Вирджиния Хенли
Жена на страстта (2)

Глава 1

Лондон, 1543

— Нещо прекрасно ще се случи днес… Чувствам го със сърцето си! — Ъгълчетата на великолепно оформените устни на Бес Хардуик се извиха в усмивка, докато погледът й обхождаше галерията на внушителната лондонска къща. Вече цяла година живееше с благородната лейди Зуш и дъщерите й и тази невероятна година завинаги бе променила живота й.

Когато бяха принудени да напуснат Хардуик, майка й Елизабет намери подслон при сестра си Марсела, която също бе вдовица. Бес много скоро се сближи с леля си, с която се оказаха сродни по дух и решителност. По инициатива на Марсела двете сестри изработиха план. Докато слушаше разговорите им, Елизабет научи, че най-важната цел в живота на една жена е бракът, а най-важният урок, който трябва да усвои, е как да си намери подходящ съпруг. И тъй като леля Марси имаше конско лице, а острият й език режеше като бръснач, то примамката в техния капан за мъже трябваше да бъде деликатната и миловидна майка на Бес, Елизабет.

За забележително кратко време Елизабет Хардуик успя да омае по-младия син на сър Франсис Лечи от Чатсуърт. За съжаление Ралф Лечи, вторият баща на Бес, притежаваше малко пари и когато бебетата започнаха да се появяват на бял свят, едва смогваше да издържа семейството. Къщата в Баслоу, която сър Франсис им бе отстъпил, стана тясна за разрастващото се семейство, особено след като и леля Марси се премести да живее при тях, за да помага на сестра си при отглеждането на децата. И така, двете сестри отново се заеха да измислят как да подобрят живота на семейството.

Беше истински пръст на съдбата, че благородната лейди Маргарет Зуш реши да навести провинциалното си имение в Ашби. Елизабет и Марсела познаваха лейди Маргарет още от малки, а освен това бяха и далечни роднини. Затова решиха незабавно да я посетят и да я попитат дали някоя от дъщерите Хардуик не може да поживее известно време в лондонския й дом. В благородните семейства това бе традиционен начин децата на бедните роднини да получат образование и да се научат да ръководят големи домакинства. Когато лейди Зуш даде да се разбере, че е склонна да изпълни молбата им, сестрите побързаха да се върнат в Баслоу, за да обмислят нещата.

Коя от сестрите Хардуик да напусне семейното гнездо, за да се опита сама да си проправи път в живота?

— Макар че ще им служи, и то безплатно, това е изпратена от Бога възможност, момичето да си създаде подходящи връзки за в бъдеще — заяви Марсела. — Бес ще бъде нашето спасение!

— Бес ли? — несигурно попита Елизабет, която имаше още две дъщери, по-големи от Бес.

— Разбира се, че Бес! — отсече Марсела. — Тя притежава твоята красота и моя остър език, а като капак на всичко великолепната й огнена коса ще накара цял Лондон мигом да я забележи. До нея миловидните й и послушни сестри изглеждат скучни и безинтересни като повехнали цветя! Бес ще съумее да използва всяка възможност. Тя не се свени, саркастична и настъпателна е, при това още е едва на четиринадесет години, а има гърди като на куртизанка! Ще ми липсва ужасно много, но това е чудесна възможност за нея.

Досега Бес никога не се бе отделяла от семейството си, дори не бе спала сама. Споделяше леглото и мечтите си със сестра си Джейн. Страхуваше се, че ще й липсва нежната закрила на майка й, както и леля й Марсела. Леля й винаги бе източник на мъдри съвети и тя се чудеше как ще се оправя без нея.

В нощта, преди да замине за Лондон, където щеше да бъде откъсната от семейството си, Бес сънува кошмара, който я преследваше, откакто бяха изхвърлени от родния Хардуик. Изглежда се повтаряше, когато младото момиче се чувстваше особено уязвимо.

