Вирджиния Хенли
Жена на страстта (6)

Глава 5

Бес вдигна юмрук и го удари с все сила в гърдите.

— Ти си едно недодялано прасе, маниерите ти са отвратителни!

Очите на лейди Елизабет живо блеснаха.

— Не биваше да го правиш, старче.

— И защо не? Тя е само една слугиня — провлечено отвърна Джордж Талбът.

— Нахално копеле! — избухна Бес. — Как се осмеляваш да показваш подобно неуважение в присъствието на лейди Елизабет Тюдор?

— Ха! Той е Талбът. Те се смятат за по-големи аристократи от Тюдорите. Не знаеш ли, че са потомци на Плантадженетите^[1]?

Гърдите на Бес се повдигаха и спущаха учестено и Джордж Талбът не можеше да откъсне поглед от тях.

— По-скоро са потомци на маймуните — язвително отвърна тя.

— Задникът ти син ли е, Джордж? — с невъзмутима физиономия попита Робин.

— Не, само кръвта ми.

Елизабет се засмя, искрено забавлявайки се от словесната престрелка.

— Това е моята приятелка, Бес Хардуик.

— Твоя приятелка? Значи ще ме смъмриш строго и ще се хвърлиш да я защитаваш — предизвикателно заяви Талбът.

— Не. Точно затова ми е приятелка. Напълно способна е сама да се защити. Умее да се цени — макар да не знае, че си наследникът на Шрусбъри, най-богатия род в Англия, по-важното е, че не дава пет пари за това!

Бес усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Младежът бе син на граф Шрусбъри. На север от Трент баща му бе почти толкова влиятелен, колкото кралят. Не само че беше управител на Йоркшир, Нотингамшир и Дарбишър, но и притежаваше великолепния Шефилд Касъл, разположен само на хвърлей от Хардуик, дома на Бес.

— Аз съм Робин Дъдли. — Другото момче подаде ръка на Бес. — Всеки приятел на лейди Елизабет е и мой приятел. Измислила ли ти е прякор?

Най-после до съзнанието на Бес стигна мисълта, че този младеж е синът на граф Уорик. Бе приветлив и добър и Бес мигом го хареса.

— Мисля, че „Свадливка“ отговаря най-добре на темперамента й — обади се Талбът.

— Кой, по дяволите, те е питал? — кресна Бес, демонстрирайки колко сполучлив е прякорът.

Елизабет се усмихна одобрително.

— „Свадливка“ ти подхожда напълно, Бес. Наричам Робин „Циганина“, защото е мургав.

Според Бес Талбът бе по-мургав от Робин Дъдли. Лицето му бе смугло, светлосините очи искряха в смайващ контраст с тъмната му кожа. Дългата му коса бе толкова черна, че на слънцето синееше. Високият младеж бе невероятно строен и гъвкав, с дълги крака и широки рамене. Държеше главата си високо изправена, с вродена гордост и надменност. Сякаш цялото му същество показваше, че той стои по-горе от всички.

— Наричам Талбът „Старчето“, защото е женен още от дванадесетгодишен. Бедният Джордж, никой не го е питал за мнението му. Свързали са го с Гъртруд, дъщерята на граф Рътланд, за да запазят богатството на Талбът.

— Изпитвам искрено съжаление към дамата. — От първия миг Бес го възненавиди и не можеше да изпусне случая да го ухапе.

— О, те не живеят като мъж и жена. Гъртруд още не е достигнала подходяща възраст, за да спи с нея — обясни Елизабет.

— Ще остарее, докато я чака! — безцеремонно заяви Дъдли и Талбът го перна през ухото.

Бес бе ужасена от неприличната насока на разговора им. Струваше й се изключително непристойно да се говори за подобни неща пред младата принцеса, но лейди Елизабет не изглеждаше ни най-малко шокирана.

— Подобни разговори са израз на неуважение към дамите — сви устни Бес.

— Кълна се в дявола, тя сигурно е дошла от провинцията, щом има подобни превзети схващания — подигравателно подхвърли Талбът.

— От Дарбишър, откъдето си и ти, „Старче“.

Очите му се присвиха.

— Хардуик ли каза?

— Мисля, че сте много очарователна, госпожице Хардуик — искрено заяви Робин Дъдли.

