Вирджиния Хенли
Жена на страстта (29)

Глава 28

През същата зима в двореца пристигна новината за смъртта на граф Шрусбъри и Бес дълбоко се натъжи. Беше убедена, че лошото й предчувствие е било за тази кончина. Не можеше да се отрече, че понякога имаше неща, които предвещаваха нечия смърт. През последните дни не си позволяваше да мисли за лорд Талбът, ала след новината за смъртта на баща му не можеше да го прогони от съзнанието си.

Кралица Елизабет обяви един ден траур за първия граф на Англия и Бес облече черната кадифена рокля, върху чиито ръкави със златен конец бяха избродирани листа и жълъди. Седна с писалка в ръка, за да напише съболезнователно писмо на Талбът, но не знаеше как да започне. Погали с пръсти мекото кадифе на роклята и се видя седнала на дивана до прозореца във великолепната стая в черно и златно в къщата на Шрусбъри.

После, макар че това не се бе случило, си представи как роклята лежи на купчинка върху килима, докато тя се е отпуснала в прегръдките на Талбът, забравила за целия свят и всички останали хора. През онзи следобед за малко не бяха станали любовници. Той почти я бе подчинил на волята си и бе на ръба да му отдаде тялото си. Винаги когато се видеха, сякаш изпълняваха някакви странни стъпки от любовен танц. Каква бе онази неустоима съблазън, която неудържимо ги теглеше един към друг?

Беше чисто физическо привличане, каза си Бес, и затова бе толкова изкусително. Ако станеха любовници, дали сърцата или душите им щяха да се докоснат? Никога нямаше да узнае. С усилие Бес се откъсна от бляновете си и се съсредоточи върху писмото, което трябваше да напише.

Когато препрочете съболезнователното писмо, то й се стори прекалено надуто и официално и се ужаси, като видя, че несъзнателно го бе адресирала до лорд и лейди Талбът. Но той вече не беше Талбът. Сега бе шестият граф Шрусбъри, управителят на Дарбишър, Нотингам и Йоркшир и главен съдия на север от Трент. Не само че притежаваше огромна власт, но и беше най-богатият човек в кралството. Устните й се извиха в лека усмивка. Той бе властен и високомерен и преди, какъв ли щеше да бъде сега? Бес бързо преадресира писмото до граф и графиня Шрусбъри и го подписа със сър Уилям и лейди Елизабет Сейнт Ло.

 

 

Когато Франсис Грей, херцогинята на Съфък, умря внезапно през пролетта, Бес бе сломена. Плака с дни и единственото, което я накара да се съвземе от мъката, бе мисълта за дъщерята на приятелката й, младата Катерин Грей, останала съвсем сама на този свят. Докато Катерин растеше, Бес се бе грижила за нея като майка и я бе наричала своя кукличка и сега осиротялата млада жена се обърна за утеха към нея.

Катерин беше от дамите, които дежуреха в кабинета на кралицата, а не в покоите й, и Елизабет демонстративно я взе под крилото си. Дори обсъди с Бес как да й помогне в нещастието.

— Струва ми се, че е редно да осиновя Катерин, какво мислиш, Бес?

— Да я осиновите ли, Ваше Величество? Лейди Катерин наскоро навърши двадесет и една. Със сигурност е твърде голяма, за да бъде осиновявана.

— Може би си права, но от друга страна подобен акт ще бъде многозначителен намек за онази самонадеяна Мери Стюарт. Да види, че освен нея има и други наследници на английската корона!

Бес сподави циничната забележка, която напираше на устните й. Трябваше да се досети, че Елизабет рядко прави нещо, което да не служи за укрепване на политическата й позиция. Кралицата бе майстор в измамата и харесваше това си качество. Бес събра смелост. Бе обещала на приятелката си Франсис, че ще помоли кралицата да позволи на Катерин да се омъжи. Сега имаше възможност. Пое дълбоко дъх и се хвърли в дълбокото:

— Ваше Величество, сигурна съм, че Франсис би искала да намерите подходящ съпруг за Катерин. Кралица Мери издаде декрет, според който лейди Катерин Грей никога не бива да се омъжва, Франсис й е писала да я моли да отмени жестокия указ.

