Вирджиния Хенли
Жена на страстта (36)

Глава 35

Лейди Сейнт Ло, придружена от дъщеря си, бе посрещната от опечалените дами на Гъртруд Талбът. Всички бяха със зачервени очи и много възбудени. Когато една от тях избъбри: „Той не може да ни търпи“, Бес осъзна, че се страхуват да не загубят работата си, когато Шрусбъри се върне.

— Бихте ли искали да видите графинята, милейди? — попита една от дамите. — Тя е положена в параклиса.

— Не, не — бързо отклони поканата Бес. — Дойдохме да поднесем съболезнования на децата.

— Злобните малки дяволчета са наказани. Те са причината за всичко това.

Бес се ужаси от думите им. Погледна към многобройните прислужници, които закриваха прозорците с черни завеси.

— Бих искала да ги видя, ако обичате.

— Младите дами си имат лични гувернантки, а джентълмените — възпитатели. Ние нямаме нищо общо с младите Талбът.

Бес незабавно постави тези злобни жени на мястото им.

— Това е истинска Божия благословия за тях. Осведомете управителя на замъка, че съм тук. Граф Шрусбъри няма да остане доволен, когато разбере, че са ме държали в преддверието.

Бес трябваше да се справи с цяла армия слуги, преди най-после да я отведат в приемната на втория етаж и да й позволят да разговаря с трите млади дъщери на Талбът — Катерин, Мери и Грейс.

Дванадесетгодишната Катерин избухна в сълзи и Бес я взе в прегръдките си.

— Стига, стига, скъпа, успокой се.

— Искам татко да си дойде, но толкова се страхувам как ще реагира.

— Катерин, скъпа моя, няма да ви направи нищо. Той ви обича.

— Ние я убихме, всички ще горим в ада — обади се деветгодишната Грейс.

Сърцето на Бес се изпълни със състрадание към детето и тя го привлече и настани в скута си.

— Грейс, кой е напълнил главата ти с такива глупости? Вие не сте убили майка си. Тя беше болна от дълго време и Господ я прибра на небето, за да живее с ангелите.

Грейс вдигна към Бес тъжните си тъмни очи, докато обмисляше думите й. Вратата се отвори и влязоха Франсис Талбът и младата му съпруга Ан.

— О, радвам се, че сте дошли, лейди Сейнт Ло — каза Ан.

— Сега, след като вече си омъжена жена, можеш да ме наричаш Бес.

Докато Ан и Франси се прегръщаха, Грейс заяви:

— Бес каза, че не ние сме я убили — Бог го е направил.

Младият Гилбърт Талбът се присъедини към тях и децата събраха смелост да разкажат на Бес за ужасната разправия, избухнала между Франсис и майка им, и как останалите се присъединили към врявата, за да защитят най-големия си брат. Когато майка им се нахвърлила върху него, за да го удари с бастуна си, получила удар, паднала на пода и умряла.

Бес остана с тях часове, уверяваше ги, че не са виновни и няма защо да се обвиняват. Знаеше, че децата ще се почувстват много по-добре, след като споделят открито страховете си. Накрая Грейс попита:

— Дали татко ще ни накаже?

— Не, мила моя, няма — успокои я Бес. — Ще му напиша писмо и ще го оставя на вашия брат Франсис да му го предаде. Той ви обича много. Вашето благополучие е единствената му грижа.

В писмото си Бес уведоми Шрусбъри, че децата се обвиняват за смъртта на майка си.

„Знам, че ще пропъдиш чувството им за вина, както стори с мен. Ти притежаваш вътрешна сила, състрадание и удивителна способност да утешаваш. Сърцето ми е с децата ти и с теб, Шру.“

През тази нощ, докато лежеше в леглото, мислите й не се откъсваха от него. Преди да замине за двора, двамата си бяха обещали да бъдат дискретни любовници и цялото красиво лято бе пред тях. Но сега Шрусбъри щеше да се завърне при мъртва съпруга, пищно погребение и дълъг траурен период, а всички очи на кралството щяха да бъдат обърнати към него. Смъртта на Гъртруд бе променила всичко.

