Жул Верн
Децата на капитан Грант (70)

Глава XXII
ПОСЛЕДНАТА РАЗСЕЯНОСТ НА ЖАК ПАГАНЕЛ

На 18 март, единадесет дни след като напуснаха остров Табор, пред „Дънкан“ се показа американският бряг и на другия ден яхтата пусна котва в залива Талкауано.

Връщаше се тук след петмесечно пътуване, през което, следвайки непрекъснато тридесет и седмия паралел, бе обиколила света. Участниците в тази паметна експедиция без прецедент в летописите на Traveller’s Club бяха преминали през Чили, Пампасите, република Аржентина, Атлантическия океан, островите Тристан д’Акуня, Индийския океан, Амстердамските острови, Австралия, Нова Зеландия, остров Табор и Тихия океан. И техните усилия не бяха останали безплодни: те връщаха в родината им корабокрушенците от „Британия“.

Нито един от тези смели шотландци, тръгнали при повика на своя лорд, не липсваше при проверката. Всички се връщаха в своята стара Шотландия и тази експедиция напомняше битката „без сълзи“ от старата история.

След като поднови запасите си „Дънкан“ тръгна покрай бреговете на Патагония, обиколи нос Хорн и навлезе в Атлантическия океан.

Никое пътуване не е минавало тъй благополучно. Яхтата сякаш беше натоварена цялата с щастие. На кораба вече нямаше тайни, не бяха тайни дори и чувствата на Джон Манглс към Мери Грант.

И все пак имаше една тайна, която продължаваше да интересува Мак Набс. Защо Паганел винаги беше херметически загърнат в дрехите си и на врата си носеше шалче, което стигаше до ушите му? Майорът гореше от желание да узнае причините на тази странна прищявка. Трябва да се признае обаче, че въпреки разпитванията, намеците и подозренията на Мак Набс Паганел не се разкопча нито веднъж.

Не се разкопча дори и когато минаваха през екватора и смолата в шевовете на палубата се стопи от горещината, достигаща петдесет градуса.

— Той е толкова разсеян. Сигурно мисли, че е в Санкт Петербург — казваше майорът, като гледаше географа, загърнат с широка пелерина, сякаш живакът бе замръзнал в термометъра.

Най-сетне на 9 май, петдесет и три дни след като напуснаха Талкауано, Джон Манглс забеляза фаровете на нос Клир. Яхтата навлезе в канала Свети Георги, прекоси Ирландското море и на 10 май влезе в Клайдския залив. В 11 часа тя пусна котва в Дъмбартън. В 2 часа след пладне пътниците влязоха в Малкъмския замък сред мощните „ура“ на населението.

И тъй, писано беше Хари Грант и двамата му другари да бъдат спасени, а Джон Манглс да се венчее за Мери Грант. Писано беше също така Робърт да стане моряк като Хари Грант и Джон Манглс и да продължи с тях големите планове на капитана под високото покровителство на лорд Гленарван!

Но беше ли писано, че Паганел няма да умре стар ерген? Възможно е.

И наистина след своите героични подвизи ученият географ не можеше да не стане знаменитост. Неговата разсеяност се хареса извънредно много на висшето шотландско общество. Отвсякъде искаха да им гостува й той получаваше толкова много покани, че му беше невъзможно да приеме всичките. Тогава именно една любезна тридесетгодишна госпожица, и то не друга, а братовчедка на Мак Набс, самата тя малко ексцентрична, но добра и още приятна, се увлече по ексцентричния географ и му предложи ръката си. В тази ръка имаше един милион, но никой нищо не каза по този въпрос.

Самият Паганел съвсем не беше равнодушен към чувствата на мис Арабела, но не смееше да вземе решение.

Тогава между тия две сърца, родени едно за друго, се намеси майорът. Той дори каза на Паганел, че бракът е „последната разсеяност“, която той би могъл да си позволи.

Паганел бе в голямо затруднение: по някакви странни съображения не се решаваше да произнесе фаталната дума.

— Да не би мис Арабела да не ви харесва? — запита за стотен път Мак Набс.

— О, майоре, тя е очарователна! — възкликна Паганел. — Тя е много, извънредно очарователна и да ви кажа право, бих предпочел да е по-малко очарователна! Бих желал да има и някой недостатък.

— Бъдете спокоен — отговори майорът, — недостатъци тя има и повече от един. И най-съвършената жена си има определен брой недостатъци. И така, Паганел, решено ли е?

— Не смея — повтаряше Паганел.

— Но, мой учени приятелю, кажете защо се колебаете?

— Аз съм недостоен за мис Арабела! — отговаряше неизменно географът.

И настояваше на своето.

Най-сетне един ден, притиснат от настойчивия майор до стената, той му довери в най-голяма тайна, че носи някои отличителни белези, които биха улеснили определянето на самоличноста му, ако някой ден полицията го подгони.

— Гледай ти! — възкликна майорът.

— Точно както ви казвам — отвърна Паганел.

— Но какво значение има това, достойни ми приятелю?

— Така ли мислите?

— Дори така сте по-интересен. Това увеличава личните ви достойнства. Прави от вас неповторимия мъж, за който е мечтала Арабела!

И той излезе невъзмутимо сериозен, като остави Паганел в мъчителна тревога.

Между Мак Набс и мис Арабела се състоя кратък разговор.

След две седмици в параклиса на Малкъмския замък стана бляскава, тържествена сватба. Паганел беше великолепен, но херметически закопчан, а мис Арабела — прекрасна.

И тайната на географа щеше да остане погребана в бездните на неизвестността, ако майорът не я беше доверил на Гленарван, който я сподели с леди Елена, а тя, от своя страна, я прошепна на мисис Манглс. С една дума, тайната стигна до ушите на мисис Олбинет и от нея плъзна навсякъде.

По време на тридневното си пленничество при маорите Паганел бил татуиран, и то от краката до раменете. И сега носеше на гърдите си образа на едно хералдическо киви с разперени крила, което кълве сърцето му.

Това беше единственото произшествие, за което Паганел не намери утеха и което никога не прости на Нова Зеландия. То стана също причина въпреки отправените му молби и личните му съжаления да не се върне във Франция. Боеше се да не би Географското дружество в лицето на своя прясно татуиран секретар да стане за посмешище на карикатуристи и на малките вестничета.

Връщането на капитана в Шотландия бе чествувано като национално събитие и Хари Грант стана най-популярният човек в Стара Каледония. Неговият син Робърт стана моряк като него, моряк като капитан Джон и под покровителството на лорд Гленарван продължи делото на баща си за основаване на шотландска колония в Тихия океан.