Вирджиния Хенли
Жена на страстта (8)

Глава 7

Уилям Кавъндиш бе уверен, че е свършил чудесна работа в Дувър. Бе потиснал нетърпението си да се завърне в Лондон, бе поставил работата преди удоволствието, движен от силната си амбиция. Веднага след завръщането си отиде в двора, за да докладва на главния ковчежник Полит, и узна, че усърдието му не е било напразно.

— Имам добри новини за теб, Кавъндиш. Крал Хенри е изключително доволен от работата, която си свършил в манастирите. Смята да ти предложи много перспективна длъжност и иска да разговаря с теб.

Полит намекваше за повишение и Уилям бе поласкан и нетърпелив да получи аудиенция при краля. Реши да не губи време да се преоблича, а се отправи без бавене в приемната на краля, откъдето не след дълго бе въведен в личния кабинет на Хенри VIII.

Въпреки силния парфюм веднага усети миризмата на разложение от болния крак на Хенри и реши, че кралят едва ли ще забележи пропитите му с пот пътнически дрехи.

— Кавъндиш! — Лицето на Хенри светна от задоволство. — Ние не сме забравили каква компетентна работа вършиш месец след месец.

Кавъндиш грациозно се поклони.

— Ваше Величество, благодаря ви.

— Ще се нуждаем от услугите ти и занапред. Работата, която имаме предвид, може би е свързана с малко по-големи трудности, но не се съмняваме, че притежаваш необходимите качества, за да се справиш успешно.

— Ваше Величество, ще направя и невъзможното, за да успея. — Уилям знаеше, че качествата, за които Хенри намеква, са енергия и безпощадност.

Малките очички на Хенри заприличаха на глави на топлийки върху изпъстреното му с лунички лице и Уилям затаи дъх, питайки се какво, по дяволите, ще последва.

— Ирландия! — обяви кралят.

Кавъндиш изпусна дъха си. „Мили боже, трябва да съм магьосник, за да се справя с проклетите ирландски манастири!“ Въпреки това бе много поласкан, че кралят го смяташе способен да се справи с тази трудна работа.

— Както казахте, Ваше Величество, работата е наистина по-трудна, но аз обичам предизвикателствата.

— Само така, човече, само така! Ние от своя страна няма да бъдем неблагодарни. Ще бъдеш щедро възнаграден за услугите си.

Когато кралят приближи, Кавъндиш стисна ноздри и задържа дъха си. После се наведе и целуна отрупаните му с пръстени пръсти.

— Благодаря ви, сир, вие ми оказвате огромна чест.

Преди да се прибере в резиденцията си, Кавъндиш се отби в Съфък Хаус, за да сподели новините с приятеля си Хенри Грей.

— Не знам дали да те поздравя, или да ти съчувствам — иронично заяви Хенри. — В Ирландия има някои много опасни религиозни фанатици, стари приятелю.

Уилям се засмя.

— Всички ирландци са фанатици — било религиозни, било политически. А след като половината от английските манастири се управляват от ирландски монаси и монахини, не вярвам да се сблъскам с нещо, с което да не мога да се справя.

— Е, по-добре да си ти, отколкото аз. Кога заминаваш?

— Веднага. Полит ми каза, че ще отсъствам поне година, а може и две.

— Две години в Ирландия? Но това прилича на доживотна присъда! Да се надяваме, че поне ще ти дадат титла за тази работа.

— Прочете ми мислите.

— Е, обещай да ни посетиш, преди да заминеш. Франсис много ще ти се зарадва.

— Кой споменава името ми? — раздаде се гласът на господарката на дома и миг по-късно тя пристъпи величествено в салона. — След като ти ще ставаш сър Уилям Кавъндиш, по-добре да започна да убеждавам Хенри от маркиза да ме направи херцогиня — насмешливо додаде тя.

— Тя подслушва на ключалката — обясни Хенри.

— Съпругът ми казва истината — така разбрах, че си ти, Роуг. Имам известие за теб. — Измъкна писмото от огромната си пазва и му го подаде. — От твоята ослепителна червенокоска е, скъпи, очевидно ужасно й липсваш.

