Вирджиния Хенли
Жена на страстта (4)

Глава 3

— Не знам какво да облека за утрешния лов — разтревожено рече лейди Зуш, докато Бес й помагаше да избере тоалета си за вечеря.

— Взела съм костюма ви за езда и любимите ви ботуши, лейди Маргарет.

— Толкова си съобразителна, Бес. Как въобще се сети за това?

— Дъщерите ви настояха да поставим в багажа дрехите им за езда. Казаха, че в Челси всички яздят.

— Най-после узнах причината Франсис да дойде тук тази седмица. Кралят мести двора в Хамптън и тя се бои да не пропусне нещо.

— Хамптън Корт Палас — с благоговение повтори младото момиче. — Как бих искала да го видя.

— И ще го видиш, мила моя. В четвъртък ще отидем там. Малката лейди Джейн Грей е поканена да се обучава заедно с кралските деца. Франсис иска да провери апартаментите, където ще бъдат настанени. Не е сигурна дали да й позволи да отиде тази година, или да изчака до следващата.

— Лейди Джейн е много млада — отбеляза Бес, опитвайки се да прикрие обзелото я вълнение.

— Тя е връстница на принц Едуард и двамата братовчеди са много привързани един към друг. Кралят смята, че не е зле синът му да има другарка в игрите. Момчето е заобиколено само от възрастни и е станало прекалено сериозно. Заприличало е на малък старец. Франсис ми довери, че двамата с краля възнамеряват да сгодят двете деца, ако си подхождат, и в такъв случай Джейн ще бъде кралицата на Едуард. Затова е добре двамата да се обучават заедно.

Бес си помисли, че този съюз сигурно е благословен от Бога, защото лейди Джейн приличаше на малка старица, но бе достатъчно умна, за да не изкаже на глас мнението си.

— Мисля, че може да вечеряш заедно с нас, Бес. Франсис е доста либерална и не очаква придворните й дами да се хранят заедно със слугите.

— Ще отнеса подноса с вечерята на младите дами, милейди, а после ще ги сложа да си легнат. — Бес знаеше, че няма да може да сложи и хапка в уста в присъствието на Кавъндиш. По-добре да го остави да чака и да се чуди къде е. Ще посмачка малко самомнението му!

 

 

Два часа по-късно Бес закопча тъмновиолетовата кадифена рокля и събра къдриците си в изящна корона на главата. Не притежаваше бижута, но имаше малко ветрило, върху което с копринен конец бе избродирала теменужки. Запъти се към долния етаж, като се спираше да огледа всяка стая, възхитена от елегантната мебелировка и ценните предмети, с които бе пълен Челси Палас.

Бес изпитваше дълбока и силна страст към красивите неща. Спря се пред един средновековен гоблен, изобразяващ ловна сцена. Не можеше да се начуди как се е запазил толкова добре през вековете. Веднъж сдобили се с нещо ценно, кралските особи никога не го изпускаха от ноктите си. Бес разбираше подобно поведение. Ако някога имаше щастието да притежава нещо скъпо и красиво, щеше да го пази винаги и да се погрижи да премине във владение на децата и внуците й.

Видя, че просторната трапезария е празна и гостите са се преместили в дългата галерия, осветена от многобройни свещи. Разнасяше се тиха музика. Девойката се спря на прага и за миг си представи, че всичко това й принадлежи… нейните лакеи, облечени в красиви ливреи поднасят вино, нейните гости се наслаждават на музиката на нейните музиканти.

Докато лейди Франсис нареждаше на слугите да подредят игралните маси — знаеше, че мъжете предпочитат хазарта пред танците — Уилям Кавъндиш мина зад нея и обви ръка около кръста й. Тя му се усмихна.

— Какво ще играем, вист ли?

Той приближи устни към ухото й и дрезгаво промърмори:

— Искам да си поиграя с нея — малката червенокоска, която току-що се появи. Бъди мила и ми помогни, Франсис.

— Тя е доста съблазнително парче.

— Наистина ме изкушава — призна Кавъндиш.

