Оливия Голдсмит
Лошо момче (18)

18

Трейси караше към „При мама“, заведение за бързо хранене в другия край на Сиатъл, където поднасяха неща като макарони на фурна и домашен пай с пиле. Отрязаха я за статията за преобразяването, но идеята за най-хубав шницел в града си струваше. Тя въздъхна. След известен размисъл беше открила гледна точка, която й допадаше: типовете от гангстерските филми сякаш винаги си поръчват пиене и някакъв шницел, затова щеше да накара господин Бил от видеотеката да открие няколко филма от трийсетте години със сцените в ресторант, а тя щеше да опита всички шницели в града, подобно на Джими Кегни или Хъмфри Богарт. Излишно е да се казва, че Джон бе настоял да включи „Джава, Колибата“, въпреки че Трейси не смяташе за необходимо да прави някакви услуги на заведението. Друго би било, ако я обслужваха както трябва.

След „При мама“ тя щеше да се срещне с Джон в „Джава“ и покрай дегустацията на още един шницел, щеше да вмести още един урок. Въпреки невъзможната му мисия на летището — Трейси се изкиска, когато се сети за това, — виждаше, че приятелят й напредваше в бройките, или както там го наричаха мъжете. Фактът, че изобщо бе опитал сам, беше невероятен, като се има предвид какъв смотаняк беше. Но сега, когато беше близо до успеха, тя знаеше, че приятелят й се нуждае от подготовка в още една област. Трейси бе мислила дълго и — извинете двусмислието, — мъчително как да обсъди сексуалния етикет с Джон. Но го отбягваше.

Те двамата наистина бяха много добри приятели, но докато разговаряха буквално за всичко останало, Трейси никога не бе говорила с него за секс. Някак, макар да можеше да опише на Лора — или дори на Бет, — точните измерения на интимните части на някой мъж и всички свързани с тях особености, тръпки я побиваха от мисълта да направи същото с Джон. Разбира се, не се налагаше да обсъжда с него интимните части. Той имаше свои и, вероятно, знаеше как да ги използва. Но онова, което Трейси знаеше от тъжен опит, както и от опита на приятелки, беше, че повечето мъже не четяха оперативните инструкции за женските интимни части. Ако работата й върху Джон го караше да изглежда добре и да звучи добре, това все още не беше достатъчно, поне според нея, ако той не можеше също така да ги увенчае с върховна сексуалност. Трейси си каза, че не биваше да очаква твърде много от Джон — в края на краищата, знаеше, че не е имал голям опит.

Фройд беше изнасял тиради за онова, което искат жените, но сигурно не бе попитал жена си или някоя от пациентките си. Защото, въз основа на собствения си сексуален живот и на чутото от приятелки, жените искаха орален секс и то много. Не че задължително обичаха да духат, макар че на Трейси й беше приятно. Проблемът беше, че колкото и виртуозна да станеш в свиренето на кожената флейта, мъжете обикновено те оставяха с едно близване и обещание. Тоест, ако изобщо поемеха южно от границата. Трейси винаги се обиждаше дълбоко от мъже, които очакваха от нея да гледа на интимните им части така, сякаш са фунийка сладолед с глазура. Едно от нещата, които обичаше във Фил, беше колко много харесваше цялото й тяло и най-много тайното й местенце. Освен това беше много по-лесно да получиш оргазъм, ако мъжът знаеше какво прави. Господи, като се сетеше за дръвниците, на които беше попадала в колежа, които си въобразяваха, че да помпаш, докато момичето стигне до върха, минава за добър секс! Трябваше да каже на Джон за деликатността и дразненето, за установяването на последователност и тогава, когато се очаква следващото докосване, погалване или гризване, да го сдържи и да продължи с нещо ново, докато жената почти изгуби ума си.

Кръстоса крака, после осъзна, че й трябва крак за спирачката. Беше потънала толкова дълбоко в мислите си, че когато понечи да се включи в дясното платно, не видя синята „Максима“ отстрани. Опомни се, върна се в изходното платно и си напомни да гледа в пътя, дори мислите й да са „под кръста“, както казваше мащехата й. Когато спря пред светофара, отново се сети за Джон и трепна при мисълта да го остави напълно неподготвен. Не беше честно нито към него, нито към жените. После идваше въпросът за истинската сексуална политика: къде да спиш, дали да преспиваш, презервативи и кремове, и всичко останало. Господи, надяваше се, че Джон не се нуждаеше от помощ и в това отношение! Представи си как ще го заведе в някоя аптека и ще поиска оребрени „Тройънс“ за него.

