Вирджиния Хенли
Жена на страстта (38)

Глава 37

На следващата сутрин Шрусбъри пристигна в Чатсуърт, решен веднъж завинаги да уреди всички въпроси. С блеснали очи Бес го заведе в библиотеката и внимателно затвори всички врати. Той седна на ръба на голямото резбовано бюро, а тя закрачи из стаята като разгневена тигрица. Беше решена да го убеди, че не му е заложила капан, и затова го нападна веднага.

— Защо трябваше да ги лъжеш? Ако си го направил от някакво смешно кавалерско чувство, от желание да спасиш репутацията ми, искам да знаеш, че ме обиди. А ако си го сторил, за да спасиш собствената си репутация, това само още повече влошава нещата.

— Не съм ги излъгал, ние ще се оженим — непреклонно отвърна графът.

Бес разбра по тона му, че всичко ще бъде така, както той го е решил. Нямаше да отстъпи в нищо. Той бе законът и тя използва единствения аргумент, за който можа да се сети.

— Ти си граф Шрусбъри. Не можеш да се ожениш веднага след смъртта на съпругата си. Скандалът ще бъде ужасен! Моята репутация завинаги ще бъде съсипана! Всички ще кажат, че съм те примамила да се ожениш за мен, защото съм алчна кучка! Родният ми брат ме обвини, че се омъжвам за един мъж след друг, за да им взема имотите. — Спря пред него и протегна ръце. — Ако се омъжа за теб, името ми ще бъде навеки стъпкано в калта.

Той улови ръцете й, за да й попречи да закрачи отново из стаята. Заговори с тих глас:

— Жените винаги ще сплетничат за теб, Бес, защото завиждат на красотата ти и на сексуалната ти привлекателност. — Повдигна черните си вежди. — Наистина ли се интересуваш от хорското мнение?

— Не ме е грижа какво ще кажат. Не съм светица! Откровено признавам, че съм амбициозна. Но това, което никой изглежда не разбира, включително и ти, е, че съм много по-амбициозна за децата си, отколкото за самата себе си! Мислиш ли, че не бих искала да бъда графиня Шрусбъри и да господствам над всички?

— Тогава се омъжи за мен, за бога!

— Не, Шру, връщам се в двора — тихо отвърна младата жена.

— Забранявам ти! — Скочи, сграбчи я за раменете и я разтърси като парцалена кукла. — Забранявам ти, чу ли ме? — Кипеше от гняв и бе решен да й покаже кой е господарят тук. — В двора мъжете ще се залепят за теб като мухи на мед! Веднъж те оставих да ми се изплъзнеш; не съм такъв глупак, че да го позволя отново!

— Да не би тези арогантни заповеди, с които ме засипваш, да означават, че ме обичаш, черни дяволе?

— О, „Свадливке“, знаеш, че те обичам… обожавам те! — Ръцете му се сключиха около нея и той я притисна към сърцето си. — Ако се омъжиш за мен, адвокатите ти могат да изготвят какъвто искаш брачен договор. Щом ти си щастлива и аз съм щастлив.

 

 

— Ще бъда следващата графиня Шрусбъри! — заяви Бес на майка си, Джейн и леля Марсела с тон, който показваше, че и самата тя още не може да го повярва.

Майка й и Джейн загубиха дар слово. Марсела я погледна с искрено възхищение.

— Какво умно момиче си ти, Бес! Още когато беше дете, казах на майка ти, че ти ще бъдеш нашето спасение, и пророчеството ми се сбъдна!

— Но Шрусбъри е най-могъщият граф в страната — обади се майка й. — Сигурна ли си, че намеренията му са почтени?

Бес отметна глава и се засмя.

— Знам кога един мъж ми предлага да му стана любовница и кога съпруга — получила съм достатъчно предложения и за двете!

— Бес! — възмути се майка й. — Трябва да сдържаш езика и характера си или ще го изгубиш, помни ми думите.

— Ние си подхождаме забележително добре. Това е съюз, благословен от Бога! — заяви Бес и се запъти към библиотеката, за да напише писмо до адвокатите си.

Жените се спогледаха и невярващо поклатиха глави.

— Мислите ли, че е истина? — със съмнение попита майка й.

— Твърде е възможно — отвърна Джейн. — Бес не е като останалите хора, тя е необикновена.