„Бес се озова в стая, която бе празна. Изтича на долния етаж и завари съдебните пристави да изнасят всичките им вещи. Умоляваше ги и плачеше, но напразно. Отвън чакаше каруца, в която бяха струпани оскъдните мебели на семейството. Бяха ги изхвърлили от дома им и нямаше къде да отидат. Страхът я заливаше на талази, паниката я давеше. Когато се обърна, каруцата бе заминала, цялото й семейство бе заминало и дори имението, заедно с къщата, бе изчезнало. Бес бе загубила всичко, което бе имала на този свят. В гърдите й се надигаше задушаващ ужас, който заплашваше да я погълне.“

Тя се събуди с писък… Всичко бе свършило, всички си бяха отишли. Обзеха я отчаяние и безпомощност.

На следващата сутрин вълнението от предстоящото пътуване до Лондон заличи напълно ужасния кошмар. След като пристъпи прага на прекрасния дом на лейди Зуш, пълен с безценни съкровища, тя нито за миг не се усъмни, че е постъпила правилно, като е напуснала семейството си. Дори й се стори съвсем сигурно, че съдбата ще й помогне да изпълни най-съкровената си мечта — да забогатее достатъчно, за да откупи имението Хардуик.

Внезапно попаднала в среда на богатство и привилегии, у Бес се пробудиха неочаквано големи амбиции. Също като сюнгер тя попиваше всяка подробност от този нов за нея начин на живот и се стараеше да изглежда от ранга на лейди Зуш и нейните дъщери. Сега, около година по-късно, на прага на женствеността, Бес имаше чувството, че нещо ще преобърне живота й.

 

 

Докато слизаше по стълбите от галерията на третия етаж, Бес видя как младия Робърт Барлоу, който се качваше, спира да си поеме дъх. Той беше паж в дома на Зуш и произхождаше от същия край на Дарбишър, както и тя.

— Роб, седни, преди да си паднал — посъветва го Бес, като изгледа със съчувствие високото и слабо момче, нежно като момиче и сякаш лишено от жизненост.

— Винаги ме болят гърдите, когато изкачвам стълби — прошепна той с благодарна за вниманието й усмивка.

— Най-добре иди да си легнеш. Мисля, че растеш твърде бързо и това изпива силите ти. — Бес се радваше на добро здраве и слабостта на младежа я разтревожи.

— Не мога, Бес. Трябва да отнеса това писмо в Съфък Хаус и да почакам за отговор.

Девойката взе писмото от ръката му.

— Аз ще се погрижа, ти си почини и не се безпокой.

Бес знаеше, че трябва да възложи задачата на куриера, но един внезапен импулс я възпря да го стори. Лондон! Обожаваше този град, а още повече Странд с неговите великолепни аристократични сгради — това беше любимото й място за разходка в най-прочутата столица на света.

Писмото беше адресирано до лейди Франсис Грей, маркиза на Дорсет, и най-близка приятелка на лейди Зуш. Бес знаеше, че тя е дъщеря на сестрата на крал Хенри Тюдор. През миналата година беше посещавала дома на Грей в Лондон достатъчно често, за да не се стеснява от присъствието на високопоставената дама.

Беше смятала имението на лейди Зуш, което пазеше характерните черти на феодалното минало, за впечатляващо голямо, докато не посети Съфък Хаус, поддържано от семейство Грей в истинско кралско великолепие. Макар че бяха извънредно богати и влиятелни, Бес бе убедена, че Франсис и Хенри Грей са най-милите и приятелски настроени хора, които познаваше. И въпреки че дъщерите им, лейди Джейн Грей и лейди Катерин Грей, бяха от кралска кръв, това не им пречеше да бъдат приятелки с дъщерите на лейди Зуш. Благодарение на положението си на компаньонка на двете момичета Бес също се бе сближила с тях.

Бес мина през задната врата на кухнята, излезе на огряната от слънчевите лъчи улица „Бедфорд“ и закрачи надолу към Странд. Дори земята покрай реката да бе покрита със златни плочки, нямаше да й се стори по-прекрасна. Тук се издигаха огромни къщи, без съмнение обитавани от богати хора, пълни с безценни съкровища и безброй слуги. Отначало смяташе, че са спуснати от небесата. Не, по-скоро приличаха на истински рай, реши Бес. Забави стъпки, докато минаваше покрай Дъръм Хаус и Йорк Хаус. Само при мисълта за просторните стаи, скрити зад високите прозорци, кръвта потече по-бързо във вените й. „Някой ден — закле се младото момиче — и аз ще притежавам своя собствена къща в Лондон.“ „Ами Хардуик?“ — обади се един тъничък гласец. Бес отметна огнените си къдрици и малката бродирана шапчица се килна леко върху главата й.

