Вирджиния Хенли
Жена на страстта (15)

Глава 14

Коледните празници неусетно наближаваха. Семейство Грей се преместиха заедно с цялото домакинство в Челси. Лейди Франсис заяви, че Коледа е за децата, и пожела да доведе лейди Джейн от Хамптън Корт Палас, за да прекара празника с родителите си и сестра си Катерин.

— Ще се радвам, когато Коледа отмине — въздъхна Франсис, — тогава ще можем да се наслаждаваме на новогодишните празници. Спомням си доброто старо време, когато кралят най-после се бе отървал от онази религиозна фанатичка, Катерина Арагонска, и се бе впуснал страстно да преследва Ан. Тогава коледните празници бяха страхотно забавление. Празнувахме с такова трескаво веселие до самозабрава, че целият двор не изтрезня дванадесет дни!

Бес затвори очи, обзета от болезнените спомени за последната Коледа. През едничката година на брака й с Роб дните й се струваха безкрайни, но като се огледаше сега назад, й се струваше, че са отлетели само за миг. Отвори очи и видя разкошната обстановка на Челси Палас. Време беше да остави горчивите спомени в миналото. 1546 година започна с такова огромно отчаяние за нея, но се оказа невероятно добра. Бес отправи гореща благодарност към небесата. Ако щастието продължи да й се усмихва, 1547-а обещаваше да бъде най-хубавата година в живота й!

Бес знаеше, че през този месец няма да може да вижда често Роуг, защото личният съвет заседаваше всеки ден — или в Уайтхол, или в Бейнард Касъл, близо до Странд. Бейнард Касъл бе внушителният дом на Уилям Хърбърт, граф Пембрук, чиято съпруга бе сестра на кралица Катерин Пар. Но Бес реши, че така е по-добре. Връзката им ставаше опасно интимна и едно малко охлаждане помежду им щеше да бъде за добро. Пък и беше задължена да придружава семейство Грей, които щяха да поделят празничните дни между Челси и Хамптън Корт.

Времето бе доста мразовито по време на краткото им пътуване с лодка нагоре по реката. Погледът на Хенри се отмести от сгушената в топлите кожи Франсис към Бес, загърната във вълнената си пелерина.

— Не ти ли е студено, скъпа моя?

Младата жена му се усмихна.

— Не, милорд, аз съм прекалено развълнувана от предстоящото посещение в Хамптън Корт Палас. Този път смятам да разгледам добре краля, кралицата Катерин Пар и принцеса Мери.

— Чака те огромно разочарование, мила моя — сухо я предупреди Франсис. — Тюдорите са доста неприятна компания.

Младата Катерин Грей, загърната в къса кожена наметка, потрепери и Бес я привлече към себе си, за да я стопли.

— Лейди Мери няма нищо общо с Елизабет, макар че са сестри — също както ние с Джейн.

— Ти, малка моя, приличаш повече на майка си — отвърна Бес. — Липсва ли ти сестра ти Джейн?

Катерин притисна устни към ухото й.

— Макар да е толкова набожна и благочестива, че ти иде да виеш, тя понякога ми липсва.

Бес се засмя и я прегърна силно. Когато лодката приближи малкия пристан, в съзнанието й изплува образът на Елизабет в обятията на Том Сиймор. Запита се как ли ще погледне принцесата в очите след новопридобитите си чувствени познания.

Елизабет поздрави семейство Грей с добре дошли, после извърна питащите си кехлибарени очи към Бес, целуна я по бузата и нетърпеливо попита:

— Все още ли си девствена?

Бес се изчерви и прошепна в отговор:

— Да! А ти?

— За съжаление също — отвърна Елизабет, без да понижава гласа си. — Хайде да се измъкнем по-бързо от района на църквата, докато не са ме заставили да присъствам на службата. Не понасям компанията на всички онези лицемери. О, господи, говорим за вълка, а той в кошарата!

Когато двете дами, придружени от компаньонките си, приближиха, Елизабет се приведе в грациозен поклон. Бес, лейди Франсис и малката Катерин Грей последваха примера й.

— Ваше Величество, лейди Мери, мога ли да ви представя Елизабет Хардуик? — Маниерите на лейди Елизабет излъчваха царствено достойнство.