— Жесток? Не виждам нищо жестоко в него. По-скоро е бил много мъдър политически ход от страна на сестра ми. По рождение лейди Катерин Грей е наследница на моя трон. За мен би било равносилно на самоубийство да й позволя да се омъжи и да роди собствени деца. Все едно открито да поканя някой луд да ме свали от трона. Не искам никога повече да повдигаш този въпрос! Ясна ли съм, лейди Сейнт Ло?

— Кристално ясна, Ваше Величество. — Бес осъзна, че на първо място Елизабет бе кралица, жена — на второ, а състрадателна жена — почти никога.

Бес не можеше да се освободи от потиснатото си настроение. Беше суеверна и вярваше, че смъртта винаги идва три пъти. Шрусбъри бе умрял, след това най-скъпата й приятелка Франсис, която бе толкова щедра към нея в онези младежки дни. Бес се питаше с ужас кой ли ще бъде следващият. Кой ще бъде третият, когото смъртта ще споходи?

Лейди Сейнт Ло не бе единствената суеверна дама; дворът гъмжеше от суеверия. Мери Сидни й разказа за някакъв астролог, с когото се била посъветвала сестра й Кити, и Бес я помоли да уреди посещението му в двореца. Срещата щеше да се състои в апартамента на Сейнт Ло и щяха да присъстват няколко близки приятелки.

Дойдоха Летис Ноулс и Катерин Грей, както и Мери Сидни и сестра й Кити, заедно с братята Робин и Амброуз Дъдли. Астрологът, Хю Дрейпър, за когото се носеха слухове, че бил и магьосник, дойде с двама помощници. Те раздадоха на всички присъстващи по едно стъклено кълбо, а след това започнаха да съставят хороскопите на гостите и да предсказват бъдещето им.

Всички си отдъхнаха, когато не бе предсказана ничия смърт, но за сметка на това имаше предвиждания за удивителен брой бракове. Сферите на Робин Дъдли, Летис Ноулс, Катерин Грей и дори на Бес показваха, че в бъдеще ги очакват женитби. Вечерта бе обявена за безспорен успех и всички си разотидоха щастливи и доволни. Ала всичко се промени, когато на следващата вечер Бес и сър Уилям вечеряха насаме.

Сейнт Ло имаше да казва нещо на съпругата си и изчака Грийвс да раздигне масата и да им налее по чаша вино.

— Бес, преди няколко дни моят брат пристигна в Лондон и аз го уведомих, че възнамерявам да променя завещанието си и да оставя всичките си земи на теб.

— О, Уил, знам, че той ще ни създаде големи неприятности, усещам го. — Бес остави златната чаша на масата и притисна с ръце корема си. — Мили боже, усещам го в стомаха си! — изрече с треперещ глас.

Сър Уилям изгълта съдържанието на чашата си и се спусна към Бес.

— Скъпа, какво има?

Бес простена и се вкопчи в ръба на масата.

— Уил… болката сякаш ме прерязва на две… имам чувството, че съм била отровена. — Опита се да стане, но бе разтърсена от нов спазъм и се свлече на пода, събаряйки покривката на масата и съдовете.

Грийвс се втурна в стаята.

— Бързо доведи Сесил и камериерката й! — изкрещя паникьосан Синтло. — Извикай личния лекар на кралицата! — внезапно сър Уилям също се преви на две. — Храната и виното са били отровени! — ахна той.

Бес прехапа устни, за да не изкрещи от разкъсващата и изгаряща болка, която я пронизваше като нож.

— Сесили, бързо, донеси зехтин!

Бес стисна носа си и изгълта няколко пълни лъжици зехтин, след което започна да повръща. Съпругът й вече се търкаляше по килима, притиснал колене до брадичката си.

— Уил, изпий зехтина! — извика Бес между спазмите, които я разтърсваха.

Сложиха ги да легнат в отделни спални и най-после се появиха дворцовите лекари. Те единодушно заключиха, че лорд и лейди Сейнт Ло са били отровени и ако не са били взети спешни мерки, лейди Сейнт Ло е можела да умре. Обаче състоянието на сър Уилям бе по-тежко от това на съпругата му и лекарите не бяха сигурни дали ще се възстанови.

