Вирджиния Хенли
Жена на страстта (32)

Глава 31

С възобновена енергия Бес всекидневно обикаляше земите си. Понякога децата яздеха с нея, но синовете й — сега на дванадесет, единадесет и десет — се интересуваха повече от своите занимания и Бес често бродеше сама, а вятърът рошеше червените й къдрици. Обичаше да язди из Шерудската гора, която гъмжеше от птици и друг дивеч.

Заповяда да отсекат дървените пънове, да ги нарежат и приготвят за зимата. Големите камини на Чатсуърт се нуждаеха от гориво, когато времето станеше студено и влажно. Мелницата в Чатсуърт бе възстановена, а Бес направи ремонти в Ашфорд Манър, Поляната на чучулигите и Дъвъридж. Земите на Чатсуърт обхващаха повече от шестнадесет километра, Ашфорд — тринадесет, а Дъвъридж — осем. Лейди Сейнт Ло бе най-голямата земевладелка в Дарбишър, след Шрусбъри.

Стадата добитък също бяха значителни. Тя притежаваше четиридесет говеда и петстотин овце, които наскоро се бяха агнили. Притежаваше същия брой овни и нареди повечето да се кастрират, за да се угоят и продадат на пазара, тъй като се нуждаеше от по-малко животни за разплод. Фермерите арендатори също отглеждаха говеда, големи йоркширски свине и шопари. Всички се изхранваха с фуражното зърно, добивано от земите й, и пак оставаше достатъчно жито за хляб и ечемик за бира.

Късните утрини и следобедите й бяха посветени на довършителните строителни работи в Чатсуърт. Бес искаше предната част да се опасва от широка тераса, а на покрива да бъдат изградени назъбени парапети от същия камък. Винаги щом чуеше за някоя църковна разпродажба или че някой разорил се благородник продава имуществото си, тя отиваше, за да изкупи съкровищата им. Притежаваше повече гоблени, отколкото можеха да се окачат по стените на Чатсуърт, но ги прибра и запази за бъдещи нужди.

 

 

Бес стана призори. Видя, че небето е обагрено в червено, и разбра, че през деня ще има буря. Реши да започне всекидневната си обиколка по-рано и препусна към Шерудската гора, където винаги можеше да се види сърна рано сутрин или при залез-слънце. Зърна със задоволство един заек, който се стрелна в един храст, а малко след това една сива лисица, която го преследваше. Спря край потока, за да се полюбува на двойка видри, които плуваха заедно.

В далечината изсвири ловджийски рог, придружен от тропот на копита и кучешки лай. Насочи коня си през дърветата по посока на шума и внезапно се оказа лице в лице с една ловна дружинка. Всички носеха отличителните знаци на Талбът и Бес разпозна и самия Шрусбъри, преметнал голям елен през гърба на ловния си кон.

Щом я зърна, той скочи от жребеца си и нареди на мъжете да се оттеглят. Всички се подчиниха незабавно и отведоха кучетата със себе си.

Пулсът на Бес се ускори в мига, когато го видя. „Защо този мъж ме кара да се чувствам толкова жива?“ Ъгълчетата на устните й се повдигнаха в лека усмивка, докато го гледаше от седлото.

— Навлязъл си в моя територия, но това не ти е за пръв път, нали?

— Ако говориш за Тауър, бях настойчиво поканен, нали, „Свадливке“?

Бес прикри усмивката си.

— Не ти писах, за да ти благодаря за освобождението си, защото ти платих предварително.

— Имаш жесток език.

— Невинаги. Може да бъде шеговит и дори игрив.

— Както и безсрамен, не се съмнявам.

Докато си разменяха остроти, сексуалното напрежение помежду им стана още по-осезаемо. Шрусбъри приближи и сложи ръка върху покритото й с кадифе коляно.

— Наистина си дързък дявол, след като имам камшик в ръката си — подразни го младата жена и потърка дръжката му между дланите си.

— Ако не престанеш да правиш тези предизвикателни движения с камшика, ще ти покажа колко безсрамен мога да бъда.

— Според мен вече го направи — два пъти. Предполагам, че с възрастта все пак си се научил да се контролираш.

— Бес, нямаш представа какво невероятно самообладание ми е нужно точно в този миг. Искам да те грабна в прегръдките си и да разкъсам на лентички черния ти костюм за езда. Какъв е възмутителният цвят на бельото ти днес?

— Пурпурно. Не бива да ме докосваш с цялата тази животинска кръв по ръцете си.

— Ако си облякла пурпурно бельо, няма да се забележи.

— Но никога няма да разбереш, нали? — Тя отметна предизвикателно глава.

Очите му блеснаха предупредително. Дръзката му ръка се пъхна под полата й и тя чу как платът се раздира. Измъкна ръката си, размаха победоносно парчето шумоляща коприна и го пъхна под кожения си жакет.

