Вирджиния Хенли
Жена на страстта (14)

Глава 13

Кавъндиш се надяваше да придружи Бес на сватбата на Уилям Пар и Елизабет Брук, но тя му отказа.

— Няма нищо лошо в това да ме ухажваш в тесен кръг, но не и на публично място. Ще отида със семейство Грей — твърдо заяви тя.

Макар че Уилям Пар бе брат на кралицата, заради скандалния развод церемонията щеше да бъде скромна.

— Младоженката изглежда хубава — прошепна Бес на Франсис, искаше й се това да бе нейната сватба.

— Елизабет Брук носи много умна глава на раменете си. Днес тя не само ще стане маркиза на Нортхемптън, но и снаха на кралицата на Англия. Какво ще кажеш за умението да използваш леглото, за да се добереш до върха?

Ниският чувствен смях на Бес привлече вниманието на Хари, по-големия брат на младоженката и наследник на титлата и богатството на Кобам. Той помоли да й бъде представен и по време на празненството не спря да се върти около нея и най-безцеремонно да я ухажва. Младият Хари Брук внезапно реши, че му е време да се ожени, а тази жизнена млада вдовица с пламтящи коси разпалваше въображението му и караше кръвта му да тече по-бързо във вените.

Кавъндиш кипеше от едва сдържан гняв, докато седеше до дъщеря си Кати, годеница на Томас, по-малкия брат на Хари Брук. Докато Бес и Хари танцуваха, Кати рече:

— Ти имаш великолепен вкус за жени, татко. Харесах я още от първия миг.

— Аз също, скъпа. — Уилям си припомни онзи пръв миг, когато я бе видял, надвесен над терасата на Съфък Хаус, и внезапно изпита желание да удуши приятеля си Хари Брук.

— Защо не поканиш Бес да танцувате?

— Последния път ме изостави по средата на танца и не се съмнявам, че малката лудетина пак ще го направи.

Следващият партньор на Бес бе сър Джон Тин. Двойката очевидно бе погълната в разговор и не забелязваше околните.

— Кой е онзи джентълмен? — попита Кати. — Струва ми се познат.

— Прекалено познат — промърмори Кавъндиш. — Това е моят добър приятел сър Джон Тин, занимава се с недвижима собственост и е агент на лорд Едуард Сиймор. Строи си къща в Брентфорд.

— Надявам се, че не си търси съпруга — невинно отбеляза Кати.

Кавъндиш скочи на крака.

— Ела, скъпа, ще ви запозная.

Когато танцът свърши, сър Уилям поздрави топло сър Джон:

— Джон, мога ли да ти представя дъщеря си, госпожица Катерин Кавъндиш. Сгодена е за младия Томас Брук, който съм сигурен, че няма да възрази, ако тя ти подари един танц.

Докато сър Джон, преди всичко джентълмен, се покланяше галантно пред младото момиче, Кати и Бес си размениха развеселени погледи. Музиката засвири отново и сър Джон учтиво промърмори:

— Ще ми окажете ли честта да танцуваме, госпожице?

Сър Уилям се поклони пред Бес и със сериозно изражение повтори въпроса:

— Ще ми окажете ли честта да танцуваме, госпожо?

Бес прехапа устни, за да не се разсмее.

— Смятах, че по-възрастните мъже предпочитат да наблюдават танците отстрани. Но тъй като този танц е бавен, надявам се, че няма да си изкълчиш глезена.

— Докато танцуваше предишния, се видяха всичките ти долни фусти и копринените ти чорапи.

Този път Роуг изглеждаше доста мрачен и Бес се опита да го развесели.

— Не е ли тъкмо в това чара на танца — да дразни и възбужда? Джон е по-страстен отколкото изглежда, чудя се дали наистина не е малко възбуден.

— Възбуден е и още как! Желае те, както и всеки мъж, който те погледне. Мислех, че гърдите ти ще изскочат от това дълбоко изрязано деколте!

— Там ли са били приковани очите ти? — Дари го с ослепителна усмивка. — Ревността ти би била ласкателна, ако не е толкова абсурдна. Разговаряхме единствено за коне.

