Вирджиния Хенли
Жена на страстта (3)

Глава 2

По-късно същия ден Бес връчи писмото от лейди Франсис Грей на своята работодателка. Младото момиче се опасяваше, че ще бъде строго смъмрено, задето бе отсъствало през целия следобед, и при това без разрешение.

— Робърт Барлоу беше неразположен, лейди Маргарет — обясни тя, — затова аз отнесох писмото. Лейди Франсис се зарадва да ме види, защото имаше покана за вас.

Маргарет Зуш отвори писмото и нетърпеливо прегледа съдържанието му.

— О, колко мило! Поканени сме в Челси за цялата следваща седмица. Двете с Франсис ще имаме възможност да обсъдим последните клюки! Бес, скъпа моя, трябва да се свършат толкова много неща, а не знам откъде да започна.

— Не се тревожете за дъщерите си, лейди Маргарет. Аз ще им помогна да се справят с багажа си.

— Толкова си организирана и направо не знам как съм могла да се оправям без теб. Ела в гардеробната ми; бих искала да ме посъветваш кои рокли да взема за гостуването в Челси.

Бес бе възхитена. Интересуваше се много от дрехи и имаше вроден усет към модата. Когато пристигна в Лондон, Бес притежаваше само две рокли, но сега, благодарение на богатата си господарка, вече имаше четири. Докато придружаваше лейди Маргарет към гардеробната, тя реши, че сега пред нея се открива отлична възможност да удвои гардероба си!

Докато двете жени преглеждаха десетките рокли, Бес небрежно подметна:

— Един приятел на лейди Дорсет ме помоли да ви предам поздравите му. Чакайте да си помисля, дали не беше Кавъндейл?

— Роуг Кавъндиш! Той е много близък с Хенри и любимец на жените. Трябва да го поканя на следващия си прием. Сър Джон винаги се радва на компанията му и трябва да призная, че когато бях момиче, сърцето ми се разтуптяваше при среща с него.

Бес й хвърли недоверчив поглед.

— Този джентълмен изглежда доста по-възрастен от вас, лейди Маргарет. — Малката й хитрост даде резултат.

— Много мило от твоя страна, Бес, но смятам, че сме връстници. Той овдовя съвсем млад… едва ли е на повече от тридесет.

— Тридесет? Когато се обличате в розово, не изглеждате на повече от двадесет.

— Ха! Спомни си на колко години са дъщерите ми! Мисля да взема розовите си рокли в Челси.

— Някои цветове състаряват жената — промърмори Бес.

— Наистина ли? Никога не съм се сещала за това. Кои цветове?

— Различни нюанси на червеното, сивото пък е толкова безцветно. — Бес погали с копнеж зелената кадифена рокля. — Според мен зеленото придава жълтеникав оттенък на кожата.

Лейди Маргарет събра набедените рокли.

— Ето, вземи ги, ти няма защо да се боиш, че ще те състарят, скъпа моя.

Бес весело си тананикаше, докато окачваше в гардероба скъпоценните си придобивки. Ръкавите бяха отделни и можеха да се сменят и тя вече си представяше колко прекрасно ще стоят зелените кадифени ръкави с елегантното сиво и в какъв жив контраст ще бъдат тези цветове с пламтящите й коси. С всяка клетка на тялото си усещаше, че днес е щастливият й ден. Потърка буза о мекото кадифе и се замисли за Роуг Кавъндиш. Вдовец на тридесет години! Нищо чудно, че изглеждаше толкова обигран. И тя щеше отново да го види. Не се съмняваше, че лейди Зуш ще го покани, както и че Кавъндиш ще приеме!

Бес внезапно си спомни за бедния Робърт Барлоу и изтича на таванския етаж, където се помещаваха стаите на слугите. Почука леко на вратата, преди да я отвори. Той лежеше в тясното си легло.

— Съвзе ли се, Роб? — тихо попита момичето.

— Чувствам се много по-добре. Благодаря ти, Бес, за това, че ми помогна. Написах писмо на семейството си и им обясних колко си добра към мен.

Тя видя обожанието в очите му, но не можеше да позволи той да си мечтае напразно за нея.

