Вирджиния Хенли
Жена на страстта (31)

Глава 30

Лондон, 1562

— Един благородник е дошъл да ви види, лейди Сейнт Ло.

— Крайно време беше — раздразнено отвърна тя и пазачът отиде да го доведе. Бес бе сърдита на съпруга си и нямаше намерение да го крие. Макар да разбираше, че той стои далеч от нея за нейно добро, тя се нуждаеше от силата му, от рамо, на което да си поплаче. Внезапно страхът я сграбчи за гърлото.

„Той е дошъл да ми донесе лоши новини… Затова идва лично в затвора, за да смекчи удара!“

Когато тъмната сянка падна върху прага, черните й очи се разшириха от ужас, а в следващия миг се втренчиха невярващо във високата фигура, която пристъпи вътре и заключи вратата.

— Шрусбъри — прошепна младата жена.

— Бес, защо, за бога, не ми писа, че си затворена? — гневно попита той.

— Ти дойде — изумено промълви тя.

— Разбира се, че дойдох, и щях да дойда много по-рано, ако бе изпратила да ме повикат.

— Шрусбъри — невярващо повтори тя.

За един безкраен миг той се извиси над нея, сетне я взе в обятията си. Беше странстващ рицар и спасител, слети в едно. Беше най-силният, най-могъщият мъж, когото някога бе познавала, и бе дошъл да я спаси. Бес се притисна към твърдите му гърди и му поднесе устните си.

Отдаде се на топлата сила на ръцете му, които я обвиха в здравата си й сигурна прегръдка. Устните му се впиха в нейните и запалиха пламък, който за миг помете всичко останало. Никога досега Бес не се бе чувствала по-слаба, по-уязвима и по-женствена. Огромното облекчение се сля с горещата й страст и с копнежа да му отдаде тялото и душата си.

Шрусбъри никога в живота си не се бе чувствал повече мъж. Желанието му да я защити и прогони болката й вля нови сили във вените му, изпълни го с усещане за всемогъщество. Тя се вгледа в блестящите му сини очи, не можеше да откъсне поглед от красивото му завладяващо лице. Той бе толкова привлекателен, от него струеше толкова мощна енергия, че Бес нямаше търпение да я вземе. Притвори очи, устните й се извиха чувствено и тя му предложи зрялото си пищно тяло, обещаващо всички наслади на света.

Пръстите на Талбът ловко разкопчаха копчетата на роклята й, после той плъзна от раменете й тежките брокатени ръкави. Голите й ръце се обвиха около врата му и тя се повдигна на пръсти. Горнището на тъмнозелената рокля се свлече на кръста й, разкривайки фината долна риза с цвета на морска пяна.

— Колко типично за една жена да облече изкусително бельо, макар да няма кой да го види.

Връзките на ризата й не бяха пречка за Талбът; след секунди вече беше гола.

— Кожата ти е бледа като безценен алабастър заради престоя ти в това проклето място. — Младият мъж преглътна с усилие. — Гърдите ти са прекрасни, по-красиви отколкото съм си ги представял, а кълна се, че съм копнял за тях през всеки ден от живота си.

Бес облиза устни с върха на езика си.

— Госпожица Големи цици, така ме нарече. Помниш ли?

— Помня всяка дума, която сме си разменили, както и всяка похотлива мисъл, която съм имал за теб, „Свадливке“.

Ръцете й започнаха да разкопчават жакета му.

— Побързай! — подкани го.

Лицето му бе твърде напрегнато от желание, за да се усмихне, докато възбудата изгаряше слабините му. Захвърли жакета си и разкъса с един замах ризата, чиито копчета се разхвърчаха. Нямаше търпение да почувства голата й плът до своята.

Когато Бес видя силните му мускулести гърди, покрити с гъсти черни косми, устните й сами ги намериха, последвани от езика и зъбите, които хапеха, водени от изгарящо желание. Страхът й се стопи, изместен от всепоглъщащата сила на страстта.

Ръцете му свалиха роклята до глезените, а фустата я последва. Бес пристъпи навън от зелената купчинка и я изрита настрани. Остана само по дантелени чорапи; а червено-златистите къдрици на слабините й приличаха на огнени езици.