— Черен дявол! — изсъска младата жена и вдигна камшика си.

— Посмей да ме удариш и ще видиш какво ще стане — предизвика я той.

Бес облиза устните си и се засмя.

— Ще ти хареса, нали, Луцифер, но аз ще се държа напълно благоприлично.

Талбът се вгледа напрегнато в лицето й.

— Бес, ще пояздиш ли някой път с мен?

Тя погледна право в пронизващите му сини очи.

— Разбира се, особено след като явно обичаш да ловуваш из тази част на моята гора. Ще яздя с теб, ще ловувам с теб, ще разговарям с теб, дори ще вечеряме заедно, но няма да се любя с теб, Шру, така че не ме моли.

„Ще се любиш, моя красавице, ще се любиш!“

— След като не възразяваш да вечеряш с мен, те каня следващия месец в Шефилд на празненството по случай сватбата на моя син и наследник.

Бес затаи дъх. Наследникът на Шрусбъри бе най-желаният ерген в цяла Англия и тя се зачуди коя ли девойка със синя кръв бе избрал Талбът за снаха.

— И коя е щастливата младоженка?

— Ан Хърбърт, дъщерята на граф Пембрук.

Бес едва не се задави от яд, че Уилям Хърбърт и злобната му жена са осигурили такъв прекрасен брак за дъщеря си. До този момент Бес мислеше, че е направила сполучлив избор за дъщеря си Франсис, но богатството на младия Хари Пиърпонт бледнееше пред това на младия Франсис Талбът. С усилие се въздържа да не каже нещо остро.

— Колко мило. Ще очаквам да получа покана.

Погледът му не се отделяше от лицето й.

— Не каза, че ще я приемеш.

— Приемам поканата ти — усмихна се Бес. — Отклонявам единствено предложението ти.

— Ще видим — с обичайната си арогантност отвърна той.

Бес пришпори коня си. Знаеше, че сладката болка в слабините й, както и напрежението в набъбналите й зърна, се дължат на черния дявол, когото остави зад себе си.

 

 

— По дяволите! Онази отвратителна Ан Хърбърт е уредила най-страхотния брак за дъщеря си. Сгодила е момичето за наследника на Шрусбъри!

Марсела повдигна гъстите си вежди.

— Предполагам, че Талбът и Уилям Хърбърт са уредили този съюз. Графинята на Пембрук едва ли има нещо общо с това.

— Само фактът, че е графиня, е напълно достатъчен. Единствено дъщерята на граф е достойна за синята кръв на Джордж Талбът!

Робърт Бестъни, секретарят на Бес, й донесе пощата и спомена, че днес е по-голяма от обичайното.

— Е, като говорим за вълка — рече Бес, докато сортираше писмата и откри едно с герба на граф и графиня Пембрук. Отвори го и прегледа набързо съдържанието му. Нададе слаб вик. — По дяволите! Не само грозната им дъщеря ще се омъжи за Франсис Талбът, но и сополивият им син, Хенри Хърбърт, ще се ожени за Катерин Талбът, най-голямата дъщеря на Шрусбъри. При това в един и същи ден.

— Е, няма нищо лошо в това, че желаят да запазят богатството в семейството — мъдро отбеляза Марсела.

— Шру не ми спомена нищо за това!

— Шру? — Веждите на Марсела скочиха нагоре.

Бес отметна глава и страните й пламнаха.

— Така наричам Шрусбъри. Гъртруд Талбът сигурно е безсърдечна кучка. Дъщеря й Катерин не е на повече от десет години. Мисля, че това е безобразие!

— След като става дума за такова огромно богатство като това на Шрусбъри, явно трябва от рано да се погрижат за браковете на децата си. Ти си много практична и делова жена, Бес, учудена съм от реакцията ти.

Бес сбърчи нос и честно си призна:

— Изпитвам огромна завист, че не моите, а чуждите деца ще се сродят със семейството на Талбът. — Довърши четенето на писмото и отново изписка. — Ан Хърбърт пише, че с нетърпение очаква да посети Чатсуърт. Господи, ще пристигнат най-влиятелните и най-богатите аристократи на Англия!

Захвърли писмото, а лицето й бавно се озари от сияеща усмивка.

— Всички ще умрат от завист, като видят къщата ми. Робърт, намери Джеймс Кромп, както и Франсис Уайтфийлд и Тимоти Пюзи. Назъбеният парапет трябва да бъде довършен преди следващия месец и всички строителни отпадъци да бъдат почистени.

Имаше писма от Нан Дъдли и Уилям Пар, маркиз Нортхемптън, в които я информираха, че ще присъстват на сватбата, и намекваха, че биха желали да бъдат поканени в Чатсуърт. Бес остави писмото на Синтло за накрая, макар да се оказа, че то съдържа най-смайващата новина. Нейно Величество, кралица Елизабет, също щеше да пътува на север, за да присъства на двойната сватба и щеше да отседне в Хадън Хол, който се намираше само на няколко километра.

