Вирджиния Хенли
Жена на страстта (21)

Глава 20

Лондон, 10 септември 1548

„Скъпи мамо и лельо Марсела,

Знам, че сигурно сте чули слуховете за взривоопасната ситуация при двора, така че ще разкажа подробностите. Регентът Едуард Сиймор отказа да даде на Катерин Пар бижутата, които крал Хенри й е оставил, заявявайки, че те принадлежат на краля. В резултат Томас Сиймор отправи заплахи срещу брат си и предложи да изберат него за регент. Върховният адмирал разполага с десетхилядна флота и Едуард Сиймор бе толкова изплашен, че постави Том под наблюдение.“

Бес спря. Не можеше да намери сили да им разкаже за огромния скандал, избухнал в Челси, когато Катерин Пар бе заловила съпруга си Томас Сиймор и принцеса Елизабет да се съвкупяват на пода в спалнята на Елизабет!

Бес продължи писмото си.

„Съжалявам да ви съобщя, че Катерин Пар почина от родилна треска четири дни след като роди момиченце.“

Бес отново остави перото, а мислите й бясно препуснаха. Дали Сиймор имаше пръст в смъртта на съпругата си? Дали адмиралът бе намерил начин да се ожени за Елизабет?

„Говори се, че адмиралът е подкопал положението си, като е вземал подкупи от корабите, пътуващи за Ирландия, и опрощавал пирати заради дял от плячката.“

Бес не смееше да го напише, но знаеше, че Марсела ще направи извода. Сиймор се нуждаеше от пари, за да вдигне бунт срещу брат си.

„Принцеса Елизабет се премести в замъка си Хатфийлд, а Франсис Грей си възвърна Челси и го обяви за резиденция на дъщеря си Джейн, която ще стане кралица, след като се омъжи за младия крал Едуард.

Ще празнуваме Коледа в Нортей и единственото ми желание е да бъдете с нас. Липсвате ми много и ще ви посетя през пролетта, когато времето се оправи.“

Изпращам ви цялата си любов: Бес

Събитията в двора обаче се развиваха толкова бързо, че Бес пишеше по-често до семейството си, за да го държи в течение на последните новини.

Лондон, 21 март 1549

„Скъпи мамо и лельо Марсела,

Сигурно вече знаете, че през януари Томас Сиймор бе арестуван. Има доказателство, че е присвоил десет хиляди лири от монетния двор за нечисти цели. Освен това регентът твърди, че Томас е замислял таен брак с Елизабет и е възнамерявал да арестува краля и да разпусне личния съвет.

Госпожа Кат Ашли и господин Пари, доверените слуги на Елизабет, бяха отведени в Тауър за разпит, а принцесата бе затворена под домашен арест в Хатфийлд, където два месеца са я разпитвали най-безмилостно. Накрая Елизабет е успяла да спаси единствено себе си и верните си слуги. Регентът е убедил краля да подпише смъртната присъда на адмирала и вчера Томас Сиймор бе обезглавен.“

Бес спря, припомняйки си ужасната караница с Уилям. Понеже бе член на личния съвет, той знаеше, че регентът само чака брат му Томас Сиймор да вдигне пръст срещу краля или неговата сестра, за да го арестува за предателство. Бес бе обещала на Уилям, че няма да казва никому, а след това бе препуснала като луда за Хатфийлд, за да предупреди Елизабет. Кавъндиш побесня, когато узна, как е предала доверието му, но след молбата й за прошка, сдобряването бе толкова пламенно, че Бес отново забременя. Тя продължи писмото си.

„А сега ще продължа с по-щастливи новини — радвам се да ви съобщя, че ще имам друго дете. Двамата с Уилям се надяваме да бъде син и след като се роди, ще ви посетим.“

Изпращам ви цялата си любов: Бес

Някои от членовете на съвета при двора намираха постъпката на Едуард Сиймор за отвратителна. Недоволството от управлението на регента се разпространяваше из цяла Англия и с наближаването на есента заплашваше да се превърне в истински бунт. Джон Дъдли, граф Уорик, потегли от Норфък начело на внушителна армия, за да потуши бунта. Успя да се справи без големи кръвопролития и когато се върна в Лондон, членовете на съвета му се заклеха във вярност. Едуард Сиймор бе арестуван, лишен от цялата си власт и отведен в Тауър.

