Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bad Boy, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Спасова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Оливия Голдсмит. Лошо момче
Издателство „Весела Люцканова“, София, 2003
Американска. Първо издание
Редактор: Юлияна Манова
ISBN: 954-311-010-7
История
- — Добавяне
14
Трейси седеше на масата срещу Джон и го наблюдаваше така, както художникът съзерцава празно платно. Е, помисли си тя, всъщност щеше да е по-лесно, ако приятелят й бе бяло платно. Дрехите му бяха много по-добре — черна тениска „Армани“, стилно кожено сако и чифт „Ливайс 501“, — но нещо не се връзваше. Смотаняшката му подстрижка, очилата, дори стойката му все още миришеха на тъпотия. Знаеше какво щеше да си поръча Джон, как щеше да го изяде. Определено не беше секси. Може би Фил е прав, каза си тя. Никога няма да спечеля облога, да не говорим за статия за това начинание.
Е, никога не се бе страхувала от предизвикателствата. Не беше лесно да специализира, нито да си уреди работа в „Сиатъл Таймс“. И тази задача нямаше да е лесна. Трейси въздъхна.
— Добре — каза на Джон. — Хората, които излизат, често ходят на ресторант, затова трябва да си подготвен.
— Как? — попита той. — Взел съм си кредитната карта „Ем Екс“.
— Не, не. Имам предвид, подготвен да се държиш… както трябва. Жените забелязват всичко. Трябва да внимаваш какво ядеш. — За по-голямо въздействие го записа на самозалепваща се бележка.
— Какво ям? — повтори Джон. — Какво искаш да кажеш?
Трейси въздъхна отново, после започна сериозно.
— Повече никога няма да поръчваш яйца на очи или салата с майонеза. Яйцата на очи не са секси.
— Виж, истината е, че дори не обичам яйца на очи — призна той. — Просто обичам, когато Моли крещи: „Адам и Ева на сал“. Звучи толкова романтично.
— Само за теб — сряза го Трейси. — Яйцата на очи са за инвалиди или за бебета, не за мъже.
Джон се вторачи в тавана, сякаш някой можеше да е написал разрешение за яйца на очи върху него. Отчаян, попита:
— Добре, какво не й е наред на салатата? Дори не ям пилето. И обичам тази салата.
— Но повече обичаш да си уредиш втора среща — промърмори Трейси, като се облегна на масата.
Джон трябваше да се съгласи.
— Няма място за спор.
Приятелката му се усмихна. Момчето беше силно мотивирано, както и изпълнено с уважение. Може би с една мощна доза от двете, пръчката на нейното неодобрение и моркова на секса, щеше да го вкара в правия път.
— Добре, ето какво трябва да разбереш: важно е какво жените виждат, че ядеш, особено когато те преценяват за пръв път. — Облегна се на перваза. — Храненето е като секса: искаш да създадеш впечатлението за сила и сдържаност. Спонтанност, но с известна грижа за здравето. — Джон я съзерцаваше; всичко това звучеше добре, но объркващо. Трейси замълча. Бе впечатлена от себе си също като Джон. Записа почти всичко на още една бележка. После си спомни с кого си имаше работа и вдигна очи, с ужасено изражение на лицето. — И, за бога, не им казвай, че си пълен вегетарианец.
— Не съм пълен вегетарианец — проплака той. — Обяснявал съм ти. Пълните вегетарианци не ядат млечни продукти или яйца. Аз съм бял вегетарианец.
Трейси превъртя очи.
— Както и да е. Просто не им казвай. — После, тъй като го познаваше твърде добре, продължи: — И не посочвай разликата. Запомни, ти не си учител; ти си секс машина. — Кимна и написа: „Учител — не. Секс машина — да“ на още една самозалепваща се бележка.
— И какво точно си поръчва една секс машина за ядене? — поинтересува се Джон. — Сурово месо?
От края на полезрението й Моли, която до този момент бе седяла над собствената си вечеря на задната маса, сега стана, забеляза ги и се приближи към тях. Трейси се подготви за обичайната враждебност.
— По дяволите — възкликна сервитьорката и вдигна вежди почти до косата си. — Ти преобърна моя свят. — После, и Трейси знаеше, че го прави, само за да я дразни, се наведе и целуна Джон по устните. Той й се усмихна. Трейси трябваше да признае, че е някак сладък, дори с тъпите очила.
Е, беше по-лесно да се присъедини към нея, отколкото да й сърба попарата.