— Но и двамата са упорити и със силни характери. Свикнали са да се налагат и изобщо не си подхождат. Ще се карат всеки Божи ден! — Майката й потрепери. — Какво толкова го е привлякло у нея?

Марсела стисна устни.

— Гърдите — няма начин да не са те!

 

 

Сега вече бе невъзможно Бес и Шрусбъри да се виждам насаме. Не биваше да има никакъв скандал, свързан с името на жената, за която граф Шрусбъри възнамеряваше да се ожени. Макар че бъдещият съюз не бе официално оповестен, знаеха семействата им, адвокатите и слугите и той не можеше да остане дълго в тайна.

Бес извика синовете и дъщерите си и им съобщи, че лорд Талбът, граф Шрусбъри, ще им бъде втори баща. Синовете й знаеха за огромното влияние на Шрусбъри, нали благодарение на неговото ходатайство Уилям бе приет в Кеймбридж. По-малките й дъщери се развълнуваха повече от перспективата да имат сестри, с които да си играят.

Когато Шрусбъри каза на децата си, че ще се ожени за лейди Сейнт Ло, те изпаднаха във възторг. По-големите щяха да имат довереница и защитница пред властния баща, а по-малките — майка, която не само се смееше и си играеше с тях, но ги прегръщаше и ги слагаше на коленете си.

По настояване на Бес Шрусбъри доведе своите деца да погостуват няколко дни в Чатсуърт и малката Грейс се влюби в имението. Къщата бе нова и красива и представляваше ослепителен контраст с масивния и мрачен Шефилд Касъл и укрепения Уингфийлд, където момичето бе прекарало по-голямата част от живота си.

Бес и Франсис Талбът се сприятелиха, след като тя обеща веднага щом им стане мащеха, да се погрижи двамата с младата си съпруга да имат на разположение отделно крило в Шефилд. А когато видя колко много си допаднаха по-големият й син Хенри Кавъндиш и Гилбърт Талбът, обеща им да помоли Шрусбъри да ги изпрати на голяма обиколка из Европа, каквато бе направил и графът в младостта си.

Бес изглежда не се плашеше от перспективата да бъде майка на дванадесет деца. За да помогне на Шрусбъри да свикне с тази идея, тя му предложи да обиколят заедно имотите си. Когато видя романтичния Руфърд Абът, тя се влюби в мястото, а Шрусбъри реши там да прекарат медения си месец и започна да прави тайни планове.

Междувременно адвокатите на граф Шрусбъри се срещнаха с тези на лейди Сейнт Ло и започнаха да изготвят брачното споразумение. Неговите адвокати бяха ужасени, че той е готов да направи толкова големи отстъпки, и се възпротивиха. Нейните пък бяха изумени, че тя се пазареше толкова упорито, когато всяка друга жена в кралството би била щастлива да се омъжи за него при всякакви условия. Преговорите продължиха три седмици.

С всеки изминал ден графът ставаше все по-нетърпелив и накрая двамата с Бес седнаха заедно с адвокатите, за да оформят документите. Като негова съпруга тя щеше да получи една трета от огромното богатство на Талбът, което включваше пари, земя, имения, оловни и каменовъглени мини, дял от продажбите при износа на вълна. В отделен документ се удостоверяваше, че тя ще запази до живот всичките си имоти, както и приходите им, а след смъртта й ще бъдат наследени от децата им с графа, ако имат такива. Единственото изключение бе Чатсуърт — бе изготвен друг документ, в който най-големият й син, Хенри Кавъндиш, се определяше за негов наследник. В допълнение Шрусбъри прояви изключителна щедрост, като се съгласи да даде значителна сума на другите й двама синове — Уилям и Чарлс — когато навършат двадесет и една години.

Когато официалните документи бяха подписани и подпечатани, граф Шрусбъри си отдъхна облекчено и продължи с тайните си планове за сватбата им. Довери ги на семейството на Бес. Уведоми ги, че възнамерява да отвлече Бес, и ги закле да пазят тайна.

През един великолепен августовски ден Шрусбъри пристигна в Чатсуърт, придружен само от един коняр.

— Искам днес да пояздиш с мен.

— Шру, знаеш, че не бива да яздим сами. Освен това се опитвам да опаковам нещата, които искам да взема със себе си в Шефилд.

