Вирджиния Хенли
Жена на страстта (22)

Глава 21

Бес незабавно опакова багажа си и потегли за Лондон. Сякаш половината от населението на страната се бе запътило към столицата, за да присъства на коронацията. Когато Кавъндиш я видя, сърцето му се сви от страх.

— Защо, за бога, си ме държал в неведение за събитията, които стават в двора? — нахвърли му се тя с обичайния си пламенен маниер. — Сигурно от месеци си знаел какво витае във въздуха!

— Бес, през този месец почти не съм спал. Съветът имаше сесии денонощно. Дори и да ми бе останало време да пиша писма, не бих се осмелил да поверя нищо на хартията.

— Истинската причина е, че си предпочитал да не съм тук, за да не ти се меся!

— Не исках да се излагаш на опасност, скъпа моя… — меко възрази той.

— Трябва незабавно да отида при Франсис.

— Не! Няма да го направиш — отсече съпругът й. — Франсис и лейди Катерин са в безопасност в Съфък Хаус. Хенри и Джейн са в безопасност в Тауър.

— В безопасност! Но докога, след като онази изсушена религиозна фанатична е на трона? — Бес бе толкова разстроена, че избухна в сълзи. — Мили боже, толкова се тревожа за тях…

Той обърна раменете й със силните си ръце, за да я застави да го изслуша.

— Дъдли ще трябва да плати цената. Във вените на Франсис тече кръвта на Тюдорите, тя е братовчедка на кралица Мери. Ще съумее да опази дъщерите и съпруга си.

Бес изтри сълзите си с прашната си длан.

— Трябва да се изкъпя. Прахът от пътя едва не ме задави. О, господи, горката Нан Дъдли!

— Поръчай да ти стоплят вода за ваната — каза Кавъндиш, най-после взел решение. — Бес, трябва да поговорим.

Когато съпругата му се отпусна в уханната вода, Уилям приседна на ръба на дървената вана.

— Това, за което трябва да се тревожим, е нашето положение. Всички в съвета осъзнахме, че ако не провъзгласим Мери за законна кралица, ще бъдем обезглавени за държавна измяна.

Бес пребледня.

— О, Уилям, можеш да изгубиш поста си заради мен! Мери никак не ме харесва.

— Така е, скъпа, аз мога да загубя поста си, но няма да е заради някаква дребнава лична неприязън. Мери едва ли ще е благосклонна към човека, разрушил манастирите из цялата страна и ограбил богатствата им. Без съмнение тя ще върне всички отнети имоти обратно на църквата.

— По дяволите, прав си… както винаги. О, какъв късмет, че се отървахме от Нортей и вложихме парите в Чатсуърт!

Въпреки сериозността на положението Уилям се засмя.

— За бога, Бес, ти винаги си толкова дяволски практична.

— А кой ме научи?

— Е, направих нещо доста изгодно. Двамата с Полит използвахме собствени пари, за да съберем войска в защита на Мери. Трябваше да взема назаем седемстотин лири, но си струва разноските като застраховка за живота ни.

— Тя ще остави Полит на поста кралски ковчежник, защото е католик.

— Надявам се, че близкото ни приятелство ще ме спаси.

— Уилям, имам една блестяща идея — да станем католици! Няма да се разорим, ако прибавим и един свещеник към домакинството си.

— Не смяташ ли, че е прекалено?

— Не, това е най-умното, което трябва да направим. Какво значение има религията, щом трябва да опазим децата и наследството им? — Ръката й се стрелна към корема.

— Бес, да не би пак да си бременна?

— И ако съм, кой е виновен за това? — избухна тя.

— Господи, ти си толкова плодовита, че забременяваш само от поглед!

— Беше доста повече от поглед, Роуг Кавъндиш!

Той й подаде кърпата.

— Сърдиш ли ми се?

— Не и за бебето. — Поднесе му устните си. — Както и да е, още не съм напълно сигурна.

Той я уви в кърпата и я взе на ръце.

— В такъв случай по-добре да те отнеса в леглото, за да бъдем напълно сигурни… — дяволито й се усмихна.

 

 

Бес и Уилям решиха, че е най-разумно тя да остане в Лондон за коронацията на кралицата, определена за трети август. Младата жена нямаше търпение да види Елизабет, а искаше, преди да замине отново на север, да намери начин да се види и с Франсис.