— А аз я смятам за необикновена — додаде Елизабет.

— Е, поне името й подхожда — лениво отбеляза Талбът. — Със сигурност кара фитила ми да се втвърдява.

Бес ахна смаяно и вдигна ръка, за да го зашлеви през безочливото лице.

— Давай, „Свадливке“, ще се радвам да ти дам урок по добро държание.

— За бога, всички знаем какво искаш да й дадеш! — избухна в гръмогласен смях Дъдли. — Да не мислиш, че не виждаме искрите, които прехвърчат помежду ви!

Бес се завъртя на пети и закрачи по една от пътеките на лабиринта.

— Тя не знае ли, че не може да си тръгва без твое разрешение? — давейки се от смях, попита Робин.

— Не знае и не дава и пукната пара за това — истинско съкровище е — отвърна Елизабет.

Бес се молеше горещо да върви в правилната посока. Нямаше да го преживее, ако се изгуби в този дяволски лабиринт и стане за посмешище!

По време на краткото пътуване обратно към Челси, разговорът се водеше основно за краля и за младия принц Едуард. Бес седеше настрани, замислена за лейди Елизабет. Дъщерята на краля се ползваше от всички привилегии, докато тя бе само една слугиня — както толкова грубо й бяха напомнили, — ала въпреки това Бес не би искала да си размени мястото с нея. Макар че принцесата притежаваше замъци и бижута, и слуги, бъдещето на Елизабет бе също толкова несигурно, колкото и нейното. Нещо повече, ако искаше да осъществи амбицията си, трябваше да преодолее огромни препятствия. „Но тя вярва в себе си, също както вярвам и аз — каза си Бес, — а ако вярваш в нещо с цялото си сърце и душа, някой ден желанието ти наистина ще се сбъдне.“

Бес се сети за Уилям Кавъндиш и сърцето й учестено заби. Как й се искаше още да беше в Челси, за да му разкаже за срещата си с Елизабет Тюдор. Каква късметлийка бе да се запознае с такъв мъж и да събуди интереса му. Бе я предупредил, че работата му в Дувър ще му отнеме известно време, и тя се питаше как ще я открие, когато се върне. Въздъхна тежко. По-добре да остави той да измисли нещо. Роуг Кавъндиш бе светски мъж и щеше да намери начин да се добере до нея. Колко вълнуващо бе, че я желае!

За кой ли път си повтори думите му: „Скъпа, когато се върна, ще поговорим за нашата връзка. Искам да бъдем заедно!“. Уилям щеше да я помоли да стане негова съпруга, надяваше се и се молеше Бес. Решително отхвърли измъчващото я съмнение. Със сигурност не би я помолил да му стане любовница, нали? Не и след като съвсем открито му бе заявила, че иска почтен брак. Нали, макар че прякорът му беше Роуг, той не бе настоял за нищо повече от няколко целувки. Госпожа Елизабет Кавъндиш! Звучеше толкова прекрасно, а и дълбоко в сърцето си съвсем искрено вярваше, че съдбата й е предопределила да бъде съпруга на Уилям Кавъндиш.

 

 

По-късно същата вечер, преди да си легне Бес реши да пише у дома и да разкаже на близките си за посещението си в Челси Палас като гостенка на лейди Франсис Грей. Бес обичаше да пише писма и вече бе уведомила майка си и леля си Марсела за семейство Грей, но сега, след като бе посетила Хамптън Корт Палас и се бе запознала с принцеса Елизабет, нямаше търпение да сподели преживяванията си с тях.

Бес написа няколко параграфа и спря, захапала перото. Дали да им разкаже за Уилям Кавъндиш? Умираше от желание да го опише на близките си и да ги впечатли с високия му пост на кралски ковчежник. Но ако споменеше името му, те щяха незабавно да я отрупат с въпроси, дали двамата с Уилям планират да се оженят. Бес реши да изчака, докато може да им съобщи нещо конкретно.