Въпреки че й бе студено и трепереше, Бес най-после се унесе. Постепенно усети някаква топлина откъм гърба, която се разпростря по тялото й. Протегна се, за да й се наслади и осъзна, че той е с нея в леглото. Извърна се към него.

— Ти дойде — прошепна учудено младата жена.

— Разбира се, че дойдох — промълви той, изгаряйки устните й с горещия си дъх.

Тя се притисна към силното му тяло и му поднесе устните си. Простена от копнеж. Той бе най-привлекателният и най-възбуждащият мъж, когото бе срещала.

Гърдите й се напрегнаха от желание. Искаше да почувства ръцете и устните му върху тялото си, жадуваше твърдата му като мрамор мъжественост да запълни празнотата й, но най-много от всичко на света искаше да бъде Елизабет, графиня Шрусбъри.

— Да не си полудяла? — Той се отдръпна от нея и стана от леглото. — Та ти си само една слугиня!

Бес скочи и се нахвърли върху него, без да я е грижа, че е гола, а косите й са разпилени в безпорядък по раменете.

— Аз съм Бес Хардуик — също толкова добра, ако не и по-добра от всяка друга жена наоколо!

— Е, поне името ти подхожда — лениво отвърна лорд Талбът. — Наистина караш фитила ми да се втвърдява.

Тя се спусна към него, за да издере мургавото му красиво лице.

— Копеле! Кучи син! Развратник!

— Та ти сама ме покани, „Свадливке“! — засмя се той в отговор.

— Промених решението си, няма да се любя с теб, Шру. Не искам да бъда твоя любовница. Щом няма сватба — няма и легло!

— Оценяваш се твърде високо! Ти никога няма да бъдеш графиня Шрусбъри.

— Ще стана! Ще стана! — закле се тя.

Бес се събуди изведнъж и седна в леглото. Тялото й бе плувнало в пот и в първия миг не разбра къде се намира. Запали свещника на масичката до леглото и видя с облекчение, че е в красивата си спалня в Чатсуърт. Сънят отново оживя пред очите й. Осъзна, че бе съвкупност от различни моменти в миналото. Шрусбъри винаги я бе желал, но само като любовница; подразбираше се, че за него никога не може да бъде нещо повече. От години съзнателно бе потискала дълбоките чувства, които изпитваше към този мъж, но сега, когато вече бе свободен, не можеше да ги отрича повече. Тогава съвсем ясно, сякаш наистина бе в стаята при нея, тя чу гласа му: „Ти никога няма да бъдеш графиня Шрусбъри!“.

Бес сви колене към гърдите си и ги обви с ръце. Стоя така още час, потънала в мислите си, после ъгълчетата на устните й се извиха и тя прошепна, докато духаше пламъка на свещта:

— Ще стана! Ще стана!

 

 

Изминаха две седмици след пищното погребение на Гъртруд Талбът, на което присъстваха всички благородни семейства от Северна Англия. Но Бес не отиде. На церемонията я бяха представили омъжената й дъщеря, Франсис, и съпругът й Хенри Пиърпонт. Бес и Шрусбъри не се бяха виждали от онзи следобед, когато изкачиха хълмовете над Дарбишър.

Беше последният ден на май и здрачът бавно се спускаше над градините на Чатсуърт. Бес чу звънеца за вечеря и изпрати дъщерите си да вечерят. Остана сама в розовата градина, вдъхвайки упойващото ухание на цветята. След топлия следобед се спускаше вечерният хлад. Когато се откъсна от една разцъфнала роза, на чиято красота дълго се бе любувала, видя Шрусбъри да идва към нея.

— Колко ми липсваше — просто рече той.

— Как са децата?

Това, че първата й грижа бяха децата, го накара да разбере защо всички те по цял ден говореха за нея. По-големите й се възхищаваха, а малката Грейс бе толкова влюбена в нея, че постоянно го питаше защо не може Бес да й стане майка.