— „Свадливка“. — Той искаше да ги докосне, да ги вкуси, да изгори в тях. Пръстите му се плъзнаха между косъмчетата, а горещата му длан се притисна към огнения триъгълник. Ала тя бе още по-гореща и ръката му потръпна като опарена.

Пръстите на Бес трескаво се опитваха да свалят останалите му дрехи. Той й помогна и кракът й още веднъж изрита дрехите, скупчени в нозете им.

Повдигна я към възбудената си мъжественост и простена от удоволствието, което го разтърси. Бес се притисна към гърдите му, сякаш животът й зависеше от него и наистина бе така!

Двамата изгаряха от такава силна жажда, че не си и помислиха за леглото. Шрусбъри я подпря на каменната стена и я прониза с твърдия си като желязо член, докато не влезе докрай.

Бес извика от сладката болка и трескаво обви белите си бедра около кръста му, за да почувства всеки сантиметър, който можеше да й даде. Изгарящите им устни се сляха, после двамата простенаха заедно, изригвайки поток от задъхани слова на страстта.

Той проникваше в нея с дивото опиянение на жребец, яхнал кобила. Задържа освобождението си за миг, за да се слее с нейното, и бе възнаграден с невероятно блаженство, когато тя извика и потрепери ведно с него.

— Шру… Шру… да, о, да!

Тя се отпусна и щеше да се свлече на пода, ако силното му тяло не я поддържаше.

Той я взе на ръце и я отнесе в леглото. Знаеше, че краката й са прекалено слаби, за да я държат. Положи я нежно, после зарови пръсти в разрошените й огнени коси и повдигна лицето й към своето.

— Моя прекрасна „Свадливке“. Двамата толкова си приличаме. Ние даваме всичко и взимаме всичко.

Клепачите й бяха натежали от желание.

— Този съюз е сключен в рая или в ада, но в момента това не е важно и за двама ни.

Този мъж приличаше на силно вино, което тя бе изгълтала на един дъх и сега бе опиянена от силата му и жадуваше за още. Гъвкавото му и силно тяло я омайваше, мъжкият му мирис я караше да го желае все повече и повече. Шрусбъри бе истински мъж — твърд, властен и опасен — и въздействаше неустоимо на всичките й женски сетива.

Устните им се намериха и сляха в безкрайна целувка. Ако Бес се бе опасявала да не полудее преди, страховете й бяха нищо в сравнение с обзелата я лудост, с дивото желание да загуби разсъдъка си, да се остави единствено на усещанията. Сега, както и преди, когато я бе завел в черно-златната си стая, тя искаше да почувства ръцете и устните му върху тялото си; копнееше твърдата му като мрамор мъжественост да запълни празнотата й. Изви бедрата си под него, а тялото й се повдигна, докато членът му не притисна женствената й сърцевина. Вдигна високо колене, плъзна ги по бедрата му и накрая ги разтвори широко в дръзка покана.

Той нахлу като вихър, искаше да забави тласъците, да продължи този миг вечно, но не можеше. Тялото му имаше собствена воля. Разбра, че трябва да я има поне сто пъти, преди да може да я обладае бавно и чувствено. Този път не му се наложи да чака тя да достигне върха. Тялото й се напрегна, изви се и викът й се сля с неговия. И двата пъти съвкуплението им бе животинско и диво, с трескаво преплетени езици, гърчещи се тела и изгаряща сласт. Твърдата му плът блъскаше и нахлуваше в меката й отдаваща се женственост. Ала бликащата му сексуална енергия продължаваше да напира.

Той се отдръпна от нея и се придвижи надолу по тялото й. Лицето му стигна до корема й. Целуна я, погали я с устни, потри бузи в копринената й кожа, вкусвайки я, вдъхвайки женския й мирис, изучавайки най-съкровените й места.

Бес бавно отвори очи и стаята спря да се върти. Погледна надолу и видя гърдите си, които се повдигаха и спускаха от преживяната лудост, после погледът й се плъзна там, където тъмнокосата му глава лежеше върху корема й, а устните му я пиеха с наслада.

Постепенно осъзна какво бяха направили. И двамата бяха извършили прелюбодеяние! Никога досега не бе позволявала на сърцето си да вземе връх над разума и истината бе, че и този път не го бе сторила. Но със сигурност бе позволила на тялото си да управлява главата й. Заля я вълна от вина. Странно, но вината нямаше нищо общо със сегашния й съпруг. По-скоро бе предала Кавъндиш с любовник. Бес протегна ръка и пръстите й докоснаха черната му коса.

