Вирджиния Хенли
Жена на страстта (19)

Глава 18

В леглото Бес се бе сгушила между краката на Уилям — най-удобната позиция да разговаря и отпива от чашата с вино, която двамата споделяха. Макар че тялото й бе преситено, умът й вече се боеше от наближаващия час на раздялата.

— Кога трябва да тръгнеш?

Усети как устните му се плъзнаха по врата й, а горещият му дъх погъделичка рамото й.

— Утре. Бес, ще бъде съвсем за кратко, а после ще бъдем завинаги заедно.

— Когато се върнеш, ела да ме видиш в Съфък Хаус.

— Не бива. Трябва да те пазя от клюки. Хорските езици могат да бъдат много злобни. Ако се узнае, че живеем заедно, възможно е да ни обвинят, че сме причинили смъртта на съпругата ми.

— Никой няма да повярва на подобно нещо! — гневно възкликна тя.

— Дворът разпространява всякакви слухове; не може да живее без тях. Не си ли чула мълвата, че Катерин Пар е отровила съпруга си?

Бес се обърна по корем, за да може да го погледне.

— Ако аз бях омъжена за Хенри, също щях да го отровя. — Гърленият й смях изпълни стаята.

Той я целуна, за да спре предателските думи.

— Никога не го казвай извън това легло.

Младата жена внезапно стана сериозна.

— Ами ако Сейнт Ло разпространи в двора, че ни е видял тук заедно?

— Сейнт Ло е джентълмен, иначе не биха го избрали за капитан на личната охрана на Елизабет. Никога не би опетнил репутацията на една дама.

— Не е честно, че Елизабет не може да бъде с мъжа, когото обича.

— Том Сиймор желае единствено властта, която тя би могла да му даде.

— Откъде знаеш, че не е безумно влюбен в нея?

— Истината е, че той помоли Съвета да се ожени за една от двете принцеси — Елизабет или Мери.

Бес бе потресена.

— Мили боже, как е възможно? И принцесата, и Сиймор знаят за нас.

— Не се тревожи, любов моя, много скоро всички ще узнаят.

— Повечето вече са се досетили. Франсис сигурно прави планове за сватбата.

— Е, аз мисля, че трябва да изчакаме поне месец, преди да ни видят заедно.

— Месец? — простена тя. — Две седмици — обещай ми, че ще дойдеш след две седмици!

Той я привлече по-близо и помилва прекрасната й коса.

— Две седмици, обещавам — ако успея да издържа толкова дълго.

 

 

На следващия ден не можаха да се разделят и си откраднаха още една нощ заедно. Но въпреки силните чувства не можеха да спрат идването на новия ден. Като любяща съпруга и грижлива стопанка, Бес стана и се облече, за да изпрати Уилям и Джейн Кромп, които потегляха за Лондон.

Без да го е грижа кой ги гледа, Кавъндиш я сграбчи в прегръдките си.

— Чакат ме стотици неща, които трябва да свърша. Благодаря ти за тези безценни дни в Нортей. Обожавам те, Бес.

Раздялата я съсипваше, ала тя скри мъката си от него. Усмихна му се ослепително, когато той пое юздите от Кромп и се метна на седлото. Бес остана да маха, загледана зад тях, докато се скриха от погледа й. Чувстваше се изоставена и нещастна. После осъзна колко бе глупава. Вече не бе момиче, а жена, най-щастливата на света — целият живот и цялата радост бяха пред нея.

Изкачи стълбите, замислена за поне десетина неща, които трябваше да свърши, преди да събере багажа си и да замине за Лондон. Когато стигна до помещението на слугите, вече си напяваше весела мелодийка.

 

 

— Бес, благодаря на Бога, че се върна! Опитах се да опаковам багажа за Брадгейт, но струва ми се, че обърках всичко. Само ти можеш да се оправиш. Умът ми не го побира какво ще правя без теб. Между другото, кога е сватбата?

— За бога, Франсис, горката жена още не е изстинала в гроба си! — избухна Хенри.

Съпругата му махна пренебрежително с ръка.

— Стана модно овдовелите да се женят скоро след смъртта на починалия, а Бес е вдовица от почти две години.

— Но Кавъндиш е отскоро вдовец. Погребението беше само преди четири дни!

— Пет, но кой ги брои — нехайно отбеляза Франсис.