Когато се включи в главното шосе, се усмихна. Спомни си дните в Инсино, когато тя самата беше толкова притеснителна, че не можеше да си купи тампони, ако някъде близо до аптекарския щанд имаше мъж. Вместо това трябваше да ходи в супермаркета и да купува „Клорокс“, кракери „Риц“, овесени ядки и кутия нискомаслено прясно мляко, „Райе Криспис“, няколко „Лийн Казънс“, хляб „Чудо“ и накрая кутия тампони, които най-небрежно щяха да са мушнати между двойните бисквити и нарязания хляб.

Тези дни отдавна бяха отминали. Трейси можеше да се приближи до всеки служител във всеки универсален магазин и да поиска една дузина овлажнени презервативи „Рамзес“ със спермициден крем и подсилен край. Ако мъжът дори повдигнеше вежда, тя бе способна да му се усмихне сладко и да му каже:

— Нека бъдат две дузини. Ще правя гол купон.

На влизане в паркинга на „При мама“ се усмихна при мисълта.

 

 

С натъпкан стомах по-късно, Трейси погледна втората чиния шницел, с която трябваше да се справи днес, а после вдигна очи към Джон.

— Не е толкова хубав, колкото на „Мама“ — заяви тя, като посочи с вилицата бледия резен.

— По-хубав е — възрази Джон. Каква лъжа!

— Опитвал ли си някога този на „Мама“? — попита шепнешком Трейси, така че Моли да не може да я чуе.

— Не — призна той. — Но не може да е по-хубав от този.

— О, откъде знаеш? Ти си пълен вегетарианец.

— Не, не съм — възмути се Джон. — Помниш ли? Пълните вегетарианци ядат…

— Хванах те! — възползва се от възможността Трейси. — Не бива да говориш за диетичните си закони пред никоя жена.

— Не знаех, че това се брои — оправда се Джон.

— Всичко се брои. Това е целият смисъл на онова, на което се опитвам да те науча. — Трейси се стегна за още една хапка шницел и за увод към малкото планирано обсъждане на патетата и пчелите. Нуждаеше се от увод, но не успя да измисли такъв. — Виж, трябва да поговорим за… съблазняването — изтърси тя и преглътна шумно.

В този миг Моли се приближи до масата.

— Всичко наред ли е тук? — попита тя, може би твърде мило.

Трейси трябваше да вдигне поглед от чинията си, за да се увери, че това наистина е Моли.

— Всичко е наред. Защо питаш?

— Просто си върша работата — отвърна сервитьорката и напълни отново чашите им с вода. Трейси погледна Джон, за да види дали и той не е любопитен към това ново поведение. Но на лицето му не беше изписано нищо. Господи, сега Моли сигурно щеше да се мотае наоколо, а Трейси не можеше да говори за секс в нейно присъствие. — Ако ви трябва нещо, не се колебайте да го поискате — насърчи ги тя и напусна масата им.

Нещо не се връзваше.

— Казал си й, нали? — произнесе обвинително Трейси.

— Какво да съм й казал? — учуди се Джон.

— За моята задача за шницелите! Никога не ни е пълнила чашите с вода през цялото време, откакто идваме тук. Дори не мисля, че ни е поднасяла вода до днес. Ах, ти, предател такъв!

Джон, с чаша до устните, изплю малко черно кафе обратно вътре.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, има някои… правила. Трябва да се отнасят към мен като към най-обикновен клиент. — Почувства, че се изчервява.

— И какво, ако съм й подшушнал? Винаги се е отнасяла към теб по-лошо от обикновеното. Погледни нещата по този начин: най-сетне Моли е мила с теб.

— Джон, нямаш право да…

— Хей, това не е технологичен пробив в „Майкро/Кон“. Просто някакъв шницел. Както и да е, да се върнем към съблазняването. Какво искаш да кажеш?