— Моли, би ли ни помогнала? — започна тя. — Престори се на сервитьорка.
— Разбира се, скъпа. Ако ти престанеш да се преструваш, че ще ми оставиш бакшиш. — Моли се изправи още по-високо, изпъна рамене и вирна напред внушителния си гръден кош. С тънък глас изпя: — Казвам се Моли. Ще ви обслужвам тази вечер. Специалитетите ни са лазаня със зеленчуци и телешко с „Пармезан“, а водата ни е чешмяна. Да ви донеса ли нещо за пиене за начало?
Джон се разсмя. Това ядоса Трейси. В края на краищата, тя взимаше тази работа насериозно. И защо Моли винаги флиртуваше с него? И защо на Джон му беше толкова приятно? Моли бе твърде стара и… мъже! Трейси просто подмина цялата глупава история.
— За мен мокачино, моля — поръча Джон.
Трейси насочи палци надолу.
— Не. Отсега нататък ще пиеш само бира, бърбън или кафе — черно.
Веждите на Моли отново полетяха нагоре.
— Мразя черно кафе! — възпротиви се Джон.
— Не толкова, колкото мразиш да бъдеш без гадже — напомни му Трейси.
— Шах и мат — съгласи се Джон и се обърна, за да погледне Моли, сви рамене и направи физиономия. — Ще пия бира.
— Може ли да видя личната ви карта? — поиска Моли, за ужас на Трейси. Джон вече посягаше за портфейла си, когато келнерката добави: — Шегувам се!
Трейси бе готова да избухне в плач. Или в смях. Да му проверят документите на среща, о, боже! Погледна го в смисъл, възможно е. Въздъхна.
— И аз ще пия една. Искаш ли и моята лична карта? — попита тя Моли.
— Мечтай си, скъпа. Е, това истински бири ли са или наужким?
— Аз ще взема истинска — отвърна Джон.
— Както желаеш — заяви Моли и се отдалечи към бара, за облекчение на Трейси. Продължи да гледа в менюто.
— Сега, да се върнем към етикета на храненето — започна тя. — На масата си и разглеждаш менюто. — Демонстрира го. — Тя поръчва телешко с „Пармезан“. Ти какво правиш?
— Разказвам й как се отглеждат всъщност телетата?
— Не! Нищо от твоите политически лекции — предупреди го Трейси.
— Добре, добре. Това беше уловка, нали? Провалих се — призна Джон. — Нека да опитам още веднъж. — Замълча, обмисли въпроса и започна, като понижи глас в дълбок бас: — Казвам: „Звучи добре. И аз ще поръчам същото“.
Трейси го стрелна с видимо неудовлетворение. Поклати глава.
— Не, няма. Поглеждаш я остро, вдигаш вежди и казваш: „Хей, наистина ли ще вземеш това! Не е ли малко… тлъсто за теб?“.
Джон се вторачи в нея с недоумение за момент, сякаш очакваше да бие камбана.
— Защо да го казвам? — учуди се той.
— За да определиш тона. За да я поставиш в неизгодна позиция. За да й намекнеш, че вече си мислил за бедрата й. За да я накараш да си помисли, че бедрата й може би не са достатъчно хубави за теб.
— Всичко това става, когато кажа, че телешкото е „тлъсто“? — попита Джон, а гласът му направо пресекваше.
— Разбира се — увери го приятелката му. — Жените — всички жени в тази страна — се мислят за прекалено дебели. Всяка хапка, която поглъщат, е съпроводена с чувство за вина. Използвай го.
Моли пристигна с две бири и две празни чинии.
— Слушах ви вас двамата. Нека да изясня нещо. В момента съм истинска сервитьорка и нося истинска бира, но освен това се преструвам на сервитьорка и нося храна наужким, но не телешко с „Пармезан“. — Моли постави две празни чинии пред тях. Погледна Трейси. — Кафка не е стигнал до теб.
— Не й обръщай внимание — изкомандва Трейси. — И така, какво казваш на сервитьорката?
Джон се поколеба.
— Нищо. Ти току-що ми каза да не й обръщам внимание.
— Имах предвид да не обръщаш внимание на Моли — поясни Трейси, напълно объркана. Искаше й се Моли да престане с тези летящи вежди и да се махне. — Ето какво правиш с престорената сервитьорка: казваш, „Чакай малко. Стой тук“. После се обръщаш към гаджето си: „Няма ли тя най-красивите очи, които си виждала някога?“.
— Крайно време беше да ги забележиш — съгласи се Моли.