— Бих искал да чуя мнението ти за един имот. — Знаеше, че нищо на света не е така близко до сърцето й като земята. — Разходката ще бъде напълно благоприлична. Съпровожда ме един коняр, а ти можеш да вземеш Сесили, щом толкова много се тревожиш за проклетата си репутация.

— Добре — съгласи се тя с ослепителна усмивка. Искаше да обсъди с него един много важен въпрос и това бе идеална възможност. От дълго време таеше амбицията да сгоди две от децата си за две от децата на Шрусбъри. Досега не бе посмяла да повдигне този въпрос, особено след всички отстъпки, които бе направил Шрусбъри в брачното споразумение.

Разумът й казваше да изчака, докато се омъжи за него, и чак тогава да му разкрие амбициите си, защото той можеше да се вбеси от дързостта й.

Когато навлязоха в Нотингамшър, Бес осъзна, че се движат в посока към Руфърд Абът, който се намираше в края на Шерудската гора.

— Този имот близо ли е до Руфърд?

Той усети вълнението в гласа й.

— Много близо — призна графът.

— Ти, черни дяволе, ако знаех за съществуването на този имот, щях да го купя за себе си!

— „Свадливке“, престани да мислиш за мое и твое. Отсега нататък всичко е наше.

— Наистина ли го мислиш?

— Да — тържествено отвърна той. — Това, което е мое, е и твое. — Повдигна развеселено вежди. — Макар че ти изглежда си твърдо решена да запазиш своето, малка алчна палавнице.

Мелодичният й смях огласи въздуха. Знаеше, че е луд по нея и бе готов да й даде луната и звездите.

— Нека да отидем в Руфърд. Кълна се, че това е най-романтичното място, което някога съм виждала.

Той се престори, че не му се иска, но отстъпва пред желанието й и изпрати коняря и Сесили да предупредят слугите за пристигането им. Когато наближиха първия поток, слязоха да напоят конете, а Шрусбъри я вдигна от седлото и я намести между бедрата си.

Тя се отдаде с наслада на силата, струяща от него и му поднесе устните си за първата целувка от седмици. Запита се дали ще се осмели да се люби с него върху горската трева и да се появи в Руфърд със зачервени страни и разрошени коси, така че всички слуги да се досетят какво са правили.

Ръцете му я обгърнаха, после шепите му обхванаха гърдите й, той се наведе и прошепна в ухото й:

— Отвлякох те, моя красавице. Тази нощ ще споделяме едно легло. Нямаш друг избор.

Бес бе завладяна от страстния му тон, а и отлично разбираше, че всеки протест би бил безсмислен. След като веднъж си бе наумил нещо, никой не можеше да го разубеди. А и защо трябваше да се противи? Струваше й се, че и двамата чакат вече цяла вечност.

Шрусбъри слезе и я свали от седлото. Двата коня доволно захрупаха сочната зелена трева. Графът улови Бес за ръката и я поведе под една извита каменна арка. Озоваха се в малък вътрешен двор, покрит с плочи.

— Искам да се закълнем пред Бога днес, тук в параклиса на абатството. Церемонията ще бъде скромна и ще бъдем само ние двамата. Ще се омъжиш ли за мен, Бес?

Тя бе смаяна.

— Доведе ме тук, за да се оженим? — „Днес е двадесети август, денят, на който преди толкова години се омъжих за Кавъндиш.“ Вгледа се в Шрусбъри и внезапно осъзна. „Той знае… Знае точно кой ден е днес. Решен е завинаги да прогони призрака на Роуг.“ Устните й се извиха в усмивка. — Да, ще се омъжа за теб, да — побърза да добави.

Когато тази сутрин бе отворила очи и бе осъзнала, че е годишнина от сватбата й с Уилям, тя се бе сбогувала за последен път с бащата на децата си. Беше сигурна, че той би одобрил този брак, който щеше да я нареди сред най-изтъкнатите благородни фамилии на Англия. Но знаеше, че би я благословил не само заради доброто на децата й. Роуг с цялото си сърце би искал тя отново да открие любовта и да бъде щастлива.

Хванати ръка за ръка, двамата влязоха в параклиса. Свещеникът ги очакваше пред олтара. Сесили и конярят, седнали на страничната пейка, бяха единствените им свидетели. Бес внезапно се почувства плаха и срамежлива, сякаш се омъжваше за пръв път. Погледна към мургавия красив мъж, застанал до нея, и в очите й запариха сълзи. Шрусбъри поднесе с обич ръката й към устните си, после двамата коленичиха пред олтара, за да изрекат клетвите си.

