Оливия Голдсмит
Лошо момче (4)

4

Трейси вдигна глава и се опита да види часовника. Успя, но това не помогна, защото очевидно беше изключен, така че Фил да може да използва единствения свръхнатоварен контакт, за да включи китарата си. Нищо чудно, че винаги закъсняваше.

Апартаментът на Фил представляваше типичната адска дупка на поет и музикант. Делеше жилището с две други момчета и изглежда, че никой от тях не бе чувал за електричество, удължители, прахосмукачки или за появата на препарата за миене на съдове. Трейси затвори очи, извърна се от мръсотията и се сгуши до топлото тяло на Фил. Знаеше, че трябва да стане, да се облече и да се срещне с Джон — както правеше всяка неделя вечер, — но й бе толкова хубаво. А и днес беше Денят на майката. Заля я стремглава вълна на самосъжаление. Каза си, че иска само още няколко минути в сивата зона между сексуалното изтощение и съня. Задряма там за момент, после отново заспа и когато пак се събуди, уличното осветление беше включено и Трейси разбра, че закъснява.

Започна да се разплита от измачканите чаршафи, като се опитваше да не буди Фил. Но щом се изправи, той, само полубуден, я сграбчи с дългите си крака и я придърпа обратно в леглото.

— Ела тук — прошепна и я целуна. Миришеше толкова хубаво — на сън, секс и тесто за хляб — и тя откликна; после устните й се отдръпнаха виновно.

— Веднага се връщам — обеща Трейси.

Фил измърмори нещо и се обърна на другата страна.

Тя изпълзя от леглото, нахлузи дрехите си и се измъкна навън, за да купи неделния вестник. Вече беше девет и половина! Господи! Нищо чудно, че умираше от глад. Най-добре да си вземе кафе, яйца и хляб за препечени филийки. После се сети за състоянието на кухнята на Фил и се отказа от тази идея. Може би само няколко соленки със сирене. Щеше да остави готвенето на Лора. Трейси претършува джоба на якето си за пари. Трябваха й само няколко долара. Преди всичко, искаше да си купи неделния вестник и да види как изглежда черно на бяло статията за Деня на майката.

Странно: работеше за Таймсот четири години, но все още се вълнуваше, когато видеше името си. Може би тъкмо това я задържаше в журналистиката. Знаеше, че сигурно би печелила много повече пари като технически редактор в „Майкро/Кон“ или в някои от другите компании за високи технологии в Сиатъл. Но не я влечеше да пише наръчници или рекламни каталози. В неотложността на работата във вестник имаше нещо вълшебно. Удовлетворението да напише статия и да я види — с името й отгоре, — само след един-два дни я омагьосваше.

Влезе в най-близкия деликатесен магазин до жилището на Фил. Не беше чисто и храната не струваше, но, както казваха за Еверест, беше там. На вратата имаше написана на ръка бележка, която гласеше: „ЧЕСТИТ ДЕН НА МАЙКАТА“. Поръча си две кафета, взе половин литър сок „Тропикана“, но не можа да се принизи до нивото на изсъхналите пасти в мърлявата кутия пред нея. Просто отиде за вестник и толкова. Тогава, още преди да бе излязла от магазина, трябваше да погледне статията. Отвори на своя раздел. Не беше на първа страница. Започна да разлиства вестника. И продължи да търси. Не беше на втора и трета страница. Нито дори на следващите две. Накрая я намери. В края на шеста. Осакатена. Редактирана до неузнаваемост. Разбита на пух и прах. Съсипана. Работата й беше нарязана, а после съшита отново лошо като чудовището на Франкенщайн. На Трейси й прилоша. По дяволите! Отново прегледа материала. Не можеше да е толкова зле, колкото си въобразяваше, но беше. Наистина.

Хвърли останалото от вестника на щанда, обърна се и излезе с неделната притурка в ръце. Почти я натъпка в първия боклукчийски кош, който видя, и дори я смачка, но гневът й бе толкова силен, че трябваше да я задържи, за да я покаже на Фил и да я прегледа отново. Префуча през пролетната вечер обратно в апартамента. Защо Маркъс й причиняваше това? Защо изобщо си правеше труда да й възлага някаква задача, ако щеше да я пренапише? Трейси можеше да се закълне, че той го прави от злоба. Какъв беше смисълът? Никога не би могла да използва материала като препоръка. Потенциалните работодатели щяха да я помислят за слабоумна. Какво му имаше на Маркъс? Какво й имаше на нея, за да се примирява с него? Или защо изобщо се мъчеше да се бъхти над работата си? Защо просто не му даваше лоши статии и да го остави да ги рецензира колкото иска?