Франсис нямаше нищо против да задоволи желанието му. Харесваше Бес, девойката бе необикновено умна и будна, със силен дух и щеше да бъде много интересно да наблюдава как ще съумее да се защити. Франсис видя как младото момиче търси с поглед лейди Маргарет сред гостите и в главата й се зароди една хитра идея. Знаеше колко много приятелката й мрази картите и забърза към нея.

— Нуждаем се от четвърти за виста, Маргарет.

— Не, не, мразя тези игри на карти. Джон сигурно е някъде тук. — Погледна умолително Бес. — Пристигна ли лорд Джон?

— Не, милейди.

— Хайде ела, Маргарет. Двамата с Хенри ще играем срещу теб и Кавъндиш.

Маргарет пребледня.

— Не мога. Ще подложа търпението му на огромно изпитание.

— Тогава може би Бес ще те замести?

— Да, да, Бес, върви с лейди Франсис.

— Но аз не умея да играя карти, милейди.

— Глупости, едно умно момиче като теб веднага ще разбере правилата. — Франсис я хвана под ръка и я поведе през салона.

Двамата мъже поздравиха девойката, а Хенри Грей галантно й помогна да седне.

— Бес в началото ще ми партнира, защото тя не знае да играе. — Франсис седна срещу нея и махна на останалите да заемат местата си.

Кавъндиш взе картите, разбърка ги и се обърна към Бес:

— Ще играем така наречения голям вист. Използваме петдесет и две карти; всеки играч получава по тринадесет. — Започна да раздава картите. — Играе се до десет точки — броят се оньорите, най-силните карти.

Бес кимна, макар че не разбираше напълно. Съсредоточи цялото си внимание върху Кавъндиш, поглъщаше всяка негова дума, следеше всяко негово движение. Постепенно осъзна, че всяка двойка партньори се опитва да спечели ръка срещу другата. Дамите бяха загубили всички ръце досега и Бес бе благодарна, че лейди Франсис изглежда нямаше нищо против. Младото момиче бързо схвана същността на играта и запомни кои са силните карти; после й хрумна, че ако запомни последователността, с която излизат картите, шансовете й да спечели ще се увеличат.

Размениха си партньорите и сега Бес и Хенри Грей играеха срещу лейди Франсис и Кавъндиш.

— Стига си се дразнил, Хенри, време е да започнем да залагаме. Двамата с Роуг здравата ще те оберем! — заяви Франсис.

Бес видя как мъжете извадиха пари на масата и определиха залозите. Почувства се ужасно, защото знаеше, че партньорът й ще загуби парите си. Винаги когато двамата с Хенри успяваха да спечелят ръка, Бес прибираше парите от масата с чувство на истински триумф.

Тримата приятели водеха лек разговор, изпъстрен с последните клюки и весели закачки. Бес не слушаше; цялото й внимание бе погълнато от картите и начина, по който Кавъндиш играеше с тях. С всяко следващо раздаване тя разбираше все повече и повече нюанси на играта. Един от лакеите им поднесе вино и след като отпи от чашата си, всичко сякаш й се избистри. Бес хвърли поглед на лицата на играчите и разбра колко е лесно да си подават тайни знаци. Вълнението й се примеси със страх, защото много скоро щеше да й се наложи да си партнира с Роуг Кавъндиш.

— Плащай веднага, скъперник такъв! — сгълча Франсис нещастния си съпруг, после прибра половината от сребърните монети, които двамата с Кавъндиш бяха спечелили.

Докато Хенри и Уилям си сменяха местата, Бес пресуши виното си, за да си вдъхне кураж. Почувства развеселения поглед на Кавъндиш.

— Да удвоим залозите. — Устните му се извиха в самоуверена усмивка.

Когато вдигна очи към него, Бес изпита чувството, че сърцето й се е качило в гърлото. Държеше се като учител, който има пълно доверие в ученика си. За миг се паникьоса, задето й вярва толкова. После Кавъндиш й смигна дръзко. Внезапно Бес се изпълни с увереност. Цялата й несигурност се стопи. С него щеше да спечели; с него можеше да постигне всичко!

