Вирджиния Хенли
Жена на страстта (12)

Глава 11

След месец сър Уилям Кавъндиш бе назначен за ковчежник на кралския кабинет. Понеже бе запознат с църковните и кралските имоти в цяла Англия, той бе приет в Съвета на главните земемери. Докладваше направо на могъщия лорд главен ковчежник, Уилям Полит, току-що получил титлата маркиз на Уинчестър — по ранг бе по-ниско от херцог, но по-високо от всеки граф в страната.

Кавъндиш и Уили Уинчестър контролираха приходите на цялата нация и постоянно бяха обсаждани от благородниците с молби за услуги и протекция, за които бяха готови да платят добре. Най-високопоставените и най-амбициозните благородници в Англия се подмазваха на сър Уилям Кавъндиш и той осъзна, че следващия пост, до който трябваше да се добере по своя път нагоре, е този на личен съветник.

Вече не разполагаше с времето си. Макар че сега имаше секретар и цяла армия чиновници, бе принуден да прекарва безброй часове при двора и имаше апартамент в Уайтхол, където често нощуваше. Единствената му почивка бе с приятелите му семейство Грей, когато гостуваше в Съфък Хаус, разположена недалеч от Уайтхол, където можеше да избяга за няколко часа. Въпреки че не виждаше често Бес, която живееше в дома на лейди Зуш, тя бе постоянно в мислите му. Блестящият й образ бе винаги пред него, неустоимо жив и привлекателен. Бе най-очарователната жена, която бе срещал. Представяше си всяка подробност — искрящите тъмни очи, белите пищни гърди. Бес бе родена кокетка, но не го съзнаваше. Винаги когато му хвърляше един от своите погледи, без никакво намерение за флирт, го караше да изтръпва и да я желае.

През целия си живот Кавъндиш бе постигал всичко, което желаеше, благодарение на усилена работа и безмилостна решителност. Сега желаеше Бес. Какъв смисъл имаше целият този огромен успех, ако нямаше с кого да го сподели? Отказът й да му стане любовница не го обезкуражи. За Уилям всичко бе просто и ясно. Искаше я и щеше да я има.

Когато пристигна в Съфък Хаус, наближаваше полунощ, но прозорците светеха и той разбра, че ще намери Франсис Грей да играе карти или табла.

— Роуг! Умирам от скука. Ако искаш да спасиш живота ми, трябва да ми съобщиш някоя пикантна клюка от двора. — Франсис освободи прозяващите се придворни дами, които с радост се отправиха към леглата си.

— Ами, да видим. Нашият добър приятел Уилям Пар най-после получи развод и Елизабет Брук вече прави сватбени планове.

— Дявол да го вземе! Откакто сестра му стана кралица, за Пар вече няма нищо невъзможно! Първо стана маркиз Нортхемптън, а сега се отърва от остарялата си съпруга. По дяволите, как успя да го научиш преди мен?

— Дъщеря ми Катерин е сгодена за Томас, брата на Елизабет Брук. Днес я посетих в дома на лорд и лейди Кобам.

— Забравих, че Катерин не живее вече в твоя дом. Обзалагам се, че се чувства много по-щастлива сред семейство Кобам. Защо не вземеш пример от Пар и не се разведеш с Елайза Парис?

— Докато бях в Ирландия, взех решение да направя точно това, но когато се върнах, нейният лекар ме дръпна настрани и ме увери, че е неизлечимо болна. При тези обстоятелства ще бъде много подло да се разведа с нея.

— Пък и защо да се опозоряваш с един развод, когато ангелът на смъртта много скоро ще изпълни най-голямото ти желание?

Свикнал с цинизма на Франсис, Кавъндиш я смъмри леко:

— Франсис, скъпа моя, нима нищо не е в състояние да те уплаши?