След два дни Бес беше на крака и започна да се грижи за съпруга си, който лежеше неподвижен със зеленикав цвят на лицето. Бес му даваше отвара от маточина, за да се успокои раздразненият му стомах, и се молеше пламенно съпругът й да не е третият, който трябваше да умре.

Възстановяването на Синтло беше много бавно и Бес се грижеше за него с любов и търпение. Черният му дроб бе засегнат от отровата и лицето му бе придобило жълтеникав оттенък, но постепенно Бес успя да го излекува. За нея не остана скрит фактът, че преживяното изпитание го бе състарило, и сърцето й се изпълни с жалост и болка, че той никога нямаше да се възстанови напълно.

Кралицата заповяда незабавно да се разследват обстоятелствата по едва избегнатата трагедия. Елизабет, която изпитваше панически страх от отрова и ядеше и пиеше колкото бе възможно по-малко, разполагаше с определен слуга, който винаги опитваше храната и напитките преди тя да ги вкуси. Подозрението веднага падна върху астролога Хю Дрейпър, който бе единственият външен човек, влизал в апартамент на семейство Сейнт Ло.

Когато го арестуваха и изпратиха в Тауър заедно с помощниците му, се установи, че братът на сър Уилям, Едуард, е бил виждан често край жилището на астролога. Из двореца се зашушука, че Едуард Сейнт Ло се е опитал да убие Уилям и Бес.

— Скъпи, те няма да арестуват Едуард, ако ти не го обвиниш. — Бес щеше да се чувства в по-голяма безопасност, ако затвореха Едуард Сейнт Ло в Тауър при сатанинските му съучастници.

— Любима, не разполагам с доказателство, че Едуард е замесен, но дори и да имах, скандалът ще бъде ужасен. За твое собствено добро няма да позволя името на Сейнт Ло да бъде омърсено по такъв начин. По-добре да вземем предпазни мерки, за да осуетим друго подобно покушение върху живота ни. Още днес ще съставя договор, в който земите ни ще бъдат записани на името на двама ни. Когато умра, ти ще получиш всички земи, така че Едуард няма да има основание да се отърве от мен.

— О, Уил, ти си толкова щедър. Как бих могла някога да ти се отблагодаря за всичко, което правиш за мен и децата ми?

— Когато се съгласи да станеш моя съпруга, аз получих всичко, за което съм мечтал. Ти изпълни сърцето ми, Бес.

Бодна я усещането за вина, защото, макар и да обичаше Сейнт Ло, тя не бе влюбена в него, а Бес с цялото си сърце искаше да не бе така.

— Имаме нужда от смяна на въздуха, любима. Едно лято в Чатсуърт ще ти се отрази добре. Ще отида в Итън и ще уредя ваканцията на момчетата.

— Ти също ще дойдеш с нас, Уил. Напоследък изглеждаш твърде изтощен. Елизабет те кара да работиш прекалено много.

Бес знаеше, че той никога не би се осмелил да упрекне в нещо кралицата и затова го направи вместо него.

 

 

Една седмица след като пристигнаха в Чатсуърт, почина Ралф Лечи, вторият баща на Бес. След погребението Бес се прекръсти, осъзнавайки, че това е третата смърт. Следващата седмица сър Уилям получи спешно известие от кралицата, която го викаше незабавно да се върне при нея. Елизабет бе решила през лятото да премести двора си в Гринич Палас и не можеше да се оправи без капитана на гвардията си и главния домакин на Англия.

— Дяволите да я вземат Елизабет! Отнася се с теб като с любимото си кученце. Щом се отделиш от нея за малко и започва да вика при себе си. — Бес не можеше да сдържи гнева си, защото съпругът й наистина не изглеждаше добре и бе видно, че се нуждае от почивка. — Ще се върна с теб. Мое задължение като твоя съпруга е да се погрижа тя да не те кара да работиш и денем, и нощем!

— Любов моя, свикнал съм с прищевките на кралицата, а на тази възраст се надявам, че знам как да се грижа за себе си. Смятам, че трябва да останеш тук и да утешиш майка си в нейната загуба. Лятото е толкова кратко, скъпа моя. Прекарай го с децата и семейството си. Може би тази година ще успееш да довършиш третия етаж на Чатсуърт.