— Следващата седмица заминаваме за Челси. Докато ни няма, ще имаш възможност да възстановиш силите си.

Лицето му мигом помръкна.

— Много ще ми липсваш, Бес — с нещастен вид промълви младежът.

— Що за глупости! — нетърпеливо възкликна в отговор и забърза навън, за да се погрижи за вечерята.

 

 

Хенри Тюдор забавляваше гостите си в голямата зала в Уайтхол.

Уилям Кавъндиш и Хенри Грей бутнаха назад столовете си и маркизът на Дорсет отбеляза:

— Както напоследък стана обичай, храната и виното бяха прекалено обилни.

Кавъндиш пресуши чашата си.

— Говори само от свое име, Хенри. Тази вечер кралят трябва да задоволи най-големите апетити в Англия и моя в това число.

— Струва ми се, че нямаш предвид храната и виното.

Развеселеният поглед на Кавъндиш обходи присъстващите.

— Бясната амбиция на хората тук е сравнима единствено с разврата им.

— И твоята в това число — нехайно подхвърли Хенри, докато поглаждаше русия си мустак.

Франсис Грей целуна Кавъндиш.

— Следващата седмица ще бъдем в Челси. Ела и ти, Уилям, ще организирам лов. Това лято не си идвал в Брадгейт и затова няма да приема отказ!

Докато Франсис се отдалечаваше към дансинга, Кавъндиш си помисли, че ловът, който щеше да се разиграе тук тази вечер, ще бъде много по-кървав от всеки, който Челси би могъл да предложи. Радваше се, че има неотложна работа в Дувър. После се запита коя бе причината за тазвечерното му цинично настроение. Беше благодарен, че работата му налагаше много често да пътува и затова не присъстваше редовно в двора. Откакто обезглави глупавата малка Катерин Хауард^[1], кралят всяка вечер се заобикаляше с красиви жени, повечето от които доброволно се озоваваха в леглото му.

Кавъндиш зърна стария си приятел, лорд Уилям Мар, току-що завърнал се от шотландската граница, и отиде при него. Пар бе среден на ръст, но военната стойка и късо подстриганата брада му придаваха властен вид.

Кавъндиш приближи тъкмо когато Пар си определяше среща с красивата Елизабет Брук, дъщеря на лорд Кобам. Докато целуваше Кавъндиш, тя промърмори в ухото му:

— Никакви откровения, Роуг.

Искаше да предотврати Уилям да каже на приятеля си, че вече бе минала през леглото на краля.

— Двамата изглеждате доста тайнствени — подозрително рече Пар.

— Това е защото съвсем наскоро сгодих дъщеря си за брата на тази дама. — Бракът бе много важна стъпка за успех в двора на Тюдорите и уреждането на бракосъчетания бе сериозна и отговорна работа.

— Великолепно! — потупа го Пар по гърба. — Когато се оженя за Елизабет, ще станем роднини.

Кавъндиш не го попита какво смята да прави с настоящата си съпруга.

Томас Сиймор, най-красивият мъж в двора, си проправи път през тълпата, за да поздрави Кавъндиш и Пар. Сестрата на Сиймор, Джейн, го бе направила шурей на краля и макар че сега вече бе в гроба заедно с другите три съпруги на Хенри, кралят продължаваше да изпитва голяма обич към брата на покойната си жена. Томас прегърна приятелски двамата мъже през раменете. Златистата му брада обрамчваше елегантно смеещите му се устни, придавайки му вид на бог, току-що слязъл от Олимп.

— Кавъндиш, ти си истински гений. Твоите набези из манастирите ме направиха много богат мъж.

— Господи, непредпазливият ти език ще изпрати всички ни на дръвника.

Сиймор избухна в смях. Кавъндиш не можеше да отрече, че харесва този добродушен и безгрижен млад дявол. Томас се наслаждаваше на интимната си връзка с Катерин Пар, сестрата на лорд Пар, въпреки че тя бе омъжена за стария лорд Латимър, Сиймор потупа Пар по гърба и дръзко заяви:

— Дръж ме в течение относно здравословното състояние на Латимър. Дъртата свиня няма да изкара още дълго. — В двора богатите вдовици се харчеха като топъл хляб.

