Вирджиния Хенли
Жена на страстта (18)

Глава 17

Слугите се събраха в преддверието, за да поздравят сър Уилям. За да му даде възможност да поговори с тях насаме, Бес поведе Джеймс Кромп към втория етаж и му показа къде да сложи багажа на Уилям.

— Джеймс, не виждам нужда от официалности помежду ни, след като ще бъдеш осведомен за всичките ни тайни — каза Бес с обичайната си прямота. — Заповядах да стоплят достатъчно вода, а в съседната стая има голяма дървена вана.

— Благодаря ви, мадам. — Започна да разопакова и да окачва дрехите на Кавъндиш в гардероба до нейния. Погледна камината. — Искате ли да я запаля?

— Да, след вечеря. Миналата нощ стана доста студено, след като слънцето залезе. — Бес се изчерви. Тази нощ в леглото й едва ли щеше да бъде студено.

Чуха се забързаните стъпки на Кавъндиш по стълбите. Когато влезе, тя видя как погледът му обходи преценяващо помещението. После кимна в знак на одобрение.

— Обичам тази къща — задъхано рече Бес.

Той я привлече в прегръдките си, без да обръща внимание на Джеймс.

— А аз обичам теб. — Бес затвори очи и той я целуна, още не можеш да повярва, че краят на дългото чакане най-после бе настъпил.

Целуна я отново.

— Позволи ми да измия от себе си миризмата на Лондон.

Бес и Уилям вечеряха сами в трапезарията до големия салон. Прислужваше им лакеят от Нортей. Говеждата пържола бе приготвена великолепно, зеленчуците се топяха в устата, а пудингът бе с хрупкава коричка. Бес беше горда с менюто, беше предназначено за мъж с вълчи апетит.

Уилям вдигна чашата си с вино.

— Тази вечер вдигам тост за най-красивата жена в Англия. — Отпи щедра глътка. — Бордото е превъзходно. Нямах представа, че Нортей разполага с такава изба.

— Не разполага — тихо се засмя Бес. — Аз донесох виното.

— Винаги съм знаел, че си умно момиче. Имаш ли още някаква изненада за мен? — попита той с игрива усмивка.

— Доверете ми се, милорд. А вие какви изненади имате за мен?

Гърленият му смях изпълни стаята.

— Скъпа, да не би да се страхуваш?

— Малко — призна тя.

Сърцето му се изпълни с нежност. Заобиколи масата и я взе в скута си.

— Уилям, слугите — меко възрази тя.

— Те няма да имат нищо против. Казах им, че ще им повиша заплатите.

— Но това е все едно подкуп.

— Така е, скъпа, точно подкуп е. Златните шпори нямат грешка. Само гледай колко скоро ще са готови да изпълнят всичките ни желания.

— Ти си невъзможен.

— Знам. — Плъзна пръсти по лицето й. — Какво искаш за десерт?

— Ягоди, разбира се!

— Аз ще ти ги давам. — Потопи една ягода в захарта и я поднесе към устните й. Езикът й облиза захарта, преди да поеме сочния плод в устата си. Погледът му излъчваше обожание, а желанието му се усили. — Как ухае — промърмори той и докосна с устни нейните. След всяка ягода я целуваше, докато тя не се засмя.

— Не искам повече — рече задъхано.

— Не искаш повече ягоди или повече целувки? — подразни я той.

— Ела с мен в градината и аз ще ти покажа къде растат.

Повдигна въпросително вежди, но разбра, че тя навярно се нуждаеше от още малко време, преди да се качат в спалнята.

Вече се бе стъмнило, когато поеха хванати за ръка по пътеките между градинските лехи. Цветята изпълваха въздуха с упойващия си аромат. Бес тъкмо се канеше да сподели плановете си за градината, когато той я взе в прегръдките си. Гърдите й натежаха и тя започна да трепери от надигналите се в тялото й усещания. Когато той я целуна, откликът й бе страстен. Без думи му казваше, че макар да се страхува, желанието й бе по-силно.

Устните му докоснаха светлите кичури на слепоочието й.

— Бес, чаках толкова дълго.

Тя взе ръката му и го поведе към къщата. Сърцето й бясно препускаше. Наистина го бе накарала да чака почти цяла вечност, ала тяхното време най-после бе дошло и тя се закле, че ще го обича с всяка клетка на тялото си.

Когато влязоха в Нортей, не се виждаха никакви слуги. Изкачиха стълбите прегърнати, не можещи и не желаещи повече да крият страстното си желание. Ако някой ги бе видял, щеше да разбере, че много скоро щяха да станат любовници.