Струваше й се, че късметът бе кацнал на рамото й, съветвайки я с коя карта да играе. Сякаш по някакво чудо двамата с Кавъндиш не допускаха нито една грешка. Бес започна да се наслаждава. Двамата играеха и друга игра, не така ясна и открита, която ги свързваше с тайнствени и неуловими нишки, изключваше всички останали на земята, пораждаше нещо интимно и лично.

Общуваха с език без думи. Всеки отгатваше мислите на другия; всеки получаваше и на свой ред даваше удоволствие на другия. Това не бе флирт — Бес мигом би загубила концентрацията си, ако се увлечеше във флирт. Беше нещо много по-важно и в същото време просто — единение на умовете, но и споделяне на страстното удоволствие от това, което правеха, усещане, че са сродни души.

След унищожителната победа над семейство Грей Кавъндиш побутна половината от спечеленото към нея.

— Умно момиче — усмихна й се съзаклятнически.

Бес усети как я изпълва невероятна радост. Това бяха първите пари в живота й.

— Е, това е късметът на начинаещите! — извика Хенри и се надигна за поредната смяна на партньорите.

— Седни — възпря го Роуг. — Нямам намерение да се отказвам от нея.

Бес се изчерви и улови възхитения поглед на лейди Грей. Бе се справила отлично с картите, както и с много по-вълнуващата игра между един мъж и една жена.

Часовете се нижеха, а купчината от сребърни монети пред Бес се увеличаваше. Когато Франсис най-после реши, че не желае да губи повече време и пари, повечето гости се бяха оттеглили. Лейди Грей подаде на Бес чантичката си.

— Ти ме обра напълно, най-добре да вземеш и чантичката ми.

— Благодаря ви, лейди Франсис. Прекарах чудесна вечер.

— Аз би трябвало да ти благодаря… забавлявах се, като те наблюдавах.

— Вечерта още не е свършила. — Кавъндиш се приближи до нея. — Знам от какво се нуждаем и двамата — промърмори подканващо. Бес го погледна, опитвайки се да потисне обзелата я паника. — От малко чист въздух. — Улови я под ръка и я поведе към високите прозорци, водещи към терасата.

Нощният въздух охлади лицата им и разроши косите им.

— Госпожице Хардуик, вие сте изключително способна ученичка.

— А вие не само сте опитен, но и сте отличен учител, сър. — Тя изрече думите си със сдържан и официален тон и той осъзна, че интимността, която бяха споделяли по време на играта, по някакъв необясним начин бе изчезнала. Това го накара да усети по-остро разликата във възрастта им.

— Мили боже, караш ме да се чувствам истински старец.

— Не сте ме разбрали правилно. Всъщност съм ви много благодарна.

„Колко благодарна?“ — запита се младият мъж.

— Е, какви планове имаш за своите нечестно спечелени пари?

Бес бе събрала в чантичката четиридесет сребърни шилинга, което правеше цели две лири.

— О, винаги съм си мечтала за яка, украсена с къдрички; сега ще мога да си я позволя.

Той спря и се втренчи изумено в нея. Наистина бе едно невинно и скромно момиче.

— Яка с къдрички? А какво ще кажеш за скъпоценности?

— О, разбира се, че си мечтая, и някой ден ще имам — уверено отвърна девойката.

Кавъндиш протегна ръка и пръстите му докоснаха лицето й.

— Аз мога да ти дам скъпоценности, Елизабет. — Предложението му отекна в нощната тишина. Тя не отговори. Двамата стояха до каменния парапет. Притеснена, Бес отстъпи и погледна нагоре към тъмните прозорци.

— Трябва да се прибирам. Не искам да безпокоя лейди Зуш и дъщерите й.

„Лейди Зуш да върви по дяволите!“

— Ако дойдеш в стаята ми, няма да ги безпокоиш — настойчиво рече той.

— Ако отсъствам през цялата нощ, веднага ще бъда уволнена, и с пълно право.

Той обви собственически ръка около тънкия й кръст и я привлече към себе си.

— Аз ще се погрижа за теб, Елизабет.

Тя го погледна в очите.

— Притежавам достатъчно здрав разум, за да не ви позволя да ме съблазните, милорд. Нямам зестра, трябва сама да си проправям пътя в този свят. Искам да сключа приличен брак, а ако погубя честта си, това ще бъде невъзможно.

