Оливия Голдсмит
Лошо момче (26)

26

Фил и Лора седяха на масата за хранене на Трейси и играеха карти. Играеха на фъстъци: не на ниски залози, а на истински фъстъци, защото, за отвращение на Фил, Трейси нямаше чипове. Тя преглеждаше бележките и снимките си, но смехът от другата стая постоянно я разсейваше. Може би беше нещо друго: все още не бе разговаряла с Джон. Странно: статията куцаше, но метаморфозата изглежда напредваше успешно. Макар да не знаеше как Джон бе подходил към момичето, Трейси беше решена да не се задълбочава излишно. В края на краищата, този развой на събитията й даваше завършек на статията. Всъщност, оправдаваше статията. Знаеше, че трябва да бъде благодарна и просто да се захване за писане.

Но истината беше, че не стигаше доникъде. Без краен срок, Трейси не можеше да се съсредоточи. Точно в момента й се искаше да похапне нещо или да се обади на Джон, или да включи телевизора, или да полегне само за минута и да затвори очи. Честно казано, искаше да се включи в играта на карти. Звучеше забавно.

Трейси чу как Лора плесна с ръка по масата.

— Лапам! — възкликна тя. От леглото, Трейси поклати глава със съжаление към Фил. Всичките им момичешки игри на карти в Инсино я бяха научили, че никой не може да бие Лора на лапаница. Веднъж измъкна парите, дрънкулките и куклите Барби на целия училищен отбор на момичетата скаути.

Трейси се усмихна на спомена, после си наложи да се върне обратно към статията за преобразяването. Въздъхна и реши, че не може да се съсредоточи върху материала, докато не поговори с Джон и не разбере какво в действителност ставаше с Бет.

Нима Джон бе станал толкова недостъпен? Избягваше ли я? И по-странни неща се бяха случвали. Може би Джон наистина харесваше Бет. Трейси знаеше, че това щеше да бъде деликатна тема за разговор, защото наистина не смяташе, че Бет беше достатъчно добра за него, със сигурност не достатъчно умна. Но тъй като Джон не бе имал никого от толкова дълго време, можеше да обърка секса с любовта. Трейси реши, че трябва внимателно да го изведе от тази заблуда, но трябваше да се увери, че приятелят й няма да нарани или обиди Бет по никакъв начин, докато го правеше.

Но кой знае? Може би щеше да се получи и тя просто не биваше да си пъха носа. В края на краищата, много приятелства се разбиваха, когато хората се влюбеха или се оженеха. Сети се, че се беше случило с „Бийтълс“, но не беше сигурна с кои членове. Може би когато Пол се ожени за Линда.

Женитба! Мисълта Джон да се ожени за Бет беше толкова смешна, че Трейси не знаеше дали да се смее или да потрепери. Господи, какво правя, седя тук и си губя времето с тази мисъл, запита се тя. Пак си каза, че инцидентът бе само моментно привличане и щеше да изтлее за няколко седмици.

Трейси огледа бележките си, налепени по рамката на вратата, по прозореца и стърчащи от листове с напечатани бележки. Въздъхна при мисълта да ги събере и да ги махне. Не. Щеше да ги остави там, където си бяха.

Междувременно, чуваше как Лора търкаля фъстъците, като ги прибираше от своята страна на масата, докато Фил разбъркваше картите.

— Да не си отслабнала? — чу го да пита Лора. Изненадващо, те двамата напоследък като че ли се разбираха, но все пак това беше мило от страна на Фил. Трейси се усмихна — той можеше да бъде съобразителен, ако искаше.

— Може би малко — отвърна Лора, очевидно погълната в играта. Настъпи много кратко мълчание. Трейси се изкиска сподавено. Ако Фил се опитваше да я разсее от играта, опитите му бяха безполезни. Лора беше единственото познато на Трейси момиче, което пет пари не даваше за килограмите си. — Лапам — обади се приятелката й.

— По дяволите! — възкликна Фил. — Не може да лапаш. Изтеглихме само една карта.

— Лапам — повтори Лора, неумолима.

— Измама! — извика Фил.

Ха! Трейси се изкикоти. Знаеше, че този курс е безплоден.

— Ти раздава картите — напомни му Лора.

Трейси чу как Фил започна да се оплаква и да събира картите. Двамата спориха известно време, докато тя се опитваше да ги изключи, наясно с неминуемия изход. Колко време остава до пристигането на Джон, запита се тя. Какво ще й каже? Какво става с него? Протегна се на леглото и може би се унесе за няколко минути. Тогава чу името си да долита в спалнята.