Уилям взе плика и се намръщи, когато видя, че пощенският печат е от Дарбишър. Стана му неприятно, че Бес е избягала у дома си. Очакваше, че като се върне, тя ще бъде в Лондон. Заля го огромна вълна на разочарование.

— Благодаря ти, Франсис. Двамата много ще ми липсвате.

— Не толкова, колкото ти ще ми липсваш, Роуг — въздъхна тежко Франсис. — Кой ще развлича съпруга ми, докато аз се занимавам с любовните си афери?

Уилям ги прегърна и се сбогува с тях. Обеща, че ще им гостува някоя вечер, преди да тръгне за Ирландия.

Пликът под жакета сякаш прогаряше дупка в гърдите му. Когато пристигна у дома си, остави коня на коняря и отвори писмото още преди да излезе от конюшнята.

„Мой скъпи Уилям,

Лейди Зуш ме помоли да придружа господин Барлоу до дома му в Дарбишър, защото е болен. В момента се намирам в ужасно положение, от което не мога да се измъкна без твоя помощ.

За съжаление бащата на Робърт умира и за да запалят фермата, нашите семейства правят планове да ме омъжат за младия Робърт Барлоу.

Уилям, решена съм да се омъжа единствено за теб!

Не очаквам да изминеш целия този път и да дойдеш, но те моля да ми отговориш незабавно и да потвърдиш, че ще се грижиш за мен и че двамата сме обвързани завинаги.

Нямаше да моля за помощта ти, ако имах друг изход. Умолявам те, побързай, моето време изтича!“

Твоя самотна: Елизабет Хардуик (Бес).

Едно изречение сякаш подскочи насреща му: „Уилям, решена съм да се омъжа единствено за теб!“.

Господи, как бе възможно да е толкова наивна? Изобщо не се бе съмнявал, че Бес знае, че е женен. Но тя го молеше за помощ и в гърдите му се надигна желание да я закриля. Може би не бе лоша идея да я вземе със себе си в Ирландия? Пъхна писмото под жакета си. Очакваха го други належащи дела, по-късно щеше да й отговори.

Отвори входната врата и видя дъщеря си Катерин, втурнала се да го посрещне.

— Кати, как си, скъпа моя? — Сграбчи я и я завъртя високо във въздуха.

— Добре съм, татко, но Елайза пак беше неразположена.

— Не се натъжавай, съкровище. Елайза няма да се промени. Знам, че не е много силна, но подозирам, че се наслаждава на дните, които прекарва в леглото.

Дванадесетгодишната Катерин се изчерви от облекчение.

— О, и аз подозирах същото, но се чувствах толкова виновна, че го мисля.

Уилям Кавъндиш си помисли с насмешка, че се бе оженил за Елайза Парис, за да има кой да се грижи за дъщеря му, останала без майка, а почти от самото начало съпругата му бе тази, която изискваше постоянни грижи. Кавъндиш не се чувстваше виновен, че не се върти постоянно край Елайза. Бракът им бе по сметка, а и тя никога не се бе постарала да бъде привлекателна съпруга. Осигуряваше й хубава къща и достатъчно слуги, но търсеше удоволствията другаде.

Джеймс Кромп бе донесъл багажа му преди няколко часа и когато Уилям влезе в спалнята си, камериерът му бе напълнил ваната с гореща вода и бе извадил чисти дрехи.

Остави писмото на Бес на масичката до леглото. В съзнанието му тутакси изплува яркият спомен за нея. Тъмните очи, толкова прями, пълните й устни, огнената коса и великолепните й гърди оформяха образа, който не го бе напуснал нито за миг, докато беше в Дувър. Въздъхна тежко и започна да се съблича.

 

 

Уилям откри Елайза в нейната дневна, завита с топло одеяло, да отпива от чая с лайка.

— Върнах се у дома — весело заяви той и освободи двете прислужнички, които се суетяха наоколо.