— Само това, че има определени начини, по които трябва… да правиш нещата. И определени неща, които трябва… да избягваш.

— Какво имаш предвид под неща!

Господи, не я улесняваше.

— Какво имаш предвид под неща! — изимитира го Трейси. — Искам да кажа, че трябва да имаш начин да накараш жените да горят за теб. — Сети се за следобедния обзор на секса, заради който едва не обърка пътя. — И най-добрият начин е… — Просто не можеше да премине направо към темата за цуни-гуни. Трябваше да се гмурне в нея. — Виж, сексът е като танц — започна Трейси. — Помниш ли филмите с Фред Астер?

— Той друго лошо момче ли е? Трейси, не мисля, че имам време за още видео касети. И без това изоставам в работата.

— Не е необходимо да го гледаш. Просто той беше някакъв кльощав плешив танцьор, но излъчваше някакво сексуално привличане, защото във всеки филм изпълняваше танца с Джинджър Роджърс или с някоя друга жена, но винаги беше най-хубаво с Джинджър. Тя му се сърдеше, но щом започнеха да танцуват, тя се отдръпваше, а той я притегляше обратно. После в мига, в който я пускаше, тя отново се отдръпваше. — Трейси, все още седнала, жестикулираше с ръце и рамене, за да покаже. — Но тогава той я хващаше за ръката или за китката и отново я дръпваше към себе си. И накрая, присъствието му и грацията му пак я спечелваха. И тогава усещаш как му се отдава, как тялото й се разтапя в неговото. Беше завладяване, по-сексуално от секса. — Трейси усети, че пак се разгорещи. Замълча, за да се съвземе. — Както и да е, цялата тънкост в съблазняването е, че трябва да си достатъчно силен, достатъчно магнетичен, за да привлечеш жената към себе си. Но после трябва да я оставиш, за да можеш да повториш съблазняването. Именно завладяването подлудява жените по теб.

— Искат да ги завладявам? — повтори Джон. — Това не излезе ли от мода заедно с Тарзан? Освен това, Джеймс Дийн не прави нищо подобно.

— Правилно. Героите на Джеймс Дийн бяха потайни. Никога не признаваха, че желаят някого, макар да изгаряха от копнеж. И ти трябва да бъдеш такъв. Дръж се така, сякаш не те е грижа, но остави жените да си представят копнежа ти. Ако наистина копнееш и те го видят, това ги отблъсква.

— Трейси, мисля, че това е твърде сложно за мен — обади се Джон, остави вилицата и избърса устата си със салфетката.

— О, я стига. Ти си човекът, който измисля „Пърсифал“. Можеш да постигнеш всичко. — Трейси пое дълбоко дъх. — Виж, най-добре е да те възприемат като трагична фигура. И ако смятат, че могат да ти помогнат и да те излекуват, това е страхотно.

— Но моят живот не е трагедия — възрази Джон.

— Не, пародия е. Това е проблемът. — Замълча. Как да го накара да проумее? — Трябва да се опиташ да откриеш някаква тайна, която да им разкажеш и да си сигурен, че не си разказвал на никой друг онова, което споделяш. Накарай ги да почувстват, че са единствените, които биха могли някога да те разберат. Защото са толкова многостранни и са толкова чувствителни. Това ще ги накара да се почувстват специални и важни.

— Каква тайна? Никога не съм казвал на никого, че се подмокрях в леглото до дванайсетгодишна възраст, но не смятам, че имаш предвид това.

— Правилно, Шерлок. — Трейси изобщо не искаше да знае дали онова, което й беше признал, е вярно или не. Като се отпусна назад, за да помисли за момент, Моли отново се залепи за тях, вдигна безмълвно празната чиния на Джон, избърса трохите от масата, донесе му чиста салфетка и менюто с десертите.

— Ти още ли похапваш от твоята? — попита любезно тя.

Трейси не можеше да понесе подобно отношение. Сега щеше да се принуди да каже нещо хубаво за шницела на Моли. Искаше й се да отнесяха чинията й. Не можеше да изяде нито хапка повече. Не че не беше вкусно, но й се повдигаше от шницели.