Уилям Пар погледна Кавъндиш и саркастично отбеляза:

— Господи, не след дълго всички ще сме роднини.

Когато Кавъндиш зърна лейди Катерин Пар Латимър, отвращението му се усили. Държанието й бе образец на благоприличието, макар в същото време да изневеряваше на съпруга си с Томас Сиймор, а лейди Франсис Грей му бе пошушнала, че е последната избраница на Хенри VIII за леглото. „Дворът по нищо не се отличава от един бордей — при това кръвосмесителен!“

Уилям се извини и си проправи път през залата, без да обръща внимание на женските погледи, които го проследиха. Огледа презрително мъжете, които никога не се отделяха от краля. Едуард Сиймор, по-големият брат на Томас, се умилкваше около Хенри VIII, докато не по-малко амбициозният лорд Джон Дъдли поддържаше разговора. Кавъндиш се отправи към кралския ковчежник, Полит, който тутакси вдигна ръка, за да възпре думите му.

— Не е нужно да ми казваш — твоето възнаграждение отново закъснява, приятелю. Затрупан съм с цяла планина от документация и ще те помоля да проявиш малко търпение.

— Имам решение на проблема, лорд Полит. Докато събирам парите за короната, мога в същото време да събирам и полагащото ми се възнаграждение. По този начин ще освободя канцеларията ти от ненужна работа. Ще продължавам да предоставям надлежни отчети за сметките си, но ще бъде отбелязано, че са напълно изплатени.

— Да, смятам, че бихме могли да се споразумеем. Ще те упълномощя от името на краля. Свърши великолепна работа в „Сейнт Сепулчри“ в Кентърбъри.

Уилям благодари на ковчежника, доволен, че успя да уреди въпроса, заради който бе дошъл в двора тази вечер. Поколеба се за миг дали да отиде в игралната зала, или да предпочете балната, която бе пълна с красиви и разкошно облечени жени, готови да скочат в леглото му, ако само им щракне с пръсти. Ала по някаква причина тази вечер женската компания не го блазнеше.

Когато излезе от Уайтхол, в съзнанието му изникна образът на едно момиче с големи тъмни очи и червено-златисти коси. Елизабет Хардуик бе пълна противоположност на повехналите развратни дами, които се тълпяха в двора на Тюдорите. Тя бе толкова свежа, млада и… невинна! Острото желание по-скоро да се срещне с нея бе още едно доказателство до каква степен се бе преситил и отегчил от досегашния си живот. Роуг Кавъндиш реши, че от нея ще излезе много очарователна любовница.

 

 

Следващия следобед Бес преподаваше урок по бродерия на дъщерите на лейди Зуш. Беше овладяла това изкуство под ръководството на леля си Марси. Не само бе изключително прецизна в бодовете, но и умееше да създава оригинални модели. Докато момичетата се трудеха усърдно над ръкоделията си, лейди Маргарет и Бес довършваха ръкавите, които щяха да подарят на лейди Франсис Грей. Бес бе изрисувала розите на Тюдорите и сега двете ги запълваха с испански копринен конец.

Когато икономът обяви пристигането на Уилям Кавъндиш, Бес се разсея и убоде пръста си. Развълнуваната й господарка побърза да отпрати дъщерите си и изтича пред огледалото. Бес се надигна, за да последва момичета, но лейди Зуш я спря.

— Наистина не би трябвало да оставам насаме с него. Просто стой тихо и продължавай да бродираш.

Кавъндиш бе толкова галантен, че само след миг лейди Маргарет бе изцяло завладяна от чара му. От време на време хвърляше игриви погледи към ъгъла, където седеше Бес. Момичето разбра, че думите му всъщност бяха предназначени за нея.

— Простете ми, че дойдох без покана, но от вчера не мога да спра да мисля за вас.

— Кавъндиш, вие сте ужасен ласкател и лъжец. Мина доста време, откакто се видяхме за последен път.

— Вие сте още по-хубава, отколкото ви помня.

Устните на Бес се извиха в усмивка, докато свеждаше глава над ръкоделието си.

Уилям погледна ръкава, който бродираше лейди Зуш.