— Не можех да не разбера, че си тук, Уилям. Гласът ти е толкова силен, че съдовете в шкафовете затракаха, а подът потрепери.

Той преглътна язвителния отговор, че няма да й се налага дълго да търпи присъствието му. Вместо това се облегна на камината и рече:

— Кралят ми даде нова служба, Елайза. Ще ми се наложи поне година да пътувам из Ирландия.

Тя премигна бързо, опитвайки се да разбере какви облаги би й донесла тази новина.

— Не възразявам, че ще заминеш, Уилям, но дъщеря ти Катерин вече е на възраст, когато момичетата стават неспокойни и се нуждаят от постоянно внимание. В моето състояние тази отговорност е прекалено тежка за мен.

— Нямам намерение да оставям Кати тук, с теб. — „Не искам детето ми да бъде потиснато и да се задушава, а точно това ще стане, ако остане в тази къща с теб.“ — След като Катерин е сгодена за сина на лорд Кобам, ще уредя да живее у тях, докато младият Томас стане достатъчно голям, за да се ожени за нея.

— Прекрасно решение. Благодаря ти за загрижеността, Уилям. Ще сложиш ли още въглища в огъня, преди да си тръгнеш?

Уилям се подчини, питайки се как, за бога, дишаше тази жена в подобна задушаваща горещина.

Изпрати бележка до Хенри Брук лорд Кобам с молба да се срещнат по-късно през деня и отиде да потърси дъщеря си, за да прекарат заедно няколко часа.

Кавъндиш се забавлява чудесно. Двамата с Кати се шегуваха през целия следобед, а той задоволяваше всяка нейна прищявка — купи сбруя със сребърни звънчета за новото й конче, както и нова кожена наметка с качулка.

— Бих искала да имам яка с къдрички. Ще ми купиш ли една, татко?

Въпросът й мигом извика в съзнанието му образа на Бес и той за пръв път осъзна, че госпожица Елизабет Хардуик е само четири години по-голяма от неговата малка дъщеря.

Вечерта, когато се оттегли в спалнята си, Кавъндиш взе перото, за да напише писмо на Бес. През следобеда, прекаран в компанията на дъщеря му, Уилям Кавъндиш бе променил решението си. Щеше да бъде грешно да съблазни едно едва шестнадесетгодишно момиче. Най-доброто, което можеше да направи за нея, бе да я остави да сключи почтен брак.

 

 

Всяка сутрин Бес ставаше още с пукването на зората и нетърпеливо чакаше пощата от Лондон. Стомахът й се бе свил от притеснение. Ами ако Уилям не получи писмото й? А ако не си направи труд да й отговори? Стотици ако се стрелкаха в главата й и с всеки изминал ден отчаянието й се усилваше.

По настояване на майка си два пъти бе посетила семейство Барлоу и макар да бе искрено загрижена за здравето на Роб, не можеше да понася натякванията на госпожа Барлоу. Майката на Робърт я придумваше да се омъжи за сина й, като намекваше, че при отказ вторият баща на Бес ще бъде затворен за дългове.

Бес прекарваше времето със сестрите си, макар след просторната лондонска къща на лейди Зуш, да имаше чувството, че ще се задуши в тесните стаички. С наближаването на декември Ралф Лечи и брат й Джеймс нямаха много работа във фермата, но прекарваха по-голяма част от деня в гората, за да секат дърва за зимата.

Дългоочакваната поща най-после пристигна. Бес погледна плика, надписан с уверената ръка на Уилям, и сърцето й подскочи от радост. Целуна пламенно писмото, изтича в стаята си и седна на леглото, което делеше с Джейн. Пое дълбоко дъх, разкъса плика и разгъна писмото.