— Достатъчно… — прошепна.

— Позволи ми да те любя отново, Бес. — Лицето му все още бе изопнато от желание.

— Това, което направихме, няма нищо общо с любовта. Беше похот, нищо повече! — Честността я задължаваше да добави: — Беше прекрасно и точно от това се нуждаех, но беше само похот.

Шрусбъри знаеше, че похотта не е всичко, което изпитваше към тази прекрасна жена, но бе достатъчно мъдър, за да не го каже на глас.

Бес се изправи и отметна разрошените си коси.

— Шру, аз предадох съпруга си, а ти своята съпруга. Не можем да поправим стореното, но е в наша власт да се постараем никога повече да не се повтори.

„Да не се повтори никога повече? Трябва да си луда, за да искаш невъзможното.“ Чувствените му устни се извиха. Бес не можеше вече да си забрани това страстно удоволствие, както й той не можеше. Неохотно посегна към дрехите си, спомнил си накрая причината за посещението си.

— Утре ще дойда отново и ще те заведа в стаята за разпити. Скоро ще бъдеш свободна. — Младата жена отиде да вземе фустата си, но той страстно помоли: — Не се обличай! Позволи ми да те погледам гола още малко.

Тя се поколеба за миг. Той й бе доставил такова огромно удоволствие, нима можеше да му откаже?

 

 

След като Шрусбъри си тръгна, Бес осъзна, че й бе доставил нещо повече от удоволствие — той бе прогонил черните й страхове, възстановил надеждата й, възвърнал й бе увереността. Силата й се бе съживила и тя се запита още колко дълго ще остане в Тауър. На устните й затрептя усмивка. Беше прекарала тук седем месеца. Реши, че може да посрещне оставащото време с високо вдигната глава.

Както бе обещал, Шрусбъри се върна на другия ден. Бес се държеше на разстояние. Знаеше, че близостта му ще разбие на пух и прах цялата й решителност. Стискаше в ръка едно от копчетата на ризата му, за да й напомня за преживяната лудост. Сви ръка в юмрук и острите му ръбове се впиха в дланта й.

Шрусбъри я разпита какво знае за брака на лейди Катерин Грей, от колко време е била посветена в тайната и дали е помогнала на момичето да измами кралицата. Бес му каза истината и видя как устните на Талбът трепнаха в лека усмивка. Продължи нетърпеливо:

— Смятам, че затварянето ми тук няма нищо общо с Катерин — това е предупреждение да държа устата си затворена за тайните, които знам!

Талбът бързо притисна пръст към устните си.

— Когато те отведа пред съвета, не казвай нищо, отречи всичко.

— Защото си член на личния съвет ли бе избран да ме разпитваш?

— Затова и защото съм главен съдия на севера, където се намират домът ти и всичките ти имоти. Както и да е, не бях избран, Бес. Настоях, че това е мое право. — Наведе се към нея и взе ръката й.

Бес усети как тялото й мигом откликва на магнетичното му докосване. Едва не се хвърли в обятията му, но се спря навреме. Разтвори пръсти, разкривайки копчето и окървавената си длан. Повдигна черните си очи към неговите и видя какво пламтящо желание го изгаря. Сведе клепачи, за да скрие собствената си страст, а той поднесе ръката й към устните си и вкуси кръвта й. Тя припряно я издърпа.

— Кръвта ми не е достатъчно синя за вас, милорд.

Веждите му се извиха насмешливо.

— Та тя въобще не е синя, „Свадливке“.

— Арогантен хищник — прошепна тя.

 

 

Бес бе разпитана от членовете на личния съвет. Те докладваха за резултатите и предоставиха препоръките си на главния секретар Сесил, който се ужаси, като узна, че лейди Сейнт Ло е още в Тауър. Сесил посъветва кралицата незабавно да освободи приятелката си и на двадесет и пети март, две седмици след посещението на Шрусбъри, вратата на килията се отвори пред нея.