— Боя се, че много малко неща. — Огледа го замислено. „Значи слухът, че тя умира, е верен! Ще му се наложи доста да се брани от жените. Господи, та те ще си издерат очите, коя да стане следващата лейди Кавъндиш. Колко забавно, че ще мога да наблюдавам всичко отблизо!“

Кавъндиш взе пълната й ръка и за миг си поигра с пръстите й.

— Скъпа Франсис, ще те помоля за една услуга. Бих искал да назначиш Бес за придворна дама.

Очите й се разшириха, но тя кимна с разбиране.

— Как, за бога, не съм се сетила по-рано за това? Та тя е най-добрият лек против скуката. Моите придворни дами имат в главата си повече въшки, отколкото ум.

— Колко им плащаш?

— Пет лири на година.

— Предложи й десет, аз ще ти дам парите. Искам да има възможност да се облича добре.

— Няма да ти позволя да направиш подобно нещо! Какво са парите за една Тюдор? От каквито и рокли да се нуждае ще ги набавим от кралския гардероб. Хари плаща от джоба си за всяка дреха в Съфък Хаус — от ливреите на слугите до корсетите на камериерките.

— Хм, като ковчежник — ухили се той — би трябвало да проверя по-отблизо подобна екстравагантност. — Радваше се, че тя прие предложението му.

— Ако това ще те направи щастлив, можеш да надникнеш под фустите ми, скъпи, но не очаквай съпротива. Невъздържаност е второто ми име.

— За бога, Франсис, ти не си невъздържана, ти си най-щедрата жена на този свят и аз много те обичам — заяви Кавъндиш и целуна ръката й.

 

 

Бес изпадна във възторг, когато лейди Франсис й предложи да заеме място на придворна дама в свитата й. Трудно й бе да повярва на огромния си късмет. Маргарет Зуш не застана на пътя й и макар и неохотно, я освободи от задълженията й.

Франсис предостави на новата си придворна дама истински апартамент, състоящ се от спалня, дневна и собствена гардеробна. Намираше се в другото крило, доста далеч от стаите на останалата прислуга и разкошната обстановка смая Бес. Но само след няколко дни свикна с елегантното си обкръжение, сякаш бе родена в Съфък Хаус.

Новите рокли бяха на първо място в дневния ред и лейди Франсис реши, че и тя заедно с Бес ще поднови изцяло гардероба си. Двете прекараха безброй часове в обсъждане на модния стил, избиране на цветове и материи. Бес отлично знаеше кое й отива най-много, имаше усет към драматичното и за пръв път в живота си можеше да си го позволи. Докато за Франсис бяха подходящи тъмните цветове, за да прикрие пълнотата си, то Бес си избра дръзки разцветки в сапфирено, аметистово, тюркоазно и изумрудено. Поръча си и няколко долни фусти от черна тафта, които шумоляха предизвикателно, черни копринени чорапи и сатенени пантофки с високи токове, които я караха да се чувства истински неотразима.

Бес изглеждаше толкова царствено, че слугите тичаха да изпълнят всяко нейно желание, а гостите в Съфък Хаус се отнасяха с нея като с равна. За всички бе очевидно, че двете с маркизата на Дорсет са близки приятелки. Младата вдовица нямаше никакви задължения и отдели време да проучи как се управлява Съфък Хаус и какви умения са нужни, за да се поддържа подобно разкошно домакинство. Енергията й бе неизчерпаема; всичко, което се очакваше от нея, бе да помогне на лейди Франсис да забавлява гостите си до полунощ почти всяка вечер от седмицата, да я събужда на сутринта с чаша горещ шоколад, гарнирана с последните клюки.

Бес влезе в разкошната спалня на лейди Франсис и дръпна тежките брокатени завеси.

— Добро утро. — Остави на малката масичка до леглото подноса с порцелановите чаши, чинийки и каничката димящ шоколад.

— По дяволите, сигурно е още нощ! — възмутено възкликна Франсис. — Върви си!