„Моя скъпа Бес,

Моля те, повярвай ми, никога не съм имал намерение да те нараня. Изключително поласкан съм, че ме желаеш за съпруг, но кълна ти се, смятах, че знаеш, че вече съм женен.“

Бес спря да чете и думите заплуваха пред очите й. „Женен? Не, не, не може да бъде!“ Новините я зашеметиха, сякаш я бяха ударили с всичка сила. Бавно прочете всичко още веднъж. Не бе сгрешила. „Смятах, че знаеш, че вече съм женен.“ Сърцето й се сви. „Не! Неее!“

Писмото падна на леглото. Тя обви ръце около себе си и започна да се люлее напред-назад. Обзе я дълбоко отчаяние. Сълзите се търкулнаха по страните й и закапаха по хартията. Плака, докато остана без дъх и корсажът й се намокри. Имаше чувството, че ще се пръсне от мъка и болка. Протегна безжизнените си пръсти, взе писмото и зачете по-нататък.

„Кралят ме изпраща в Ирландия, за да ревизирам собствеността на църквата, наскоро присъединена към Короната, и ще остана там най-малко година. Можеш да ме придружиш само като моя любовница, затова те съветвам да сключиш предлагания ти почтен брак в Дарбишър.“

Уилям Кавъндиш

Листът се изплъзна от пръстите й. Като в транс младото момиче слезе долу, излезе от предната врата и не спря, докато не стигна при големия бряст. Обви ръце около дебелия гладък дънер, сякаш искаше да почерпи от силата му. После внезапно цялата й тъга и болка се превърнаха в гняв. Заудря дървото с юмруци и започна да кълне.

— Негодник, копеле, кучи син… съблазнител на девственици! Мразя те, Роуг Кавъндиш! Мразя те!

Ако в този миг беше пред нея, щеше да го удуши с голи ръце. Беше изпаднала в такава ярост, че единственото й желание бе да е богиня и да може да поразява с гръм и мълнии.

Вътре в къщата близките й я наблюдаваха през прозореца, чуваха съвсем ясно отчаяните й клетви и викове.

— Не може ли да й помогнем? — измъчено попита Джейн.

Майка й поклати глава.

— Не можем да направим нищо, докато бурята сама не отмине.

Бес остана навън много дълго. Когато започна да се стъмва, Джейн отново се обади:

— Тя ще замръзне, не си е взела пелерината.

Леля Марсела я потупа по рамото.

— Кръвта на Бес е твърде гореща, за да замръзне. Страстната й натура се нуждае от отдушник.

Бес не се прибра, докато не се стъмни напълно, а скоро след това отиде да си легне. Чу Джейн да влиза, да се качва тихо в леглото и не след дълго дишането й показа, че е заспала. Бес остана да лежи будна с часове. Най-сетне изтощението я надви и тя се унесе в сън.

„Бес се събуди, изпълнена с ужас. Стаята бе празна, нямаше никакви мебели. Изтича на долния етаж и завари съдебните пристави да изнасят всичките й вещи. Бес умоляваше и плачеше, но напразно. Отвън чакаше каруца, там бяха струпани оскъдните мебели на семейството й. Бяха ги изхвърлили от дома им и нямаше къде да отидат. Страхът я заливаше на талази. Паниката я давеше. Когато се обърна, каруцата бе заминала, цялото й семейство бе заминало и дори Хардуик Манър бе изчезнал. Бес бе загубила всичко, което имаше на този свят. В гърдите й се надигна ужас, задушаваше я, заплашваше да я погълне. Усещането за безкрайна празнота напомняше на разяждащ стомаха глад, но бе по-мъчително. Бе отчаяна, безпомощна…“

— Бес, Бес, събуди се! Ти крещиш… сигурно сънуваш кошмар.

Отвори очи и се вкопчи с треперещи ръце в Джейн.

— Бях отново в Хардуик!

— Същият кошмар ли е?

Бес кимна. Беше просто лош сън, опита се да се успокои. Вече свърши, да благодари на Бога, но празнотата в стомаха й бе останала.

 

 

На следващата сутрин Бес слезе късно. Едва бе пристъпила в кухнята, когато на вратата се почука силно и Робърт Барлоу нахлу в къщата. Лицето му бе посивяло.

— Татко. Състоянието му се влоши. Смятаме, че умира.