Написа с уверен почерк:

„Челси Палас се извисява над Темза като прекрасен замък, излязъл от приказките. Пълен е с безценни съкровища, събирани през вековете. Знаете колко обичам Лондон и разкошните му дворци. Там срещнах много благородници от кралския двор. Имам амбицията да сключа добър брак и да придобия голям собствен дом, където и вие ще можете да живеете. Желая с цялото си сърце да посетите тези великолепни места с мен, да видите царедворците на Тюдор, облечени в кадифе и обкичени с бижута, да послушате вълшебната музика, която изпълва залите на двореца, чрез чиито врати почтително са застанали слуги в разкошни ливреи. За мен това е като сбъдната мечта. Копнея да споделя с вас чудесата на този прекрасен град и кълна се, един ден това ще стане!“

Представи си Дарбишър. Беше доста по на север от Лондон и с много по-суров климат. Вероятно у дома вече бе студено. Макар че обичаше Дарбишър и близките й много й липсваха, великолепният кралски двор на Тюдорите бе като искрящ диамант в короната на света. Завърши писмото и духна свещите. Не можеше да повярва каква щастливка е, че е част от всичко това.

 

 

Следващият ден бе много натоварен за Бес. Опакова багажа на лейди Зуш и дъщерите й, защото утре се връщаха в Лондон. Следобедът, докато дамите си почиваха, Бес се възползва от възможността да се разходи и да разгледа богатото имение Челси.

Мина покрай Сайн Хаус, собственост на граф Уорик. Все още не можеше да повярва, че се е запознала с един от синовете му, Робин Дъдли. Не си спомняше колко синове имаше графът, но знаеше, че семейството е голямо. Огледа критично резиденцията. Построена от тъмен камък, тя бе огромна и квадратна, но това бе най-доброто, което можеше да се каже за нея. Сградата бе направо грозна. Ако тя притежаваше парите на Уорик, щеше да построи нещо красиво и в същото време удобно за живеене. Защо хората не използваха въображението си, за да съградят къща, която да запази красотата си през вековете?

Бес тръгна по алеята край реката, загледана в двойка лебеди, грациозно плаващи по спокойната вода. През дърветата зърна друга внушителна сграда и ускори крачка, дочула смеха, който се носеше над Темза.

Когато излезе иззад буйния храст от рододендрони, Бес осъзна, че е прекъснала забавата на неколцина младежи, които се къпеха голи в реката. Двама от юношите изкрещяха, когато я видяха, спуснаха се към дрехите и кърпите, за да прикрият голотата си, и хукнаха към къщата.

Бес остана като закована на мястото си. Заради момчетата не бе забелязала младия мъж, който лежеше на тревата край брега и се печеше на слънце. Беше Джордж Талбът. Напълно гол! Бес мигновено осъзна, че това сигурно е Шрусбъри Хаус и момчетата са братята му.

— Госпожице Хардуик — произнесе името й с многозначително натъртване и разчленяване, което я накара да се изчерви. Талбът изобщо не изглеждаше засрамен от голотата си. Изправи се лениво и застана с лице към нея, без да си даде труд да се закрие с кърпа.

Наследникът на Шрусбъри имаше пронизващ като на орел поглед. Светлосините му очи изглеждаха странно върху мургавото му лице. Бес реши да не се оттегля с извинение. Високомерният му поглед й подейства като предизвикателство.

— Влязла си в частна собственост — студено рече той.

— Прости на нас, бедните простосмъртни, Боже Всевишни!

— Не само си нахална, но и богохулстваш.

— Напоследък слугите не си знаят мястото. — Бес дръзко вирна брадичка.

— Права си. Би трябвало да се държиш много по-почтително в присъствието на по-високопоставени от теб. Да знаеш кои са господарите.

Бес побесня от ярост. Отметна глава и го изгледа унищожително от главата до петите.

— Аз нямам господари, а уважението трябва да се заслужи.

Сетне бавно плъзна поглед по широките му гърди, надолу към корема и слабините му. Видя как членът му набъбна, втвърди се и щръкна напред.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — лениво попита той.

Бес бе смаяна. Никога досега не бе виждала гол мъж, а още по-малко възбуден.

— Приличаш на воден плъх — пренебрежително заяви.

— Свадливка!

— Безсрамник! Глупак! Черен дявол!

— По дяволите, ти дори не можеш да ругаеш както трябва.

Бес пое дълбоко дъх и процеди:

— Развратник!

— Браво, държанието ти е като на истинска дама.