Бес пристъпи през прага и се закле никога повече да не бъде жертва. Досега винаги бе откликвала със състрадание на всеки, който потърсеше помощ от нея, но бе решена никога повече да не го прави. Отсега нататък щеше да мисли и да се грижи единствено за собствените си интереси.

Срещата със съпруга й бе трогателна. Искрените му сълзи на облекчение засенчиха недостатъците му. Младата жена си каза, че ако бе искала властен мъж, никога не би се омъжила за Уилям Сейнт Ло, който бе нежен и деликатен човек.

Съпругът й й поднесе кадифена кутия и когато я отвори, Бес затаи дъх. Вътре проблясваше сапфирена огърлица в комплект с обици — израз на радостта му, че отново е на свобода, и опит да изличи част от вината му, че не я бе посетил в затвора.

— Уил, тези скъпоценности са много по-прекрасни от всички, които си дал на Елизабет.

— Елизабет се нуждае от скъпоценности, за да изглежда блестяща, но не и ти, Бес.

Тя го целуна.

— Това е най-милото нещо, което някога си ми казвал, скъпи мой.

 

 

В началото на май личният съвет обяви, че не е имало брак между лейди Катерин Грей и младия Хартфорд. Всички деца, родени от връзката им, се приемаха за незаконни и двамата бяха осъдени на доживотен затвор заради „незаконно плътско съвкупление“.

Сега, когато лейди Сейнт Ло отново бе на свобода, така наречените й „приятели“ отново я наобиколиха. Канеха я на всички светски приеми и Бес присъстваше, доволна да демонстрира елегантния си и модерен гардероб и увеличаващата се колекция от бижута. Заради принудителното си отсъствие тя бе по-весела и забавна от всякога, отблъскваше всички тайни ухажвания на Шрусбъри и се наслаждаваше на благоволението на кралица Елизабет, сякаш нищо не се бе случило.

Ала с наближаването на лятото Бес реши, че трябва сериозно да поговори със съпруга си.

— Уил, искам тази година да замина по-рано за Чатсуърт.

— Мисля, че идеята е великолепна, Бес. Така ще можеш да прекараш повече време с децата си.

Младата жена пое дълбоко дъх.

— Уил, през есента няма да се върна в двореца. Възнамерявам да живея постоянно в Чатсуърт.

— Ами Елизабет, скъпа моя?

— Какво за нея? Тя доказа, че може да се оправя отлично и без услугите ми.

— Ти не си й простила! — удивено възкликна той.

— Разбира се, че съм й простила, аз лесно прощавам. Обаче никога не забравям.

— Бес, толкова много те обичам. Ужасно ще ми липсваш.

— Уил, искам сериозно да помислиш и да се оттеглиш от двора. Ела с мен. Кавъндиш умря от работа и напрежение; не се заблуждавай, че същото не може да сполети и теб.

— Бес, кралицата се нуждае от мен.

Думите на Сейнт Ло бяха толкова искрени, че почти извикаха сълзи в очите й.

„Само час след смъртта ти поне дузина други ще бъдат готови да те заместят. Елизабет ще ти устрои пищно погребение и това ще бъде всичко.“

Обаче не й даваше сърце да разруши илюзиите му.

— Решението е твое, Уил, но ми обещай, че ще помислиш, нали?

Бес и двамата й синове, които бяха във ваканция, заминаха за Чатсуърт. Когато пристигнаха в Нотингам, тя ги настани в най-добрата странноприемница и продължи към Пиърпонт Хоум, придружена от камериерката си Сесили. Страховете й, че сър Джордж и лейди Пиърпонт я отбягват заради ареста й, се оказаха напразни. Тук, в Нотингам, не се интересуваха от интригите в Лондон и не знаеха почти нищо за съдбата на нещастната лейди Катерин Грей.

Лейди Сейнт Ло и сър Джордж бързо се сприятелиха. След като му обясни какво може да причини Съветът на попечителите, ако младият Хари не е женен, тя го осведоми за щедрата зестра на дъщеря й Франсис и че младата двойка ще получи документ за собственост за имението и една от къщите на Бес след официалното сключване на брака. Документите за годежа бяха подписани и лейди Пиърпонт покани Франсис Кавъндиш да прекара лятото в дома им, за да могат младите да се опознаят по-добре. Бес си тръгна доволна от отлично свършената работа.