Джон се вторачи в приятелката си така, сякаш току-що му бе казала да целуне жаба или нещо подобно.
— Чакай малко. Казваш ми да направя комплимент за очите на гаджето ми пред сервитьорката?
Трейси нетърпеливо поклати глава.
— Не, не! Казвам ти да направиш комплимент за очите на сервитьорката пред гаджето си. Това или наистина ще я вбеси, или ще я омагьоса. Или и двете. — Прекрати за миг наставленията и се замисли. — Както и да е, жените често не правят разлика между двете.
— Аз правя — обади се Моли.
Трейси се тупна по челото.
— Добре. Моли прави. Но ти не излизаш с Моли. — Прииска й се сервитьорката да се махне веднъж завинаги. Не се притесняваше толкова от съветите си, когато беше сама с Джон. Но пред Моли изглеждаха толкова нелепи. — И така — продължи Трейси, — говоря за нормални жени. Сега ще разгледаме изящното изкуство на комплиментите. — Спря за момент, за да надраска „Комплименти“ върху бележките си.
— Защо не може аз да си водя бележки? — проплака Джон.
— Защото само чиновниците си водят бележки — сряза го Трейси. Трябваше да му разкаже за идеята си за статия, но… е, може би по-късно.
— Но ти…
— Виж, просто се съсредоточи.
— Но има толкова много.
Трейси трябваше да се съгласи по този въпрос. О, никога няма да спечеля облога, помисли си тя.
— Добре, за начало, по-лесно е да изброим какво да не казваш. Като начинаещ, никога не казвай на момичето, че тя има хубави очи.
— Защо? — намеси се Моли и за ужас на Трейси, се настани удобно в сепарето зад тях.
— Всички казват на момичетата, че имат хубави очи — обясни му Трейси. — Кой няма хубави очи? Телетата имат хубави очи.
— Да, но не мислиш за това, когато ядеш телешко, нали? — възмути се Джон.
— Би ли оставил телешкото на мира? — ядоса се Трейси. — Номерът е да избереш нещо малко, някаква миниатюрна подробност. Това ги разтапя.
Джон се замисли за една-две минути. Тя го наблюдаваше със затаен дъх, като се надяваше за добро попадение. Но изражението му остана объркано.
— Какво например? — попита накрая.
Трейси издиша с отчаяние.
— Прояви творчество. По цял ден го правиш в службата. В това те бива.
— Да — намеси се Моли. — В университета нямахте ли курсове по Творчески комплименти?
Слава богу, Джон не обърна внимание на Моли и се съсредоточи върху Трейси. Тя се взираше в очите му, които в действителност бяха наистина хубави — светлокафяви — и миглите му бяха толкова дълги. Трейси се запита, не за пръв път, защо дългите мигли толкова често отиваха напразно в мъжете. Гаджето й в гимназията имаше мигли като тези на Джон. Първия път, когато се гушкаха, бе покрил цялото й лице с пеперудени целувки. Странно. Не се беше сещала за Грег или за това от години. Беше толкова сладък, изобщо не приличаше на Фил.
— Помогни ми само малко. Подбутни ме в правилната посока — помоли я Джон. — Например, да кажа ли: „Какви здрави и остри предни зъби имаш“?
— И ще ухапят ръката, която ги храни, скъпи — предупреди го Моли.
— Това е общата идея, но… не знам. — Трейси въздъхна. — Виж, трябва да развиеш усет за това. Избери едно-единствено качество. Веждите й, кожичките около ноктите й.
— Кожички? Какво е това?
Джон видя как на лицето на Трейси се появи някакъв замечтан израз.
— Онова момче в гимназията — приятелят ми Грег, — веднъж ми каза, че имам красиви кожички около ноктите. Нямах представа за какво говореше. Но това, че забелязваше подобни неща, беше толкова… толкова внимателно. — Тя поклати глава, после го погледна. — Беше секси.
Моли протегна собствените си ръце, проучи ги, а после разгледа тези на Трейси.
— Знаеш ли, неприятно ми е да призная — заяви тя, — но ти наистина имаш красиви кожички около ноктите. — Обърна се към Джон. — Добра е — похвали я тя. — Луда за връзване, но добра.
Трейси се усмихна.
— Това е. Сега е време за видео.
— В този час? Трейси, не мога да гледам филми. Имам цял куп работа за вършене.
— Част от обучението ти е — заяви приятелката му. Стана и излезе, като отново го остави да плати сметката и да хукне след нея.