Вирджиния Хенли
Жена на страстта (17)

Глава 16

Кавъндиш тръгна за Хамптън сам, а Бес придружи семейство Грей. Положението на сър Уилям в двора, както и на мнозина влиятелни царедворци, от солидно и непоклатимо като скала мигом се превърна в несигурно. Франсис и Хенри не бяха засегнати. Тя бе Тюдор, а дъщеря им, лейди Джейн, щеше да се омъжи за Едуард, който сега бе крал на Англия, а не само наследник на трона.

Когато пристигнаха, всички благородници от Лондон, включително и архиепископ Кранмър и духовниците му, се бяха събрали в двореца. Атмосферата бе мрачна и потискаща. Придворните, мъже и жени, бяха потресени и неподготвени за внезапния обрат. Двамата Грей незабавно се отправиха да търсят дъщеря си и деветгодишното момче, което току-що бе станало крал на Англия. Бес се запъти направо към апартамента на лейди Елизабет.

Почука, каза си името и почака няколко минути, преди да я пуснат. Съпроводиха я до спалнята на принцесата, където придворните й дами й помагаха да облече траурните одежди. Бес се отпусна на килима:

— Ваша Светлост, съжалявам за ужасната ви загуба.

Две от дамите плачеха открито, докато Елизабет стоеше неподвижно с мъртвешки пребледняло лице.

— Зле ли ви е? — разтревожено попита Бес.

Елизабет погледна към дамите.

— Оставете ни.

Те се подчиниха. В мига, в който вратата се затвори зад тях, Бес приближи към Елизабет и улови ръцете й.

— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам — прошепна младата принцеса.

— Елате да седнете — настоя Бес.

Елизабет не помръдна.

— Не ми е лошо… замаяна съм… от облекчение. Най-после съм свободна и не мога да го повярвам. Изпитвам неудържимо желание да се смея, но знам, че не бива — призна. — Обичах баща си, но в същото време го мразех! — изсъска Елизабет. — Можеш ли да разбереш? Той бе тиранът, който уби майка ми, но съм горда, че кръвта на Тюдорите тече във вените ми.

— Разбирам ви напълно. Любовта и омразата са двете страни на една и съща монета. Ще съумеете ли да се овладеете достатъчно, за да се изправите срещу другите, да приемете съболезнованията, да оплачете баща си и да изразите уважението си към брат си Едуард?

— Аз съм Елизабет Тюдор — отвърна тя с високо вдигната глава и изправени рамене. — Мога да се изправя срещу всичко и всички. Повикай придворните дами.

 

 

Момчето, което от вчера беше станало крал на Англия, се придружаваше от двамата си вуйчовци — Едуард и Томас Сиймор. Сякаш двамата мъже искаха да издигнат висока крепостна стена между невръстния крал и целия свят.

Бес стоеше до лейди Франсис и двете наблюдаваха как Елизабет приближава към брат си. Двамата Сиймор й дадоха разрешение да пристъпи по-близо и Бес внезапно изпита страх за Елизабет. Щеше да управлява не малкият Едуард, а могъщите Сиймор. Последната среща на крал Хенри бе с Томас Сиймор. Тогава, само преди няколко дни, го бе посочил официално за член на личния съвет. Бес стисна безпомощно ръце в юмруци. Кой щеше да предпази Елизабет от домогванията на адмирала, сега, когато баща й бе мъртъв?

Няколко дни по-късно, когато бе прочетено завещанието на покойния крал, много хора останаха смаяни, но в същото време доволни, че той бе възстановил дъщерите си като наследнички на трона. Бес бе преизпълнена с радост, че приятелката й не е вече само лейди Елизабет. От сега нататък тя бе призната законно за принцеса.

През следващите седмици Бес почти не видя Кавъндиш. Разбираше, че той трябва да остане при двора, за да затвърди положението си при новото управление на крал Едуард VI. Семейство Грей останаха в Челси, като взеха със себе си и лейди Джейн.