Бес се почувства засрамена. Той бе толкова грижовен и всеотдаен съпруг и винаги поставяше нейното добруване на първо място. Разкъсваше се на две, но накрая Чатсуърт спечели. Бес се боеше, че винаги ще бъде така.

Обаче, когато Уилям се върна при нея в края на август, младата жена съжали за решението си. Съпругът й сякаш се бе състарил с десет години през краткото лято. Беше прегърбен, а кожата на лицето му бе пожълтяла. Бес се уплаши, че отровата завинаги е увредила черния му дроб.

Марсела му свари специална билка, която бе силно горчива, но изключително полезна за черния дроб и далака. Жълтият цвят на лицето му изчезна, ала раменете му си останаха прегърбени.

Когато вратата на разкошната им спалня в Чатсуърт се затвори зад тях, Бес бе щастлива, че Синтло се вълнуваше толкова, че ще бъдат заедно отново. Ала един час по-късно, когато той не успя да се възбуди достатъчно, тя се разтревожи.

Сър Уилям скочи разстроен от голямото легло.

— Съжалявам, Бес, аз съм безполезен!

— Всичко е наред, Уил, това няма значение.

— Но за мен има! Мили боже, сънувах те всяка нощ. Няма да повярваш какви еротични видения съм имал, а сега да стане така!

— Върни се в леглото, Уил. Може би се дължи на нещо, което аз съм направила или по-скоро не съм направила. Ела, ще опитаме отново.

След дълго увещаване той се върна в леглото, легна и впери поглед в балдахина. Разбрала, че се бои от провал, Бес се приближи към него и вдигна ръцете му. После започна да го целува. Целувките й не бяха настойчиви и искащи, а леки и нежни. Бавно плъзна ръка по гърдите му, после надолу по бедрото и накрая взе члена му в шепа. Когато се възбуди малко, тя сключи пръсти около него и го стисна. После с леки движения прокара пръсти по дължината му и започна нежно да разтрива главичката му, докато тя не набъбна от притока на кръв.

Той простена и бързо я възседна, но ерекцията му мигом спадна. Бес искаше да продължи с опитите, но сър Уилям твърдо отказа.

— Толкова е унизително. Вече не съм в състояние да те задоволя.

— Шшт, Уил — успокои го Бес, — това вероятно се дължи на билките, които Марсела ти даде. Утре всичко ще бъде наред. Хайде сега да поспим. — Прегърна го и нагласи бузата му върху гърдата си. След около час дишането му се успокои и тя разбра, че е заспал.

Докато лежеше тихо до него, сърцето й се изпълни с безкрайно състрадание. Не вярваше, че интимният им живот е свършил завинаги, но бе достатъчно разумна, за да осъзнае, че подобни провали ще стават все по-чести.

 

 

Бес бе щастлива, че дворът се премести от Гринич обратно в Уиндзор не само защото там апартаментът им бе много по-просторен и удобен, но и защото синовете й бяха по-близо. Рожденият ден на кралица Елизабет бе на седми септември и всички в Уиндзор трескаво се подготвяха за тържествата.

Планираше се голям бал с маски. Огромната приемна в двореца щеше да бъде превърната в подводно морско царство, а поканените трябваше да се явят облечени като Нептун, водни духове и сирени.

Беше организиран голям лов, както и средновековен турнир с рицарски двубои. Всеки ден се правеха състезания по стрелба с лък с големи награди. Придворните бяха уморени от забавленията още преди настъпването на големия ден, но на бала с маски Елизабет танцува до зори.

Бес помогна на кралицата да съблече украсената със скъпоценни камъни рокля и да свали дългата зелена перука. Подът на гардеробната бе осеян с разхвърляни рокли и навсякъде цареше хаос, но Елизабет заповяда да се погрижи за разчистването по-късно, за да може рожденичката да поспи няколко часа. Бес се оттегли в преддверието, отпусна се в едно меко кресло и вдигна върху табуретката уморените си нозе.

Събуди се чак след девет часа и се зачуди защо другите придворни дами още не бяха дошли, за да поемат дежурството. Мери и Летис сигурно още спяха. Бес се изправи и се протегна. Искаше й се да свали роклята и да се сгуши в леглото си. Влезе в кралската спалня и дръпна тежките завеси пред прозорците.