— Мисля, че вече са добре. Ние се сближихме. Благодаря ти, че си говорила с тях. Твоите думи много са ги успокоили.

— Не дойдох на погребението, не ми даде сърце за подобно лицемерие.

— Разбирам, но защо ме избягваш, Бес?

— Всичко се промени.

— Нищо не се е променило — твърдо възрази той.

— Ще вечеряш ли с мен?

— Ще бъдем ли насаме?

— Разбира се.

Бес бе очаквала идването му. Беше планирала точно какво ще каже, какво ще направи. Още като малко момиче я бяха научили как да улавя съпруг и сега урокът щеше да й послужи.

Майката на Бес и леля Марсела изказаха съболезнованията си на граф Шрусбъри и дискретно се оттеглиха. Бес заповяда вечерята да бъде сервирана в будоара й, после го поведе нагоре по стълбите. Щом вратата се затвори зад тях, той протегна ръце да я прегърне.

— Не, Шру.

— Защо не, по дяволите?

— Трябва да изясним нещо. Моля те, седни. Трудно ми е да го кажа, Шру. Моля те, опитай се да не ме прекъсваш.

Той се отпусна в едно кожено кресло и зачака.

— Избягвах те, защото твоето положение се промени. Сега си вдовец, а аз искам още от самото начало да стане ясно, че няма да се омъжа за теб. — Видя, че веждите му се повдигнаха учудено, но той не я прекъсна. — Знам, че искаш да притежаваш моята земя в Шерудската гора, а също и че обичаш Чатсуърт. Известно ми е колко много ще спечелиш, ако имотите ни се обединят. Земите ни ще се управляват заедно, но за пръв път в живота си имам добри печалби и никакви дългове. Аз съм богата вдовица, която вече е получила две предложения за брак и не желая трето от теб.

— Кой, по дяволите… — Думите му бяха прекъснати от появата на лакея с подноса с вечерята.

Бес прикри задоволството си от прекъсването, което бе дошло тъкмо навреме.

— Аз ще сервирам. Благодаря, свободен си — обърна се тя към лакея, който се поклони и се оттегли.

— Не ме питай от кого са предложенията. Не искам да те ядосам — ти се държиш прекалено собственически към мен. — Кимна към храната. — Ела да хапнем, преди да е изстинала.

Той стана и приближи към масата.

— По дяволите храната. Джон Тин ли е единият?

— Не, не е сър Джон, макар че в писмата му доста явно се намеква, че би желал да бъдем нещо повече от приятели. — Усмихна му се и сложи ръка върху бузата му. — Не е важно кой е. Нали знаеш, че сърцето ми завинаги ще ти принадлежи?

Той простена и я грабна в прегръдките си.

— Бес, Бес, не ми причинявай това… знаеш, че цял живот те обичам. Не искам земите ти, искам единствено теб.

Мъжете винаги искат това, което не могат да имат, напомни си Бес, и биха преместили земята и небето, за да го постигнат. „Надявам се да е така“ — додаде мислено и кръстоса пръсти.

— Скъпи — нежно прошепнаха устните й, — ако започнеш да ме целуваш, никога няма да стигнем до храната. Не ни се случва често да вечеряме насаме, нека се насладим на случая.

Бес знаеше, че докато разговаряха и се хранеха, тя ще успее да запази поне част от самообладанието си, но когато започне да я люби, целият й контрол ще бъде пометен от страстта му.

Под сребърните капаци имаше тлъста яребица, запечена със сос от вино, пай от сърнешко месо, от който се разнасяше апетитното ухание на лук и подправки. Бес сипа в чинията му и от двете блюда, после наля вино в две чаши. През цялото време усещаше погледа му, прикован в нея.

— Като гледам какво внимание обръщаш на храната, можех да накарам да ни сервират и овчи мозък.

— Аз съм изгладнял за теб… Това, което искам да вкуся, са твоите гърди!