Бес се втренчи изумено в двете жени на средна възраст, към които се бе обърнала Елизабет. След като кралица Катерин Пар бе имала трима съпрузи и безброй любовници, Бес очакваше да изглежда като съблазнителна куртизанка. Вместо това видя една толкова строга и благочестива фигура, че спокойно можеше да бъде взета за съпругата на свещеник.

— Ваше Величество — поклони се Бес.

Лейди Мери се оказа още по-голяма изненада. Бес винаги си бе представяла, че принцесата е млада и красива, но тя не бе нито едното, нито другото. Бе дребна и трътлеста тридесетгодишна стара мома, изпод чието колосано боне се подаваха посивели коси.

— Лейди Мери — почтително промълви Бес.

Двете кралски особи стиснаха библиите си и се втренчиха на свой ред в яркото създание, облечено в светлосиньо кадифе. Бес веднага усети, че лейди Мери не я хареса от пръв поглед. Видя как ги изгледа неодобрително и двете с лейди Елизабет, сякаш искаше да каже: „От един дол дренки!“. Най-после двете царствени дами насочиха вниманието си към лейди Франсис и малката Катерин, които топло приветстваха.

— Бях тръгнала за църковната служба — най-безсрамно излъга Елизабет, — но братовчедката Франсис ме помоли да я заведа при татко. Ще ви помоля да ме извините за днес.

— Измъкна се на косъм — с обичайната си безцеремонност отбеляза Франсис. — Кралицата изглежда съсипана. Какво, по дяволите, й е направил Хенри? Ако съдя по вида й, едва ли се е изтощила от изпълнение на съпружеските си задължения.

— Не мога да повярвам, че това е сестра ти — тихо рече Бес.

— Нито пък аз — сухо отвърна Елизабет.

— Прилича на превтасало тесто — заяви Франсис. — Защо не си боядиса косата, вместо по цял ден да чете библията?

— Ела в апартамента ми, там ще бъдем насаме — нареди Елизабет на Бес.

— Много хубаво! Бягай и ме зарежи съвсем сама на гнева на баща си! — оплака се Франсис.

— Едва ли на този свят има мъж, с когото да не можеш да се справиш, скъпа ми братовчедке.

— Е, този не е, който и да е мъж, но добре, вървете и се забавлявайте. Ако ви потрябвам, ще ме намерите в апартамента на лейди Джейн.

Покоите на лейди Елизабет бяха елегантно обзаведени, отражение за вродения й изтънчен вкус. Докато минаваха през стаите, Бес забеляза, че повечето от стените бяха покрити с лавици, пълни с книги, а почти във всяка стая имаше бюро — доказателство за жаждата на Елизабет за знания и любовта й да чете и пише. Освен това на повечето врати имаше резета, което напомни на Бес, че принцесата е маниачка на тема уединение. Елизабет разполагаше с четири придворни дами, но в момента всички отсъстваха, с изключение на една огромна и с майчински вид жена, която плетеше, седнала в нишата.

— Това е госпожа Кат Ашли. Беше моя бавачка, а сега е главната ми придворна дама. Запознай се с Бес Хардуик, приятелката, за която ти разказвах. Тя е придворна дама на братовчедката Франсис. Ашли знае всичките ми тайни. Тя е единственият човек на този свят, на когото безусловно вярвам. Ще заведа Бес във вътрешния кабинет, не позволявай на никого да ни безпокои.

Сякаш преминаха в друг свят. Стаята бе голяма и пълна с огледала. От тавана висяха кристални полилеи със стотици свещи, готови да осветят стаята при настъпването на мрака. В момента слънчевите лъчи струяха през дългите прозорци с решетки.

Помещението бе пълно с различни музикални инструменти: цигулки, лютни, клавесини. Принцесата поведе Бес към гардеробната стая. Очите на Бес се разшириха от удивление. Поне две дузини великолепни рокли висяха по закачалките. Някои бяха избродирани със златна нишка, а други — украсени с блестящи диаманти.

До роклите висяха половин дузина фантастични костюми, подходящи за маскени балове. Имаше перуки в най-различен стил и цвят, пантофки с високи токчета, лавици с бельо, както и голямо ковчеже с бижута.

— Не мога да обличам нито една от тези дрехи, защото много строго следят какво нося, но кой ще ми попречи да им се наслаждавам, когато съм сама. Понякога се обличам и танцувам до зори в стаята с огледалата. — Елизабет взе две от роклите.