Елизабет Тюдор потегли от Хатфийлд, за да посрещне сестра си в Уонстед, откъдето щеше да я придружи до Лондон. По пътя към кортежа й се присъединиха доста благородници и когато се срещна с Мери, ескортът й наброяваше около хиляда души.

Мери забеляза, че Елизабет й се поклони с уважение, но тя не вярваше на момичето. Докато Елизабет яздеше зад новата кралица, облечена в девствено бяло и с разпуснати пламтящи коси, Мери внезапно изпита остра ревност. Запита се кого всъщност поздравяват поданиците й — нея или сестра й.

В деня след коронацията имаше прием в Уайтхол.

Огромно множество изпълни голямата зала, приемната и залата на охраната, за да положи клетва за вярност пред кралица Мери и да й пожелае да управлява с Божията благословия.

Лейди Кавъндиш, облечена в цветовете на Тюдорите — зелено и бяло, направи дълбок поклон. Кралица Мери не й заговори, но когато ахатовите й очи се спряха на лицето й, Бес неволно потръпна. Младата жена благоразумно се оттегли от залата за аудиенции, оставяйки сър Уилям в компанията на главния ковчежник Полит.

Откри Елизабет в залата на охраната, заобиколена от толкова млади благородници, сякаш имаше собствен двор.

— Лейди Кавъндиш, поразходете се с мен.

Двете блестящи червенокоси дами излязоха от залата, за да потърсят по-уединено място. Това не бе особено трудно, след като в Уайтхол имаше двеста стаи.

— Ваша Светлост, изглеждате ослепителна.

— Днес аз съм наследница на трона, но никога досега положението ми не е било по-опасно. Робин Дъдли е в Тауър — тя държи живота му в ръцете си!

— Кавъндиш смята, че главният обвиняем е баща му й тя ще прости на останалите.

— Не съм толкова сигурна, тя ме мрази. Разполага с върховната власт и ще ме насили да приема католицизма — изсъска Елизабет.

— Ваша Светлост, заради собствената си безопасност трябва да й се подчините за всичко — посъветва я Бес, изплашена заради непокорния дух на приятелката си.

— Трябва само да изглежда, че й се подчинявам за всичко. Когато ме застави да присъствам на литургията, аз ще припадна в църквата, а това ще бъде сигнал за всички протестанти в страната, че не съм се отказала от вярата си.

— Двамата с Кавъндиш смятаме да приемем католицизма.

— Злобната кучка вече разпространява наляво и надясно, че не съм от нейната кръв, че съм незаконно дете на Марк Смийтън!

Бес взе ръката на Елизабет и я стисна.

— Ваша Светлост, никой, който ви зърне, не може да отрече, че сте дъщеря на Хенри Тюдор. Хората разбират, че тя ви завижда заради младостта и красотата ви. Вие излъчвате вродена царственост и привличате всички погледи.

— Да, в това е проблемът. Колкото е възможно по-скоро ще се оттегля в Хатфийлд, ще живея тихо и кротко като монахиня и ще чакам времето си.

През следващата седмица Бес и Уилям надълго и нашироко обсъждаха бъдещето си. Постът му на ковчежник в момента изглеждаше гарантиран, но както сами станаха свидетели, обстоятелствата можеха да се променят за една нощ.

— Дарбишър е много по-безопасно място от Лондон. Купуването на Чатсуърт може да се окаже най-мъдрото нещо в живота ти, Уилям.

— Разумно е да разширим именията си на север. Граф Уестморленд притежава за продан осем хиляди акра отлична земя за пасища, само на няколко мили от Чатсуърт. Ако я купим, ще станем най-едрите земевладелци в Дарбишър, разбира се, след лорд Шрусбъри.

— Но ние не можем да си го позволим! — Бес знаеше, че разходите им надхвърлят приходите, тъй като си водеше много точни сметки какви доходи постъпват от северните имения и какво плащат за строежа на Чатсуърт.

— Ще заема пари от Уилям Пар. С подкупите, които вземам, ще мога да си покрия разходите.

Бес го погледна изумено, а в очите му затанцуваха шеговити искрици.

— Не бъди такава малка лицемерна. Когато става дума за пари, ти си не по-малко безмилостна от мен. Като правиш сметките, не включвай лихвата, която ще платим на Пар за заема. Лихварството е противозаконно.