Преди тежката врата на спалнята да се затвори зад тях, Уилям я вдигна на ръце и завладя устните й с пламенна целувка. Тя го прие без остатък, докато горещият му език навлизаше в сладката пещера на устата й и ласките му предизвикваха в тялото й приятни тръпки.

Той седна край камината, за да я съблече пред огъня. Опитните му ръце ловко разкопчаха роклята и я свалиха, Бес развърза връзките на фустата си и я остави да се свлече в краката й. Остана само по една къса долна риза и чорапи.

Уилям отново я привлече в прегръдките си и тя почувства топлината на ръцете му, която проникна през тънката материя.

— Тялото ти е създадено да доставя удоволствие на мъжа. — Нетърпеливите му ръце обхванаха гърдите й, той наведе глава, за да ги целуне, после езикът му ги обходи през ризата. Розовите връхчета мигом набъбнаха. В очите му тя прочете огромното вълнение, което събуждаше у него тялото й.

Всеки поглед, всяко докосване усилваха възбудата й и ръцете й дръзко се плъзнаха под жакета, за да разкопчеят ризата му.

— Уилям, искам да те гледам и да те докосвам по същия начин.

Той се освободи от жакета и свали ризата си, а тъмните очи на Бес сякаш искаха да изпият с поглед мъжката му красота. Никога не го бе виждала без дрехи и бе възхитена, че широките му рамене не се дължаха на модерните подплънки.

— О! — ахна младата жена и прокара длан по гладките мускули. — Ти си толкова твърд.

Той взе ръката й и я притисна към слабините си.

— Твърд като мрамор.

— Нека да видя! — извика тя, усещайки как гладът по него разяжда утробата й.

Уилям съблече дрехите си и застана напълно гол пред нея.

— О, господи! — задъхано промълви тя. Членът му бе огромен и измина цяла минута, преди тя да успее да откъсне поглед от него. После видя и другите неща, които правеха мъжете толкова различни от жените.

Бедрата му бяха тесни, но яки и мускулести, несъмнено от дългите часове, прекарани на седлото. Тя протегна пръсти, за да ги докосне и видя как членът му се надигна и подскочи, сякаш искаше да й покаже скритата си сила.

Бес се взираше изумено в него, после погледът й бавно обходи великолепното му тяло.

— Приличаш на жребец.

— Точно така се чувствам — разгонен!

— Сега разбирам… Мили боже, колко невежа съм била. Сега виждам колко трудно ти е било да контролираш нуждите си. Разбирам защо бързаше.

— Наистина бързах, Бес, но никога повече няма да бързам, скъпа. Бавно. Ще те вкуся съвсем бавно. — Привлече я към себе си и притисна мъжествеността си в мекия й корем.

Гърбът й сякаш бе обзет от пламъци. Той повдигна ризата й, разголвайки я. Пламъците зализаха голата й кожа, възбуждайки я още по-силно. Бес вдигна докрай ризата си и се отри в него.

— Ммм, толкова е хубаво.

Той целуна клепачите й.

— Любовната игра с теб е все едно да си в рая.

— Защото съм девствена ли?

Уилям обхвана белите стегнати кълба на задника й.

— Съзнанието, че това е първият път, когато се възбуждаш напълно, че аз съм първият, който ще премине през всички прегради е вълнуващо. Но и след една година, когато отдавна няма да си девствена, любовната игра няма да е по-малко прекрасна. Тялото ти е толкова пищно, Бес, а вродената ти чувственост — толкова силна, че щом веднъж я събудя, нищо няма да може да я спре.

Тя потърка лице в кестенявите косъмчета на гърдите му и захапа едното зърно.

— Ако събудиш огъня у мен, ще трябва и да го гасиш.

— О, със сигурност ще се опитам, скъпа, но подозирам, че това ще бъде нещо повече от огън. Ще бъде истински пожар. — Засмя се, изхлузи ризата през главата й и я захвърли във въздуха. Бес остана само по белите дантелени чорапи, придържани с изящни жартиери.

— Това са най-дръзките жартиери, които някога съм виждал. Разходи се пред мен, за да им се насладя докрай.

— Негодник, какво имаш предвид.

Той завъртя очи като нетърпелив лакомник и тя се засмя.

— Има нещо особено, възбуждащо в съчетанието между червените къдрици и зелените панделки. Не мога да го опиша… Разходи се напред-назад и се погледни в огледалото.