— Погледни тези.

Едната беше от черен сатен, а другата от черно кадифе с широки ръкави, избродирани със сребърна нишка. И двете бяха ушити в скандален френски стил, с дълбоко изрязани деколтета, които разкриваха гърдите до зърната, на тъмния им фон се открояваха скъпите бижута. Роклите бяха изключително неподходящи за една млада дама и Бес отвори уста, за да изрази мнението си на глас.

— Били са на майка ми! — прошепна Елизабет.

Бес докосна роклите с благоговение.

— Прекрасни са. Откъде ги взехте?

— Кат Ашли е омъжена за братовчед на майка ми. Двамата тайно са успели да измъкнат някои от нейните вещи. Скрила съм още доста в Хатфийлд.

Бес докосна блестящата черна перука.

— Понякога маскирате ли се?

— Как отгатна? — засмя се Елизабет и повдигна оскубаните си вежди.

— Точно така щях да постъпя, ако ме следяха ден и нощ — призна си Бес.

— Веднъж дори се предреших като момче — довери й Елизабет. — Това страшно много го развесели.

Бес знаеше, че Елизабет говори за адмирала, и изпита страх за царствената си приятелка. Почувства, че е длъжна да я предупреди.

— Нали не го приемате тук?

Струваше й се невъзможно въпреки резетата по вратите и безразсъдния характер на адмирала.

— Не. Винаги се срещаме навън. В градините има безброй скрити кътчета. Когато времето позволява, излизам на лов в гората, а през зимата реката винаги е на разположение.

Адмиралът притежаваше кораби с различна големина, както и лодки. Бес осъзна, че под прикритието на мрака принцесата можеше да се промъква незабелязано на борда на някои от тях.

— Ваша Светлост… — Бес се поколеба. Знаеше колко много мрази Елизабет да й казват какво да прави и че на всяка цена иска да задоволи капризите си. Все пак продължи, побирайки внимателно думите, опитвайки се внимателно да предпази приятелката си. — Аз също съм влюбена в по-възрастен мъж, който ми се е заклел, че за мен няма да има риск. Въпреки това, докато е женен, няма да му позволя да консумираме връзката си. Последиците може завинаги да съсипят репутацията ми, а при това доброто ми име не е толкова важно като вашето. Баща ви ще побеснее! Последствията и за вас, и за любовника ви могат да бъдат трагични! Ваша Светлост, моля ви, нека се закълнем една на друга — тук и сега, — че преди да се омъжим, няма да отдадем на никого девствеността си.

На вратата се почука. Също като разгневен лебед принцесата приближи и изсъска:

— Казах ти, че не искам никой да ни безпокои!

— Ваша Светлост, кралят ви вика.

— По дяволите!

Елизабет внимателно заключи вратата с ключ, който висеше на верижка около врата й. Поведе Бес към спалнята си, където две придворни дами я очакваха с чиста бяла рокля и купа с розова вода, за да измият ръцете и лицето й.

— Побързай! Побързай! — нетърпеливо заповяда тя.

Бес внезапно осъзна, че Елизабет се страхува от баща си, краля, както всяка друга жена, която някога се е приближавала до него. Бес си отдъхна с облекчение. Страхът от баща й щеше да я запази девствена много по-сигурно от всякакви клетви на света!

Пажът ги поведе към кралските покои и спря пред частната трапезария на Хенри. Елизабет въздъхна облекчено.

— Благодаря на Бога, извикани сме да обядваме.

Помещението бе пълно с гости, поканени на трапезата на краля. Те се смееха и разговаряха, очаквайки появата му. Бес пристъпи нерешително към лейди Франсис, която говореше с дъщеря си, малката лейди Джейн Грей. Елизабет сложи ръка на рамото й, за да я спре.

— Не искам да си губя времето с малката кучка, когато братята Дъдли са тук.

Трима стройни млади мъже бяха заобиколили едно русо момче на около девет години.

— Това е брат ми, принц Едуард… Ваша Светлост, може ли да ви представя моята приятелка, Бес Хардуик.