— Не мога да повярвам — ще приема в дома си кралицата и целия двор!

Бес говори с градинаря и целия персонал, за да им каже какво се очаква от тях. Посъветва се с пазача на дивеча и му нареди да има достатъчно червени и сиви яребици. Провери ливреите на лакеите си, спалното бельо, сребърните прибори и порцелановите сервизи. Прегледа избата, после седна на бюрото си и състави дълъг списък на продуктите и подправките, които Синтло трябваше да купи от Лондон и изпрати в Дарбишър. Нареди на музикантите си да научат някои нови балади и танцова музика, защото след играта на карти кралицата и придворните й обичаха да танцуват до зори.

Всичките три етажа на Чатсуърт бяха завършени и Бес бе сигурна, че нито една къща на севера не можеше да се сравнява с нейния дом. Разбира се, Шефилд Касъл бе по-голям и разполагаше с повече слуги и скъпа мебел, събирана от поколения Талбът, но Чатсуърт от долу до горе отразяваше безукорния вкус на Бес.

След като се увери, че с великолепната й къща всичко е наред, тя се замисли за гардероба си. Искаше да бъде особено красива и да засенчи всички на сватбата. Повика в салона главната шивачка, както и майка си, и сестра си Джейн, които също се нуждаеха от нови рокли.

Бес огледа един топ ефирна златиста материя и още един с фин сребрист плат, но подобни рокли бяха нещо обичайно при двора и тя ги отхвърли.

— Не, възнамерявам да си сложа сапфирите и искам нещо, което ще подчертае цялото им великолепие.

— Гърдите ти са достатъчни за това, скъпа моя — отбеляза майка й.

— Мисля, че ми е нужна дреха в тъмносиньо с дълбоко изрязано деколте.

— Кадифе или брокат, мадам? — попита шивачката.

— И двата плата са твърди тежки за лятото. Струва ми се, че е по-добре да бъде тафта — тя пада прекрасно и шумоли толкова възхитително.

— Ха, всички ще решат, че си търсиш мъж, скъпа.

— Мисля, че Бес се облича заради останалите жени, майко. Тя винаги успява да ги накара да изглеждат безцветни в сравнение с нея.

— Много си наблюдателна, Джейн — засмя се Бес.

— Да подплатя ли ръкавите с фин сребрист плат, лейди Сейнт Ло? Това винаги придава допълнително изящество на официалните рокли.

— Не, не искам прикачени ръкави. Искам бухнати ръкави, а през цепките отстрани да се подава бежова коприна. — Бес взе лист и парче въглен. — Искам да бъдат по последната мода — нека ти покажа. — Бес нарисува висока яка отзад. — Искам този бежов цвят да подчертава червената ми коса. Може би е добре да се обточи по краищата с блестяща синя нишка в тон със сапфирите. — Лейди Сейнт Ло въздъхна. — Ако можех да пришия истински сапфири върху роклите си, но само Елизабет може да си позволи подобно разточителство.

— Какво бельо предпочитате — тъмносиньо или бежово, мадам?

Бес се замисли за миг, после лукаво се усмихна.

— А какво ще кажеш за нещо напълно неочаквано — например нефритенозелено?

Шивачката примигна, но не посмя да противоречи. Предпочете да смени темата.

— Бричовете за езда от шведска кожа са готови, мадам.

— О, чудесно, ще ги пробвам. Кажи на Сесили да ми донесе най-високите ботуши за езда и прилепналия жакет с месинговите копчета.

Бес се облече в мъжките дрехи и доволно се огледа в полираното сребърно огледало.

— Бес, нали не възнамеряваш да носиш на публично място това облекло? — с подчертано неодобрение попита майка й.

— Костюмът е идеален за езда по мъжки, не виждаш ли? — попита Бес, разкрачи се и приглади с длан меката кожа, покриваща бедрата й.

Майка й пребледня.

— Никоя дама не язди по мъжки.

— И кой, по дяволите, е казал, че аз съм дама? И къде е написано, че една жена не може да носи панталони и да язди както й харесва из собствените си земи?

На вратата на салона се почука и Робърт Бестъни застана на прага.

— Съжалявам, че трябва да ви обезпокоя, мадам, но Кромп е долу и казва, че веднага иска да говори с вас.

Бес се спусна по стълбата и влезе в кабинета си, без да се замисля за облеклото си.

— Джеймс, неприятности ли имаме?

— Да, мадам. Преди два дни Тим Пюзи е имал разправия с някои от арендаторите за наема. Аз му казах да отиде отново и този път да не приема никакви извинения, но това е предизвикало нещо като бунт.

— Бунт? Кои арендатори са виновници за неприятностите?