— Знаеш, че се опитвам да следвам съвета ти, но не мисля, че Трейси забелязва.

— О, сигурна съм, че забелязва — възрази Лора с разсеяния глас, който използваше, когато броеше картите.

Трейси моментално се запита какъв ли бе съветът, защо Лора не й го бе споменала и дали Фил го беше потърсил или Лора му го беше предложила. Фил отново заговори. Трейси се примъкна в края на леглото.

— Мисля, че си права. Струва ми се, че… приемах я за даденост или нещо такова — продължи той, — но знаеш ли, сега имам чувството, че тя постъпва по същия начин с мен. — Лора измърмори нещо, което Трейси не успя да чуе. Тогава Фил сигурно стана от масата, защото чу вратата на хладилника да се отваря. Тя се промъкна до вратата на спалнята и надзърна навън. Фил беше отворил парника и вадеше една маруля. Как бе попаднала вътре? Трейси не беше пазарувала зеленчуци, а Лора презираше марулите.

Фил се захвана да реже зарзавата на половина, после на четвъртини и постави парчетата в три чинии. Занесе ги на масата.

— Яде ли ти се? — попита той Лора. После извади три подложки и три сгънати хартиени салфетки. След това запали една свещ, но щом направи това, очевидно не знаеше къде да я сложи. Огледа се за свещник, и като не видя такъв, напъха я в гърлото на някаква бирена бутилка, в стил Кианти. Какво правеше, за бога?

— Виж, жените искат различни неща в различни етапи от живота си — обясняваше му сега Лора, като махна картите, събра спечелените фъстъци и се обърна към Фил. — Аз излизах с онзи идиот в Сакраменто, защото беше вълнуващ. Но когато остарееш — искам да кажа, след две години ще бъда на трийсет, — искаш нещо по-стабилно. Някой с работа. Някой, който може да дава в замяна.

Фил кимна така, сякаш бе приел това като светото евангелие. Трейси усети, че челюстта й увисва. Не можеше да повярва в това, нито в следващото му действие, което беше да вдигне вече отворена консерва с равиоли „Чеф Боярде“ и да изсипе съдържанието в тенджерата пред него. Трейси не вярваше на очите си. Фил се опитваше да приготви вечеря!

Разбира се, опитът му беше смехотворен, но все пак опитваше. Беше толкова сладко, като Питър Пан в опит да залепи сянката си със сапун. Тъкмо се канеше да запали газовия котлон, когато Трейси напусна стаята си. Не издържаше повече. Лора продължаваше да седи на масата за кафе и ядеше печалбата си. Сега Фил беше обърнат с гръб към нея и разбъркваше равиолите с вилица. В същия момент иззвъня домофонът. Джон най-сетне беше пристигнал. Трейси изтича да натисне копчето, за да отвори външната врата.

— Очакваме ли някого? — попита Фил.

— Джон се отбива само за минута — отвърна Трейси. — Доколкото чувам, според Бет нищо, с което Джон се захваща, не трае само минута — подхвърли Лора, като повдигна вежди.

— Кога си говорила с Бет? — обърна се Трейси към приятелката си. Изглежда, че Малката Заета Госпожица разговаряше с всички зад гърба й.

— През по-голямата част от следобеда — призна Лора, като изтърси фъстъчените черупки в кошчето за боклук. — Постоянно очакваше Джон да й се обади, което той не направи, и междувременно тя трябваше да бъбри за него с някого. — Лора сви рамене. — Аз бях жертва на манията й.

Трейси поклати глава.

— Не я споменавай — предупреди тя приятелката си.

— Хей, тук нямам вечеря за четирима — съобщи Фил, докато Трейси прекосяваше стаята, за да отвори вратата.

— О, не се тревожи — успокои ги Лора. — Не е необходимо да се присъединявам към вас.

— Не бъди глупава — скара й се Трейси. — Това ще отнеме само няколко минути. Излизаме на разходка; после само тримата ще вечеряме.

Тя отвори вратата и както обикновено, се прегърнаха. Беше й интересно да види как ще реагира Фил на новия Джон. Затова, когато Джон влезе в дневната, Трейси застана зад него. Като надничаше зад рамото му, тя видя как Фил го огледа от върха на синьо-черната му сресана нагоре коса до подметките на новите му ботуши. Изражението върху лицето на гаджето й беше на изненада, бързо последвано от слисване, а после заменено от фалшиво нехайство. Да наблюдава промените беше като да проследи как трите сезона разцъфват и повяхват в ускорена фотография, както по канала на Дисни.

