Вирджиния Хенли
Жена на страстта (40)

Епилог

Лятото на 1567 година

Граф Шрусбъри бе завел своя минен инженер в Хардуик, за да разберат дали има още залежи от каменни въглища. Бес се задържа пред вратата на стария си дом, който сега бе празен. Докато съпругът й яздеше до нея по прашната пътека, погледът му не се отделяше от лицето й. Тя беше почти на четиридесет години, но в бледозелената си муселинена рокля все още приличаше на младо момиче. С всеки изминал ден я обичаше все повече.

— На кого говориш, моя красавице?

— На Хардуик Манър.

— И предполагаш, че къщата ще те чуе? — скептично попита той.

— Разбира се. Казвам й какви прекрасни планове имам за нея.

Шрусбъри се засмя, наведе се, вдигна я и я нагласи на седлото пред себе си.

— Предполагам, че ще ми кажеш — притисна я в прегръдките си той.

— Ще превърна Хардуик в най-красивата къща в цяла Англия. Всеки, който я види, ще умре от завист!

— Ами Чатсуърт?

— О, него го построих, за да придобия опит! — засмя се съпругата му. — Хардуик Хол ще го затъмни във всяко едно отношение.

— Хардуик Хол, а? — подразни я той. — А какво ще стане със стария Хардуик Манър?

— О, няма да го събарям. Той ще бъде сърцевината на новата къща. Искам Хардуик да бъде празник на светлината и щастието. Възнамерявам да построя приказен замък от стъкло, а кулите му ще се извисяват в облаците!

— Кули? — изуми се Шрусбъри.

— Да… цели шест! Бях на шест години, когато семейството ми бе прокудено от Хардуик.

Шрусбъри осъзна причината за желанието й да преобрази старата и запусната къща във великолепен замък. Това бе същата страстна амбиция, която бе направила една обикновена дъщеря на земевладелец графиня. Ръцете му се стегнаха около нея. Тя бе жизнена, самоуверена, в повечето случаи непобедима, но в същото време дълбоко в себе си се чувстваше уязвима и несигурна. Внезапно изпита непреодолимото желание да чуе смеха й.

— Разбира се, не се съмнявам, че възнамеряваш да поставиш благородническия си герб върху входните порти на това бъдещо прекрасно имение?

— О, Шру, каква великолепна идея! Ще заповядам да гравират инициалите ми най-отгоре на всяка кула!

— О, скъпа, сигурно се шегуваш! — засмя се Шрусбъри.

— По дяволите, не ми се присмивай. Кралицата слага проклетите си инициали върху всяко нещо. Сега аз съм Талбът, а всички знаят, че Талбът са по-благородни от Тюдорите — ние произлизаме от Плантадженетите, не знаеш ли?

Съпругът й едва не се задави от смях, но Бес не му обърна никакво внимание.

— Няма нищо смешно в това следващите поколения да знаят, че Хардуик Хол е построен от Елизабет, графиня Шрусбъри.

Той зарови устни в извивката на шията й, а ръката му се плъзна надолу, за да погали високите й гърди.

— Смятат ме за най-богатия мъж в Англия, но виждам, че си решила да ме докараш до просешка тояга!

Мелодичният й смях звънна щастливо.

— Със сигурност ще се опитам, черни дяволе!