Хвърли кърпата си за хранене и обиколи масата. Взе я на ръце и се плъзна под нея.

— Още не съм свършила — задъхано възрази тя, когато топлината на бедрата му проникна през плата на роклята й.

— Още не съм започнал. — Повдигна косата й и притисна устни към тила й. Беше напълно възбуден, членът му пулсираше с всеки удар на сърцето, ала не можа да устои и впи устни в нежната извивка на врата й.

Бес ахна, когато ръцете му се стрелнаха напред и обхванаха гърдите й. Потръпна от прекрасното усещане и зърната й се втвърдиха от желание.

— Скъпи, не е нужно да бързаме. Искам да останеш през цялата нощ. — Знаеше, че думите й ще го възпламенят още повече. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, пъхнаха се под полата и погалиха голите й бедра над чорапите.

— Чаках цяла вечност да чуя тези думи.

Храната мигом бе забравена, когато пръстите му я помилваха. Жадните му устни се впиха в нейните, настойчивият му език нахлу в устата й, а пръстът му проникна в кадифената й женствена мекота и започна ритмично да се движи. Тялото й в сладостен трепет, без колебание отвърна на любовната му игра. Шрусбъри благодари на Бога за тази жена, чиято страст не отстъпваше по сила на неговата.

Тя се притисна към него, когато той я доведе до разтърсващ оргазъм с милувките си. Знаеше, че това е само началото на тъмното кадифено удоволствие, което щеше да й дари тази нощ. Усети нетърпеливите му ръце, които се опитваха да съблекат роклята й, и разбра, че в следващия миг ще я разкъса в бързината.

Тя се плъзна от коляното му и се усмихна, когато Шрусбъри се опита да възрази.

— Искам да се съблека. Овладей нетърпението си и ме наблюдавай. Доставя ми огромно удоволствие да виждам как желанието пламва в очите ти, когато гледаш тялото ми.

Страстният му тъмен поглед, който я следваше, докато дърпаше тежките брокатени завеси пред прозорците, я възбуждаше до лудост. После запали високите свещи на сребърния свещник до леглото. С бавни и чувствени движения разкопча сивата копринена рокля и я остави да се свлече на купчина в краката й.

Гледката на яркооранжевото й бельо спря дъха му. Тази вечер дрехите отлично подхождаха на личността й. Под скромната външност се криеше вихрушка от ярки цветове, които разкриваха страстната й същност. Подозираше, че под тях са спотаени тъмни еротични пластове, в чиито глъбини досега никой не се бе гмурвал.

Тя бавно пристъпи навън от фустата и я захвърли през стаята. Застана пред него. Стройното й гъвкаво тяло бе облечено само в една къса риза и черни дантелени чорапи. Когато повдигна леко края на ризата, отдолу се разкриха смайващите яркооранжеви жартиери, които придържаха черните чорапи. Ала това, което приковаваше погледа, бяха червено-златистите къдрици, покриващи триъгълника между бедрата й.

Бес бавно облиза устни, забави се за миг, после повдигна ризата още по-нагоре, разкривайки гърдите си. Знаеше колко го възбужда гледката им, както и че очакването ще усили възбудата.

Шрусбъри се гърчеше в агонията на страстта си, но в същото време се наслаждаваше на великолепното представление, което Бес му изнасяше. Тялото й бе невероятно чувствено, имаше свой собствен език и сякаш крещеше да го любят страстно, и то често. Обещаваше неописуема наслада за този мъж, който бе достатъчно дързък, за да приеме предизвикателството да възбуди и задоволи страстта й, потискана толкова дълго.

— Ти си най-красивата любовница, за която всеки мъж би могъл да мечтае само в най-безумните си сънища.

— Шру, аз не искам да бъда твоя метреса. Това е унизително положение, когато един мъж плаща на една жена за сексуалните й услуги и от блудницата я дели само едно стъпало. Искам да бъдем любовници, равни във всяко едно отношение. Обещаваш ли ми?