 

 

Когато лейди Сейнт Ло пристигна в Чатсуърт, тя бе посрещната с отворени обятия от децата си, майка си и леля си Марсела. Целуна Франси, после взе на ръце малките Елизабет и Мери и ги завъртя във въздуха, опитвайки се да целуне едновременно и двете момиченца.

— Как се е осмелила онази злобна кучка да те затвори за тридесет седмици? — възмутено попита Марсела, трепереща от гняв.

— Тридесет и една седмици — поправи я племенницата й, после се засмя. — Кралиците трябва да са зли, иначе могат да изгубят короните си. Както и да е, вече съм на свобода и възнамерявам да й се насладя както никога досега!

Майка й я притисна в обятията си.

— Толкова е хубаво, че отново си у дома, скъпа.

— Надявам се, че наистина го мислиш, майко, защото възнамерявам да остана. Избра ли си вече нов съпруг? — подразни я Бес.

— Като заговори за свобода, не възнамерявам да се обременявам с нов съпруг. Не че двамата с Ралф не се обичахме, но определено съществуват неща, които правят вдовството за предпочитане.

Бес се втренчи изумено в майка си. Годината след смъртта на Кавъндиш бе най-тежката в живота й и тя все още не разбираше как бе успяла да я преживее.

— О, скъпа, иска ми се да си отхапя езика!

Бес я прегърна.

— Никога повече няма да живея с миналото, carpe diem^[1].

— Я как ръси тези френски приказки — не можеш да отречеш, че дворът те е направил изтънчена дама — обади се Марсела.

Бес сбърчи нос.

— Мисля, че е на латински, но не съм сигурна. Може и да съм изтънчена, но никога няма да бъда интелектуална, благодаря на Бога!

Огледа дъщерите си с искрена гордост. Елизабет, сега на седем, определено бе красавицата в семейството. Обичаше хубавите дрехи и бе послушна и мила по характер. Малката Мери, от друга страна, приличаше изцяло на майка си: твърдоглаво и упорито червенокосо дяволче.

— Братята ви сигурно са в конюшните. Искам и вие да отидете за малко при тях, защото трябва да обсъдя нещо важно със сестра ви Франсис.

Хванати ръка за ръка, майка и дъщеря се запътиха към просторната градина и седнаха на пейката край малкото езеро. Докато Бес оглеждаше с любов дъщеря си, не можеше да се начуди колко много приличаше на баща си. Тъмнокоса, със смеещи се очи, Франсис бе истинско копие на Кавъндиш.

— Франси, приключих преговорите за годежа ти с Хенри Пиърпонт. Не си променила решението си за Хари, нали? — Бес наблюдаваше внимателно лицето на дъщеря, си, за да види истинската й реакция. Усмивка на искрено удоволствие разцъфна върху устните на момичето.

— Мисля, че той ме обича — довери й Франсис.

— Ами ти, скъпа? Била съм влюбена, знам и какво означава да харесваш някого. Повярвай ми — любовта е за предпочитане.

— Е, мисля, че го обичам, но имам достатъчно здрав разум, за да не му позволя да го узнае — смигна й Франси.

— Лейди Пиърпонт те покани да прекараш лятото в дома им, за да можете да се опознаете по-добре. Но трябва да ми обещаеш, че ако дори за миг се усъмниш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с Хари, веднага ще ми кажеш. Преди години обещах на баща ти, че ще ти намеря подходящ съпруг. Хенри е наследник на имотите на Пиърпонт и никога нищо няма да ти липсва. Но искам личното ти щастие да бъде над материалното богатство.

— Обещавам. Благодаря ти, ти си най-добрата майка на света! Може ли да получа някои нови дрехи?

— Ще ги смаем с гардероба ти, Франси. Една никога не може да има достатъчно дрехи или костюми за езда.

— Костюми за лов! — изкиска се Франси, а майка й се засмя на каламбура на дъщеря си.

Бес не можеше да повярва, че дъщеря й е на четиринадесет години. Огромна буца заседна на гърлото й, когато си спомни колко уплашена бе, когато за пръв път разбра, че носи бебето на Кавъндиш.

„Благодаря на Бога и на светите апостоли, че тогава не направих глупостта да се отърва от това безценно дете, което обожавам и обичам с цялото си сърце!“