— Изглежда прекъснах работата ви. Розите на Тюдорите — нямах представа, че притежавате такъв талант.

— Това е подарък за лейди Франсис; следващата седмица сме поканени в Челси.

— Аз също получих покана. Смятах да я отклоня, но ми се струва, че ще променя решението си. Дори нямам търпение да замина.

Гласът му бе дълбок и Бес улови в него скрит намек. Ако не престанеше, лейди Зуш щеше да заподозре нещо. Трябваше да намери начин да предупреди Кавъндиш да сдържа дръзкия си език. Когато икономът влезе с виното и сладкишите, Бес скочи бързо, пое подноса и пристъпи към господарката си.

— Благодаря ти, мило дете. — Лейди Зуш взе ръкавите, обърна гръб на Бес и Кавъндиш и ги отнесе на малката масичка в другия край на стаята.

Смръщила недоволно лице, Бес прошепна на госта:

— Престанете!

Очите му развеселено блеснаха. Знаеше, че в този момент Маргарет не може да ги чуе, нито да ги види.

— Няма — промърмори той. Забеляза капката кръв на пръста й, поднесе го към устните си и бързо я облиза.

Бес изписка тихо и едва не изпусна подноса. Усети, че страните й пламтят. Този дявол се закачаше с нея под носа на лейди Маргарет! Заради неговата дързост можеше веднага да бъде уволнена.

— Нещо не е ли наред, Бес? — Въпросът бе зададен остро, с нотка на подозрение.

— Съжалявам, милейди, боя се, че разлях виното. — Бес нарочно наклони чашата и я разсипа върху Кавъндиш, после прехапа устни, уплашена от дързостта си. — Извинете, сър. Ще повикам лакея. — Погледна в очите му и видя, че постъпката й не го бе разгневила; по-скоро я приемаше като предизвикателство.

 

 

Челси се смяташе за провинция, макар да се намираше само на няколко километра от Лондон, нагоре по реката. Тук също се издигаха внушителни резиденции, но всички бяха заобиколени с обширни поляни, зад които се простираха гъсти гори.

Великолепната Шрусбъри Хаус, собственост на рода Талбът, една от най-богатите благороднически фамилии в Англия, се намираше в Челси, а точно срещу Кей Гардънс бе разположена огромната и квадратна Сайн Хаус, която принадлежеше на семейство Дъдли. На около километър и половина по-нататък над Темза се извисяваха високите и тесни тухлени кули на Ричмънд Палас, а малко по-нагоре по реката се простираше разкошният и несравним Хамптън Корт Палас.

Бес беше толкова развълнувана от гостуването в Челси, че не можа да мигне през цялата нощ. Перспективата да бъде в компанията на Роуг Кавъндиш едновременно я замайваше и плашеше. Знаеше, че му харесва, но той бе обигран светски мъж и щеше да бъде много трудно да поддържа интереса му и да възпламени чувствата му. Трябваше да действа много предпазливо, без да пристъпва границите на благоприличието, но в същото време да го накара да я желае. Мисълта я изпълни с непознат трепет.

Челси Палас беше внушителен. Огромните стаи с много прозорци, които пропускаха светлината, разпалиха въображението й. Бес реши, че когато построи своята мечтана къща, тя също ще има повече стъклени прозорци, отколкото стени.

Франсис Грей приветства Бес със същите топлота и радост, с които поздрави лейди Маргарет Зуш и дъщерите й, без да прави разлика между благородната си приятелка и компаньонката на момичетата. Всички и най-вече Бес обичаха Франсис тъкмо заради непринуденото й и лишено от всякакви превземки и надменност държание, нещо, което бе голяма рядкост за хората с кралска кръв. Франсис имаше красиво лице и прекрасна златиста коса, но фигурата й бе доста пълна.

Макар че в Челси Палас имаше постоянна прислуга, Франсис бе довела със себе си толкова много придворни дами, бавачки и гувернантки за децата си, които бяха почти на възрастта на момичетата на лейди Зуш, че на Бес й стана ясно, че едва ли ще има много работа, освен да седи заедно с двете приятелки, докато те си разменят безкрайните клюки.