С откриването на ловния сезон семейство Кавъндиш заминаха за Нортей, където забавляваха приятелите си от двора. Бес бе узнала, че младият крал е с крехко здраве и често боледува. Когато разбра, че и Елизабет се е поболяла след смъртта на Томас Сиймор, реши да се опита да й помогне да се възстанови.

При пристигането си в Хатфийлд с изненада видя, че дворецът е потънал в траур. Но щом зърна Елизабет, легнала неподвижно в леглото и бледа като смъртник, осъзна, че не тялото, а сърцето и душата на приятелката й са болни. В гърдите й се надигна ярост.

— Безумието ти стигна твърде далече. Искаш да накажеш другите за смъртта на адмирала, но наказваш единствено себе си!

Елизабет се надигна и безсилно сложи ръка на челото си.

— Върви си.

— Той не те заслужаваше! — пламенно продължи Бес. — Том Сиймор бе любовник на Катерин Пар много преди тя да се омъжи за баща ти. Той я е подтикнал към този брак.

— Лъжкиня… — прошепна Елизабет.

— Искал е властта и силата, която може да му даде една кралска особа — която и да е тя. Помолил е Съвета за разрешение да се ожени за теб или за сестра ти Мери. Попитай, когото искаш от членовете. — Бес остави пелерината й да се разтвори, за да се види, че очаква дете. — Аз следвам съдбата си, но ти разрушаваш своята! Един ден ще бъдеш кралица на Англия.

— Това никога няма да стане. Доскоро ме наричаха копеле, а сега — курва!

— Върни се в двора и им докажи, че грешат! Джон Дъдли, граф Уорик, сега е най-влиятелният мъж в двора. Той ще се погрижи брат ти да те посрещне благосклонно, с цялото уважение и почит, които титлата ти и положението ти изискват.

Елизабет стана от леглото и закрачи из стаята. Когато я видя, че захвърли яростно една книга към стената, Бес бе убедена, че младата й приятелка е направила първата крачка към съдбата си.

 

 

Бес роди на съпруга си син и наследник, който бе наречен Хенри. Приятелите им, граф и графиня Уорик, бяха кръстници. През пролетта Уилям купи по-голяма къща край реката за увеличаващото се семейство и когато бе готова, всички заминаха за Дарбишър, за да покажат децата на семейството на Бес.

В края на седмицата повериха децата на майката и лелята на Бес и потеглиха към Чатсуърт. Когато стигнаха билото, Бес спря коня, за да се наслади на гледката, но Уилям продължи. Препусна право нагоре и спря на поляната. Очите му похотливо се взираха в нея.

— Ела да видиш какво съм ти приготвил.

Тя никога не бе отхвърляла предизвикателство — нито едно от тези, които Кавъндиш й бе отправял. Скочи от седлото, отметна огнената си коса и смело пристъпи към него. Ръцете й се обвиха около врата му и тя му поднесе устните си. В разгара на пламенната целувка пъхна ръката си под жакета му. Когато пръстите й напипаха някакъв метал, Бес се отдръпна.

— Какво, по дяволите, е това? — Извади тежка връзка ключове.

— Ключовете от Чатсуърт, скъпа моя. Надявам се, че това ще ти достави най-голямото удоволствие на света.

Тя се втренчи с недоумение в него.

— Купих Чатсуърт за теб — твой е.

— Велики боже, Кавъндиш, не е възможно!

Младата жена бе смаяна. Той току-що бе заплатил огромна сума, за да осигури бъдещата зестра на дъщеря им, бе купил новата къща край реката. Откъде бе взел пари, за да плати за Чатсуърт? Бес избухна в сълзи.