Тя отиде до огледалото и се изчерви като видя отражението си. Слабините й бяха покрити с гъсти и червено-златисти къдрици, а бедрата й бяха украсени със зелени панделки. Бес хареса неприличната картина, която представляваше. Веднъж я бе разсъблякъл, оставяйки я само по чорапи и тя много ясно си спомняше какво й бе правил през онази нощ. Само че този път нямаше да му се наложи да спре! Щеше да му позволи да изиграе всичките си чувствени игри с нея! Бес обхвана гърдите си и се огледа с възхищение в огледалото.

От гърлото му се изтръгна нисък рев и той се хвърли към нея. С едната ръка обхвана гърба й, а другата пъхна под коленете, вдигна я високо и целуна мамещия триъгълник. Бес се изви предизвикателно към него, после изписка тихо, когато езикът му докосна женствеността й. Кавъндиш я отнесе до високото легло, без да се отдръпва.

— Легни по гръб — промърмори той.

Бес се отпусна, а косата й се разстла с цялото си великолепие по зелената покривка. Той коленичи до леглото и впи поглед в любимата си.

— Разтвори краката си за мен, за да мога да те погледам — дрезгаво изрече тръпнещият от желание мъж.

Бес вдигна крака и постави малките си стъпала върху раменете му. С върха на езика облиза устните си.

— Ще ми помогнете ли да сваля чорапите си, сър?

Уилям се протегна и бавно смъкна единия дантелен чорап и жартиера. После поднесе нежното ходило към устата си. Бес сви пръсти от удоволствие, разкривайки за миг розовата гънка между бедрата си, докато ръцете му смъкваха другия й чорап.

Донякъде безсрамното й поведение доказваше, че тя е силно възбудена и го подканва да я люби. Но Уилям не искаше този първи път да бъде болезнен. Ако я обладае веднага, щеше да мине още доста време преди да я възбуди отново. Ще изчака, докато тя започне да се извива и стене, молейки го да я вземе. И когато най-после я възседне и прониже докрай, тя ще изпита само чисто удоволствие.

Опъна се до нея на леглото, после се претърколи отгоре й и я прегърна. Едно от най-красивите неща у нея беше устата й и Уилям знаеше, че никога няма да й се насити. Зарови пръсти в косите й и впи устни в нейните, смазвайки нежното й тяло със своето.

Отначало целувките му бяха нежни и разтапящи, после станаха все по-чувствени, а езикът нахлуваше все по-навътре в кадифената гореща мекота на устата й. Тези целувки събудиха у нея див глад. Облите й гърди се търкаха в неговите, жулейки зърната й и превръщайки ги в твърди диаманти.

Езикът му обходи чувствената извика на устните й и Уилям засмука долната, сякаш бе зряла ягода. Помежду им лумна огън, който изгори устните им и запали кръвта им. От гърлата им се изтръгнаха стенания на животинска страст.

Без да я пуска, Уилям се изтърколи по гръб. Сега Бес бе отгоре му. Тя го погледна със замъглени очи, а ръцете й трескаво зашариха по тялото му. Галеше, ближеше, дразнеше всеки сантиметър от силната му мускулеста плът. Кавъндиш никога досега не бе срещал жена като нея, без никакви задръжки. Внезапно тя обви крака около бедрата му и започна да го язди. Ноктите й се забиха в кожата му, а устните й отмаляло мълвяха:

— Роуг, Роуг, моля те.

Той погали вътрешната страна на бедрата й, разхлаби хватката им, после я положи по гръб и се издигна над нея. Изглеждаше като безмилостен и властен господар. Трябваше той да я завладее, за да може тя да му се покори и отдаде докрай.

Нагласи се така, че върхът на члена му да докосва нежната розова цепнатина, а после с един силен тласък проникна в нея. Тя бе толкова тясна, че тялото му потрепери от горещото удоволствие. После с бавни и упойващи тласъци Уилям я направи своя.

Никога, и в най-дивите си сънища Бес не си бе представяла нещо толкова силно и разтърсващо. Отначало изпита болка, но тя не й се противопостави, а я прие и й се наслади. Чувството на пълнота бе вълшебно и Бес инстинктивно осъзна, че много скоро ново и божествено усещане ще измести всичко останало.

Той разбра кога страстта й се извиси над останалите усещания, защото тя започна да се гърчи и извива, а бедрата й се обвиха около врата му, за да се слее изцяло с него. Бес жадуваше за още целувки, но страстта й скоро толкова се разпали, че зъбите й започнаха да хапят рамото му.

Уилям усети, че горещото му семе напира да се излее, но се сдържа с огромно усилие на волята. Опиваше се от накъсаните й признания в любов, от виковете й на влудяваща страст. После тя внезапно извика и се притисна към него. От гърдите му се изтръгна дрезгаво стенание и двамата достигнаха върха едновременно.