Но когато Трейси отново се обърна към Лора, реакцията на приятелката й — макар и малко по-деликатна, — беше по-интересна и по-овладяна. Лора съзерцаваше Джон, без да мига и само за миг в очите й се появи онзи копнеж, онзи израз, който мъжете придобиваха, когато се възхищаваха на спортни коли, твърде бързи или твърде скъпи за тях.

— Здравей, Джон — обади се тя с глас, който използваше само когато се опитваше да бъде мила.

— Не мога да повярвам — изтърси Фил, докато Трейси и Джон влизаха в стаята. Изведнъж, тя осъзна, че няма начин да разговарят за случилото се пред Фил и Лора.

Фил стана, остави празната консерва „Чеф Боярде“ и обиколи Джон.

— Ти не си купил тези неща — заяви той. — Трейси ги е купила. — Обърна се към приятелката си. — Откъде взе това сако? — попита той. — Прилича точно на онова, което имах по-рано. И аз искам такова сако.

— Взехме го от… — понечи да каже Джон, но Трейси го прекъсна.

— Никога не разкривай източниците си — каза му тя, като го докосна по рамото. — Отиваме на разходка — съобщи тя на Фил и Лора, после грабна палтото си.

— Какво си направи на косата? — продължи да го разпитва Фил, докато Трейси го буташе отзад. Беше поставила ръка на мястото между плешките му и преди да успее да отговори на Фил, го изблъска през вратата.

— Връщам се след половин час — извика тя през рамо. Спуснаха се надолу по стълбите и се озоваха на улицата, преди приятелката му да си позволи да каже нещо друго. — Знаеш ли, просто не те разбирам — заяви тя, щом стъпиха на мокрия тротоар.

— Какво? — учуди се Джон, но Трейси виждаше, че се чувства неудобно. Пригоди крачките си към нейните.

— Работя с теб ден и нощ седмици наред. Уреждам ти среща. Дори те наставлявам по време на срещата. А после ти дори не ми се обаждаш, за да ми кажеш как е минало. И трябва да научавам от приятелката си, че си спал с нея!

Джон закова поглед в паважа и трепна.

— Тази информация ли ти беше необходима? — попита той. — Искам да кажа, предполагам, че това беше смисълът. Както и да е, сега знаеш. Така че, в известен смисъл, мога да кажа, че експериментът приключи. Получи се.

— Не е там работата! — възкликна Трейси. — Искам да кажа, защо спа с Бет?

— Не очакваше ли от мен точно това? — попита на свой ред Джон. — Не беше ли това целта? Свали ги, оправи ги, зарежи ги. Със сигурност не съм го измислил аз.

— Не мисля, че някога съм си представяла нещата по този начин — възрази Трейси.

— Е, може да не си си ги представяла така, но доколкото си спомням, работехме върху прекратяването на моето целомъдрие.

Трейси присви очи.

— Но не с моята приятелка — заяви тя. — И не се гордей толкова. Бет е напълно отчаяна.

— А не смяташ ли, че и аз бях отчаян след цяла година суша? — Хленчеше като комик от Борщ Белт.

Трейси поклати глава. Искаше й се да го удари през лицето.

— Знаеш ли колко безразсъдно беше това? — процеди тя. — Не само, че го направи, но и че го направи с Бет? Споделяме за личния си живот и сега ще трябва да чуя повече, отколкото някога съм искала да зная за сексуалния ти живот.

— Моля? — възкликна Джон. — Вие двете разговаряте за сексуалния си живот? Не ви карам да говорите за това. И освен това, ако не си искала да спя с Бет, защо ме запозна с нея? Ти ми уреди срещата.

Беше крайно отчайващ.

— Не възнамерявах да спиш с нея — обясни Трейси. — Беше просто среща за упражнение.

— Искаш да кажеш, че трябваше да се изнижа? — учуди се Джон. — Планирала си провал? Още една нулева точка за момчето, което не умее да се цели?

— Ти не си бейзболист и Бет не е топка — сряза го Трейси. — Тя беше ужасно наранена от Маркъс и не исках…

— Маркъс, шефът ти? — прекъсна я Джон. — Излизала е с Маркъс? — Той превъртя очи и се облегна на някаква пощенска кутия, докато не осъзна колко бе мокра.

— Аз бях тази, която трябваше да слуша за Маркъс по сто пъти на ден. Знам колко е отвратителен.

— Бет е излизала с шефа ти и ти ми уреди среща с нея? Познаваш вкуса й и въпреки това сметна, че ще е подходяща за мен?