— Предмет, който несъмнено събужда страстта ти! Покани ли те в Брентфорд?

— Всъщност да.

— И ти прие? — заплашително попита Кавъндиш.

Бес вирна брадичка.

— Всъщност да. — Музиката спря. — Извинете ме, сър Уилям. Обещах следващия танц на Хари Брук.

Час по-късно шумното празненство бе към края си и попрекалилите с виното гости започнаха да се разотиват. Докато Бес и Хенри помагаха на залитащата Франсис да се качи в каретата, младата жена почувства две силни ръце да я сграбчват отзад в тъмнината. Преди да успее да извика, тя се озова в карета с герба на Кавъндиш. С искрящи от гняв очи видя как Роуг Кавъндиш се плъзна след нея и затръшна вратата. Не бе в обичайното си добродушно настроение и Бес би трябвало да изплаши. Вместо това яростта й се усили.

— Какво, отвличаш ли ме? Смяташ да ме похитиш и изнасилиш, така ли? — предизвикателно попита тя.

— Господи, ти сама си просиш изнасилването!

Тя се хвърли към него, възнамерявайки да издере лицето му с нокти, но той хвана китките й и ги стисна като с железни окови.

— Престани да се държиш като обикновена уличница или здравата ще те напердаша!

— Престани да се държиш сякаш ме притежаваш, защото не е така!

— Велики боже, време е да поставя клеймото си върху теб! — Привлече я в обятията си и впи устни в нейните.

Бес ухапа долната му устна и остана доволна, когато от устата му се изтръгна грубо проклятие. Въпреки това не я пусна.

— Днес позволи на онези мъже най-безсрамно да флиртуват с теб!

— Нямаше нищо безсрамно. Намеренията им бяха напълно почтени. И двамата имаха предвид брак. Те са от този тип мъже.

— Аз съм мъжът за теб!

Бес разбираше, че изгаря от ревност. Изпита опияняващо усещане от силата си.

— Ти си моя и няма да позволя на някой друг да се върти около теб. — Устните му бяха толкова настойчиви, че Бес въздъхна, отвори своите и позволи на езика му да нахлуе в устата й.

Устните му се плъзнаха надолу по шията и проследиха извивката на гърдите й, напиращи да изскочат от деколтето на роклята. В следващия миг той ги обхвана в шепите си, а езикът му облиза набъбналите зърна и алчно всмукна едното.

Бес извика от невероятното усещане, което избухна в нея. Кръвта й лумна в пламъци и тя обезумя от желание. Подаде му нетърпеливо и другото зърно.

— Имаш ли представа какво ми причиняваш? — Дълбокият му глас бе дрезгав от страст.

— Кажи ми — пресипнало го подкани тя.

— Предпочитам да ти покажа. — Улови ръката й и я приближи към напрегнатата си мъжественост. Беше твърде голям, за да го обхване, и Бес побърза да го покрие с другата си ръка. Той вдигна полите й и пъхна безцеремонно ръка между бедрата й, там, където свършваха чорапите. Бес неволно потръпна.

— Недей, Уилям! Аз съм девствена.

— Какво говориш, по дяволите? — изръмжа той.

— Съпругът ми беше само едно момче, Уилям. Не съм сигурна, че бракът ни изобщо е консумиран. Във всеки случай продължавам да се чувствам девствена.

— Бес, никога няма да престанеш да ме удивляваш! — смаяно възкликна Уилям, но в следващия миг се усъмни. — Сигурна ли си, че не говориш така само под влияние на виното?

На Бес й се искаше да не бе споменала за девствеността си.

— Признавам, че пих доста, и това ме накара да се държа безсрамно. Обаче съм сигурна, че няма да се възползваш от мен.

Каретата спря и Уилям измъкна ръката си, миг преди лакеят на Съфък Хаус да отвори вратата. Закри с тяло Бес, за да й даде възможност да се оправи и скрие разголените си гърди, после излезе, извърна се и я свали на земята.