 

 

Почти веднага след коронацията започнаха брачните преговори между кралица Мери и принц Филип от Испания. Бес се надяваше, че предстоящата сватба ще обсеби съзнанието на кралицата и тя няма да губи времето си за отмъщение. Отдъхна си с облекчение, когато Кавъндиш се оказа прав за влиянието на лейди Франсис Грей върху царствената й братовчедка. Хенри Грей бе освободен от Тауър — след като заплати огромна глоба. Преди Бес да замине на север, тя и Уилям отидоха с лодка до Съфък Хаус, за да посетят старите си приятели.

Бес не подозираше, че това е последният път, когато вижда Хенри Грей. Година след освобождаването му Хенри бе въвлечен в таен заговор за свалянето на кралица Мери и за провъзгласяването на Елизабет за владетелка на Англия. Когато бунтът бе потушен, Мери обезглави Грей и като прибавка изпрати на дръвника дъщеря му лейди Джейн.

Принцеса Елизабет бе отведена в Тауър, където я разпитваха за ролята й в предателския заговор. Цели три месеца животът й висеше на косъм, а когато излезе, веднага бе изпратена под стража в Удсток.

Бес изживя много тежко трагедията, а Уилям бе безсилен да помогне на приятеля си. Младата жена не можеше да прогони Елизабет от мислите си и постоянно се тревожеше за нея. Самата тя се чувстваше в безопасност в Дарбишър, но се измъчваше от вина, че семейство Кавъндиш процъфтяваше, когато приятелите им страдаха. Не само че всяка година обитателите на детската стая се увеличаваха, но и всичко, до което се докоснеха, им носеше успех. Огромните им земи даваха високи приходи, двата етажа на Чатсуърт бяха напълно завършени, а стените бяха покрити с прекрасни фрески. Бес отрупа новия си дом със съкровищата, които бе придобила през годините. Сега в имението се забавляваха най-благородните семейства в областта.

Бес не подозираше, че заради близкото й приятелство със семейство Грей и принцеса Елизабет семейство Кавъндиш е в немилост пред кралица Мери.

Разказите за великолепието на Чатсуърт бяха стигнали до ушите на кралицата. Мълвеше се, че лейди Кавъндиш е обзавела четиринадесет спални с най-изящни мебели, фино спално бельо и покривки, скъпи завеси, а стените на дома й са украсени с прекрасни гоблени. Според слуховете разкошната къща била достойна да приюти всеки монарх, но нито веднъж не бе отправена покана към кралица Мери. А когато владетелката узна, че лейди Франсис Грей и дъщеря й Катерин са чести посетители, както и Нан Дъдли, това й подейства като плесница. Тези жени бяха съпруги на най-омразните врагове на Мери, обезглавени за предателство срещу короната.

Накрая и Кавъндиш дочу приказките за недоволството на кралицата. Католическата й политика бе непопулярна и Мери Тюдор обвиняваше за това съветниците си. Говореше се, че по политически причини тя възнамерява да се отърве от тези служители. Сър Уилям започна да подозира, че рано или късно ще бъде освободен от личния съвет.

Уилям бе твърдо решен да не споделя с Бес тези слухове. Тя и без това безпричинно се тревожеше за различни неща, а съкровеното му желание бе да бъде щастлива. За нищо на света нямаше да наруши спокойствието й. Тя бе съвършена съпруга, любяща и грижовна майка, опитна домакиня и способна партньорка, която с помощта на управителите си ръководеше добре огромните им имения.

Кавъндиш не искаше да я натоварва допълнително. И без това на раменете й тежаха доста грижи. Казваше си, че дори и да го освободят от личния съвет, няма да настъпи краят на света, пък и така ще има възможност да прекарва повече време в Дарбишър със семейството си. Когато получи писмо от Чатсуърт, в което се казваше, че Бес е болна, всичко друго загуби смисъл. Уилям заряза начаса задълженията си в Лондон и препусна към дома си, при Бес.

Прелетя през високите железни порти на Чатсуърт, сляп за великолепието на градините, които обикновено му доставяха такова удоволствие. Джейн и Марсела го посрещнаха с разтревожени лица, но когато Уилям видя, че е дошла и майката на Бес, стомахът му се сви на топка от страх. Хукна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. На горната площадка се спря, за да поеме дъх и да се овладее, за да не види Бес обзелия го страх.