— Сметнах, че ще е неподходяща за теб — възрази Трейси. — Не помниш ли? Ти трябваше да си лош.

— Тогава наистина си искала да я сваля, да я оправя и да я зарежа — извика победоносно Джон.

— Не ми казвай какво съм искала! — кресна Трейси.

Продължиха по тротоара в мълчание почти цяла пресечка. После Джон спря, хвана я за раменете и я обърна към себе си. За момент на Трейси й хрумна, че може би ще я целуне.

— Трейси, ти си най-добрата ми приятелка. Защо се караме? Ти ми каза какво да правя, а после с кого да го направя. И аз го направих. Тогава защо се сърдиш? Ако не искаш да се виждам с Бет, няма повече да се срещам с нея. Само моля те, не ми се сърди.

Тя го погледна. Въпреки всичките промени, които беше извършила, той пак беше Джон. Очите му бяха топли и умолителни. Обичаше Джон.

— Предполагам, че просто се засегнах — призна тя. — Очаквах веднага да ми се обадиш.

— Притеснявах се — обясни Джон. — Освен това, беше много късно. — Млъкна. — Аз… не мисля, че мъжете говорят за секса по същия начин, по който го обсъждат жените.

— Добре. — Трейси въздъхна дълбоко. — Цялата история беше смешна. Дори не знам за какво се разсърдих. Просто Бет цял ден ми говори само за теб и ме влуди напълно.

— Сериозно? — възхити се Джон.

Колко уверен е в сексуалността си, запита се Трейси.

И доколко оправдана е увереността му? Като го гледаше сега, в новите му дрехи, с новата му прическа и небръсната челюст, тя за пръв път осъзна, че Джон може би наистина беше много, много добър. Извърна се, за да не види изчервяването й. Беше странно да мисли за него по сексуален начин — почти като да мислиш за брат си така. Когато той улови ръката й, Трейси подскочи.

— Още ли ми се сърдиш? — попита Джон.

— Не, не ти се сърдя — отвърна тя. Отново й хрумна, че моментът бе подходящ да му каже за идеята си за статия. Може би, ако му кажеше, нямаше да й бъде толкова трудно да я напише.

 

 

Когато се върна в апартамента, копнееше единствено за чаша бира и прегръдка, но щом отвори вратата и надникна в хладилника, а после към нацупеното лице на Фил, си даде сметка, че вероятно няма да получи нито едно от двете.

— Донесе ли бира? — попита го тя.

— Не. Ако няма, няма да пия — заяви Фил. — Опитвам се да я намаля.

Типично. Винаги мислеше за себе си.

— Като заговорихме за намаляване, трябва да се подстрижа. Ти искаш ли, Лора?

— Да. Но това, от което наистина имам нужда, са няколко по-светли кичура.

— Стефан е виртуоз на кичурите. Джон ходи при него.

— Знаеш ли, това момче трябва да ти плаща хонорар за обучение — обади се Фил.

— А ти трябва да ми плащаш наем! — сряза го Трейси, като затръшна вратата на хладилника.

Без да й обръща внимание, Фил разбърка равиолите, взе едно шише френски сос „Крафт“, отиде до масата и го изсипа с красив жест върху разполовената маруля.

— Ти ли приготви вечерята, Фил? — Трейси надникна в тенджерата. — Иха! Съжалявам, но не съм гладна.

— Но… аз я приготвих за теб.

— Защо не я изядете с Лора, докато аз се изкъпя? — предложи тя. — Единственото, което искам, е да се сгуша в леглото. — Трейси влезе в банята.

Фил я последва.

— Трейси, това е важно — започна той. — Исках да поговоря с теб на вечеря. Реших, че мога… Появи се тази работа… — Замълча. Трейси търсеше под мивката шампоана за вана „Витабат“.

— Имаш предвид с друга група? Да напуснеш Жлезите? — попита тя, като поклати глава.

— Не, имам предвид истинска работа — обясни Фил. — Е, това е нещо като стажантска работа. Можеш ли да си ме представиш като помощник-програмист?

Трейси престана да рови под мивката и се вторачи в гаджето си.

— Правилно ли чух да споменаваш нещо, че започваш работа като помощник-телефонист?

— Не казах това. Господи, ако ми обръщаше половината от вниманието, което пилееш за тъпака и за статията, щеше да знаеш за какво говоря. — Фил се обърна и излезе от банята.

Хубаво. Можеше да се прибере вкъщи. Трейси искаше да се накисне в горещата вана.