Оливия Голдсмит
Лошо момче (39)

39

Майка му постоянно му повтаряше два безполезни съвета.

— Обади се на Трейси, Джонатан — казваше тя. — И си вземи куче. Може би хубаво златисто ловджийско куче.

— Не искам да й се обаждам. Искам гръм да я удари — изфъфли той с пълна уста.

— Защо, Джонатан Делано? — възкликна тя, но после притихна.

Проблемът беше, че Джон не можеше да намери нищо, което да смекчи болката. Вече не се чувстваше толкова унизен — хората бяха такива идиоти, че излизането на снимката му във вестника го беше превърнало в знаменитост в службата и някои смотаняци го бяха взели достатъчно насериозно, за да се опитат да усвоят „стила“ му. Джон прекрати това, като се отби в магазина във вътрешния двор на „Майкро/Кон“ и се върна към обичайните си тениски и торбести панталони в цвят каки. По дяволите номерът с панталоните.

Но не можеше да се изтръгне от болката, в която беше затънал. Една нощ, в пълно отчаяние, вдигна телефона. Но не се обади на Трейси. Обади се на Алисън.

Тя му се стори радостна да го чуе. Джон се постара да не го прави — заради двамата, — но накрая не можа да издържи още една безкрайна нощ сам. Когато звънна, беше твърде късно дори да се престори, че се срещат за вечеря, затова Джон я попита дали иска да пийнат заедно, което според него беше предложението на Лошото момче да се чукат. Или може би предложението на Лошото момче да се чукат беше да я попита дали й се чука. Не беше сигурен. Но знаеше, че има нужда от едно-две или шест питиета и от някаква компания.

Срещнаха се в „Рикоу’с“ и вече беше изпил на екс две „Южняшки утехи“, преди да пристигне Алисън. Най-напред Джон си поръча „Дюърс“, което бе остро, а сега пиеше в памет на баща си — въпреки че баща му все още не беше умрял. Не проумяваше как някой би могъл да харесва вкуса, но след три чаши трябваше да признае, че имаше определена логика в бащината му любима отрова. Имаше вкус на разтворител, но вършеше работа. Обаче не беше пиян. Предателството на Трейси и облогът, който бе сключила с Фил щяха да отнемат най-малко една бутилка „Южняшка утеха“ — или разредител, — за да бъдат изтрити.

Джон се вторачи в чашата си и се запита дали някога бе познавал Трейси. Не можеше да повярва, че момичето, което познаваше, би се любило с него така, както го направи, докато се мъчеше да накара Фил да се пренесе при нея.

Фил! Джон си поръча още едно питие, а барманът беше безкрайно щастлив да се подчини. Искаше му се да притисне студената чаша до челото си, но вместо това отпи една глътка. Може би ако изборът на Трейси не беше Фил, Джон би могъл да го преживее. Може би. Но Фил беше пълен идиот, претенциозен и самовлюбен, и — хей, да си кажем истината в очите, помисли си той, — не особено умен. Вече се беше заклел, че повече никога нямаше да се види с Трейси, но по-рано през деня можеше да се закълне, че видя Фил да прекосява двора на „Майкро/Кон“. Не можеше да е било вярно, но ако наистина го видеше в скоро време, Джон си обеща, че щеше да направи всичко възможно, за да вгорчи живота на тъпото копеле.

Точно когато се чувстваше достатъчно пиян, за да поиска да се напие още повече, откъсна очи от дъното на своята чаша „Южняшка утеха“ и видя Алисън да върви покрай бара към него. Всички мъже извиха глави, за да проследят траекторията й. Беше красива; Джон го знаеше. По-хубава от Трейси. Определено по-хубава от Трейси, повтори си той. По-висока и гърдите й бяха по-големи.

Всеки мъж на бара копнееше за шанс да докосне тези гърди, но Джон беше единственият, който щеше да успее да го направи тази вечер. Тоест, ако не продължеше да се налива с „Южняшка утеха“.

— Здравей — измърка тя, като обви ръка около рамото му. Всички останали мъже, всички Филовци и всички неудачници опитаха вкуса на разочарованието заедно с питиетата си. Джон познаваше това чувство. Проблемът беше, че пет пари не даваше за триумфа си над тях.