Бес не обърна внимание на протестите й.

— Вече е почти десет часът. Ще проспите деня, а ми заръчахте да ви напомня, че тази сутрин трябва да планирате специален вечерен прием.

— Боже, как ли ме понасяш? — Лейди Франсис взе малкото си огледалце и изплези език. — Имам чувството, че съм близала птичи изпражнения.

Бес й подаде чаша шоколад и приседна върху широкото легло.

— Лейди Франсис, не знам как да ви благодаря за всичко, което правите за мен. Наистина съм ви изключително задължена…

— Глупости, аз съм ти благодарна, Бес. Двете се разбираме толкова добре. Не ме е срам да споделям с теб и най-ужасните си тайни, защото съм сигурна, че мога да разчитам на твоята дискретност. Имаме нов коняр, по когото съм луда. Той е такъв млад звяр! Ще ни придружиш, когато излезем на езда, и ще се постараеш никой да не ни прекъсва. Нуждая се от абсолютно уединение, докато той ми дава урок по езда.

Бес се засмя. Смяташе, че Франсис просто се шегува и се опитва да я засрами.

— И, разбира се, аз също ще се погрижа да не те безпокоят, когато се забавляваш с любовника си. Като заговорихме за Роуг Кавъндиш, се сетих за приема.

Усмивката на Бес се стопи, заменена с гъста червенина.

— Кавъндиш не е мой любовник.

Франсис се втренчи изумено в нея.

— Ти си умно момиче! Определила си максималната цена за услугите си, също както навремето направи Ан Болейн. Никакво легло преди сватбата! И как, за бога, успяваш да удържаш този буен жребец? И как се справяш със собственото си желание, скъпа моя? Аз например не мога!

Бес внезапно осъзна, че точно желание е това, което изпитваше при всяко докосване на Кавъндиш.

— Нямам намерение да бъда ничия държанка.

— Скъпа, ние всички сме държанки в някакъв смисъл, независимо дали се отдаваме от страст или по сметка. Просто някои искат много по-висока цена от останалите. Понеже си умна, искаш брак, особено като знаеш, че той скоро ще овдовее. Само не позволявай на някоя друга да отмъкне захарната ти пръчка. Докато го отблъскваш с едната ръка, не забравяй да го разгорещяваш с другата. Запомни, че стъпките в танца на съвкуплението са не само напредване, но и отстъпление.

„Не е така! — мислено възрази Бес, после дълбоко вродената й честност надделя. — Точно така е!“ — призна си тя и се изчерви.

— Тази вечеря за сър Уилям Кавъндиш може да бъде еднакво важна както за теб, така и за него, ако си решила да станеш негова съпруга.

Бес не отрече амбицията си. Вместо това спря да протестира и заслуша внимателно.

— За да стане личен съветник, сър Уилям Кавъндиш трябва да има одобрението и подкрепата на други лични съветници — заради това приемът е особено важен. След като главният лорд ковчежник, Уилям Полит, е негов покровител, той ще бъде съгласен, а също и приятелят му Пар и, разбира се, Уилям Хърбърт, граф Пембрук.

Бес чак сега осъзна колко важен бе бракът в двора на Тюдорите. Една от сестрите Пар бе станала кралица, омъжвайки се за крал Хенри, докато другата беше графиня Пембрук чрез брака си с Уилям Хърбърт. От своя страна самият Пар щеше да се ожени за Елизабет Брук, дъщерята на лорд Кобам, а братът на Елизабет бе сгоден за дъщерята на Кавъндиш.

— Ще поканите ли и съпругите на този прием?