Две седмици по-късно Бес бе тази, която броеше дните. Месечният й цикъл закъсняваше и тъй като винаги е бил точен като часовник, след като изминаха дванадесет дни, тя се усъмни, че е забременяла.

Отпъди плашещата мисъл и се потопи в подготовката, за предстоящото заминаване в Брадгейт. Отчаяно се надяваше Уилям да се появи в Съфък Хаус.

Когато юли премина в август, Бес изпадна в паника. С нехаен тон помоли Хенри да предаде на Уилям, че би искала да го види.

— Не съм го срещал след погребението. Странно. — Той я погледна загрижено. — Ще го открия.

След като всички картини и мебели бяха надписани и опаковани в сандъци, Бес се зае да реди багажа на лейди Франсис и лейди Катерин. Остана и през нощта да състави дълъг списък на имуществото. Трябваше да ангажира с нещо ума и ръцете си.

На следващия ден Хенри я потърси.

— Вчера говорих с Полит. Изглежда Уилям отсъства по работа на краля — отишъл е в Оксфорд и абатство Абингдън.

Бес изпита облекчение, че не е заминал по-далече. Все пак Оксфорд се намираше на около стотина километра от Лондон.

— Господи, всички мъже са еднакви — приличат на разгонени котараци, когато бързат да посадят семето си! — пошегува се Франсис.

Лицето на Бес пламна. Кавъндиш със сигурност бе посял своето, дано негодникът гори в адския огън! Слава богу, не се страхуваше от другите жени. Знаеше, че може да се справи с всяка съперница. Тревогата й бе да не би той да се е отказал от брака. За кой ли път премисляше всичко, което й бе казал и направил в Нортей.

Беше я уверил, че я обожава и че двамата винаги ще бъдат заедно, и тя му повярва. Беше я любил страстно, денем и нощем, и я бе научил да се наслаждава на страстта, но не я бе помолил да се омъжи за него. Когато се съгласи да отиде с него в Нотингам, Бес смяташе, че бракът се подразбира от само себе си. Трябваше да го притисне и да изтръгне конкретно обещание за женитба. Въпросът бе кога и къде?

Можеше да вини единствено себе си. Тя се бе хвърлила в прегръдките му в леглото му, сляпо, нетърпеливо и, да, безсрамно! Отново и отново се уверяваше, че всичко ще се нареди и Уилям ще дойде още утре. Но Уилям не идваше. Времето бе изключително дъждовно. Валеше всеки ден и Бес си казваше, че това навярно забавя завръщането му.

Франсис също мърмореше за времето.

— Лятото ще свърши, преди да заминем за Брадгейт. Друга година по това време вече сме там.

— Ако бяхме тръгнали по-рано, каретите с багажа щяха заседнат в разкаляните пътища — изтъкна Бес. Не искаше да напуска Лондон, преди Уилям да се е върнал.

— Права си. Бес, имам един проблем. Не знам дали да оставя Джейн в Челси с кралицата, или да я взема с нас в Брадгейт. Тревожа се, че когато е горещо, може да избухне чумна епидемия.

— В Челси ще е в безопасност. Макар да е близо до Лондон, все пак е в провинцията.

— Утре ще отидем в Челси и ще оставим Джейн сама да реши — заяви накрая Франсис.

 

 

Подчинявайки се на желанието на дъщеря си, Франсис доведе лейди Джейн и придворните й в Съфък Хаус. На другия ден всички щяха да потеглят за Брадгейт, в Лестършър. Тази нощ Грей щяха да се сбогуват с най-близките си приятели на последния вечерен прием за сезона.

Присъстваха Джон Дъдли и графинята му, както и сър Уилям Хърбърт със съпругата си, която бе сестра на кралицата. Когато влизаха в трапезарията, Уилям Хърбърт се усмихна на Бес:

— Нима Кавъндиш няма да се присъедини тази вечер към нас, скъпа моя?

— Аз… мисля, че е заминал по работа на краля, милорд — избъбри Бес.

— Не, отдавна се е върнал от Оксфорд — намеси се лейди Хърбърт. — Преди две вечери е вечерял с брат ми Пар.

Бес се почувства така, сякаш я пронизаха в сърцето. Не можеше да повярва, че любимият й се е върнал в Лондон, без да дойде да я види или поне да й изпрати бележка. Кръвта се отдръпна от лицето й, когато осъзна, че действията му са напълно съзнателни — Уилям я избягваше. Като в транс Бес потърси Франсис.