Коронацията на краля момче бе скромна, придружена с кратка процесия до Уестминстърското абатство, където обикновено се извършваха церемониите по коронясването на английските крале, и бе последвана от не особено разточително празненство. Последното бе не само от уважение към невръстния крал, но и заради необходимостта да не харчат излишно пари.

Хенри Грей донесе на Бес новини от Кавъндиш и ги осведоми за последните събития в двора. Веднага след като племенникът им бе коронясан, лорд Едуард Сиймор и графиня Ан се преместиха в Хамптън, за да бъдат денонощно с младия крал. Към средата на февруари крал Едуард вече бе дал на вуйчо си херцогство Съмърсет и го бе посочил за регент. Това разбуни членовете на личния съвет, защото те очакваха, че ще управляват страната като Съвет на регентите.

Носеха се слухове, че Томас Сиймор е възразил срещу тази явна манипулация на брат си. За да престане да негодува, Томас Сиймор набързо бе повишен от адмирал във върховен адмирал.

Младият крал Едуард правеше нови назначения почти всеки ден. С одобрението на регента и на личния съвет Уилям Сесил, блестящ млад секретар при двора, пое поста личен секретар на краля. След това крал Едуард, по настояване на Сесил и Едуард Сиймор, помоли да се направи ревизия на хазната на покойния крал. Полит, Кавъндиш и чиновниците им работеха усърдно ден и нощ върху сметките. Работата бе огромна, но и двамата знаеха, че счетоводните книги трябва да бъдат в идеален ред, когато ще им бъде наредено да ги предоставят за височайша проверка.

Лейди Франсис прие като лична обида високомерното държание на Едуард Сиймор.

— Онзи негодник Едуард Сиймор иска да се направи, ревизия на хазната. По-добре да не се заема с моите сметки! Като капак на всичко направи херцогиня онази бясна кучка съпругата си. Представяш ли си — Ан Сиймор! За бога, Хенри, трябва да направим нещо!

— И какво можем да сторим ние, скъпа моя? — колебливо попита Хенри.

— Ужасно грешиш, ако си мислиш, че ще се кротна на дебелия си задник в Челси, докато Едуард и Ан Сиймор си играят на крал и кралица! Двамата поемат голям риск, като пренебрегват законните ми права на истинска Тюдор! Бес, върви незабавно да опаковаш нещата ми. Лейди Джейн още днес се връща в Хамптън и ако трябва, ще се настаня в спалнята на краля и няма да изляза оттам, докато не ме направи херцогиня!

В Хамптън Корт Палас Катерин Пар бе в пълен траур. Много бързо бе осъзнала, че вече не е кралицата на Англия, а само вдовстващата кралица. Едуард Сиймор дори й оказваше деликатен натиск да се премести от Хамптън, защото сега той принадлежи на младия крал Едуард. Но регентът съвсем не бе толкова деликатен към принцеса Мери. Тъй като тя бе ревностна католичка, той я преследваше безмилостно, настоявайки, че всички в Хамптън трябва да приемат протестантството. Дълбоко обидена, принцеса Мери се премести с приближените си в провинциалното си имение в Бюли.

Когато пристигнаха в Хамптън, лейди Джейн и лейди Франсис бяха облечени в еднакви черни рокли. Бес носеше рокля от сива тафта, чиято висока яка бе украсена с малки бели къдрички. Завариха малкия крал Едуард да говори със сестра си Елизабет, но щом съзря Джейн Грей, момчето грейна от щастие. Радостта му не остана незабелязана за лейди Франсис. На дъщеря й нямаше да бъде никак трудно да убеди младия крал да направи родителите й херцог и херцогиня.

Принцеса Елизабет, също облечена в сиво, се оттегли и даде знак на Бес да я последва. Докато двете червенокоси млади жени вървяха по дългата галерия, Бес забеляза, че Елизабет едва успява да прикрие вълнението си.

— Какво има, Ваша Светлост? Случило ли се е нещо?

— Много скоро ще се случи. Не смея да ти кажа, тайна е — прошепна Елизабет.

Бес тутакси се досети, че е свързано с Томас Сиймор, защото принцесата бе обсебена от този мъж.