Беше пред входа на Фил, когато осъзна, че бе забравила и кафето, и сока, но сега не я беше грижа. Искаше само да се свие в леглото и да забрави всичко. Жалко, че трябваше да се види с Джон по-късно. Обикновено очакваше с нетърпение среднощните им срещи. Но сега копнееше да остане сама, да се свие в някоя дупка. Не можеше да се прибере у дома в апартамента си, защото Лора беше там и щеше да бъде весела и заета. Разбира се, когато й покажеше вестника, приятелката й щеше да се разстрои повече от самата нея и щеше да се наложи Трейси да я успокоява. Лора щеше да я посъветва да напусне, да си намери нова работа, където да я оценяват. Но не бе толкова лесно да си намериш работа като журналист, който пише статии за онова, което Супермен наричаше „голям метрополитънски ежедневник“. Без голяма папка с добре написани материали, цената й всъщност беше паднала, откакто бе излязла от университета с дипломата по журналистика.

Трейси въздъхна, докато се изкачваше по мръсните стълби към апартамента на Фил. Искаше да я гушнат като дете. Влезе вътре, прекоси дневната, като се опита да не обръща внимание на неизмитите чинии, трупани цял месец, купчините дрехи, кутии от компактдискове и най-различните отпадъци и боклуци на трима отчайващо мърляви момчета — мъже. Влезе в стаята на Фил.

— Хей, къде беше? — попита той. — Толкова много се забави, че краката ми измръзнаха. И къде е кафето ми?

Трейси въздъхна. Понякога Фил беше невероятен егоист.

— Здравей, Трейси. Как спа? Какво не е наред? Денят на майката малко те потиска, нали? — започна тя, като имитираше гласа му. — О! Маркъс, твоят редактор-касапин е направил на нищо статията ти за Деня на майката? Толкова съжалявам. А ти положи толкова труд за тази история.

Фил не показа никакви угризения, но приседна в леглото и разтвори ръце.

— Хей, ела тук, скъпа.

Трейси се поколеба, но смачканият вестник под мишницата й я караше да се чувства толкова зле, че в момента се нуждаеше повече от утеха, отколкото от гордост. Когато Фил я гледаше по този начин, всичко изглеждаше по-добре. Той се нуждаеше от нея и Трейси се почувства толкова желана, че изведнъж работата й се стори маловажна. Сгуши се до него. Той я посрещна с дълбока, страстна целувка. Разтопи се в обятията му.

— Животът винаги е труден за хората на изкуството, скъпа — каза Фил, като я прегърна по-силно и започна да масажира гърба й. — Знаеш ли, току-що завърших още един разказ.

— Наистина ли? — Трейси знаеше, че Фил може да пише само, ако имаше вдъхновение. Не признаваше крайните срокове. „Убиват творчеството — бе казал той. — Затова ги наричат «крайни» срокове.“ — За какво се разказва? — плахо попита тя. Тайно винаги се бе надявала, че ще напише нещо за нея. Но досега не беше.

— Ще ти го покажа някой път — заяви той и притисна ръцете си от двете страни на гръбнака й. Колко успокояващо, Фил беше доста по-едър от нея. Прекрасно бе да се притиска до широките му гърди, опасана от ръцете му.

Точно това искаше. Никакъв секс, никакви думи, само безмълвна утеха. Гушна се в него. Тогава Фил я обърна към себе си.

— Никоя друга не целува като теб. Обичаш ли ме?

Трейси кимна и отново го прегърна.

— Мога и да гладя, освен това — каза тя. — Но трябва да тръгвам. Имам среща с Джон.

— Майната му на Джон — изръмжа Фил, после понижи глас. — Хайде, остани с мен. — Гризна леко ухото й. — Желая те — прошепна той.

— Фил, трябва да тръгвам или ще закъснея. Трябва да се срещна…

— С компютърния смотаняк. — Фил се отпусна, така че я притисна с цялата си тежест. — Защо вместо това не останеш тук с моя мъник?

— Фил, говоря сериозно. Трябва да…

Той отново я сграбчи и я придърпа към себе си.

— В момента изглеждаш толкова секси…

— Казваш го само когато се сърдиш.

— Непрекъснато съм сърдит, затова винаги ми се струваш секси.

Бориха се, докато Фил не се озова върху нея. Трейси го целуна страстно. О, толкова обичаше да я докосва. Когато започна да разкопчава ризата й, тя престана да се съпротивлява. Невинаги бе толкова жаден за нея. Трейси беше достатъчно умна да забележи, че Фил понякога се дърпаше от секса. Според нея това бе една от игрите му на надмощие: караше я да го желае, а после се преструваше на отегчен.

Неприятното беше, че когато я дразнеше, тя го желаеше още по-силно. Повечето мъже на нейната възраст бяха доволни да я сграбчат и да си напъхат онова нещо в нея. Фил бе първият й познат мъж, който знаеше как да се сдържа, докато тя не стигнеше до момента почти да го моли за това.

— Знам, че ме харесваш — прошепна той. — Не можеш да ми устоиш, нали?

— Не — промълви Трейси.

Фил повдигна ханша й и издърпа джинсите й така, сякаш не бе по-тежка от дете. Прокара език от колената й нагоре чак до гърдите й.