Свещеникът се обърна тържествено към Шрусбъри:

— Вземаш ли тази жена за законна съпруга, да живеете според Божиите закони в свещен брачен съюз? Ще я обичаш ли, ще я почиташ ли, ще се грижиш ли за нея, в добро и зло, в радост и мъка, в болест и здраве, ще бъдеш ли само неин, докато смъртта ви раздели?

Шрусбъри стисна ръката й.

— Да.

„Той току-що се закле да ми бъде верен, докато е жив, и наистина го вярва!“ Сърцето й се преизпълни с любов.

Сега свещеникът се обърна към нея, като добави още два въпроса:

— Ще му се подчиняваш ли и ще му служиш ли?

— Да — обеща Бес. „Поне ще се опитам!“ — додаде мислено.

Шрусбъри пусна дясната й ръка и взе лявата. Свали пръстена с огромния диамант и изумрудите и плъзна на пръста й широка златна халка, украсена с малки диаманти и изумруди.

— С този пръстен аз ти се вричам, с тялото и душата си се кълна, че всичко мое е и твое. — После постави отново скъпия годежен пръстен.

„Той току-що ме направи най-богатата жена в Англия след кралицата!“ Бес внезапно се почувства замаяна. Чу свещеникът да ги провъзгласява за мъж и жена. Усети ръката на съпруга си да я прегръща през раменете, сетне той я поведе към църковната канцелария, за да се подпишат в регистъра, който лежеше отворен на масата. Свидетелите им се присъединиха към тях, конярят й се усмихна и й подаде перото. Бес се поколеба за миг, после лицето й се озари от ослепителна усмивка и тя подписа със замах: Елизабет, графиня Шрусбъри.

Младоженецът добави подпис до нейния и я взе в обятията си.

— Мога ли да целуна младоженката?

Бес се засмя.

— Досега никога не съм те чувала да искаш разрешение. — Поднесе му устните си и се изуми от нежната му целувка. Всичко бе съвършено.

— Бес, това е най-щастливият ден в живота ми — искам и за теб да бъде не по-малко щастлив — изрече тихо младоженецът, когато се отдръпна от нея. — Ще прекараме цяла седмица само ние двамата.

— О, Шру, аз съм щастлива… ти изпълни мечтите ми!

— Веднъж, преди години, ти ме помоли да ти дам сватбен пръстен, да ти дам името си.

— Бях много лоша. Ти беше женен и аз знаех, че е невъзможно.

— Но не знаеше колко много копнеех да го сторя. Бес, ти си моята любима. Никога досега не съм обичал друга жена. Ти си първата… и последната.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна леко.

— Ще те обичам завинаги.

Ръка за ръка двамата минаха покрай двора на манастира и влязоха в главната къща, построена от същия красив стар камък.

— Това място е толкова романтично — въздъхна Бес.

Той я целуна по слепоочието.

— Затова го избрах за нашия меден месец. Бих искал да останем повече от една седмица.

Тя го погледна с грейнали очи.

— Едва сега започвам да осъзнавам колко си романтичен.

Шрусбъри я взе на ръце и я отнесе в Руфърд. Чак когато я пусна на каменния под, Бес осъзна, че в коридора ги очакваха слугите, за да ги посрещнат. Един след друг — управителят, икономката, готвачката, перачките, лакеите, камериерките, градинарите, конярите и останалите слуги — се покланяха и я поздравяваха с уважение:

— Добре дошли в Руфърд, графиньо.

Бес затаи дъх.

— Колко мило от ваша страна да ме посрещнете. Изглежда всички сте били посветени в тайната. Това е най-прекрасната изненада през целия ми живот. — С тези думи Бес тутакси спечели сърцата им.

Сесили пристъпи напреди и се поклони.

— Лейди Талбът, всичките ви вещи са на горния етаж. Очаква ви и вана с гореща вода.

— Как, за бога, си организирал всичко, без аз да знам? — смутено попита Бес.

— Никак не беше трудно — подразни я Шрусбъри. — Беше толкова заета с адвокатите, че не виждаше какво става под носа ти. — Наведе глава и прошепна в ухото й: — Ако побързаш, ще имаме достатъчно време, за да се изкъпем преди вечеря.