Каретата на семейство Грей спря до тяхната и Хенри й махна с ръка.

— Бес, скъпа моя, ще ми помогнеш ли с Франсис? Тя е малко нестабилна.

— Не съм нестабилна. Разгонена съм като млад козел. Сватбите винаги ми въздействат по този начин! А вие двамата как сте? — Франсис изгледа многозначително Бес и Уилям.

Докато лакеят стоеше настрани, преструвайки се на глух и ням, всички осъзнаха нелепата ситуация и избухнаха в смях.

— Тя е права — прошепна Уилям в ухото на Бес. — Аз също съм възбуден като млад козел! По-добре тази нощ да спя в двореца.

— Хенри, имам нужда от едно хубаво любене. Бес, трябва да ми помогнеш да се освободя от този проклет корсет! — с мощен глас обяви Франсис.

 

 

Зимният сезон се оказа най-оживеният от години. Ноември на 1546 година нямаше достатъчно нощи, за да побере всички маскени балове, приеми и забавления, на които благородниците искаха да се отдадат.

Кавъндиш трябваше да предприеме пътуване до Кентърбъри преди пътищата да станат непроходими. Главната му задача бе да открие богатството на духовенството, което то всячески се опитваше да скрие. По време на отсъствието му Бес бе обградена от поклонници, които се съревноваваха кой да получи привилегията да я придружава на многобройните балове, организирани от семействата Дъдли и Хърбърт. Но нито един от ухажорите й не плени сърцето й, нито пък й въздействаше по този опустошителен начин като Кавъндиш. Когато той се върна в началото на декември, Бес вече броеше дните и го очакваше с нарастващо нетърпение.

Кавъндиш се появи в Съфък Хаус и Франсис го покани на вечеря, а след нея го помоли да се присъедини към тях в Хартфорд Хаус в Канън Роу.

— Едуард Сиймор и очарователната му графиня тази вечер дават театрално представление в чест на краля и кралицата. Не бих го пропуснала. Отдавна ми се ще да се посмея до насита.

— Не мисля, че ще бъде комедия, скъпа моя — намеси се Хенри.

— Не бъди глупав, Хенри, не пиесата ще ме забавлява, а интригите на онази бясна кучка Ан!

— Благодаря за вечерята, Франсис, но се боя, че ще пропусна пиесата. — Току-що бе имал разговор с Негово Величество, а сега срещу него седеше Бес и очите му направо я поглъщаха. Ако съдеше по пренебрежението, с което се бе отнесъл към храната, човек можеше да си помисли, че са му сервирали печено куче.

Бес бе облечена в бледолилава кадифена рокля, украсена със сребърна нишка. Носеше огърлицата с аметисти, която й бе подарил, и това му достави голямо удоволствие. Бес наблюдаваше очите му, които се задържаха алчно върху полуразголените й гърди, а после се вдигнаха към пълните й устни. Разбра, че иска да й каже нещо насаме. Внезапно изгуби желание да присъства на пиесата, която цяла седмица бе очаквала с нетърпение. Когато вечерята свърши, Бес притисна пръсти към слепоочията си.

— Имам ужасно главоболие, вероятно ще се наложи да пропусна представлението.

Лейди Франсис се изправи и прошумоля с широките си тъмносини поли.

— Разбира се, остани тук, скъпа. — Повдигна вежди към Кавъндиш. — Роуг знае едно безпогрешно лекарство срещу главоболие — беше нещо като да сложи главата ти между краката ти или по-скоро неговата между краката ти, както и да е, това средство е безкрайно ефикасно и възхитително просто.

— Франсис, ти си непоправима! — смъмри я съпругът й и побърза да я изведе от стаята, преди да е казала нещо още по-възмутително.

Докато Кавъндиш следваше Бес нагоре по извитата стълба, бе възнаграден с мигновена гледка на прелестните й светловиолетови фусти и чорапи. За миг бе смаян от скандално дръзкия цвят на бельото й. Подобни долни дрехи очевидно не бяха предназначени да останат скрити, а по-скоро да бъдат показани пред мъжки поглед. Обзет от дива ревност, той се запита с кого се е виждала Бес в негово отсъствие или, което бе още по-важно, с кого възнамеряваше да се срещне тази вечер?