— Да, разбира се, Бес. Влиянието на съпругата много често е движещата сила зад един силен мъж. Вземи например личния съветник на краля, Едуард Сиймор, граф Хартфорд. Той направи Ан Станъп графиня. Мразя я с цялото си сърце! Тя е истинска кучка — ревнива, алчна, ненаситна, — накратко, точно жената, от която всеки амбициозен мъж се нуждае. Бъди много внимателна с нея, Бес. От друга страна няма защо да се притесняваш от съпругата на Джон Дъдли, лейди Уорик, нито пък от съпругата на Уинчестър Пембрук, лейди Пембрук. Те вече те познават от гостуването ти в Челси.

— Звучи така сякаш и най-обикновеният прием може да бъде изпълнен е интриги и удари в гърба. Може би не бива да присъствам — замислено рече Бес.

— Ако искаш да си сред печелившите играчи в двора на Тюдорите, не бива да имаш меко сърце. Една жена с твоя ум и красота може да окаже безценна помощ за изкачването на Кавъндиш към кулата от слонова кост. Трябва да му бъдеш достойна партньорка, ако искаш най-високопоставените в страната да гледат на двама ви като на двойка.

— Изобщо не желая подобно нещо! Репутацията ми ще бъде съсипана. За бога, всички знаят, че той е женен. Пък и това ще отблъсне другите ми ухажори.

— Тогава ще те сложа до някой друг на масата. Да видим, графът на Шрусбъри е вдовец и има нужда от дама.

— Вече съм се срещала с графа на Шрусбъри. Той бе изключително мил с мен, когато отидох да го моля за помощ.

— Чудесно, тогава ще седнеш до него, така ще можеш отново да си издействаш благосклонността му. Той е един от малкото мъже в Англия, които не се нуждаят от пари, така че може и да не подкрепи Уилям. Добре е да облечеш рокля, която няма да скрива красивите ти гърди. По-възрастните мъже са ужасно похотливи.

 

 

Същата вечер, докато Бес минаваше през дългата галерия с брата на Франсис Грей, лорд Съфък, който я придружаваше до залата за вечеря, се сблъска с Роуг Кавъндиш, току-що пристигнал от Уайтхол.

— Бес, ще вечеряш ли с мен?

— Не искаш ли да се присъединиш към лорд Съфък и мен? — изискано го покани тя.

Кавъндиш изгледа предизвикателно младия Съфък.

— Лорд Дорсет те търси.

Тъй като Съфък не бе достоен съперник на обиграния Кавъндиш, младежът побърза да се извини.

— Това бе по-скоро своеволие — обвини го Бес.

— Дяволите да го вземат това пале! Постоянно се влачи след теб. Искам да бъдем сами.

— Със сигурност няма бъдем сами в трапезарията.

— Трапезарията? — презрително изсумтя той. — Ще вечеряме в твоя апартамент, където никой няма да ни обезпокои.

— Можем да бъдем обезпокоени по всяко време. Забравяш, че съм придворна дама на лейди Франсис и тя може да се нуждае от мен.

— За бога, не бъди толкова наивна! — възкликна развеселено той. — Франсис не би и помислила да те безпокои, когато си с мен. Ще поръчам нещо за вечеря и веднага ще са кача при теб.

— Ти знаеш къде е апартаментът ми? — попита Бес, макар че не бе особено изненадана.

— Естествено. Нали аз ти го избрах.

Докато Бес го наблюдаваше как се отдалечава по коридора, думите му проникваха в съзнанието й. Припомни си какво й бе казала лейди Франсис тази сутрин: „Аз също ще се погрижа да не те безпокоят, когато се забавляваш с любовника си“. Едно подозрение се оформи в главата й. Дали двамата не бяха заговорници? Била е доведена в Съфък Хаус по молба на Кавъндиш. Само заради удобството на този мошеник! Лумналият в гърдите й гняв заплашваше да я погълне.

Докато крачеше из стаите си, си повтаряше наум нещата, които смяташе да му каже. Тази вечер щеше да си разчисти веднъж завинаги сметките с него. Да си отмъсти за раната, която й бе нанесъл преди две години. Той беше само един развратник и искаше единствено да я съблазни. Е, тази вечер сър Уилям Мръсника щеше да си намери майстора!