Отвори тихо вратата и безшумно пристъпи към голямото легло. Тя бе толкова бледа и изпита, че в гърдите му се пропълзя ужас и стисна сърцето му с ледена ръка. Преглътна мъчително.

— Бес, моя сладка любима, аз съм.

— Роуг — прошепна тя.

Винаги използваше прякора му като израз на обичта си и това едва не го довърши. Протегна ръка и нежно докосна челото й. Усети, че гори. Ала най-много го стресна промяната във външния й вид. Бес беше толкова жизнена, бликаща от енергия, вечно засмяна. Когато си играеше с децата, приличаше на непослушен хлапак — разрошена и зачервена и никой не би се досетил, че може да им е майка. Обаче вечерта се превръщаше в елегантна и изискана домакиня, толкова умна и духовита, че можеше да забавлява цяла армия благородници. Когато се оттегляха в спалнята си, тя разпускаше великолепната си коса и ставаше страстна съблазнителка, която го караше да изгаря от желание.

Бес се вкопчи в него и Уилям приседна на леглото. Разбра, че тя отчаяно иска да му каже нещо.

— Децата — прошепна немощно.

— Искаш да видиш децата ли, скъпа? — Знаеше, че те ще се скупчат около леглото и ще се налага да ги усмирява.

Бес поклати глава, сякаш бе ядосана, че не разбира.

— Обещай ми, че ще им уредиш добри бракове, обещай ми!

Той се запита дали не бълнува и пипна челото й, но то не бе горещо.

— Искам всички да имат титли.

— Да, любима — увери я, опитвайки се да я успокои. Ноктите й се забиха в дланите му.

— Кавъндиш, обещай ми! Закълни се!

Внезапно осъзна, че Бес смяташе, че ще умре. Мили боже, наистина ли се чувстваше толкова зле? Беше изумен, че не мислеше за себе си, а за децата им. Взе я нежно в прегръдките си.

— Бес, кълна ти се, но освен това ти обещавам, че няма да умреш. Няма да го позволя! Та ти си още толкова млада — чака те дълъг живот. Нуждая се от теб, Бес, дори не си помисляй да ме напуснеш! — Отиде до вратата. — Марсела! — Макар и възрастна, тя бе пъргава и мигом се появи. — Извика ли лекар?

Марсела изсумтя презрително.

— Да, но след като й пусна кръв, кълна се, че кракът му повече няма да стъпи в къщата!

— Даде ли й нещо за треската? — отчаяно попита Кавъндиш.

— Разбира се, та аз съм лечителка!

— Много е възбудена — разсеяно отбеляза той.

— След като си тук, Бес ще се оправи. Ти си нейната закрила, нейната сила.

— Тази нощ ще остана с нея.

— Добре. Ти си всичко, от което се нуждае.

 

 

Уилям изкъпа нежно съпругата си, после й даде от отварата, приготвена от Марсела. Отнесе я в голямото легло и остана да бди над съня й. Не беше вярващ, но когато тя му се усмихна и затвори очи, покри ръката й с длан и започна горещо да се моли. Бес бе пътеводната му светлина, бе му донесла щастие, бе прогонила завинаги мрака от душата му. Бес бе неговата страст, неговата радост, неговият живот.

На зазоряване младата жена се унесе в по-спокоен сън и Уилям стана от креслото и излезе за малко от стаята, за да раздвижи схванатите си крайници. Откри майка й и леля й Марсела в утринния салон.

— Бес спи, изглежда по-добре.

Майка й скочи незабавно, но Марсела я възпря с поглед.

— Кавъндиш — този стар боен кон никога не се обръщаше към него с официалното сър Уилям, — тя роди твърде много деца за доста кратко време. Последните й бебета имат само единадесет месеца разлика. Овладей похотта си, човече!

Думите й не само го стреснаха, но и го изпълниха с вина.

Когато Марсела излезе от стаята, Джейн, изчервена до корените на косата си, се обърна към него:

— Сър Уилям, моля ви не й обръщайте внимание. Бес посети съпругата на един от арендаторите, която бе болна от заразна и опасна треска. А когато и децата й се разболяха, Бес й помагаше да се грижи за тях.

— Благодаря ти, Джейн. Както и да е, в думите на Марсела има истина — виновно додаде Уилям.