— Аз съм дама, Талбът!

— Дори и след милион години няма да станеш дама. Гърдите ти са прекалено големи, госпожице Големи цици.

— Чумата да те тръшне! — прокле го Бес, обърна се на пети и си тръгна. За втори път я караше да напусне полесражението и тя го мразеше с цялото си сърце за това.

 

 

През нощта се развихри гръмотевична буря, придружена със светкавици, и Бес прекара половината нощ да успокоява дъщерите на лейди Зуш. Дори кротката Франсис Грей се разстрои, когато Джейн и Катерин закрещяха истерично, сякаш бе настъпил свършекът на света. Температурата рязко спадна и северният вятър се изви над красивите градини на Челси.

В лодката, на път за Лондон, лейди Зуш похвали Бес, задето се е сетила да сложи в багажа топлите им пелерини.

— Щяхме да загинем сред водите на тази река, Бес, ако не беше твоята предвидливост. Никога досега не съм имала служител, който да умее да предвижда всичко толкова добре. Обзалагам се, че би могла да опаковаш цялата къща само за един ден.

Когато пристигнаха в къщата им в Лондон, лейди Зуш нареди да запалят всички камини и заповяда на готвача да приготви гъста и гореща супа, за да се стоплят след пътуването.

По време на отсъствието й бе пристигнало писмо от Дарбишър. Бес го пъхна в джоба си, за да го прочете по-късно, когато привърши с домакинските си задължения. Сръчно разопакова багажа на лейди Маргарет и дъщерите й и дори намери време да отиде да посети приятеля си Робърт Барлоу. Бес се разтревожи не на шега, като го завари в леглото с ужасна кашлица.

— Роб, откога си така?

— Днес започнах да кашлям, Бес. Къщата е толкова студена, а икономът отказа да запали камините преди нейно благородие да си дойде.

— Проклетият слуга се нуждае от един здрав камшик. Когато имам слуги, никога няма да се отнасям безжалостно с тях. Преди да заспиш тази вечер, ще ти донеса горещо мляко с вино и подправки. Леля Марси ме научи как да го приготвям.

Ала измина доста време преди Бес да изкачи стълбите към стаята на Робърт. Още от коридора чу раздиращата го кашлица. Слезе долу в кухнята, за да вземе шишето с камфор от кухненския шкаф. После се качи отново на тавана, за да разтрие гърдите и гърба на младия паж.

Младежът съблече ризата си през глава и приседна на ръба на леглото.

— Обичам те, Бес — прошепна тихо.

— Аз също те обичам, Роб. А сега се пъхай под завивките, за да се стоплиш. Да се надяваме, че утре ще си по-добре.

Когато най-после се озова в стаята си, Бес извади писмото от джоба си и счупи печата. Беше от по-голямата й сестра Джейн и Бес остана много изненадана от новините.

„Скъпа Бес,

Скоро ще се омъжа за Годфри Босуел, който ще пристигне от Гънтуайт в Йоркшир. Той е фермер, наел е земя от семейството на приятеля ти Робърт Барлоу. Отначало не бях съвсем сигурна, но Годфри се нуждае от съпруга, а в момента състоянието ни е безнадеждно. Нашият баща Ралф Лечи също е взел под аренда земя от семейство Барлоу, защото Артър Барлоу е твърде болен, за да я обработва сам. Но за жалост не можа да изплати рентата и мама е разтревожена до смърт. Ако се омъжа, ще има поне едно гърло по-малко. За да ни помогне, леля Марси постъпи като готвачка у семейство Лечи в Чатсуърт и някои дни храната, която тя носи, е единственото нещо, което децата ядат. Мама ти изпраща своята любов. Много ни липсваш и всички благодарим на Бога, че имаш такова хубава служба в Лондон. Животът ти звучи като вълшебна приказка.“

С обич: Джейн

Бес остави писмото. Заля я огромна вълна от вина. Родителите й бяха затънали в дългове, Джейн се принасяше в жертва и щеше да се омъжи за някакъв фермер на име Босуел, а в същото време тя бе влюбена в един мъж от кралския двор. Току-що се бе върнала от Челси, където бе разговаряла с принцеса Елизабет Тюдор. Джейн бе права — нейният живот приличаше на вълшебна приказка!