— Мили боже, ти наистина си прекалено невинна! — раздразнено възкликна Кавъндиш.

Бес го дари с ослепителна усмивка.

— А, ами тъкмо това е най-привлекателното.

Кавъндиш отметна глава и се засмя. Тя бе полумомиче, полужена, но в същото време твърде умна за годините си. Прямотата й го възбуждаше. Уханието на цветята в градината под тях изпълваше нощния въздух, канеше ги в кадифената си прегръдка. Той видя копнежа в очите й, сетне я чу как въздъхна със съжаление.

— Трябва да вървя. Сега. Вие сте прекалено изкусителен, Роуг Кавъндиш.

Той усети как го залива желание, но успя да го сподави.

— Ще те пусна да си отидеш, но съвсем честно те предупреждавам, че утре ще продължим оттам, докъдето стигнахме тази вечер.

Бес повдигна полите си и забърза към френските прозорци, но преди да изчезне, подвикна предизвикателно през рамо:

— Може и да опитате, милорд, но ще видим дали ще успеете.

 

 

Уилям Кавъндиш се отправи замислено към стаята си. Освободи камериера си Джеймс Кромп, който го чакаше. Джеймс много добре знаеше мястото си и дискретно се оттегли, оставяйки господаря си сам.

Кавъндиш се отпусна върху леглото. Образът на Елизабет Хардуик мигом изпълни въображението му.

— Бес — промърмори на глас. Така я наричаше Франсис и умалителното име й подхождаше. Беше някак си по-мило и интимно от Елизабет.

Усмихна се тъжно. Самоувереността му бе нашепвала, че тази нощ тя ще сподели леглото му, но малката красавица изглежда си бе наумила да се съпротивлява. Засмя се и поклати глава, припомняйки си отказа й. Познаваше жените и се съмняваше, че моралът и скромността я бяха възпрели. По-скоро здравият й разум й подсказваше да не бъде леснодостъпна. Тя се ценеше прекалено високо, щом настояваше за брак, и макар и неохотно, той й се възхищаваше за това.

Разбира се, щеше да преодолее това препятствие. Щеше да му достави истинско удоволствие да я убеди да бъде щедра към него; просто ще трябва да положи малко повече усилия, отколкото бе възнамерявал. Позволи на въображението си да се развихри. По време на играта тя бе доказала, че е достойна партньорка. Следвайки го и обединявайки ума си с неговия, тя много бързо бе уловила всички нюанси на играта и бе усвоила всичко, на което можеше да я научи. Дълбоко в сърцето си бе уверен, че от нея би излязъл чудесен житейски партньор… и прекрасна съпруга. Заключението бе новост за него. От опит знаеше, че съпругите са всичко друго, но не и вълнуващи партньори. Кавъндиш въздъхна, обърна се и мигом заспа.

 

 

В леглото си в една от стаите в апартамента, предоставен на лейди Зуш и дъщерите й, Бес си припомняше всяка подробност от вълнуващата вечер. Разкошната обстановка, както и високопоставената компания в Челси, правеше всичко да изглежда фантастично и нереално. Наистина ли бе тук и наистина ли всички тези неща се случваха с нея? Ощипа се и сподави кикота си. Пъхна ръка под възглавницата, за да докосне платнената чантичка с монетите. Бяха напълно истински.

Но най-вълнуващата част от вечерта бе сближаването й с Уилям Кавъндиш. Само мисълта за него я караше да се чувства сякаш се носи по облаците. Кавъндиш заемаше висок пост, работеше за краля! И въпреки това й отдаваше цялото си внимание. Никога досега не се бе чувствала толкова поласкана.

Бес знаеше, че няма да й е никак трудно да се влюби в него, но предпочиташе това да не става засега. О, ако той можеше да се влюби в нея, поне малко! Беше й предложил скъпоценности и да я издържа, ако загуби службата си при лейди Зуш. Едва не бе извикала от вълнение, когато я докосна. Струваше й се почти невъзможно да го отблъсне, да откаже и на себе си, но по някакъв начин успя да събере сили и да му заяви открито, че няма да му позволи да я съблазни.