Телата им пулсираха в безумния танц на освобождението подобно на буйни потоци, най-после слели се в едно. Не бяха способни да помръднат и дълго останаха с преплетени тела, сърцата им биеха в единен ритъм, в съзвучие с ритъма на живота.

Бес простена в знак на протест, когато той се отдръпна от нея, но Уилям я притегли по-плътно в прегръдките си и се загледа с любов в запотеното й от страст лице. Тя сияеше на меката светлина на свещите, а огнената й коса бе разрошена от буйните им ласки. По белите й бедра блестяха ситни капчици кръв ведно с перлените капки на семето му — доказателства за загубата на нейната невинност. Бес обви ръце около врата му.

— Не знаех — прошепна удивено тя. — Нямах представа какво е.

Той отметна влажните къдрици от челото й.

— Любима, много рядко се случва да е така. Само единици на тази земя са благословени с подобно усещане.

Бес се чувстваше омекнала и вълнуващо женствена. Обичаше мускусния дъх на кожата му, соления привкус в устата си.

Ъгълчетата на устата й се повдигнаха. Съвкуплението им бе съвършено. Той бе толкова силен и жизнен, а усещането за слабост и безпомощност бе великолепно.

Бес му поднесе устните си.

— Роуг Кавъндиш, загубих сърцето си по теб.

Той се усмихна и избърса бедрата й с белия чаршаф.

— Виждам, че тази нощ изгуби не само сърцето си. Съжаляваш ли, моя красавице?

Бес се протегна като доволна котка, заситена със сметана.

— За моята невинност? Но аз не съм я изгубила, отдадох ти я с радост. Съжалявам единствено, че не бе по-рано.

— Ще се погрижа да не съжаляваш, не се съмнявай в това. Господи, колко съм копнял да лежиш в леглото до мен. През цялата нощ. Да заспиваш в прегръдките ми, да те събуждам с целувка — това ме прави най-щастливия мъж на земята. — Зави я нежно с одеялото. Тя се сгуши до него и затвори очи. Ръката му обхвана натежалата й гръд. Почувствала се стоплена и в безопасност, обгърната от пашкула на любовта му, Бес се унесе в блажения сън на забравата.

Посред нощ Уилям се събуди и откри, че леглото до него е празно. Погледна към тлеещия огън и видя Бес, застанала пред камината. Прекрасното й тяло се къпеше в мекото сияние на умиращите пламъци.

— Добре ли си, любима? — Стана от леглото и приближи до нея.

Лицето й сияеше.

— Толкова съм щастлива, че се събудих и не можах да заспя.

Уилям я прегърна през раменете и я притисна към гърдите си.

— Това е излишък на енергия… сексуална енергия. — Потръпна, когато задничето й се отърка в слабините му. Ръцете му се плъзнаха надолу, обхванаха гърдите й и почувстваха отклика й. — Пламъците те обичат също като мен. Докосват те навсякъде, карат те да сияеш, стоплят кръвта ти. — Пръстите му се плъзнаха надолу към стегнатия й корем, разрошиха червените къдрици и той притисна длан към нежния триъгълник.

Бес се извърна с лице към него, повдигна се на пръсти и обви ръце около врата му.

— Струва ми се, че никога няма да мога да заспя.

— Знам от какво се нуждаеш. — Гласът му бе като кадифе. — Ще ми позволиш ли да освободя тази сексуална енергия?

Тя кимна и ахна, когато я повдигна и я наниза върху твърдия си като мрамор член. Дланите му обхванаха задника й и той пристъпи към леглото.

— Ще те накарам да заспиш.

Вече зазоряваше, когато Бес се събуди и се протегна доволно. Уилям, облечен в черни кожени панталони и бяла риза, приближи към леглото.

— Скъпа, исках да те изненадам. Отивам да ти купя кон, за да можем да излезем заедно на езда. Мислех, че ще съм се върнал, преди да се събудиш.

Наведе се, за да я целуне, а тя се изправи на колене — гола молителка, обгръщаща врата му с ръце.

— Вземи ме със себе си. Научи ме как да избирам кон. Позволи ми аз да се спазаря.

Ръцете му погалиха гърба й, а тя отвори устни, жадна за целувката му. Пръстите му се плъзнаха във вдлъбнатината между стегнатите полукълба на задника й, а тя тутакси се изви, откликваща на възбудата му. В очите му затанцуваха игриви пламъчета.

— Ти вече знаеш как да получиш онова, което искаш. — Вдигна я от леглото, а тя обви крака около него.

— Толкова си приличаме. И двамата притежаваме ненаситен апетит.