— Толкова розова и толкова хубава — продължи той и тя усети как от врата й премина тръпка направо до слабините й. Фил пъхна палеца си под еластичната материя на сутиена й. — Винаги ми напомнят за онези чашки от накъдрена хартия, в които се продават малките кейкове. — Отново я целуна. — Ела тук, мое малко сладкишче. — За един шантав миг Трейси се сети за домашните сладки, за които копнееше, но когато Фил премести палеца си на друго място, веднага се върна на темата.

А темата беше хубава.

 

 

Клепачите й се отвориха. Нямаше намерение да заспива пак, но сексът бе толкова прекрасен, а прегръдката на Фил и унасянето в сън след истинското удовлетворение на оргазма бяха неустоими. Не беше лош начин за прекарване на Деня на майката или на всеки друг ден.

Отново си спомни за Джон. Седна и започна да събира дрехите си. Фил простена, обърна се и пак я хвана. Сгуши страната си в ямката на шията й, така че устата му се долепи до ухото й.

— Ако не трябваше да излизаш — прошепна, галейки ръката й, — щях да се изкуша да започна да те целувам отново. — Притихна, докато целуваше тила, после рамото й. Дишането му стана по-тежко. — Ще сляза надолу към зърната ти и тогава ще…

Трейси почувства ерекцията му до крака си.

— Още ли се преструваш на твърд и недостъпен? — попита тя.

— Е, поне съм твърд. И знаеш ли защо? Заради теб, скъпа.

Трейси протегна ръка към вътрешната страна на бедрото му.

— О, да — измърка тя. Пое едната му ръка и започна да целува пръстите му. Но в същия миг спря. — Какво е това? — Вдигна ръката му. И двамата я погледнаха. На дланта му със синя химикалка беше написан някакъв телефонен номер.

— А.

Настъпи малка пауза, чиято краткост можеше да разтълкува само опитна приятелка. Дали бе пауза, за да си спомни, или пауза, за да измисли достоверна лъжа?

— Новият телефон на едно от момчетата. От групата — заяви Фил.

— И започва с осемстотин и седем? Твърдиш, че това е телефонът на някой от Жлезите? — учуди се Трейси. — На Франк? На Джеф? Не мисля така. Откога са се преместили в центъра? — Вгледа се във Фил с надеждата да открие истината в очите му.

— Джеф се премести наскоро — обясни Фил, като се отдръпна от нея. Провеси дългите си крака отстрани на матрака, седна и посегна към нощната маса за цигара.

— Трябва да му се обадя за някакво прослушване утре — продължи той.

— Чий е номерът, Фил? — попита Трейси. Вдигна телефона, готова да набере.

— На Джеф — отвърна Фил, все още с гръб към нея. Запали клечка кибрит и вдиша с пълни гърди дима.

В този момент го мразеше. Не беше глупачка, в края на краищата. Вероятно бе телефона на онова кльощаво малко момиче от петък вечер. Трябваше да се сети! Започна да набира номера.

— Фил, ако набера този номер и не ми се обади Джеф, ще ти отрежа ръката, така че пенисът ти повече никога да си няма другарче.

— Давай, скъпа — спокойно заяви Фил с френско вдишване. — Разбира се, ще изглеждаш като психясала кучка, а аз ще изглеждам като задник, но хей, нямам нищо против.

Трейси спря. Дали наистина бе спокоен или само се преструваше на такъв? И дали тя наистина искаше да разбере? Фил всмука дълбоко, после издиша.

— Искам да кажа, нищо не мога да направя, ако вдигне старата на Джеф и полудее. Мрази да му се обаждат у тях. Особено, когато го търсят жени. И е толкова късно.

— Късно? Едва десет и половина е. — Господи! Щеше да закъснее за Джон!

— Защо не престанеш да вдигаш пара, а не дойдеш тук, за да получиш онова, което всъщност искаш? — попита я Фил.

Понякога го ненавиждаше. Остави цигарата и отново разтвори ръце за нея.

— Вече ми липсваш, а още не си излязла — призна той, претърколи се върху нея и пак я целуна. Дългото му тяло не беше достатъчно тежко, за да я прикове към леглото, но й харесваше да се чувства почти прикована. Устата му имаше острия вкус на тютюн, но езикът му беше толкова топъл и жив. Потърси нейния като дружелюбна малка видра, която си търси дом.

Трейси пусна телефона и посегна към шишето с вода, което държеше на своето нощно шкафче.

— И аз искам малко — каза Фил и понечи да се надигне на лакти.

— Цялата е твоя — отвърна Трейси и го заля с нея. Просто в случай, че бе лъжец, Фил извика, но тя не му обърна внимание. Нямаше време да разбере — и може би не искаше да знае. Щеше да закъснее адски много за Джон. Намъкна дрехите си, нахлузи обувките си и прекоси стаята. — Изчезвам — извика от вратата през смях. Последното, което видя, беше как Фил размотава мокрия сив чаршаф от длъгнестото си слабо тяло.