Бес коленичи пред сандъка си и претърси съдържанието му за онова позорно писмо, което й бе изпратил. Пъхна двете скъсани половинки в деколтето на новата си рокля и се приготви за предстоящата битка. На вратата тихо се почука, тя се хвърли към нея и я отвори със замах.

— Долно копеле!

Един висок лакей с поднос в ръце я погледна изумено. Младият паж, който държеше гарафата с вино, й смигна дяволито.

— Сложете ги там — високомерно заповяда Бес, потискайки раздразнението си. Кавъндиш пристигна преди тръгването на слугите и това я накара да се въздържи от избухване.

Наблюдаваше смаяно как той затвори спокойно вратата и превъртя ключа в ключалката.

— Тази вечер изглеждаш великолепно, моя красавице.

— Навярно защото съм бясна от яд — с измамващо спокоен глас отвърна тя.

— Навярно. — Тъмните му очи я гледаха развеселено и това я вбеси още повече. Негодникът изглеждаше толкова доволен от себе си!

— Кажете ми, сър Уилям, кога точно двамата с лейди Франсис решихте, че аз ще стана ваша любовница? Не си спомням някой да е искал мнението ми по въпроса.

— По дяволите, Бес, опитвам се да те ухажвам. Не мога да обикалям около къщата на Зуш и да ти правя серенади под дългия благочестив нос на Маргарет.

— На Франсис не би й мигнало окото пред твоята похотливост. Колко удобно за теб. Може би винаги ти е позволявала да водиш държанките си в Съфък Хаус?

— Бес, престани! Знаеш дяволски добре, че не искам да си моя държанка!

— Това, сър, е най-безсрамна лъжа! Ако се съглася, още тази вечер ще ме направите своя любовница! Не сте свободен, за да се ожените за мен, значи остава да бъда ваша държанка!

— Бес, има разлика между любовница и държанка и ти много добре го знаеш.

Бес едва се сдържаше да не избухне в сълзи. Нито веднъж не й бе казал, че я обича, никога не бе споделил, че иска да я направи своя съпруга. Трябваше да излее гнева си, ако искаше да не се разплаче.

— Няма никаква разлика! И двете приемат заплащане за сексуалните си услуги! Ти ме компрометира, като ме доведе в Съфък Хаус. Проклет да си! Проклет! Няма да остана нито миг повече в този дом!

— Бес, престани да се държиш като глупачка. Знаеш, че тук се чувстваш добре.

Макар да бе истина, тя продължи да беснее срещу него. Роуг сподави усмивката си и я остави да се освободи от натрупания гняв. Беше като стихия, сложила ръце на кръста си, с блеснали очи и разрошени коси.

Кавъндиш почувства как се възбужда още повече. Тя наистина бе най-красивото и страстно създание, което някога бе виждал. Наблюдаваше я очарован. Тя не го знаеше, но в този момент се нуждаеше от едно хубаво любене.

Роуг я взе в обятията си и отметна влажните кичури от челото й.

— Свърши ли, скъпа?

— Едва сега започвам! — задъхано изкрещя тя.

Кавъндиш я стисна така, че красивите й гърди се смачкаха в неговите.

— Имам подарък за теб. — Бръкна под жакета си и извади една плоска кадифена кутийка. Чу шумоленето на хартия между гърдите й. — Какво е това?

— Това е последният подарък, който ми даде, негоднико!

Той повдигна учудено вежди, когато Бес измъкна скъсаното писмо и го пъхна под носа му.

— Роуг Кавъндиш, някога ти вярвах без остатък. Когато целият свят бе против мен, ти писах, молейки те за помощ. Доверих ти се, а ти ме предаде. Не можех да повярвам на очите си. Исках да умра! — Въпреки волята й сълзите бликнаха от очите й.

Той взе писмото и го прочете.

— И какво направи?