— Казано накратко, много скоро всички ги очаква огромна изненада. — Елизабет срамежливо стрелна с поглед Бес. — Как върви твоята сърдечна афера?

— Никак! — категорично отсече Бес. — Сър Уилям е постоянно зает в Уайтхол с ревизията на хазната…

— Налага се и двете да бъдем търпеливи, нещо, което съвсем не ни е присъщо. Мразя тези траурни дрехи, но брат ми не иска и да чуе. Няма да ми разреши да облека нещо друго, освен черно или сиво. Горкичкият малък дявол — държат го толкова строго! Той наистина изглеждаше щастлив да види онази малка кучка.

— Изглежда, че има много общи неща с лейди Джейн, Ваша Светлост.

— Двамата са от един дол дренки. — Изпитателният поглед на Елизабет внимателно обходи стройната фигура на Бес. — Също като нас.

 

 

В края на май ревизията бе завършена, а в началото на юни Полит отново бе утвърден на поста главен ковчежник, а Кавъндиш — за ковчежник на кралския кабинет. Двамата запазиха службите си не само защото държаха в ръцете си парите на кралството, но и защото успяваха да ги набавят. И двамата участваха в личния съвет и се ползваха с доверието на останалите му членове.

Кавъндиш успя да се освободи за няколко часа от задълженията си в Уайтхол, за да вечеря със семейство Грей, завърнали се в Съфък Хаус, за да отпразнуват добрите новини. Другите им гости бяха Томас Сиймор, лорд и лейди Хърбърт, Уилям Пар и съпругата му. Всички мъже бяха членове на личния съвет, с изключение на Хенри Грей, който винаги внимаваше да не показва никакви политически амбиции.

Кавъндиш целуна Франсис и когато всички седнаха около масата, предложи тост за новите херцог и херцогиня на Съфък. Бес и Кавъндиш не можеха да откъснат погледите си един от друг. Принудителното му отсъствие бе разпалило взаимната им жажда, която не можеше да бъде утолена пред бдителните погледи на останалите. Но при тези обстоятелства им бе невъзможно да се уединят в апартамента на Бес.

Томас Сиймор, новоназначеният върховен адмирал, изрази становището си, че е необходимо да се увеличи флотът до впечатляващата цифра от десет хиляди.

— Необходимо ли е? — озадачено попита Уилям Хърбърт, граф Пембрук.

— Необходимо е да се увеличи силата на Том — въздъхна Франсис. — Той трябва да направи нещо, за да ограничи влиянието на отвратителния си брат Едуард и невъзможната му съпруга!

Гостите се присъединиха към смеха й. Никой от членовете на личния съвет не можеше да понася Едуард Сиймор. Бес наблюдаваше замислено Томас Сиймор. Той не само бе суетен и дързък, но и безкрайно амбициозен. Искаше й се да предупреди Кавъндиш да се пази от него.

Когато вечерята свърши и всички се преместиха в големия салон, Уилям отиде при Бес.

— Да знаеш как съм закопнял за теб!

— О, Уилям, толкова съм щастлива, че запази поста си ковчежник на кралския кабинет.

Той поднесе ръката й към устните си.

— Кой друг, по дяволите, може да върши тази работа? — промърмори, неспособен да прикрие закачливите искри в очите си. — Лошото е, че трябва да отида до манастирите Ившам и Бордъслий в Уорикшър.

Тъмните очи на Бес го погледнаха тъжно.

— Колко дълго ще отсъстваш?

— Нито час повече, отколкото е необходимо — обеща той и стисна ръката й, за да покаже колко много ще му липсва.

— Възможно е да греша, но ми се струва, че адмиралът има амбицията да се ожени за Елизабет — прошепна му тя.

— Не грешиш. Беше му казано да забрави за това, невъзможно е. — Уилям поклати глава. — Не говори никому по този въпрос.

Бес облекчено въздъхна. Слава богу, щеше да се сложи край на тази опасна връзка. При все това изпитваше жалост към Елизабет, която си бе въобразила, че е влюбена в този самодоволен и красив дявол.

Разговорът се насочи към провинциалните имения.

