярно нещо, което бе казала, откакто бяха седнали зад масата.

— Сестра й ми разказа, че Катерин Пар страда ужасно. Навярно плаща за греховете си. Всеки ден й е лошо, всъщност не може да се вдигне от леглото от първия ден на бременността си.

Сърцето на Бес се свиваше винаги, когато чуеше, че някой страда на легло. Постоянно се чувстваше виновна, задето се радваше на такова добро здраве.

— Горката лейди. Очакването на дете би трябвало да е най-щастливото време от живота на жената.

— Катерин Пар навърши четиридесет години; твърде възрастна е, за да ражда първото си дете.

Хенри смени темата. Знаеше, че Франсис никога няма да каже добра дума за жената, която й бе отнела Челси.

— Какво искате — момиче или момче?

— Момиче! — без колебание отвърна Уилям — Една малка червенокоска също като Бес.

— Кой би си помислил, че разпуснатият Роуг Кавъндиш ще се превърне в такъв сантиментален глупак? — въздъхна Франсис.

Устните на Бес се извиха в лека усмивка.

— Ако е момиче, ще я наречем Франсис, но ако е момче — Хенри.

— Не е нужно да го правиш — възрази Хенри, макар да се почувства изключително поласкан.

— Говори само за себе си, Хенри. Моята кръщелница ще се казва Франсис — безцеремонно заяви съпругата му.

— Е, сега кой е сантиментална глупачка? — подразни я Хенри.

 

 

Същата нощ Уилям бе приседнал на ръба на леглото и събличаше Бес. Нагласи я между бедрата си и погали издутия й корем. Кожата й бе опъната и гладка като сатен, а гърдите й — наедрели и още по-прекрасни.

— Толкова си красива. — Пламъците на огъня хвърляха отблясъци върху бялата й плът и той покри с целувки корема й.

— Наистина ли искаш момиче, Уилям?

— Да, една красива малка лъжкиня като майка си. — Ръцете му се спуснаха надолу и обхванаха стегнатите полукълба на задника й. — Бес, ти винаги си била честна и открита до крайност. Защо, по дяволите, излъга Франсис?

— Не искам да броят месеците и да си шепнат зад гърба ми! — страстно извика тя. — Не искам името Кавъндиш да бъде омърсено със скандал. Да оставим скандалите за проклетите Тюдори!

— Но, скъпа моя, те ще разберат, когато започнеш да раждаш — нежно изтъкна съпругът й.

— Не, няма! — упорито настоя тя. — Следващия месец ще замина за Нортей и никой в Лондон няма да узнае, че съм родила.

Очите му развеселено блеснаха.

— Боже, колко си твърдоглава и упорита!

— Качества, които те възбуждат, доколкото виждам.

— Съжалявам, скъпа, не мога да се спра… ти си толкова красива и изкусителна.

— Не съжалявай, аз искам да ме любиш! — Клекна между мускулестите му бедра, докосна с устни члена му, после го пое в устата си.

— Недей, знаеш, че ще се изпразня, и какво ще правиш тогава?

— Но ти си прекалено внимателен… боиш се да легнеш върху мен.

— Ела, има и други начини да си доставим наслада. — Уилям се опъна върху голямото легло и дръпна червените копринени завеси. — Понякога ти харесва да си отгоре. Яхни ме и ме язди. Така ще можеш да вземеш от мен толкова, колкото искаш. Ти ще водиш играта.

— Май не обичаш да отстъпваш водачеството — отбеляза Бес, докато го възсядаше.

— Тази вечер е изключение. Ще бъда играчка в ръцете ти.

— Мраморна играчка. — Гласът й бе дрезгав, когато се протегна, за да си поиграе с него. После се отпусна бавно, поемайки го сантиметър по сантиметър, докато вкара меча му до дръжката. Сетне подпря ръце на бедрата му и се надигна, докато той почти излезе, отново се отпусна надолу, изтръгвайки жарки стенания от устните му.

Уилям усещаше докосването на бедрата й до слабините си. Когато тя наведе глава, за да го погледне, огнената й коса се разпиля като водопад, милващ и дразнещ кожата му. Протегна ръце да я погали и гърдите й изпълниха дланите му.

Тя поддържаше бавен ритъм, който го влудяваше.

Когато се плъзгаше надолу, му се искаше да прониква силно и надълбоко, но се сдържаше, оставяйки я тя да води.

— Гледай сега — прошепна Бес.

Тя започна да засилва ритъма, а движенията й станаха непоносимо чувствени. Червените копринени завеси около тях се издуха, сякаш бе нахлул вятър. Започна да го язди като жребец, а завесите заплющяха като победни знамена, докато тя препускаше към целта си.

Слабините му пламтяха и той тласкаше диво, докато двамата експлодираха заедно, достигайки освобождението потни и треперещи.

 

 

Бес най-после написа на семейството си, за да им съобщи, че двамата с Уилям очакват дете и любимата й сестра Джейн пристигна, за да бъде с нея. На следващия ден всички отпътуваха за Нортей, а когато пристигнаха, Уилям отведе Джейн настрани.

— Бес никога няма да го признае, но бебето беше заченато, преди да се оженим. Всеки момент може да роди. Сестрата на госпожа Багшо е акушерка и вече е тук. — Прокара разсеяно пръсти през косата си. — Джейн, много съм разтревожен за нея.

Младата жена се изненада само в първия миг. Бес винаги бе вършила всичко по своя воля.

— Ще я заведа да си легне. Не се тревожи, Уилям, когато Бес прави нещо, тя винаги го прави както трябва.

Пророчеството на Джейн се сбъдна. На следващия следобед Бес роди момиченце. Дъщеря й нямаше червена коса, а тъмнокестенява като баща си. На другата сутрин гордата майка седеше в леглото, кърмеше дъщеря си и изглеждаше сияйно красива. Съобщи на Уилям плановете си за кръщенето.

— Искам Франсис и Хенри да бъдат нейни кръстници, но ще ги помоля чак през юни.

— Но, скъпа, та това е чак след два месеца. Бебетата трябва да бъдат кръщавани на няколко дни, а не на няколко месеца.

— Доколкото знам няма закон, който да казва кога да се кръщават децата!

Уилям отново отведе Джейн настрани.

— Не можеш ли да поговориш с нея и да я убедиш да престане с глупостите по този въпрос?

Джейн го погледна изненадано.

— Уилям, Бес не е като останалите хора. Вече би трябвало да го знаеш. Когато си науми нещо, нищо и никой не е в състояние да я накара да промени решението си.

Както искаше Бес, малката Франсис Кавъндиш бе кръстена през юни. Хенри Грей, херцог Съфък, бе неин кръстник. Франсис Грей, херцогиня Съфък и нейната близка приятелка Нан Дъдли, графиня Уорик, бяха кръстници. Изборът бе много далновиден, тъй като семейство Дъдли бяха доста влиятелни. В Нортей бе организирано голямо празненство и изглежда никой не знаеше или не го бе грижа, че малката Франсис е вече на два месеца.