— Справих се!

— Как?

— Разгневих се. — Внезапно се засмя през сълзи. Гневът винаги бе ставал нейно убежище и отново намираше утеха в него.

Уилям я вдигна на ръце, притисна я към сърцето си и я отнесе в дълбокото кресло до камината.

— Бес, обожавам те. Кълна се в живота си, че никога повече няма да те предам. Дай ми още една възможност — дай ми любовта и доверието си още веднъж, и в замяна ще ти осигуря всичко, което някога си желала.

Тя го погледна в очите.

— Дори и да ти разреша да ме ухажваш, никога няма да прелюбодействам с теб.

Той стисна ядно зъби.

— Защо не искаш да спиш с мен?

— Защото ще забременя, а не желая да бъда посрамена в очите на света!

Дълбокият му смях огласи стаята.

— Бес, ти си истинско съкровище! Никога не съм виждал жена, толкова узряла за любов, а същевременно твоята практична и умна главица продължава да властва над сърцето и тялото ти. Е, поне сме откровени един към друг, а това е повече, отколкото другите двойки имат. Ще почакам, докато бъдеш готова да ми се отдадеш. Веднъж те оставих да си идеш — проклет да съм, ако пак го направя!

— Обещаваш ли, че повече няма да се опитваш да ме съблазниш?

— Разбира се, че ще се опитвам да те съблазня, но ще бъда търпелив, докато накрая се съгласиш. Във всеки случай няма да ни се наложи да чакаме дълго. Жена ми умира…

Бес бързо притисна пръсти към устните му, за да го накара да млъкне.

— Никога, никога не пожелавай смъртта й, Уилям. Съвестта ти винаги ще те преследва.

— Аз нямам съвест! — цинично заяви той.

— Но аз имам! Не бих могла да живея със съзнанието, че щастието ми зависи от злочестата съдба на друга жена.

— Обещавам, повече няма да говоря за нея. Времето ни заедно е твърде ценно, за да го пилеем в тъжни разговори. Животът е, за да го живееш, да се смееш и да обичаш. Отвори подаръка си.

Бес ахна от възхищение, когато видя красивата огърлица от аметисти.

— Не мога да я приема — заяви тя, прокарвайки пръст по блестящите камъни.

— Можеш и ще го направиш. Аз съм богат човек, Бес. Не ме лишавай от удоволствието да ти подарявам неща, за които знам, че копнееш. Харесва ми да бъда щедър. Искам да сложа в нозете ти целия свят. — Взе огърлицата и я закопча около врата й. После целуна тила й, който обикновено бе скрит от великолепната й огнена коса.

— Пак се опитваш да ме съблазниш! — обвини го Бес. Вече не изпитваше гняв към него, но нямаше намерение да му се отдаде, нито да му прости.

— Признавам, че съм виновен, скъпа моя, но ще ти позволя да се насладиш на вечерята, преди да си поискам наградата.

Тя видя игривите пламъчета в очите му.

— Ти си един проклет негодник!

— Каквото и да кажеш за мен — независимо добро или лошо, — все ще е истина. Разбира се, че съм негодник и мошеник, но това ме прави невероятно привлекателен, не смяташ ли?

Бес си помисли, че Кавъндиш е прекалено самоуверен, и реши да го постави на мястото му. Стана от скута му и го погледа право в очите.

— Може и да е вярно, сър Уилям, но вие не сте най-привлекателният мъж в двора. Щом искате да бъдете мой ухажор, ще трябва да се наредите на опашка. Ако получа предложение за брак, възнамерявам сериозно да го обмисля.

Думите й разпалиха страстта му. С мъка се удържа да не я събори върху килима и да я обладае на пода, правейки я своя завинаги. Тя бе най-влудяващата жена, която бе срещал, най-опияняващата. Беше готов да се обзаложи, че когато най-после я направи своя, търпението му ще бъде стократно възнаградено.