— Не съм довършила с опаковането на багажа си. Ще ме извиниш ли за тази вечер?

Щом се озова в апартамента си, Бес се хвърли на леглото и избухна в сълзи. Уилям й липсваше толкова много, че сърцето я болеше. Без него се чувстваше напълно сама. Изоставена. Каза си, че това са глупости, как би могъл да я изостави, щом я обича? Бес седна и избърса припряно сълзите си. Знаеше къде живее той, трябваше да му изпрати съобщение и незабавно да го повика!

Не! Последното нещо, което искаше, бе да му изпрати още едно умолително писмо. Притежаваше твърде много гордост, за да позволи отново да бъде унижена по този начин. Предпочиташе да умре! Бес взе шишенцето с парфюм от тоалетната масичка до леглото и яростно го запрати в отсрещната стена.

Закрачи из стаята като тигрица, търсейки начин да излее гнева си. Ядосваше се не само на Кавъндиш, а най-вече на себе си. Тя доброволно бе отишла при него, знаейки чудесно на какъв риск се подлага. И след като бе получил всичко, което желаеше от нея, негодникът я бе захвърлил. Трябваше да посрещне срама и унижението да роди копеле!

Спря да крачи и сложи ръце върху корема си. Слава богу, че утре напускаше Лондон. Не можеше да понесе един скандал. По пътя към Брадгейт може би ще намери кураж, за да каже на Франсис, или ако не, ще отиде при семейството си. И двете възможности бяха като проклятие за нея. Стисна безсилно юмруци и реши да запази за себе си срамната тайна. Бес бе изплашена и смайващо уязвима и неуверена. Не знаеше какво да прави, но знаеше, че по някакъв начин трябва да се справи с връхлетялата я беда.

 

 

Три карети, четири каруци и десетина товарни коня съставляваха свитата на Грей. Лейди Джейн и дамите й имаха собствен екипаж, а лейди Катерин бе настояла да вземе в каретата и любимите си кучета.

— Вземи папагала с теб, Хенри — нареди Франсис.

Съпругът й погледна джавкащите кучета и мигом реши:

— Аз ще яздя! — Остави клетката на седалката до жена си. — Ще трябва сама да се грижиш за проклетия си папагал, Франсис.

— Мъже! Освен в леглото, каква друга полза има от тях? — Когато каретата потегли по широкия северен път, Франсис се впусна да разказва последните клюки. — Бес, миналата нощ пропусна най-страхотния слух. В известен смисъл се радвам, че напускам Лондон. Ако това, което сега смятам да ти съобщя, се окаже истина, ще настане такава бъркотия, че всички можем да се окажем замесени. Лейди Хърбърт ми каза — под най-голяма тайна, разбира се, — че нашият приятел Том Сиймор посещава Челси всеки ден и всяка нощ!

Бес настръхна. Господи, слуховете се разпространяваха по-бързо и от чумата! Колко глупава е била Елизабет да си мисли, че може да запази дълго тайната си.

— Трябва да си призная, че обичам скандалите, но Ан Хърбърт има нос като на ловджийска хрътка и ги надушва отдалеч. — Франсис сниши глас, а Бес се приготви да чуе грозния слух за Елизабет.

— Тя подозира, че Катерин Пар и Сиймор са тайно женени!

„Неее!“ Викът прокънтя в главата й. Не можеше да повярва на чутото.

Бес затвори очи. Мили боже, как е възможно един мъж да е способен на подобна измама? Умът й отказваше да го приеме. Като заявява, че не може да се ожени за едната, дали в същото време не се е оженил за другата и да живее и с двете?

Бес почувства, че й прилошава, но се овладя. Дворът бе една клоака от скандални слухове. Не искаше някой от тях да омърси нея или бебето й.

— Не го вярвам — тихо рече тя.

— А аз да! Томас е безкрайно амбициозен, би рискувал всичко, за да се сдобие с по-голяма власт от брат си Едуард. След като не може да има дъщерята на Хенри, ще се задоволи с вдовицата му!

— Защо мъжете взимат всичко, което желаят?

Франсис се засмя.

— Защото жените им позволяват.

„Това е моят отговор“ — безстрастно си помисли Бес.