В този миг той бе готов да й обещае всичко, да й поднесе земята и небето. Свали трескаво дрехите си и ги захвърли нетърпеливо, докато пристъпваше към плячката си. Сграбчи я и я издигна над втвърдената си мъжественост. Нямаше нужда да й казва да обвие бедрата си около кръста му. Кадифеното й женствено лоно го мамеше все по-навътре и неспособен да издържи нито миг повече, той я облада на пода, прониквайки дълбоко в нея. Тя бе като горещ мед и целият се напрегна от удоволствие. Шрусбъри изръмжа като доволен вълк, съвкупяващ се със своята вълчица.

Това бе толкова бързо и властно обладаване, че Бес се изви под едрото му и силно тяло, вкусвайки докрай безумната наслада, която струеше от него, докато нахлуваше в нея подобно на подивяло животно. Сливането им бе бурно и без остатък. Бес обичаше всички неща, които правеше с нея, обичаше твърдите му ръце да галят тялото й и начина, по който я караше да се чувства. Той знаеше как да възбуди страстта й до лудост. Женствената й сърцевина го стискаше конвулсивно, докато той забиваше мъжествеността си все по-навътре и по-навътре с поредния дивашки тласък.

Когато стенанията й се превърнаха във викове, любовникът й завладя устните й, поглъщайки любовните й призиви, за да не чуе никой звуците на тяхното страстно съвкупление. Почувства първите й тръпки и разбра, че оргазмът й наближава. Двамата избухнаха едновременно в експлозия, която ги лиши от дъх и мисъл. После се отпуснаха едновременно. Тежкото му тяло я притискаше към пода и тя лежеше просната под него в пълно забвение.

Шру се отдръпна и коленичи.

— Беше великолепно, любов моя, и си заслужаваше дългото чакане. — Погали нежно гърдите й. — Тялото ти е толкова прекрасно, че искам да те гледам как ходиш наоколо гола.

Бес се поколеба и той я подразни:

— Не се срамуваш от мен, нали?

— Не, любими, но съм пълна догоре със семето ти.

Графът се засмя.

— Съжалявам… чаках твърде дълго. — Взе чашата й с вино и една чиста кърпа. — Отвори се за мен, моя красавице. — Намокри ленения плат и я наблюдаваше с блеснали очи, докато тя разтваряше колене и извиваше слабините си към него. Бес потръпна, когато я обля с виното и после я подсуши. — Нека те отнеса в леглото.

— Мислех, че исках да ме гледаш, докато се разхождам.

— По-късно, виното ми даде други идеи.

Вдигна я високо, притисна я към сърцето си и я отнесе в спалнята. Положи я върху леглото, повдигна единия й крак и свали черния дантелен чорап заедно с яркооранжевия жартиер. После стори същото и с другия. Целуна голите пръсти на нозете й, после прокара върха на езика си по извивката на ходилото.

— Първо искам да те видя как отново се извиваш.

Бес пое дълбоко дъх, разбрала къде ще се насочи езикът му. Не бе разочарована, макар че той се бави безмилостно цяла вечност, докато стигне целта си. Но когато най-после я достигна, тя не можа да повярва колко бързо успя да я възбуди отново. Гледаше как тъмнокосата му глава се движи между бедрата й, усещаше силните тласъци на езика му и осъзна, че полудява. После дойде и освобождението. Оргазмът й бе толкова разтърсващ, че тя се изви нагоре, поднасяйки слабините си към жадната му уста. Когато той измъкна езика си и покри вътрешната страна на бедрата й с горещи целувки, Бес имаше чувството, че ще умре от наслада.

— Беше толкова прекрасно, че искам да направя същото с теб — промълви задъхано младата жена, когато отново можеше да говори. — Дай ми чашата с вино. Искам да те подлудя.

 

 

Шрусбъри изплува от дълбокия сън и пулсът му мигновено се ускори, когато осъзна в чие легло се намира, чие женско ухание вдъхва и чии устни галят неговите. Да бъде събуден с целувка от Бес, бе нещо, за което бе мечтал от години. Мъжествеността му набъбна и той с желание протегна ръка към нея.