Щом влязоха в апартамента й, Кавъндиш заключи вратата. Тя отвори уста, за да възрази, но той я изпревари:

— Съдейки по бельото ти, ти трябва да бъдеш държана под ключ.

— Какви са тези приказки, за бога?

Той сграбчи ръката й и я завлече пред огледалото.

— В тази бледолилава рокля изглеждаш сладка и невинна като ангел. — Повдигна полите й, разкривайки глезените. — Но под роклята си облечена като уличница!

Тъй като бе взела решение да не се дразни и избухва, когато останат сами, Бес звънко се засмя.

— А вие имате голям опит с уличниците, нали, сър Кавъндиш?

Уилям изпъшка и я притисна собственически в прегръдките си.

— Ходи ли в Брентфорд?

— Разбира се. — Бес нямаше причина да лъже.

— И?

— Ще стане много хубаво. Сър Джон притежава усет за къщи.

— По дяволите къщите! Интересува ме дали те е имал? Или си му поднесла онази измислена история за девствеността ти?

Гневът й избухна. Бес се извъртя от огледалото с лице към него.

— Сър Джон е джентълмен… което не мога да кажа за теб!

Кавъндиш презрително изсумтя.

— Забравяш, че ми е приятел. — Не можеше да повярва, че предпочита Тин пред него. — Привлича те неговата голяма провинциална къща, така ли? Това ли искаш, Бес?

Тя вдигна ръка, за да го зашлеви, но той я стисна и я привлече грубо към гърдите си.

— Тази вечер се отказах от компанията на краля на Англия, за да бъда с теб! — задъхано извика младата жена. — Трябва да съм полудяла!

— Аз ухая по-добре от Хенри Тюдор. — Устните му завладяха нейните в груба целувка. Сетне ги откъсна за миг и промърмори: — Току-що се връщам от разговор с него.

— С краля? — Очите й се разшириха от вълнение.

— Той потвърди назначението ми в личния съвет.

— Уилям! — Ръцете й обвиха врата му, той я повдигна и я завъртя из стаята. — Кой друг знае?

— Никой, освен теб, Бес. Ти си първата.

Сърцето й се изпълни с радост.

— Защо не ми го каза веднага, вместо да ме обвиняваш в кокетиране? Кълна се, че нарочно искаше да ме предизвикаш.

— Може би. Гневът усилва страстта. — Плъзна ръка между коленете й и я повдигна толкова високо, че бледолилавото кадифе се надипли, разкривайки краката й.

— Ще съсипеш новата ми рокля!

— Тогава нека я сваля. Умираш от желание да ми покажеш бельото си на опитна уличница, нали?

— Бельото ми е напълно прилично!

— Тогава ми го покажи. — Целуна я, а ловките му пръсти разкопчаха копчетата на гърба и когато краката й стъпиха на пода, роклята се свлече, образувайки бледолилаво езеро в краката й.

Бес ахна и сграбчи дрехата, за да се прикрие.

— Прекалено опитен си с жените, което никак не ми се нрави, Роуг Кавъндиш!

— Бес, сладка моя, та ти си вдовица — напомни й той.

— Но аз ти казах, че съм… — Прехапа устни. Знаеше, че не й вярва.

Уилям измъкна роклята от пръстите й и внимателно я провеси върху облегалката на стола.

— В такъв случай би трябвало да си благодарна, че съм толкова опитен — тихо рече. — Знам как да ти доставя удоволствие без никакъв риск за теб. — Отнесе я до малкия диван пред камината, и я настани в скута си. В очите му танцуваха дяволити пламъчета. — Донесох ти подарък. Трябва само да го намериш.

Погледът й обходи лицето му, после се плъзна надолу. По устните й заигра усмивка, докато пръстите й бързо разкопчаха жакета му и се мушнаха отдолу. С едно движение Уилям се освободи от дрехата и ръцете й напипаха фината ленена риза.