— Ще задоволяваш ли глада и жаждата ми? — подразни го младата жена.

— А ти мен? — настойчиво попита той с натежали от желание клепачи.

— Винаги и докрай — закле се тя.

Един час по-късно Бес лежеше върху него на пода пред догарящите въглени в камината. Уилям се размърда.

— Трябва да се изкъпеш. Прекрасното ти тяло е пропито с миризмата ми. — Подуши я похотливо и завъртя очи към тавана, предизвиквайки бурния й смях. — Чудя се дали онази вана е достатъчно голяма, за да побере и двама ни?

 

 

Докато яздеха по обратния път от „Сейнт Олбъни“ към Нортей, Бес потупа лъскавия врат на черната кобила, която току-що Уилям й бе купил.

— Съжалявам, че те нарекох стара кранта — прошепна младата жена в ухото на животното. — Това бе просто тактика, за да отстъпят в цената.

Кавъндиш й се ухили.

— Аз наистина смятах, че харесваш бялата кобила.

— Е, така смяташе и онзи стар крадец на коне, но още от самото начало хвърлих око на тази черна красавица — усмихна се Бес. — Можем да я чифтосаме с твоя жребец и да попълним конюшните на Нортей.

Уилям не скри удивлението си от амбициозните й планове. На път към „Сейнт Олбъни“, докато тя седеше на седлото пред него, му бе разказала идеите си как да подобри къщата, да преработи градината, а сега му говореше за разширяване на конюшнята. Той се засмя от сърце с отметната глава.

— Ще ти покажа!

— Обзалагам се, че ще го направиш. — Хвърли й собственически поглед. — Само не го показвай и на други мъже. Сейнт Ло не можеше да откъсне очи от теб.

— Едва не припаднах, когато се появи капитанът на стражата на Елизабет.

— Сейнт Ло купува коне за Хатфийлд. Светът е малък, Бес. Заради теб трябва известно време да бъдем много дискретни.

— Знам, че още не бива да сме заедно.

Уилям не можа да понесе вината, която забули очите й.

— Хайде, ще се надбягваме!

— Какъв е залогът?

— Ще измисля нещо — ще ти го кажа, когато си легнем довечера.

— Самодоволен дявол! — Бес препусна напред, надявайки се, че той ще се покаже като истински джентълмен и ще се остави да го победи. Когато портите на Нортей се появиха в далечината, тя насочи кобилата си пред жребеца му, принуждавайки го да изостане. Той сграбчи юздата на коня й.

— Май ще трябва да те метна на коленете си и здравата да те напляскам.

— Доста опасно положение — може да те ухапя.

Уилям разтри рамото си.

— Вече го направи.

След вечерята, когато мракът се спусна над къщата, двамата любовници изгаряха от копнежа да бъдат сами. Минутите се влачеха като безкрайни часове. Кавъндиш смяташе, че може да прегледа някои документи, преди да се оттеглят в спалнята, но накрая скочи от бюрото, разбрал, че не може да се съсредоточи. Отиде до бюфета и взе гарафата с вино.

— Ще вземете ли гарафата горе, сър Уилям? — мило попита Бес, когато госпожа Багшо влезе в стаята, за да спусне завесите.

— Разбира се. — Очите му блеснаха, докато наблюдаваше как Бес се качва нагоре по стълбите с невинността на монахиня, запътила се на вечерна служба. Той тутакси я последва и залости вратата. — По дяволите, онази жена едва успя да запази невъзмутимата си физиономия. Сър Уилям, как ли не!

— Тя не подозира нищо — упорито настоя Бес. — Помогна ми да приготвим двете отделни спални.

— А какво смяташ си е помислила, когато днес е сменяла чаршафите?

Бес се замисли за миг.

— Кой го е грижа? Да видим кой ще си легне пръв!

Изрита пантофките си и смъкна чорапите. Избухна в смях, когато пръстите й трескаво започнаха да разкопчават копчетата на роклята, докато той захвърли ризата си и посегна към ботушите. Бес беше гола преди него и се спусна към стълбичките на леглото. С тържествуващ вик Уилям се хвърли отгоре й и двамата се претърколиха върху пухения дюшек.

Бес протегна ръка и сграбчи косата му, разтърсена от силата на желанието си.

— Роуг, искам цяла нощ да се любим!

Уилям избухна в гръмогласен смях.

— Чухте ли това, госпожо Багшо, тя иска да се…

Бес закри устата му с длан, за да го накара да млъкне.

— Негодник такъв — прошепна младата жена. — Никога повече няма да ти позволя да спиш с мен. Е — омекна, — поне не преди да ми налееш чаша вино.