— Каква е твоята отрова? — попита той Алисън, точно както правеше баща му. Тя поръча „Абсолют“ с много лед и Джон се надяваше, че нямаше да пие твърде много, защото трябваше да ги откара двамата в апартамента му, да успее да се изкачи по стълбите с него, да съблече първо своите, а после и неговите дрехи. Съжалявам, момчета, едва не каза на глас той. Щеше да заведе тази у дома. Майната й на Трейси.

За момент си спомни за секса с Трейси. Затвори очи, не защото искаше да съживи спомена, а защото искаше да го изтласка. Щеше да спи с Алисън; щеше да трие тялото си в нейното и на двамата щеше да им бъде приятно; надяваше се, че в другия край на Сиатъл, където Фил и Трейси триеха телата си, тя щеше да мисли за него.

Алисън простена и Джон премести ръце към рамената й, като се повдигна така, че да подобри тласъка си в нея.

— О, Джони — отново простена Алисън.

Джон спря, а после след момент, когато не продължи, тя отвори очи.

— Не Джони — изрече той. — Казвам се Джон — но вече беше изгубил ерекцията си и желанието да се гмурне в нея повторно. Освен това, първият път беше достатъчен: гневен секс, чукане за момчетата в бара, шумно и яростно, без да означава нищо. В горчивината и яда му, беше приятно по отвратителен начин. Най-лошата част беше, че на Алисън изглежда също й хареса. Джон се отдръпна от нея.

Срамуваше се от себе си. Беше по-лош от баща си — доколкото знаеше, баща му не спеше с жените, за да ги наказва. Не можеше да помръдне от леглото и не сексуалното изтощение го приковаваше там.

Алисън се разхождаше из апартамента му, докато Джон продължаваше да лежи. Сега разбираше мъдростта в правилото на Трейси да ходи в жилището на жената. Дали можеше да я помоли да си върви? Наистина изглеждаше много грубо.

— Значи си в „Майкро/Кон“ почти от началото? — поинтересува се тя.

— Не точно — отвърна Джон. — Искам да кажа, не бях основател или нещо подобно. Дойдох след първото вливане на международни капитали.

— Но вече трябва да имаш много акции — предположи Алисън. — И много опции.

— Да — призна той и се запита дали би могъл да й каже, че му призляваше. Нямаше да бъде лъжа. Но дали бе достатъчно, за да я накара да си тръгне?

— Знаеш ли, Маркъс все още няма неотменен статут — информира го Алисън. — И не е служител на компанията.

Нима говореше за онзи гадняр в службата на Трейси?

— Сериозно? — подхвърли той, сякаш го бе грижа. — Онзи, който тормози Трейси?

Алисън го стрелна с поглед.

— И нея ли подлага на сексуален тормоз? — учуди се тя. — Кълна се, готова съм да подам жалба. Но предполагам, че сега, когато Маркъс знае, че тя е сгодена, ще я остави на мира. Струва ми се, че не си пада по омъжени жени.

— Сгодена? — възкликна Джон. Можеше да се закълне, че почувства как сърцето му спря. Може би бяха само белите му дробове. Не можеше да диша. — Трейси е сгодена?

— О, ти не знаеше ли? — нехайно подхвърли Алисън. — Мислех, че двамата сте много добри приятели. — Върна се в леглото и постави нежно ръка върху чатала му. Нищо не се случи. — Няма нищо — внимателно прошепна тя. — Знаеш ли, не мисля, че сексът е най-важното нещо. — Легна до него и преметна ръка през гърдите му. Джон усещаше съвършената й лява гърда до рамото си, но със същия успех можеше да бъде възглавница или гумено пате. Когато Алисън отново премести ръка между краката му, той остана безучастен.

Трейси беше сгодена за Фил. Китаристът не беше просто идиот, когото тя щеше да надрасне. Щеше да бъде, най-малкото, нейният първи неуспешен брак и може би бащата на децата й. При тази мисъл Джон повече не можеше да се контролира. Обърна се с гръб към Алисън, измъкна се от ръката й, стигна до ръба на леглото и повърна на пода.