— Имаше ли възможност да посетиш Съдли? — обърна се Франсис към Томас.

— Не, имението се намира в Глостършър. Съжалявам, разбира се, защото замъкът е построен от хубав котсуолдски камък и разправят, че разполага с великолепна бална зала.

— Ние смятаме да прекараме лятото в Брадгейт. Как лети времето, нали? Още един месец и ще трябва да стягаме багажа за там.

— Опитай се да се върнеш, преди да заминем за Брадгейт — каза Бес на Уилям. Преди очакваше с нетърпение да види Брадгейт в Лестършър и да посети семейството си, което живееше в съседното графство, ала внезапно изгуби желание да бъде, където и да е другаде, освен в Нортей.

Франсис ги изгледа и заговорнически им намигна.

— Всички сте поканени в Брадгейт и можете да останете колкото желаете. Уилям, обещай, че ще дойдеш да правиш компания на Хенри.

Сър Уилям си тръгна пръв, а лейди Хърбърт изчака Томас Сиймор да го последва, преди да разкаже на Франсис — под строг секрет, разбира се — това, което й бе доверила сестра й Катерин Пар.

— Онзи негодник Едуард Сиймор, самозваният регент на нашия крал, настоява кралицата да се изнесе от Хамптън Корт Палас.

 

 

Франсис не даваше и пукната пара за Катерин Пар, която бе погребала трима съпрузи, но изведнъж настръхна, когато Ан Хърбърт спомена Челси.

— Челси? — извън себе си извика Франсис. — Той има нахалството да й предложи да се премести в Челси Палас? В моя Челси Палас? Бес, донеси ми ароматните соли.

Макар Франсис да заяви, че Катерин Пар ще се настани в Челси само през трупа й, все пак започна да мести мебелите, картините и домакинските вещи, които принадлежаха на семейство Грей, както и всичко останало, което й харесваше. Бес и другите придворни дами прекараха почти две седмици в опаковане на дрехи, ленени чаршафи и покривки, сребърни прибори, завеси. Някои от вещите щяха да заминат за Дорсет Хаус или Съфък Хаус, но Франсис реши по-голяма част от мебелите да бъдат изпратени на север, в Брадгейт.

След това херцогинята на Съфък отправи официален протест към личния съвет, изтъквайки, че тя ползва Челси Палас от много години. Със сигурност биха могли да намерят друга резиденция за вдовстващата кралица сред безбройните имоти на Короната.

— Реших да не отстъпвам и да отложа заминаването си в Брадгейт — каза Франсис на Бес. — В мига, в който напусна Лондон, като лешояди ще се нахвърлят върху Челси!

— Само за да открият, че мършата вече е отмъкната — прямо отбеляза Бес.

Франсис се засмя от все сърце.

— Владението е девет десети от закона, запомни го.

Въпреки възраженията на Франсис Грей Челси Палас бе обявен за официална резиденция на Катерин Пар, вдовстващата кралица. А след като тя бе мащеха на Елизабет, бе решено, че принцесата ще живее с нея. Сега вече Франсис наистина бе изправена пред сериозен проблем. Дали да позволи на дъщеря си, лейди Джейн, да остане при вдовстващата кралица, или да я прибере у дома? Беше ясно, че момичето не може да остане повече в Хамптън Корт Палас, превърнат в мъжка крепост, зад чиито стени пазеха младия крал.

— Проклетият регент спечели! — гневно извика Франсис. — Съвсем ясно е, че иска да изолира малкия крал от всички, които детето обича. Едуард Сиймор отстранява всеки, който би могъл да има влияние върху него: мащехата му, сестра му и дъщеря ми. Очевидно е, че онази бясна кучка, съпругата му, го съветва на всяка стъпка!

След като този път Франсис бе надхитрена, тя реши, че лейди Джейн Грей ще остане да живее в Челси Палас с вдовстващата кралица и принцеса Елизабет. Франсис, Бес и група слуги се отправиха в Хамптън, за да преместят лейди Джейн и мебелите и от едната резиденция в другата.

Принцеса Елизабет също бе в разгара на опаковането на багажа си и Бес можа да остане само за малко насаме с нея.