Той я притегли в силните си ръце и в този миг Бес почувства, че се нуждае от подкрепата му както никога досега.

— Вече можеш да построиш двореца на мечтите си.

— Аз? — с отмалял глас попита тя, напълно изумена.

— Вече можеш да превърнеш мечтата си в реалност. — Погледна надолу и видя, че огромните й очи са изпълнени със страх. — Скъпа, какво не е наред?

— Боя се — прошепна тя. — О, Уилям, обичах мечтата си… Тя бе толкова безопасна и недостижима, винаги в бъдещето. Но вече не е бъдеще, а настояще. Това е твърде много, твърде скоро. Реалността изпълва сърцето ми с ужас.

Едрата му длан отметна нежно една къдрица от челото й.

— Ела — рече той, развърза коня й и я повдигна на седлото. — Последвай ме.

Бавно се изкачиха по едната страна на хълма, после той я свали на земята. Ръката му остана обвита около кръста й, докато двамата се взираха към Чатсуърт.

— Първия път, когато те срещнах, те попитах дали би ти харесало да имаш три къщи. Отговорът ти бе прям и непоколебим. „Разбира се — каза ми тогава, — макар че… да си призная, и от една ще съм доволна.“ Скара ми се, задето ти се присмивам и ми заяви, че един ден ще имаш огромно домакинство. Пожелах те още през онзи първи ден. Веднага усетих, че амбицията ти е не по-малка от моята.

Мислите на Бес се понесоха към първата й година в Лондон и тя си припомни тогавашните си силни чувства. Беше решена да постигне огромен успех и да влезе в света на богатите и могъщите. Беше се заклела тържествено. Бъдещето й се струваше съвсем ясно. Искаше всичко!

Уилям я притисна към гърдите си.

— В онзи ден разбрах каква сила и решителност притежаваш. Несигурността ти е просто глупава фантазия — убеден съм в това. Ти имаш волята и енергията да превърнеш мечтата за своя замък на върха в реалност.

— Уилям, ами парите, които са нужни?

— Парите са последната ти грижа. Винаги мога да намеря пари. — Говореше с такава убеденост, че страховете й утихнаха.

— Къщата ще бъде ето там — посочи младата жена. — Ще я построя изцяло от камък, с високи квадратни кули на всеки ъгъл. Искам да има вътрешен двор и още един около конюшните.

— Ще бъде най-внушителната къща в Дарбишър…

— Разбира се, че ще бъде! Слугите ще са облечени в сини ливреи, украсени със сребърни кантове.

Уилям избухна в смях.

Бес го погледна проницателно.

— Сега разбирам защо ме доведе тук. Оттук всичко изглежда по-малко и не толкова плашещо. Мечтите и плановете ми се родиха на това място. Доведе ме, за да се отърва от страховете си.

— Съвсем не. Исках да дойдем тук, за да те любя. А сега, къде точно беше онова място?

— О, Уилям, сърцето ми ще се пръсне от любов към теб. Днес наистина е най-щастливият ден в живота ми!

 

 

Бес разделяше времето си между Лондон и Чатсуърт. Продадоха Нортей и църковните земи. Уилям купи църковни земи в Уелс, които бяха твърде далече, за да се управляват добре, както и малко имение в Шропшир. Благодарение на положението си в Съвета за увеличаване на хазната Кавъндиш размени тези земи за голяма собственост в Дъвъридж на река Дъв, близо до Чатсуърт. Бес даде под наем къщата в имението, а получените пари вложи за построяването на къщата в Чатсуърт.

Новите земи бяха много ценни — в недрата им имаше олово и големи залежи от въглища. Бес правеше точни сметки за приходите и разходите, а Франсис Уайтфийлд, когото бе назначила за свой агент, ги отнасяше на Уилям в Лондон.