През последната година Бес бе научила всички подробности около скандалите в кралския двор на Хенри Тюдор. Знаеше всичко за надменността на Ан Болейн, лошите й настроения и деформираното й кутре. Узна, че Ан бе накарала краля да тича подире й шест дълги години преди да му позволи да спи с нея. Когато най-после се предала, мигом забременяла и направила всичко възможно, за да го накара да се оженят. Франсис се засмя и отбеляза:

— За Ан беше много лесно да отказва прелестите си на Хенри, защото обичаше Хари Пърси и не даваше и пукната пара за краля.

Бес чу и всички презрителни подмятания, които Хенри бе правил за Ан ван Клийв, четвъртата му съпруга, като например, че не иска „да язди фландърската кобила“. Освен това научи за всички измени, извършени от безсрамната Катерин Хауард.

— Когато Томас Сиймор се завърна от мисията си в Германия, Катерин Пар падна в леглото му като зряла круша… е, по-скоро като слива. Нищо че строго присвива устни и постоянно демонстрира престорено благоприличие.

— Не знаех, че лорд Латимър е починал — обади се Маргарет.

— Не е, но съм сигурна, че дните му са преброени!

— О, Франсис, как можеш да кажеш такова нещо!

— Защото знам, че Хенри й е направил предложение! Споделила го е под най-строга тайна със сестра си. Всъщност сестра й нямаше търпение да ми го каже.

— О, бедната Катерин.

— Не я съжалявай, Маргарет. Тя беше омъжена за двама богати и стари съпрузи и отлично знае как да се оправя с мъжете. Знае да смуче не само сливи. И при това е католичка! — презрително изсумтя Франсис, която бе убедена протестантка.

— Но ако обича Томас Сиймор…

— Господи, Маргарет, пред амбицията любовта няма значение. Защо да се задоволява само с шурея на краля, когато самият крал я желае?

— Смяташ, че иска да стане кралица?

— Да. Какво друго може да изгуби, освен главата си? — Франсис весело шляпна пълното си бедро, а Бес прехапа устни, за да не се засмее.

— Но ако вече му е била любовница, той няма защо да се жени за нея — изтъкна Маргарет.

— Не съм твърдяла, че му е любовница; казах само, че й е предложил. Катерин е достатъчно умна, за да му позволи да я опита веднъж, а след това да го държи на сухо. Да разпалваш и дразниш мъжката похотливост, е най-изпитаният начин да си хванеш съпруг.

Бес седеше и попиваше всяка дума от този важен урок. Изпита силно разочарование, когато дъщерите на лейди Маргарет нахлуха в салона и прекъснаха разговора.

— Може ли да отидем до конюшните с лейди Джейн, майко? Тя има нов кон.

— Бес ще дойде с вас, но трябва да ми обещаете, че ще бъдете внимателни.

— В конюшните е пълно с коняри, Маргарет — успокои я лейди Франсис. — Твоите млади дами ще бъдат в безопасност. — Усмихна се на Бес. — Докато си тук, можеш да си избереш някой от конете, утре ще организираме лов.

Сърцето на Бес радостно заби.

— О, не мисля, че ние ще се присъединим към лова, Франсис. Не съм яздила, откакто миналата година бях в Дарбишър — възпротиви се лейди Маргарет.

Лицето на Бес помръкна.

— Глупости, Маргарет, щом като аз, с тези килограми, мога да се кача на седлото, ти също можеш да направиш усилие. Никой няма да бъде извинен, всички ще яздят, дори и децата. Нека проклетите коняри си заслужат заплатата.

 

 

В ъгъла на огромните конюшни момичетата откриха новородени котенца, сгушени в мекото сено. Сграбчиха ги с радостни викове и ги изнесоха навън. За да не я уплаши, Бес взе и майка им и започна да я гали и да й мърмори успокоително. Черно-бялата котка, несвикнала с подобно нежно внимание, се настани удобно на гърдите й и доволно замърка.

— Сладко котенце, обичаш ли да те галят?

Бес подскочи, когато една сянка се извиси над нея. Котката също се стресна и заби нокти в палеца й.

— Сладко котенце — промърмори Кавъндиш, очевидно много доволен от срещата им.