— Добро утро, Ваше Величество, минава девет.

— Добро утро, Бес, това бе най-великолепният рожден ден, който съм имала!

Бес разтвори пеньоара й и кралицата пъхна ръце в ръкавите и го загърна около слабото си тяло. Сетне Бес влезе в гардеробната и се ужаси от безпорядъка, който я посрещна. Започна веднага да разтребва и отвори огромния гардероб, за да закачи роклите. Бес работеше сръчно и много скоро в помещението отново цареше пълен ред.

Чу гласа на Робин Дъдли и се спря. Помисли си, че трябва да се оттегли, за да остави кралицата и любовника й насаме.

— Ейми е мъртва! — Дълбокият глас на Робин звучеше необичайно високо.

— Най-после! — Гласът на Елизабет бе ликуващ.

— Намерена е със счупен врат в подножието на стълбите.

— Какво? Ти си безмозъчен, недодялан глупак, Робин! В името на светата Христова кръв, как можа да провалиш всичко! Това ли бе подаръкът ти за рождения ми ден? Ейми трябваше да умре в леглото си, заобиколена от лекари! Как си могъл да извършиш това безумно глупаво деяние?

— Елизабет, не съм я убил! — Гласът на Дъдли потрепери.

Бес се отпусна на един стол. Коленете й внезапно омекнаха. Притаи дъх и остана неподвижна.

— Ти наистина си невероятен глупак, Робин! Нямам нищо против убийството, ако може да се замаскира като нещастие, но в случая това е невъзможно! Целият свят ще те обвини, но което е още по-лошо — ще обвинят мен!

— Елизабет, престани… Кълна се, че нямам нищо общо със смъртта на съпругата си. Ако не е било нещастен случай, тогава е самоубийство!

— Било е убийство, глупако! Ако не си го извършил ти, сторил го е най-големият ти враг, за да ти попречи да се ожениш за кралицата!

— Сесил! Той е единственият, който притежава достатъчно власт, достатъчно лукавство и решителност!

— Сесил отсъства от седмици, за да участва в мирните преговори с Шотландия. Махни си проклетите ръце от мен! Не е важно какво се е случило в действителност, а как ще изглежда пред целия свят — и повярвай ми, ще изглежда така, сякаш сме убили твоята съпруга, за да можем да се оженим. Ако престъплението бъде доказано, ще загубиш главата си, недодялан глупако!

— Няма да бъда първият ти любовник, изоставен да умре на дръвника.

Елизабет ахна.

— Лорд Дъдли, ще бъдете отведен в Кю под домашен арест и разпитан за смъртта на съпругата си.

— Разбирам, мадам — студено отвърна той.

Бес го чу да излиза, а Елизабет нададе силен вик на отчаяние. Младата жена мигом се появи на прага на гардеробната. Елизабет се втренчи ужасено в нея, сякаш бе забравила напълно за присъствието на придворната си дама в съседната стая.

— Какво зяпаш, по дяволите? Ти си една лукава и потайна кучка, която знае само да подслушва зад вратите! Да не си посмяла да ме гледаш по този начин! Ти си лицемерка, Бес Хардуик. Двамата с Кавъндиш отровихте жена му, за да можете да се ожените!

Бес настръхна от възмущение.

— Това е лъжа, Ваше Величество. Никога не бих изградила щастието си върху болката и нещастието на друга жена.

— Аз пък бих! — предизвикателно заяви Елизабет. — И го правя! Имах някои доста добри учители в тази насока! — Кехлибарените очи на кралицата застрашително блеснаха. — Ако си отвориш устата извън тази стая, ще се погрижа да се затвори завинаги.

— Да, Ваше Величество. — Бес се поклони. — Мога ли да се оттегля?

— Махай се!

Когато Бес стигна до приемната, вратата се отвори и влезе Кат Ашли. Виковете и проклятията на Елизабет ехтяха из целите покои.

— Какво се е случило, Бес?

— Нещо ужасно, Кат. Тя преживява всичко със същата страст, като мен. По-добре я остави да крещи, докато целият й гняв се излее навън.