Бес бе икономичен строител. Дървеният материал, камъкът, тухлите и хоросанът, както и оловото за прозорците се доставяха от собствените й имения. Работниците работеха за мизерни надници и дори майстори дърводелци, мазачи и каменоделци можеха да се наемат много евтино. Последва съветите, които Уилям й бе дал за Нортей и пресуши блатата, разшири пасищата и увеличи броя на овцете, а вълната продаде с печалба на пазара.

Колкото повече неща постигаше, толкова повече растяха енергията и увереността й. Позволи на Уилям да задържи личната си прислуга в Лондон, но останалите дойдоха в Дарбишър. Докато се строеше новата къща, живееха в старата Чатсуърт Манър. Сестра й Джейн се премести да живее при нея и да й помага за децата. Леля Марси също дойде и Бес веднага й повери проектирането на градините.

Кавъндиш редовно пътуваше на север, но когато идваше, двамата с Бес отново се чувстваха младоженци. Точно девет месеца след като съпругът й даде ключовете за Чатсуърт, тя го дари с още един син, когото нарекоха Уилям.

Бес никога в живота си не се бе чувствала по-щастлива. Винаги когато отиваше в Лондон, тя се връщаше с няколко каруци, натоварени с мебели за новата къща, която постепенно придобиваше форма. Според плановете си възнамеряваше напълно да завърши единия етаж, а после — когато средствата позволят — да започне да строи втория. Понякога Бес придружаваше Уилям по време на деловите му пътувания на север до някой манастир. След като работата му бе да конфискува огромните им съкровища, Бес предлагаше да купи на приемлива цена всяко нещо, което грабваше окото й. Не чувстваше вина — изплашените игумени бяха доволни да напълнят джобовете си и затова нямаше съмнение, че щяха да държат устите си затворени.

 

 

В Лондон младият крал бе повален от болест на белите дробове и за всички, които бяха близо до него, бе ясно, че няма да оживее. Джон Дъдли, граф Уорик и повечето от членовете на съвета, които бяха протестанти, започнаха да се паникьосват. Принцеса Мери, омразната католичка, бе следващата наследница на трона, а нито един от властните мъже не я искаше да види там.

В отчаянието си Дъдли прогони Елизабет в Хатфийлд, после накара младия крал да направи завещание, в което да определи лейди Джейн Грей за своя наследничка и да обяви сестрите си Мери и Елизабет за незаконни. Всички членове на съвета знаеха, че Дъдли възнамерява да ожени сина си Гилфорд за лейди Джейн, за да запази властта в ръцете си.

Кавъндиш бе ужасен, че приятелите му Хенри и Франсис Грей се съгласиха с този план и в началото на юли доведоха петнадесетгодишната си дъщеря от Челси под строга охрана в Тауър, където двамата с Гилфорд набързо се ожениха.

Бес бе в блажено неведение относно ситуацията в Лондон и Кавъндиш предпочиташе да е така. След като живееше в Дарбишър, никой нямаше да я обвини, че е била част от незаконните и разрушителни планове на приятелите им.

Макар граф Уорик да получи уверенията на съвета, че ще се пази строга тайна, някой бе изпратил съобщение до принцеса Мери и когато крал Едуард изпускаше последния си дъх, а лейди Джейн бе обявена за кралица, Мери Тюдор събираше армия. Кавъндиш подозираше, че неговият началник Полит е предупредил Мери, защото той бе единственият католик в съвета.

Джон Дъдли още веднъж препусна начело на армията си, за да плени Мери и разбие войската й. Но претърпя неуспех и веднага стана ясно, че хората в Англия поддържат принцеса Мери Тюдор. Членовете на личния съвет отлично знаеха, че ще бъдат изпратени на дръвника, ако незабавно не дадат обет за вярност пред Мери. На 19 юли 1553 година Джон Дъдли бе арестуван, а Мери Тюдор обявена за кралица на Англия.

Събитията следваха толкова бързо, че лейди Кавъндиш в Дарбишър узна наведнъж, че кралят е мъртъв, лейди Джейн е била кралица девет дни, а след това Мери Тюдор е била провъзгласена за законна владетелка на Англия.