— Хардуик ще бъде моят провинциален дом — надменно отвърна тя, без да обръща внимание на лакеите в богати ливреи, които й хвърляха възхитени погледи.

Амбициозните мъже получаваха всичко, което си поискат. Защо и амбициозните жени да не могат? Бес бе решена да постигне огромен успех и да вземе полагащия й се дял от богатствата на този свят. Бе се заклела в това и си го повтаряше като тържествен обет. Много ясно си представяше бъдещето. Знаеше точно какво иска и точно каква цена ще се наложи да заплати, за да го постигне. Ала за нея това бе просто дреболия. Би дала цялото си сърце. Би минала през огън, би продала душата си, само и само да има всичко!

Не й бе отнело много време, за да стане незаменима за лейди Зуш. Постара се господарката й да забележи съобразителния й ум и проницателността й и скоро съумя да се открои сред многобройната прислуга в домакинството. Толкова бързо се приспособи към живота на аристокрацията, придоби такива съвършени маниери, че лейди Зуш й отреди положението на лична компаньонка на нея и дъщерите й.

По-щастлива от когато и да е било в живота си досега, Бес разбра, че сега е моментът да си улови подходящ съпруг. Макар че не беше от благороден произход и нямаше зестра, тя бе млада, красива и имаше едно предимство — връзки с класата на богатата аристокрация. Още повече че дворът на Тюдорите привличаше най-богатите и най-амбициозните мъже в Англия.

Бес мина през симетрично оформените градини зад Съфък Хаус, вдъхвайки аромата на лавандулата и късните рози. Огледа поляните, спускащи се към реката, защото очакваше лейди Франсис да бъде навън в такъв топъл следобед. Не забеляза двамата мъже, надвесени от терасата над нея, докато не стигна до стълбите.

Когато погледна нагоре, слънцето я заслепи и за миг й се стори, че бляскавата фигура пред нея е крал Хенри. Бес пое дълбоко дъх и се отпусна в грациозен поклон пред стълбите на терасата. Полите й оформиха малко езеро от бледозелено, а къдриците й, измъкнали се изпод шапчицата, сякаш избухнаха в пламъци, огрени от слънчевите лъчи.

Пред възхитените погледи на двамата мъже се разкри прекрасната гледка на заоблените момински гърди. Устните на Уилям Кавъндиш се извиха в чувствена усмивка.

— Кълна се в Бога, ето това е рибка, която бих искал да вкуся!

Хенри Грей, маркиз на Дорсет, сръга приятеля си в ребрата и пристъпи към Бес.

— Госпожице Хардуик, нима подобни официалности са нужни помежду ни?

Бес се изправи и усети как лицето й пламва, защото ясно видя, че мъжът зад господаря на дома не е Хенри VIII.

— Извинете ме, лорд Дорсет, но помислих, че сте с краля — задъхано отвърна тя.

Видя, че тъмните вежди на мъжа мигом се смръщиха, сякаш бе засегнат от сравнението. После той отметна глава и избухна в гръмогласен смях. Бес бе смаяна. Непознатият бе висок над метър и осемдесет, а черната му коса се спускаше на гъсти вълни до яката. Квадратната му решителна брадичка бе гладко избръсната, откривайки дълбока трапчинка по средата. Очите му, в които танцуваха весели пламъчета, бяха толкова тъмнокафяви, че изглеждаха почти черни. Като цяло той бе най-неотразимият мъж, когото някога бе виждала!

— Това е моят добър приятел, Уилям Кавъндиш — обясни Хенри Грей, а гостът му го избута и като хвана ръката на Бес, я повдигна към устните си.

Девойката осъзна, че пръстите й треперят в огромната му длан, а краката й омекнаха в мига, в който той я докосна.

— Кога за последен път сте виждали краля? — попита Кавъндиш.

— Никога не съм го срещала, милорд. — Бес измъкна ръката си от неговата и студено добави: — Обаче портретите му са навсякъде.