— Седни, Роб. Ти си болен, приличаш на призрак. — Бес се разтревожи, когато видя, че момчето едва смогва да си поеме дъх.

— Трябва да отида до Идънсор, за да извикам отец Руфъс.

Госпожа Хардуик взе нещата в свои ръце.

— Почакай, Джеймс ще доведе свещеника. По-добре ние да отидем у вас. Там имат нужда от помощ.

Майка й и вторият й баща, леля Марсела и Джейн се запътиха към къщата на Барлоу. Робърт остана, изчаквайки Бес.

— Съжалявам, Роб — безпомощно изрече тя. Младежът я погледна умолително със сините си очи.

— Бес, ще се омъжиш ли за мен?

Не можеше да му отговори. Езикът й сякаш бе залепнал за небцето. „Не искам този брак! Той ще провали всичките ми възможности… ще съсипе живота ми!“

— Няма да е доживотна присъда, Бес… остават ми само още няколко години.

— Не го казвай, Робърт, моля те…

— Не се страхувам да умра, не и когато си с мен. Обичам те, Бес. Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?

Какво можеше да каже? Как можеше да го нарани така жестоко, както бяха наранили самата нея?

— Аз… ще си помисля, Роб.

Той стисна ръката й и й се усмихна с надежда.

 

 

Когато Робърт и Бес пристигнаха, Артър Барлоу вече предаваше Богу дух. Макар смъртта вече да бе разпростряла мрачния си покров, в същото време госпожа Барлоу спореше ожесточено с Ралф Лечи.

— Ако не я накарате да се съгласи на този брак, кълна се, че ще ви пратя в затвора за дългове!

— Престани, моля те! — извика потресената Бес. — Нима нямаш капка срам?

— Срам? Струва ми се, че тъкмо семейство Хардуик нямат срам! Баща ти и брат ти се възползваха от мен. Докато съпругът ми умираше, те използваха земята ни, при това, без да имат намерение да платят нищо в замяна! А ти, Бес Хардуик, си прекалено егоистична, за да ни помогнеш в сполетялата ни беда!

Робърт я хвана за ръката.

— Майко, недей така. Бес е най-безкористното момиче на земята. Аз я обичам.

Преподобният Руфъс пристигна с Джеймс Хардуик и това сложи край на обвиненията на госпожа Барлоу. Отецът отиде до леглото, после се върна при останалите.

— Ако ще има брачна церемония, тя трябва да е със съгласието на Артър Барлоу и съюзът трябва да стане, докато той е още жив, защото Робърт е малолетен. Госпожо Хардуик, госпожо Барлоу, това не е ново за вас. Вече подробно го обсъдихме.

Всички погледи се насочиха към Бес. Тя осъзна, че съдбата на семейството й зависи от нея. После извърна поглед към Робърт, в чиито очи се четеше безмълвна молба. В гърдите й внезапно се надигна гняв. Както обикновено, всичко се стоварваше на нейните плещи. Всички в тази стая бяха слаби и очакваха от нея да бъде силна и решителна.

— Искам да получа писмено обещание, че няма да повдигате обвинения срещу Ралф Лечи.

— Няма време. Артър умира. Всичко това може да бъде написано по-късно.

Но Бес не отстъпи.

— Ако не получа подписано уверение, няма да има брак!

Присъстващите се засуетиха за перо, мастило и хартия. Бес получи документа, както и подписано уверение, че в нейно владение остава брачният й дял, възлизащ на една трета от доходите от имението на Барлоу, при условие че съпругът й умре преди нея.

Артър Барлоу изпусна последния си дъх, преди да бъдат произнесени брачните клетви, но всички присъстващи предпочетоха да не забележат тази подробност. Когато Бес прошепна: „Съгласна съм“, почувства, че се вцепенява. Това не можеше да й се случва! Всичко изглеждаше толкова нереално!

Погледна към Роб над трупа на баща му и внезапно разбра, че момчето всеки миг ще припадне. Изправи рамене и се обърна с блеснали очи към свекърва си:

— Моля да ме извините. Ще отида да сложа съпруга си да си легне.