 

 

За два дни Бес бързо се подобри. Треската стихна, тя започна да се храни и енергията й се завърна. Излизаше с Уилям на дълги разходки из градините, зелените поляни и сенчестите алеи. Уилям реши да отклони част от река Дъруент. Смяташе каналът да минава през градините и в бистрите му води да се въди пъстърва. А и това щеше да бъде отлична предпазна мярка, когато реката придойде, да не залее околните земи.

В края на седмицата Бес препусна заедно с Уилям из околността, която вече включваше селата Баслоу и Идънсор. По-големите им деца ги придружаваха, яхнали понитата си — Франси, тъмнокоса и засмяна, истинско копие на баща си, както и малките им червенокоси синове, които приличаха на майка си. Уилям отправи гореща молитва на благодарност към Бога за бързото възстановяване на съпругата му. Силата й и жизнеността й не спираха да го удивляват. Като я гледаше човек, никога не би предположил, че само до преди няколко дни е била на легло.

Същата нощ, сред уединението на красивата си спалня, Бес стана доста игрива. Тя се съблече бавно, с грациозни като на котка движения, а после плъзна по тялото си черна копринена нощница, която очертаваше всяка чувствена извивка.

— Какво мислиш за това? Много обичам допира на коприната до голата ми кожа.

— Създадена е да съблазнява — отвърна Уилям, запазвайки безопасно разстояние помежду им.

— Да, черна коприна за съблазън.

Той й обърна гръб и си наля чаша рейнско вино, опитвайки се да не обръща внимание на подканващата нотка в гласа на Бес.

— По-добре си облечи пеньоара, не искам да настинеш.

— Никога не настивам — измърка съпругата му. — Скъпи, налей ми малко вино.

— Виното те прави безсрамна.

Бес се покатери върху леглото и грациозно се изви.

— Ммм, по-скоро ме прави разпусната.

— По-добре да пийнеш топло мляко с отварата от билки — не отстъпваше той.

Бес избухна в смях.

— За бога, леля Марси ме натъпка догоре с пореч, лайка и меча стъпка! А мечата стъпка е толкова възбуждаща, че ако веднага не ми обърнеш внимание, ще разкъсам дрехите ти!

— Бес, повече няма да има бебета.

Смехът й секна и тя спря да се полюлява.

— Какво?

— Имаме достатъчно деца. Не искам да съсипеш здравето си, като всяка година забременяваш.

В очите й затанцуваха весели пламъчета.

— Но въздържанието със сигурност ще съсипе здравето ми.

Той пристъпи колебливо към леглото. Желанието надвиваше над добрите му намерения.

— Аз… аз ще трябва да внимавам.

Бес се претърколи на леглото и избухна в смях.

— Какво ти е толкова забавно?

— Господи, та ти си Роуг Кавъндиш! Не можеш да внимаваш, нито пък да се въздържаш! — Бес се запревива от смях и зарита с крака във въздуха.

Уилям я сграбчи игриво за глезените и я придърпа към себе си. Копринената нощница се вдигна нагоре, разкривайки огнения триъгълник и белите й бедра. Силните му ръце се плъзнаха отдолу и я повдигнаха към устата му. Зажаднелият му език много скоро откри малката розова пъпка между горещите и влажни листенца, а тя се изви и му поднесе красивото си тяло. Той усети как женственото й лоно потръпна, а после избухна, достигайки върха.

— Роуг, имам нужда от повече — промълви тя. Знаеше, че краткото задоволство няма да й е достатъчно.

— И аз искам да ти дам повече — дрезгаво изрече той.

— Желая те вътре в мен. Обичам да усещам тежестта и силата ти. Знам, че изгаряш за мен и искам да почувствам страстта с пълната й сила. Тялото ми плаче за теб. — Както очакваше, думите й го възпламениха.

— Какво, по дяволите, да правя? — отчаяно прошепна Уилям.

Ъгълчетата на устните й се извиха в съблазнителна усмивка.

— За щастие леля Марсела ми даде билка, която предпазва от забременяване. Нарича се змийско биле и в градината има цяла леха, засята с нея.

Уилям простена от облекчение и побърза да съблече дрехите си. Бес не бе единствената, която изгаряше от желание. Искаше да почувства гладките й бедра около кръста си, да проникне дълбоко в нея, да чува стенанията й, да усеща как тялото й се извива под неговото. Искаше едновременно да достигнат освобождението. Да я притиска в обятията си, докато и двамата се заситят докрай.