— Скъпа, никога няма да ти се наситя.

Бес тихо се засмя.

— Любими, това е много ласкателно, но аз те събудих, защото вече е четири часът. Трябва да си вървиш.

— Не мога да те оставя — простена той.

— Трябва. Макар че съм господарката на Чатсуърт, не мога да ти позволя да седнеш на закуска срещу майка ми и леля Марсела.

Шрусбъри отново изпъшка, осъзнал правотата на думите й. Връзката им трябваше да остане в тайна, за да запазят доброто й име и да не посрамят децата си. Неохотно спусна крака от леглото, а Бес запали свещите. За миг очите му затърсиха дрехите, които бе разпилял из стаята, ала после бързо — се върнаха към жената в леглото. Тя се протегна за пеньоара си и той видя как дрехата покри красивите й гърди и рамене.

— Ако зависеше от мен, никога нямаше да ти позволя да се облечеш. Щях да те държа заключена в една стая, в която единствената мебел е огромно легло.

— Чудесен комплимент — усмихна се Бес. — Сега и аз ще ти направя един. — Заобиколи леглото и се отпусна на килима между голите му мускулести бедра. — За пръв път от години се чувствам напълно задоволена. Наслаждавам се на взаимната ни чувственост. Твоето тяло е способно да задоволи моето, както винаги си ми обещавал, че ще бъде, и аз благодаря на Бога за това щастие.

Той обхвана лицето й в шепи. Искаше да й каже толкова много неща, но сега не бе моментът.

— Ти си част от мен. Кога мога да дойда отново?

— Скъпи, не можеш. Утре е първи юни. Синовете ми завършиха учебната година и ще се върнат у дома. Те са твърде големи и не можем да ги заблудим.

— По дяволите! — изруга той и трескаво затърси решение. Усещаше прекрасните й гърди да се трият в тестисите му и искаше да я задържи така завинаги. — Ще превърна Руфърд или Уърксоп в тайно гнездо на нашата любов. Ще ти изпратя съобщение.

Докато Шрусбъри яздеше към дома си, мислите му бяха изпълнени с жената, която току-що бе оставил. Тя може и да се чувстваше напълно задоволена, ала той не беше. Странно, но това имаше малко общо със секса. Да се люби с Бес през почти цялата нощ, наистина бе задоволило страстта му, но в момента се чувстваше по-незадоволен, отколкото през целия си досегашен живот. Искаше да бъде с нея и сутрин, и обед, и вечер. Да говори с нея, да я кара да се смее, да яздят заедно из просторните си имения, да споделят обща трапеза, да се къпят заедно. Искаше да повери в ръцете й многобройните си къщи, децата си, живота си. Всяка нощ да я отнася в леглото и всяка сутрин да се събужда до топлото й тяло.

Копнееше да я обсипе с бижута, да я обвие в пухкави кожи и да изкрещи на целия свят, че тя е негова и единствено негова. Изгаряше от желание да притежава душата и тялото й и знаеше, че няма да има нито миг покой, докато тя не му се отдаде изцяло и не му се закълне във вечна любов. От устните му се изтръгна цветисто проклятие. Всичко, което Бес искаше, бе проклетата си свобода! Накара го да обещае, че ще бъдат само любовници и нищо повече.

Стисна с колене хълбоците на жребеца. Тя си въобразяваше, че ще може да го върти на малкия си пръст. Изтръгна обещание от него, че е свободна да го изостави във всеки миг, когато й хрумне, и в един миг на безумие той й бе дал думата си. Е, някои обещания се дават, за да бъдат нарушавани, а това бе тъкмо едно от тях. Свободата бе последното нещо, което щеше да й предостави. Щеше да проведе безмилостна и унищожителна кампания, за да я накара да се подчини на желанията му. Нямаше да приеме нищо друго, освен пълна и безусловна капитулация.