Бес отново бе изненадана. Това момче с крехко телосложение имаше вид на светец. Как, за бога, е възможно да е син на червендалестия и як крал Хал? Бес се поклони ниско и забеляза, че младият наследник на трона старателно избягва да гледа гърдите й. За разлика от братята Дъдли, които не можеха да откъснат погледи от тях.

— Спомняш ли си Робин „Циганина“? — попита Елизабет. — Той със сигурност не те е забравил, поне помни някои твои части.

— Госпожице Хардуик! — Очите на Робин бяха топли и тъмнокафяви, блестящи като полиран кестен.

Бес се усмихна и тихо рече:

— Вече съм Барлоу… вдовица съм.

— Хардуик се помни по-лесно — възрази Елизабет.

— Джордж Талбът направи името ти незабравимо! — засмя се Робин Дъдли. Бес се изчерви, а той побърза да й представи братята си. — Това са Амброуз и Гилфорд. — И двамата бяха младежи с крепко телосложение, розови страни и златисти коси.

Робин сигурно е наследил мургавото си лице и тъмните коси от майка си Нан, помисли си Бес, докато си представяше привлекателната графиня на Уорик.

— Поканена ли си на маскения новогодишен бал? — попита Амброуз Дъдли и облиза устните си, предвкусвайки насладата.

— Да, поканена е, но ще бъде маскирана, за да се предпази от такива развратници като вас — информира го Елизабет.

— Ще я позная и през маската — похвали се Амброуз, без да откъсва поглед от гърдите й.

— Престанете да я разсъбличате с погледи, нахалници такива! — скастри го Елизабет и дръпна ухото му.

Бес не се почувства обидена. Братята Дъдли бяха на нейната възраст и не представляваха заплаха за нея.

Влезе лейди Мери и Бес й се поклони. Елизабет дори не й кимна и принцеса Мери я изгледа презрително, преди да се присъедини към Франсис и лейди Джейн. „Мери и Елизабет се мразят и презират една друга!“ — осъзна Бес. После пристигна кралица Катерин Пар, придружена от Хенри Грей. Този път Елизабет се отпусна на пода както останалите дами, докато младите мъже, включително и наследникът на трона наведоха ниско глави.

Най-накрая се появи и крал Хенри и всички присъстващи отново се поклониха. Той им каза да се изправят и това бе знак да заемат местата си край масата според ранга и положението си в двора. До кралицата седеше наследникът, след това лейди Мери и лейди Елизабет. Франсис Грей заемаше стола от лявата страна на краля, после следваха дъщерите й лейди Джейн и лейди Катерин и баща им лорд Хенри Грей. Той се усмихна на Бес и й кимна да седне до него. Добре че го направи, защото при вида на крал Хенри Тюдор Бес сякаш се бе сраснала с пода.

Никога през живота си не бе виждала толкова внушителна фигура. Имаше огромно туловище с изпъкнал корем. Лицето на краля, някога червендалесто, сега бе пурпурно и подуто, с големи торбички под очите. Изражението на недоволство го загрозяваше още повече. Нямаше врат. Той не ходеше, а влачеше тромаво краката си, единият от които бе превързан. Благородниците от свитата му го следваха на безопасно разстояние.

„Господи! Нищо чудно, че Роуг Кавъндиш се почувства обиден, когато го помислих за краля при първата ни среща!“

Дрехите на крал Хенри бяха разкошни и елегантно ушити. Под тежкия кадифен жакет с бродерия се виждаше бяла копринена риза с къдрички; ръкавите на жакета бяха цепнати, а отгоре кралят носеше брокатено палто без ръкави. На гърдите му висеше масивна златна верига с изумруди с големината на патешко яйце. Тежестта й сигурно би повалила на колене някой по-слаб мъж. Хенри Тюдор не носеше корона, а кадифена шапка с перо, украсена с още един огромен изумруд, заобиколен от диаманти.

Катерин Пар забърза към него, за да му помогне.

— Къде, по дяволите, беше? Мястото на кралицата е до нейния крал! — изрева той.

— Ваше Величество, простете ми, присъствах на службата с лейди Мери.

Хенри стрелна с унищожителен поглед най-голямата си дъщеря, после се отпусна във високия, украсен с дърворезба стол, и вдигна ръка — знак, че и останалите могат да седнат.

Бес потрепери, представяйки си как тези ръце я прегръщат. Пръстите му приличаха на тлъсти наденички, макар върху тях да блестяха скъпоценни камъни.