— Арендаторите на Честърфийлд.

— Да вървим — отсече Бес и взе ръкавиците и камшика си.

Един от конярите забърза да оседлае любимата й кобила, но тя го спря.

— Не, ще яздя Рейвън, той е по-бърз. Не му слагай седло. — Преметна крака през лъскавия черен гръб на жребеца и препусна в галоп.

В Честърфийлд се бе събрала огромна тълпа и явно бе имало сбиване, но появата на граф Шрусбъри бе сложила край на безредиците.

— Това са мои арендатори, каква работа имаш тук, по дяволите?

Очите му се втренчиха в жената, възседнала черния жребец. Жадният му поглед не се отделяше от нея. Бес скочи от коня, заби юмруци в хълбоците си и застана безстрашно пред недоволното множество.

— Тук съм, защото Честърфийлд е прекалено близо до именията ми в Болсовър. Бунтовете се разпространяват, ако не се смажат още в зародиш.

— Какво е станало? — обърна се Бес към Тим Пюзи, чието око бе посиняло и подпухнало.

— Фермерите, които са наели Хардуик, от седмици не са получили заплати и отказват да платят арендата си — отговори вместо него Шрусбъри.

— Откъде знаеш, след като аз не знам? — сърдито попита младата жена.

— Бес, има много малко неща на север от Трент, за които да не знам.

Тя мигом настръхна.

— Щом отказват да платят, аз ще прочистя проклетата земя и ще я превърна в пасище!

— Бес, те нямат пари… едвам се изхранват.

Тя се втренчи смаяно в него.

„Е, кой би предположил, че могъщият граф Шрусбъри притежава състрадателно сърце?“

— Ще поговоря с брат си по този въпрос — надменно заяви тя.

— Това едва ли ще помогне за решаването на проблема. Джеймс Хардуик е оставил земите му да пустеят.

— Да не би да искаш да кажеш, че брат ми е виновен за всичко? — гневно попита тя, вбесена още повече, че думите на Шрусбъри за Джеймс бяха истина.

— Той е безполезен. — Пронизващите сини очи на Шрусбъри се присвиха и се впиха в нея, предизвиквайки я да отхвърли думите му.

Бес прехапа устни. Не можеше да отрече правотата му.

— Джеймс не е практичен. Аз съм повече мъж, отколкото той.

Погледът на Шрусбъри се плъзна по стройните й крака и се спря върху гърдите й, издуващи кожения жакет.

— Ти, „Свадливке“, си изцяло жена, а в тези панталони дори още повече. — Искаше тя да язди него, а не жребеца.

— Черен дявол — промърмори тя, доволна, че той я намира толкова предизвикателна.

Около тях се надигнаха гневни гласове.

— Ще ми позволиш ли аз да се справя? Мога много лесно да потуша бунта със сила — разполагам с четиридесет наемни войници, — но силата в случая няма да реши нищо. — Не дочака отговора й, а извиси глас да надвика недоволните мъже. — Има достатъчно работа в моите земи и в мините ми за всеки, който желае.

Бес възседна коня си и се присъедини към графа.

— Аз също имам мини и стада, които се нуждаят от работна ръка. — Внезапно Бес си припомни какво означаваше да нямаш нищо и сърцето й се сви. — Позволявам ви една седмица да ловувате в моите земи, за да напълните килерите си. Ако се нуждаете от още нещо, говорете с управителите ми.

Хората се приближиха към Бес и графа, за да им благодарят. Двамата конници бавно минаха през тълпата, почувствали се неудобно от този шумен израз на благодарност.

— Ела да пояздиш с мен — тихо рече Шрусбъри.

Бес пришпори Рейвън и двата черни жребеца бързо се отдалечиха от селото, насочвайки се към буковата гора. След малко намалиха ход и спряха, а ездачите им се погледнаха един друг. Шрусбъри приближи коня си, докато стремената им се докоснаха.

— Господи, кълна се, че нарочно си се облякла така, за да предизвикаш страстта ми.

— По-скоро злостния ти характер.

— Погледни как ми въздействаш, „Свадливке“. — Ръката му посочи към подутината между краката му. — Не можем ли да бъдем тайни любовници?

Тя вирна брадичка.

— Нужни са повече от петнадесет сантиметра щръкнала твърда плът, за да ме изкушиш да съгреша.

— Осемнадесет — поправи я графът.

Двамата се втренчиха един в друг, после избухнаха в смях. Що за нелепи неща изричаха под влияние на желанието си? След миг Бес отново стана сериозна.

— Ще говоря с брат си за Хардуик. Благодаря ти, че днес ми помогна.

— Бес, за мен винаги е удоволствие да ти услужа. — Натърти многозначително на последната дума.

„Ти си толкова остроумен, когато решиш. Проклет да си, как бихме се забавлявали двамата с теб!“