— По надолу — промърмори мъжът.

Погледът й се спря на издутината между краката му.

— Дявол!

Задържа я, докато тя се опитваше да избяга.

— Само те дразня, скъпа. Той е тук. — Пъхна ръка под ризата и сложи в ръката й малка кадифена кутийка.

Бес повдигна капака и ахна от удоволствие. Беше пръстен с голям аметист, заобиколен от диаманти.

— О, това е най-ценното нещо, което някога съм имала. Уилям, не знам какво да кажа.

Кавъндиш плъзна пръстена на средния й пръст.

— Тогава го кажи с целувки. — Нагласи я удобно върху възглавничките и се надвеси над нея. Бес му предложи устните си, за да вземе това, което искаше и което и тя желаеше. Не подозираше, че неговите целувки ще събудят у нея толкова неустоим глад, който трябваше да бъде утолен.

Той развърза корсажа, който придържаше гърдите й, и те легнаха в шепите му като зрели ябълки.

— Кажи ми, че са само мои и на никой друг мъж! — настоя Кавъндиш. — Горещите му устни ги обсипаха с целувки, после езикът започна да ближе малките розови пъпки, докато набъбнаха.

Бес обичаше странното, но прекрасно усещане, което се разливаше по тялото й. Силните му ръце и устните му я караха да примира от желание. Страстта бурно я завладя, което я изплаши. Когато пръстите му се плъзнаха по кръста й, за да развържат връзките на фустата й, тя се възпротиви:

— Не искам да бъда гола!

Стенанията й обаче казваха противното.

— Няма да бъдеш гола. Заради благоприличието ще ти позволя да останеш по чорапи.

Абсурдността на думите му я накара да се усмихне, но когато се оказа само по бледолилавите дантелени чорапи, които прикриваха белите й бедра, но не и огненочервените къдрици на триъгълника между тях, предчувствието за това, което щеше да последва, накара усмивката й бързо да се стопи.

Тъмните му очи изгаряха голата й плът като пламък.

— Не знаеш колко пъти съм си те представял, но в действителност ти си дори по-красива. — Погледна я с обожание. Знаеше, че едновременно я кара да се чувства красива и желана. Протегна ръка, за да докосне червените къдрици, но Бес ахна:

— Не!

Пръстите му се спряха.

— Да! — настоя той, макар че ръката му не я докосна. — Природата ти е дала разкошно тяло, Бес. Искам да му се насладиш. — Ръката му се отпусна върху копринения триъгълник и застина, давайки й време да свикне с допира му. После бавно притисна пръсти към женственото й лоно.

Бес извика и се изви назад, едновременно подканяйки и отблъсквайки ласките му.

— Не се сдържай и викай, скъпа, това ще достави удоволствие и на двама ни — окуражи я Кавъндиш. — Ще те галя, докато нежната пъпка разтвори листенцата си. Ще те накарам да разцъфнеш като цвете, обсипано с роса.

Думите му я съблазняваха да направи първите си колебливи стъпки по загадъчния и чувствен път на женствеността. Пръстите му правеха бавни кръгове около чувствителната плът, докато тя се навлажни.

— Усещам, че се цупиш като капризно дете, което иска още — прошепна той.

Бес издаваше тихи викове, докато удоволствието й нарастваше. Пръстите му сякаш я изгаряха, изпълвайки я с вълнение, което не бе изпитвала никога досега. Усещанията се разпростряха като огнени езици в корема и плъпнаха нагоре към гърдите, които се напрегнаха от желание.

— Дръж пъпката си плътно затворена, докато не бъде готова да разцъфне — прошепна той, наведе се и горещият му дъх опари ухото й.

Интимното докосване по най-съкровената част от тялото й я караше да се чувства като истинска развратница, но в същото време нямаше сили да го спре. Разтворила крака пред него и подчинила се на желанията му, се чувстваше напълно уязвима, а същевременно порочно ненаситна. Бес простена и се изви. Сграбчи другата му ръка, поднесе я към устните си и я целуна, а после започна да смуче пръстите му.