Кралят заговори и в стаята настана тишина.

— Някои от вас ще ни напуснат, за да прекарат коледните празници със семействата си. — Млъкна, огледа стаята и продължи: — Когато се върнете, ще отпразнуваме заедно Нова година и Дванадесетата нощ^[1]. — Кратката реч даваше разрешение на кралските придворни да заминат, а което бе още по-важно — да се върнат.

След думите на Хентри Тюдор всички можеха да възобновят разговорите си. Елизабет тутакси обърна гръб на сестра си Мери и започна разговор с Робин Дъдли, седнал от другата й страна. Франсис Грей изчака слугата на краля да опита виното и вдигна чашата си:

— Весела Коледа, Хари.

 

 

Хенри Тюдор определено бе в раздразнително настроение и според него имаше всички основания за това. Младостта и жизнеността му си бяха отишли. Старостта безмилостно се промъкваше да го завладее, така както тази зловонна язва бе плъпнала по крака му. Какво не би дал да язди отново огромния си жребец! Или по-добре да поязди някоя жена!

Опипа члена си с отвращение. Каква полза от това оръжие, което оставаше отпуснато и негодно, колкото и да се опитваше съпругата му да го съживи? „По-добре да отрежа безполезното нещо!“ Някога беше толкова горд с мъжествеността си — бе надарен с огромен размер и ненаситна сила. Малките му черни очички се втренчиха в Катерин Пар. Може би вината бе нейна? Май не беше жена, която умее да събуди страстта у един мъж.

Погледът му се отмести към коледната украса и той трепна, спомняйки си по-добрите времена. Освен Франсис само една друга жена се бе осмелявала да го нарича Хари. Ах! Красотата й и смехът й още го преследваха. Беше веднага след Коледа, когато Ан му се отдаде за пръв път, и то с такова опиянение и самозабрава! През празниците тя бе неустоима, примамваше го в леглото по пет-шест пъти на ден, така че още преди да изтече първият им месец като любовници, семето му вече растеше в плодовитото й тяло. Точно след девет месеца се роди Елизабет.

Очите на Хенри се спряха на червенокосата му дъщеря. Тя бе надменна и горда, също каквато някога беше и майка й. Често се питаше дали и тя не е вещица. Ан със сигурност го бе омагьосала! На Коледата след раждането на дъщеря им, Ан го бе съблазнила да се любят още по-често, за да може да го дари със син. Не бе нейна вината, че го изгуби. Спомняше си коприненото й тяло със съжаление. Тя бе единствената жена, която някога бе обичал, и мнозина й завиждаха за властта, която имаше над него. Тъкмо те предизвикаха падането й. Хенри нито за миг не обвини себе си.

Въздъхна тежко. Единственото удоволствие, което му бе останало, бе храната, а дори и за него трябваше да плаща. Прокара голямата хапка печено еленско с пълна чаша златисто рейнско вино и разтри огромния си корем, за да успокои острата болка, сетне шумно се оригна.

— Това вече бе прекалено, Хари, дори и за теб!

„Дъщерята на сестра ми, Франсис е единствената жена в света, която си позволява да говори каквото мисли пред мен. Ан също го правеше. Колко много ми липсва!“ — мрачно си помисли той. Запита се дали не му се надсмива от небесата. Не, по-скоро го проклина, задето бе обявил дъщеря й за незаконна. Огледа сурово децата си. Само Елизабет приличаше на него. Блестящата й огнена коса бе доказателство, че е истинска дъщеря на Хенри Тюдор. В този миг той се закле да промени завещанието си и да възстанови титлата й принцеса, което щеше отново да я нареди сред наследниците. Детето на Ан бе не по-малко достойно да наследи короната от останалите му деца, а може би дори най-достойно.

Погледът му обходи масата и се спря върху друга червенокоса жена, която бе увлечена в оживен разговор с Хенри Грей. Усети как нещо се раздвижи в слабините му.

— Една от твоите придворни ли е? — попита той Франсис.

— Да, Бес Хардуик е, освен това и моя приятелка.

— Буйна кобилка. Съпругът ти язди ли я?

Франсис се засмя гръмогласно.

— По-добре да не го прави! Сър Уилям Кавъндиш ще му отреже топките!