— Разстроена ли сте, че се местите в Челси, Ваша Светлост?

— Не! — прошепна Елизабет. Потиснатото вълнение бе превърнало кехлибарените й очи в златисти. — Ще бъда свободна от зорките им погледи и тогава ще имаме възможност да се виждаме всеки ден в Челси!

Бес бе смаяна. Нима не знаеше, че на адмирала му е било отказано разрешението да се ожени за нея?

— Трябва да вървя, Бес. Ела да ме посетиш в Челси.

В края на месеца Бес получи писмо от Кавъндиш с надпис: „Лично“. Смръщи вежди, отвори плика и прочете краткото съобщение.

„Моя скъпа Бес,

Имам новини. Ще дойда след полунощ, за да можем да се видим насаме.“

У.

Въображението й изтъкваше поне десетина причини за тази тайнственост. Дали новините бяха за принцеса Елизабет, Том Сиймор, семейство Грей? Или означаваха, че работата и постът му в двореца са заплашени? Дали се отнасяха до личния съвет и някое решение, което той е взел? Загадката не й даваше мира.

В късния следобед Бес набра пролетни цветя от градините на Съфък Хаус и напълни вазите с красиви бели лилии, лилав люляк и уханни клонки глог. Изкъпа се след вечеря и облече една от любимите рокли на Уилям.

Най-после на вратата се почука. Тя я отвори и се хвърли в обятията му.

— Какво има?

Той я притисна към гърдите си и целуна косите й.

— Бес, съпругата ми умря днес.

Тя се втренчи изумено в него. Това бе единственото нещо, за което не бе помислила.

— Уилям… — Ръцете й се стегнаха около кръста му.

— Не бива да ни виждат заедно известно време. Клюкарите могат да те разпънат на кръст — додаде напрегнато. — Но аз искам да бъда с теб. Ще дойдеш ли за няколко дни в Нортей, където ще бъдем далеч от любопитните погледи?

— О, да, да, Уилям! Обичам те толкова много! — Зарови лице на гърдите му, за да скрие сълзите си. Не бяха сълзи на тъга, дано Бог й прости, а сълзи на радост.

— Не можем да заминем заедно. Ще трябва да се срещнем там. Погребението е вдругиден. Ще замина на следващия ден.

— Франсис и Хенри знаят ли?

Той поклати глава.

— Заедно ще им го съобщим.

Хванати ръка за ръка, те се отправиха към западното крило, където бе апартаментът на семейство Грей. Франсис отвори и ги пусна да влязат. Ръката й се стрелна към гърлото.

— Има още една смърт!

— Да, моята съпруга — отвърна Уилям.

— О, благодаря на Бога! — с облекчение възкликна Франсис. — Хенри, налей ни коняк, скъпи.

— Погребението е насрочено за вдругиден.

— Ще бъдем там, както и всички от двора, разбира се, но за Бес е по-добре да изчезне за няколко дни.

— Ще отида в Нортей. Заминавам утре на кон — заяви Бес.

— Няма да направиш подобно нещо. Ще отидеш с карета — настоя Франсис.

— Благодаря ти, Франсис. — Уилям целуна ръката й.

— Каретата ще бъде без герб, с дискретен кочияш и пазач — допълни Хенри.

— Бес, искаш ли Сесили да дойде с теб? Тя се смята за твоя прислужница, скъпа.

— Благодаря ти, но предпочитам да отида сама — каза Бес и страните й порозовяха.

— В Нортей има прислуга — обади се Уилям и стисна ръката й.

Лицето й стана пурпурно.

Бес внимателно опакова нещата, което искаше да вземе със себе си в Нортей. Въпреки вълнението си не искаше да пропусне нищо. Реши да вземе спално бельо, храна и вино. Освен това обмисли какво да каже на прислугата в Нортей. След като самата тя не бе господарка, знаеше как подчинените биха искали да се отнасят към тях.