Внезапно почувства, че напрежението избухва и в следващия миг пъпката й разцъфва с жарък и див устрем. Женственото й лоно приличаше на екзотична орхидея, обсипана с диамантени капки роса. Бес извика и ухапа ръката му, подивяла от страст.

Пръстите му бавно се плъзнаха във влажната кадифена мекота и усетиха девствената преграда.

— Мое скъпо момиче, ти си ми казало истината! — Уилям бе смаян, после в гърдите му се надигна радост, а сърцето му се изпълни с безкрайна любов, каквато никога досега не бе познавало.

Бес бе омагьосана от еротичния отклик на тялото си. Беше невероятно как само едно мъжко докосване можеше да достави такова вълшебно удоволствие.

— Каква жалка невежа съм била — изумено промълви младата жена.

Кавъндиш я притисна в прегръдките си.

— Нека аз да съм твоят учител в страстта.

Никога досега не бе искал да притежава някого или нещо така, както искаше Бес, но огнената му страст бе укротена от по-силното желание да я защитава. Знаеше, че тя е прекосила жизненоважен праг, позволявайки му да я докосва по този начин, за да й достави сексуално удоволствие. Това означаваше, че му вярва. Е, не изцяло, разбира се, не още, но достатъчно, за да позволи на чувствената си натура да надделее над разума.

Знаеше, че не бива да предава това доверие. Трябваше да потисне жаждата, която толкова отдавна го изгаряше. Нужно му бе цялото самообладание, за да се овладее и да се опита да й достави цялото удоволствие, което й бе обещал.

Обхвана лицето й в шепи и приближи устните й към своите.

— Ти си толкова красива, че караш дъха ми да спира, а кръвта да тече по-бавно във вените. — Целуна я с огромно благоговение, показвайки колко му е скъпа. После задълбочи целувката и започна да я възбужда с език.

Бес не можеше да се насити на целувките му. Устните му бяха меки и подканващи, но в същото време твърди и настойчиви. Тя отвръщаше на целувките му, откликваше на страстта му с плам, отстъпваше пред завладяващото му желание, едновременно диво и чувствено.

Силните му ръце погалиха гърба й, после отново намериха заоблените й твърди гърди.

— Позволи ми да ти покажа как изглеждаш, облечена само с аметистовата огърлица и бледолилавите си чорапи.

Бес бе забравила, че още е с тях, и когато той я отнесе до огледалото, тя бе смаяна от отражението си. Пламтящата й коса бе в див безпорядък, а с огърлицата от аметисти и голите си щръкнали гърди приличаше на някоя езическа богиня. Бледолилавите чорапи контрастираха ярко с белите й бедра и пламтящите къдрици помежду им. Лицето й се изчерви, докато се взираше в съблазнителното видение в огледалото.

Ахна, когато той се отпусна на колене, обхвана ханша й с длани и я приближи към устните си. Покри бедрата й с целувки и духна леко къдриците, за да ги раздели. Върхът на езика му безпогрешно откри малката розова пъпка и той започна да я люби с уста.

Преди да успее да възрази, се усети толкова възбудена, че застина като омагьосана, втренчила поглед в огледалото. Гледаше как пръстите й се вплитат в косата му, за да държат главата му до горещата и пулсираща плът между краката й. Видя как тялото й се изви от невероятното удоволствие, което й доставяше. Дълбок чувствен смях се изтръгна от устните й, когато си спомни какво й бе казала Франсис. Невероятно, но главата на Роуг наистина бе между краката й!

Бес викаше името му отново и отново, докато не достигна до разтърсващото освобождение. Нямаше сили да стои права, свлече се на колене, отпусна се в ръцете му и зарови лице на гърдите му. Когато стаята спря да се върти, се отдръпна и се взря в очите му.

— Много ли съм развратна? — прошепна.

— Бес, скъпа моя, ти си най-невинната и в същото време най-страстната жена, която някога съм познавал.

Внезапно я осени една потресаваща мисъл: „Значи за това бе говорила принцесата. Мили боже, точно това е правил адмиралът с Елизабет!“.