— Ах! Всички са рисувани в младостта му, когато е бил в разцвета на силите си. Суетността му не позволява на хората да видят какъв е в действителност.

„Какво нахалство!“ — възмути се Бес. Този мъж се мислеше за по-горен от краля!

— Всички мъже са суетни, милорд — изтъкна тя.

Сега бе ред на Хенри Грей да се засмее.

— Сам си го изпроси, Кавъндиш, наистина си не по-малко суетен от Негово Величество и също толкова развратен — промърмори той в ухото на приятеля си, който сменяше любовниците си като носните кърпички.

Бес с усилие откъсна поглед от стройната фигура на Кавъндиш.

— Нося писмо за лейди Франсис…

— Изпусна я, скъпа, тя отиде до Дорсет, за да избере какво да вземе със себе си в Челси следващата седмица. Ние току-що се върнахме от Брадгейт в Лестършър. Защо дамите непрекъснато се местят от една къща в друга? — насмешливо додаде той.

— Заради удоволствието, милорд — усмихна се Бес. — Ако ме извините, господа, ще отида да потърся лейди Франсис в Дорсет Хаус.

— Госпожице Хардуик, аз разполагам с лодка. Позволете ми да ви придружа до кея на Уайтфрайърс.

Бес не можа да повярва на ушите си. Хитро прикри радостта си с видима неохота.

— Бих проявила нахалство, ако се възползвам от поканата ви, милорд.

Умният й отговор бе предизвикателен и възбуди рояк от похотливи мисли.

— Смятам за свой дълг да ви осигуря безопасен ескорт, госпожице Хардуик.

Бес навлажни устни.

— Вие ми предлагате безопасен ескорт, милорд, но кой, смея да запитам, ще ме защити от вас?

— Няма да ви се обидя — с широка усмивка отвърна Кавъндиш. — Вие сте твърде умна млада жена, но подценявате нахалството на лондонските мъже. Маркизът на Дорсет може да гарантира за мен. Настоявам да ви отведа в безопасност до Дорсет Хаус.

— При такава настойчивост, милорд, как бих могла да откажа? — игриво отвърна Бес.

Това бе първата отстъпка, която правеше, и Кавъндиш се закле, че няма да е последната.

— Тя е много млада, Роуг^[1] — напомни Хенри Грей на приятеля си, умишлено използвайки скандалния му прякор.

— Ще се отнасям изключително внимателно към нея — обеща Роуг Кавъндиш с дяволити искрици в очите.

Докато вървяха към реката, Бес без притеснение оглеждаше спътника си. Бе висок мъж, с широки рамене и мускулести гърди. Лицето му бе загоряло, а чувствените му устни доста често се усмихваха. Имаше тъмнокестенява коса и топли кафяви очи, които в този миг искряха развеселено. Но Бес вече бе разбрала, че Роуг Кавъндиш е прекалено самонадеян, и подозираше, че проявява слабост към всяко по-хубавичко лице. От друга страна, той явно имаше влиятелни приятели, което го правеше изгодна партия за нея.

Качи се пръв на лодката, а после се извърна, за да й помогне. Силните му ръце се обвиха около тънката й талия и той я вдигна във въздуха. Бес успя да улови бродираната си шапчица, преди да падне в реката и великолепната й коса се разпиля по раменете като водопад от разтопено злато. Докато бе в ръцете му, усети невероятната му сила и коленете й отново омекнаха.

Копринената мекота на косата й и усещането за стройното й гъвкаво тяло имаха мигновен ефект върху Кавъндиш. Той усети как слабините му се втвърдиха.

Бес побърза да се освободи от ръцете му. Тя бе в пълно неведение за сексуалните отношения и знаеше много малко за мъжката възбуда, но бе прекалено умна, за да не го смъмри за подобна волност.

— Сър, трябва да възразя срещу поведението ви. Не позволявам на джентълмените да се държат с мен по този свойски начин. — Премести се към кърмата и седна на дървената пейка, разстилайки около себе си широките поли на роклята си, за да му попречи да седне близо до нея.