Веднага щом пристигна Бес помоли икономката госпожа Багшо да събере всички. Прислугата в къщата се състоеше от готвачка, един мъж, който отговаряше за килера и провизиите, лакей и две камериерки. Бес веднага разбра, че госпожа Багшо управлява всички със здрава ръка и че ако я спечели на своя страна, останалите неминуемо ще я последват.

— Бях помолена от сър Уилям Кавъндиш, новия собственик, да приготвя къщата за пристигането му. Аз съм госпожа Елизабет Барлоу от Съфък Хаус, където сър Уилям прекарва времето си, когато не е при двора. Осъзнавам колко е трудно да се обслужва нов господар. — Погледна право в очите госпожа Багшо. — Ще ви помогна с каквото мога и ви моля и вие да ми помогнете. Разбирам, че не знаете какви са навиците на сър Уилям Кавъндиш. Нито пък аз. — Бес се усмихна. — Ще се научим заедно. — Благодаря ви много.

Предварително бе репетирала и речта си пред външната прислуга — пазача на дивеч, коняря и надзирателя на земите, после се върна при каретата, за да говори с кочияша и лакея, които я бяха довели дотук.

— Тук командва госпожа Багшо. Моля да й се подчинявате във всичко. На третия етаж има достатъчно стаи. Уведомете я от какво се нуждаете. Благодаря ви за приятното и безопасно пътуване.

Под умелото ръководство на Бес и госпожа Багшо двете камериерки се заеха да чистят, да бършат прах и да лъскат сребърните прибори. Храната и виното бяха предадени на слугата, който отговаряше за провизиите, а спалното бельо бе качено на втория етаж.

Бес избра за спалня просторна стая с високи прозорци с изглед към градините и Чилтърн Хилс. Махна чаршафите на огромното легло, после се качи по стълбичката, за да стигне до прашните завеси. Когато и те бяха свалени, Бес разтвори широко прозорците и помоли слугините да почистят основно стаята.

Не след дълго навсякъде лъсна от чистота, Бес застла чисти чаршафи, меко вълнено одеяло, а най-отгоре метна зелена кадифена покривка. После лакеят й помогна да закачат подходящи завеси на леглото. Когато привършиха, следобедът вече преваляше.

— Благодаря ви, утре ще оправим втората спалня. Аз сама ще разопаковам сандъка си — каза Бес на камериерките. — Вървете и помогнете на госпожа Багшо в кухнята. — На икономката обясни: — Ще хапна нещо леко — сирене и някакви плодове — и може би малко от тази супа, чийто божествен аромат надушвам.

В деня, в който Уилям трябваше да пристигне, Бес изпълни Нортей със свежи цветя от градината. Даде подробни инструкции на госпожа Багшо за менюто за вечеря, след което се обърна към лакея:

— Предполагам, че сър Уилям ще пристигне с личния си слуга Джеймс Кромп, но бихте ли изтъркали дървената вана и приготвили няколко ведра с гореща вода? Щом пристигне, сър Уилям навярно веднага ще пожелае да се изкъпе и избръсне.

Бес се опита да овладее вълнението си, но безуспешно. Би било по-лесно да се справи с някоя морска вълна, отколкото с напиращото в гърдите й щастие. В ранния следобед тя се изкъпа и се преоблече в бледозелената рокля, която бе любимата на Уилям. Разчеса до блясък червено-златистите си коси и си сложи зад ушите парфюм, с мирис на полски теменужки.

Един вътрешен глас й нашепваше, че той е вече тук и Бес се спусна надолу по стълбите към входната врата на Нортей, точно когато Кавъндиш влезе във вътрешния двор. Докато го гледаше как слиза от коня, я заляха противоречиви чувства, заплашващи да я погълнат. Едновременно с въодушевлението и възбудата, тя се чувстваше засрамена и не знаеше какво да прави. Какво ще й каже той, как ще го погледне тя?

После внезапно се намери в прегръдките му, а устните му шептяха в ухото й:

— Защо не си в леглото? — Силният му смях огласи въздуха, а очите му развеселено блеснаха. Бес разбра защо го обича толкова много.

Езикът й мигом се развърза и чувственият й смях се сля с неговия:

— Проклет негодник!