Бес изпита моментна паника. Каква глупачка бе, задето му отказа. Сигурно утре изобщо няма да й обърне внимание. Ако продължи да я преследва по време на лова след всичко, което му бе казала за брака, това щеше да бъде сигурен знак за сериозните му намерения.

 

 

В източното крило, в огромното, украсено с дърворезба легло Хенри Грей потъна в чувственото тяло на съпругата си. След като се задоволиха взаимно, той се сгуши щастливо до пищните й гърди.

— Хенри, какво мислиш за Бес Хардуик?

— Великолепни гърди. — Устните му засмукаха набъбналото й зърно.

— В госпожица Хардуик има нещо много повече от хубава гръд. — Ръцете й обхванаха хълбоците му.

— Ммм, гърди и ум. Желая му изцяло да й се наслади.

Франсис пое сластно мъжката му сила.

— Хубавата гръд и острият ум могат да бъдат смъртоносна комбинация.

 

 

Въпреки че си легнаха късно, семейство Грей станаха още с настъпването на зората, за да поведат ловците. Всички съседи взеха участие, в това число и децата, и техните коняри. Бес придружи лорд Джон, лейди Маргарет Зуш и дъщерите им до конюшните. Когато се появи, възседнала малката кафява кобила, която й бе предложил Кавъндиш, дворът вече бе пълен с коне, ловци и хрътки.

Главният гончия крещеше заповеди, на които никой не обръщаше внимание; хрътките лаеха яростно и дърпаха каишките си; роговете свиреха, мъжете се караха, децата пищяха, слугите разнасяха чаши със сироп, а конярите помагаха на младите дами да се качат на седлата.

Бес бе облякла зелената кадифена рокля. Наистина тя не бе точно костюм за езда, но бе много по-подходяща за целта от останалите й дрехи. Великолепната й коса бе прибрана в подходяща мрежа, която сама си бе изплела. Обърна се, за да открие Кавъндиш, но в мига, в който го видя, се престори, че не го е забелязала. Когато откри, че той също е облечен в зелено, пулсът й се ускори.

Кавъндиш поздрави семейство Зуш и спря до лорд Джон, за да разменят няколко думи. Бес се надяваше, че той няма да я заговори пред лейди Зуш, и наистина младият мъж й предаде съобщението си толкова ловко, че никой не забеляза. Огромният му жребец отскочи от двойка хрътки и докато го успокояваше, шпорите им почти се докоснаха.

— Следвай ме — прошепна й съвсем тихо и препусна да поздрави приятеля си Хенри.

Трима коняри щяха да съпровождат лейди Зуш и дъщерите й. Бес се отдалечи от тях и бавно приближи към една група ловци. Ако покорно се подчинеше на Роуг Кавъндиш да го последва, щеше да бъде равносилно да се признае за победена. А това щеше да го накара да си въобрази, че Бес е готова да се покорява на всяка негова заповед, а тя нямаше намерение да бъде толкова отстъпчива. След като този мъж обичаше преследването, щеше да му предостави възможност да покаже колко опитен ловец е.

Когато главният гончия пусна хрътките и наду рога си, повечето от ловците препуснаха след кучетата. Бес наблюдаваше Кавъндиш. Без да я погледне, той препусна през полето и когато достигна до гората, зави наляво.

Бес задържа коня си, за да не се втурне след останалите. Чудеше се дали хитростта й ще успее. Почти се бе обезсърчила, когато видя, че един самотен ездач излиза иззад дърветата. Сърцето й подскочи радостно. Кавъндиш се бе върнал, за да види какво става с нея. Ъгълчетата на устните й се повдигнаха тържествуващо, тя заби шпори в хълбоците на кобилата и препусна през полето след ловците.

Наведе се над врата на животното, окуражавайки го да ускори ход. Бес знаеше, че не след дълго той ще я настигне, ако, разбира се, приемеше предизвикателството. Устоя на желанието да погледне назад. Скоро щеше да разбере. Неговият жребец бе много по-силен и бърз, а освен това дамското седло й пречеше и намаляваше скоростта й. Рано или късно той щеше да улови своята плячка.