Кавъндиш се ухили дръзко и предпочете да остане прав. Даде знак на лодкаря да потегли и разкрачи мускулестите си крака, за да запази равновесие. Мъжката мода се диктуваше от краля — опънатите панталони и жакетите с подплънки подчертаваха фигурата, но бяха твърде къси, за да прикрият най-опасните мъжки части.

Бес изглежда не забелязваше нищо. Тя вдъхна дълбоко речния въздух.

— Обичам Лондон. Представям си какво е да имаш три къщи край реката! — рече тя, мислейки за трите резиденции на семейство Грей.

— Челси Хаус не принадлежи на фамилията Грей, макар да я използват. Би ли ви харесало да имате три къщи? — насмешливо попита младият мъж.

— Разбира се. Макар че, да си призная, и от една ще съм доволна.

— Чудя се — замислено промълви Кавъндиш, разпознал амбиция, съперничеща по сила на неговата. Какво предизвикателство би било да се опита да я задоволи. — Дали имате малко име? — тонът му продължаваше да бъде закачлив.

Тя вдигна поглед към него.

— Госпожица Елизабет Хардуик, компаньонка на лейди Зуш. А вие притежавате ли титла? — прямо зададе въпроса тя.

Кавъндиш се засмя.

— Не… още не. Налага се да работя, за да изкарвам прехраната си.

— И какво работите, сър?

Бе толкова открита, без никакво увъртане и хитруване, че му се стори изключително очарователна.

— Представител съм на краля в Съвета за увеличаване на хазната.

Тя с ужас се отдръпна от него.

— Мили боже, да не би това да е нещо като Съвета на попечителите?

Той се замисли за миг.

— Аз конкретно се занимавам със закриване на манастирите, но и двата съвета служат на една и съща цел — да увеличат богатството на Короната.

— Значи крадете чужда собственост! — възмути се младото момиче.

— По-кротко, Елизабет — предупреди я той. — Можеш да кажеш каквото искаш срещу мен, но обвиненията срещу краля се приемат за държавна измяна. Работех под ръководството на Томас Кромуел^[2], докато той не загуби главата си. Оцелях след падането му и сега работя под личното ръководство на краля, но само защото внимавам какво говоря.

Бес се наведе напред и доверително зашепна:

— Моето семейство притежава Хардуик Манър, но понеже брат ми Джеймс бе непълнолетен, когато баща ми умря. Съветът на попечителите ни го отне, докато той навърши законната възраст, за да влезе отново в негово владение.

— Съжалявам. Все пак има начини да се избегнат подобни загуби.

— Как? Майка ми протестира, но проклетият Съвет се произнесе срещу нея — пламенно отвърна Бес.

— Собствеността може да бъде управлявана от доверително лице. Трябвало е да наемете адвокат. Те вземат скъпо, но си заслужават всяко похарчено пени. Страната, която има по-добър адвокат, винаги печели делата.

Бес се замисли над думите му.

— Съветът, който току-що ми дадохте, е много ценен. О, как ми се иска да бях мъж! Мъжете изучават толкова важни и полезни неща. Дъщерите на лейди Зуш вземат уроци по латински и италиански, а това според мен е напълно безполезно. Убедих иконома на лейди Зуш да ме научи как да водя сметките в домакинството, което е много по-приложимо умение.

— За да знаеш, когато се наложи да управляваш собственото си огромно домакинство — пошегува се Кавъндиш.

— Не ми се подигравайте, сър. Зарекла съм се да имам собствено имение! — разгорещи се девойката. — Искам да знам толкова много неща… например как да купувам и продавам собственост. О, предполагам, че вие можете да ме научите на това. Аз съм ненаситна!

Възбудата, която го бе напуснала, отново напрегна слабините му. Господи, на колко неща би искал да я научи! Устните му се извиха.

— От теб ще излезе много способна ученичка.

Когато стигнаха до кея Уайтфрайърс, на Уилям изобщо не му се искаше да се разделят. Скочи на каменните стъпала и й подаде ръка.

— Вашата компания ми достави истинско удоволствие, госпожице Елизабет Хардуик. Лейди Зуш е стара моя приятелка; крайно време е да й засвидетелствам уважението си.

Думите му я накараха да омекне и Бес го дари с най-ослепителната си усмивка, уверена, че е възбудила интереса му.