Бес извика тихо от болката в пръста си и близостта му.

— Да не би да си дошла да ме посрещнеш? — шеговито подхвърли младият мъж.

— Имате високо мнение за себе си, сър. — Бес размаха палец. — За втори път ме наранявате.

Той взе ръката й и се вгледа в капката кръв върху бялата кожа. За един кратък, но наситен с еротика миг си представи капките кръв върху бедрата й и в гърдите му се надигна желание да я обладае още тук, в сеното. Вместо това свали ръкавицата си и избърса кръвта. Погали я отново.

— Ще помъркаш ли?

Тя го погледна право в очите.

— Аз също имам нокти.

— Прибери ги — дрезгаво промърмори мъжът. „Поеми мен!“ — добави мислено.

Бес сведе мигли. Знаеше, че са дълги, тъмни и красиви.

— Не бива да оставаме сами. — Измъкна решително ръката си от неговата.

— Ако не смятах, че можем да бъдем сами, нямаше да дойда. Освен това не сме сами: конюшните са пълни с коняри и деца. — Кавъндиш се извърна към слугата си, който чакаше почтително на известно разстояние. — Вземи чантите ми, Джеймс. След малко ще те последвам.

Бес се отдръпна и подхвърли през рамо:

— Лейди Франсис ме изпрати да си избера кон за утрешния лов, но аз още не съм решила дали да участвам.

Той приближи към нея, улови ръката й и я поведе покрай конските клетки, като по този начин се отдалечиха от момичетата. Добре ли яздиш?

— Обичам да яздя по мъжки — сподели Бес.

Той спря и впери поглед в нея. Вече беше възбуден и думите й му подействаха като афродизиак. Сериозното изражение на лицето й показваше, че тя не се опитва съзнателно да го предизвика, а просто съобщаваше един факт. Но всяка нейна дума го възбуждаше до крайност.

— Утре ще трябва да яздиш с дамско седло. Виж, тази малка кобила ще бъде идеална за теб.

Девойката огледа с неудоволствие обикновената кафява кобила и погледът й се насочи към по-привлекателните животни.

— Утре се облечи в зелено — рече той.

Смаяна от забележката му, Бес се извърна към него. Кавъндиш я гледаше с пламнал поглед.

Бес обичаше зеленото, защото представляваше чудесен контраст с огненочервената й коса. Но защо той настояваше да се облече в зелено?

— Зеленото любимият ви цвят ли е, сър?

— Зеленото сред дърветата ще ни направи незабележими.

— О! — ахна изумено тя, внезапно осъзнала защо той й предлага такава обикновена кобила. В гърдите й се надигна гняв. Този мъж явно бе доста обигран в определянето на тайни срещи на жени. Дали Роуг Кавъндиш не бе твърде опитен женкар? Дали не се заемаше с нещо, което не бе за нея? Погледът й се плъзна по мускулестите гърди и широките рамене и се спря върху чувствените му устни. Запита се какво ли ще е усещането да бъде целуната от този силен и привлекателен мъж. Мисълта, че много други жени знаят, а тя не, внезапно й се стори непоносима. Ала гневът й постепенно се уталожи, защото осъзна, че един мъж трябва да има опит в тези неща. Иначе каква полза от него?

Вдигна очи към неговите и видя, че той явно се забавляваше. Беше толкова привлекателен, че навярно можеше да си избере всяка жена от кралския двор, но поради някаква причина се бе спрял на нея. Очевидно бе решил да я съблазни и тя можеше да се обзаложи, че се наслаждава на преследването. Предизвикателството, което й отправяше, бе твърде голямо, за да му устои. Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха. За него всичко може и да бе само една игра, но Бес бе дяволски сериозна в намеренията си. Искаше го не по-малко силно, отколкото той я желаеше, макар че може би по различни причини. Кавъндиш щеше да бъде една изключителна придобивка.

— В крайна сметка реших да участвам в лова, сър.

— Елизабет — изрече името й като милувка, — можеш да ме наричаш Уилям.

— Уилям — бавно промълви тя, сякаш вкусваше името с устните си и вкусът й хареса. После отметна къдрици и игриво добави: — Можеш да ме наричаш госпожица Хардуик.