Бес се изчерви и се повдигна на пръсти.

— Не, не, Шру, всички ще разберат, ако се изкъпем заедно!

Лицето му остана невъзмутимо.

— Глупости. Слугите на Талбът са обучени да не забелязват нищо неприлично.

— Какво облекчение.

— Че са добре обучени?

— Не, че смяташ да бъдеш неприличен — гърлено се засмя тя.

— Обичам те, „Свадливке“.

— Надявам се да е така, черни дяволе!

Той бе избрал две съседни стаи, свързани с обща врата, за да разполагат с повече място. Сесили бе взела толкова много дрехи, че те напълниха двойния гардероб. Освен това в средата на едната стая бе поставена голяма вана. Шрусбъри определи една от стаите за тоалетна и баня, а другата за спалня.

Един от подаръците му лежеше върху леглото. Бес веднага го зърна и притисна лице до финия плат. Беше бяла копринена нощница, чийто подгъв бе обточен с кожа от бяла лисица. Върху предницата бе избродирана златна коронка с новите й инициали: Е.Ш.

— Шру, прекрасна е, но въобще не е практична.

— Какво искаш да кажеш? — Знаеше, че тя обожава красивите дрехи.

— Моят любовник е много нетърпелив — ще я разкъса на части.

— Тогава я остави върху леглото и само ще я гледаме.

— В никакъв случай! Може би съпругът ми е по-търпелив от любовника?

— Съмнявам се, моя красавице.

Ала когато започна да я съблича, ръцете му бяха необикновено нежни. Отнасяше с нея, сякаш бе от фин и чуплив порцелан. Когато и двамата останаха голи, той я взе на ръце и я отнесе в съседната стая, където ги очакваше ваната, пълна с топла вода. Влезе пръв, за да се увери, че водата не е прекалено гореща, после я взе на ръце и внимателно я нагласи в скута си.

Младата жена отпусна глава на рамото му и се вгледа с обожание в лицето му. Той бе толкова едър и силен, че не бе очаквала подобна нежност от него.

— Нима преди малко не се заклех да се грижа за теб? — прошепна съпругът й, повдигна тежката огнена маса и я целуна по тила, вдъхвайки с наслада уханието й. Обгърна я с ръце, докосна с уста върха на ухото й и започна да й шепне любовни слова. — Извивката на гърба ти е толкова чувствена, че ми се иска да те галя, докато замъркаш като котка. Талията ти е толкова тънка, че мога да я обхвана с ръце. Обичам да плъзгам ръце по гърдите ти. Имаш толкова прекрасни и копринено меки места, които копнея да докосна. Ала най-възбуждащото у теб е страстта, с която откликваш на всичко, което правя с теб, моя красавице. Позволяваш ми да задоволя всичките си фантазии. Кой мъж не е мечтал да се къпе заедно с любимата си? Да те държа полулегнала в скута си и да те докосвам по най-интимните места — това е върховно блаженство за мен.

Целуна я нежно по главата, после ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й и обхванаха бедрата й. Повдигна я леко и нагласи коравата си мъжественост върху нежната цепнатина между тях. После пръстите му се заровиха в червено-златистите къдрици. Замилва я леко, за да я възбуди, но внимаваше да не я доведе до оргазъм.

Взе сапуна и натърка тялото й с уханната пяна. Бес потръпна от великолепните усещания, които събуждаха умелите му пръсти.

— Позволи ми и аз да те насапунисам, скъпи.

— Не, любима, ако ме докоснеш, всичко ще свърши много бързо. Искам още малко да се насладя на възбудата си. Планирал съм съвършена първа брачна нощ.

Излезе от ваната и коленичи пред нея. Плисна вода върху раменете й, за да измие пяната. После я обви в пухкава кърпа и я отнесе в леглото, където нежно я подсуши. Вгледа се в нея, любейки я с очи, после с устни. Докосваше я с такова благоговение, че Бес имаше чувството, че лети, понесена от розов облак. Той обсипа с нежни целувки косите й, слепоочията, клепачите, шията, а накрая целуна толкова нежно устните й, че младата жена едва не се разплака от щастие.

Взря се в очите й и прошепна с любов:

— Искам тази първа нощ да бъде най-прекрасната в живота ти.

После я люби бавно и нежно, докато тялото й не се разтърси от блажените тръпки и тя му отдаде завинаги душата и сърцето си.