— Още не съм свършила — заяви тя на лъжливата англичанка. Щом лицемерката се махна с мръсния поднос, Трейси беше готова да продължи. — Джон, просто измисли нещо. Кажи им, че си видял как баща ти застрелял майка ти. Или че си видял как майка ти застреляла баща ти. Или че двамата са се застреляли взаимно и ти си наследил милиони, но никога няма да докоснеш кървавите пари.

— Това ще им хареса ли? — учуди се той.

— Само ако ти повярват. И ако кажеш, че никога не си се доверявал достатъчно на друг човек, за да споделиш това. Тогава жените ще ти се доверят достатъчно, за да спят с теб.

Джон само поклати глава.

— Сега слушай — продължи Трейси. — Когато наистина спиш с тях, важното е да не оставаш цялата нощ. Независимо колко си изморен или колко е късно, трябва да се измъкнеш от леглото и да се прибереш у дома. Правило Номер Пет и най-важното: не преспивай у тях.

— Никога? Но Фил постоянно спи у вас — възпротиви се Джон.

— Е, отначало никога не го правеше — призна Трейси. — Номерът е, че жената остава с желание за още. Най-добре е, ако успееш да се измъкнеш от леглото, докато тя спи.

— Без дори да й кажа „довиждане“?

— Остави й бележка.

— Каква например?

— Например… например… „Ти ме накара да си тръгна“. И не я подписвай „с любов“. И не оставяй телефонния си номер. — Устата на Джон зееше в недоумение.

— Те ме канят у тях, а после аз им пиша бележка, за да им съобщя, че са ме накарали да си тръгна? Я стига! Нима трябва да съблазнявам единствено мазохистки?

— Виж, това е само за да налапат въдицата. Когато вече сте заедно, можеш да правиш каквото искаш. Но в началото трябва да усещат, че си специален, и че те трябва да бъдат много специални, за да те задържат. Затова няма да им се обаждаш втори път.

Очите на Джон едва не изскочиха от орбитите си.

— Когато най-накрая успея да склоня някоя жена да спи с мен? Какво говориш? Ако не й се обадя, как ще я накарам отново да спи с мен?

— Не се налага да спиш с нея отново. Спи с някоя друга. В този момент ти трябва богат опит.

— Значи трябва да се държа като негодник? — възкликна Джон. — Това ли искат жените? Негодници с хубави панталони?

— Не. Да не мислиш, че сме глупави? Сложни сме. Искаме някой, който да се държи като негодник, но когото можем да опитомим или поне да си въобразяваме, че можем да го опитомим. Искаме някой жилав — но който дълбоко в себе си крие нежно сърце, което можем да завладеем. Пантера, която се подчинява на заповедите ни. Това е някакъв женски еквивалент на онази старомодна мъжка история.

— Коя? Душевната болест ли?

— Не. Нали знаеш, когато мъжете не искат лесни момичета, защото всички са били с тях. — Трейси замълча. — Навремето харесвах онзи тип Ърл…

— Искаш чай „Ърл Грей“? — сладко попита Моли, застанала зад Трейси. — Ще ти запаря пресен. — Какво й ставаше на тази жена? Трейси наистина я предпочиташе като кучка.

— Не. Не искам никакъв чай — възкликна тя и сграбчи ръба на масата, за да се въздържи да не удари сервитьорката. — Ще ти кажа, ако искам нещо друго. — Моли кимна и пак ги остави. Трейси стрелна с очи Джон.

— О, остави я на мира — заяви той. — Просто иска да кажеш добра дума за заведението. И така, кой е Ърл? Не го помня.

— Защото това беше преди да те срещна. И защото той не се задържа дълго — обясни Трейси. — Ърл бе умен и хубав. Но постоянно ми повтаряше колко съм красива. Че съм красива колкото бившата му годеница. Очарователната жена, която разбила сърцето му.

— Е, и?

— И, след като слушам за нея и ревнувам наистина, отивам в апартамента му и на една лавица, обърната с лицето надолу, намирам снимката на дебело, грозно момиче. Питам го дали това е сестра му или братовчедка му, или нещо подобно, а той ми заявява, че това е Дженифър, бившата му годеница. Щом смяташе, че тя е красива, тогава всичко, което мислеше за мен, не беше валидно. Скъсах с него.

— Трейси, ти си луда. Винаги съм го подозирал, но сега съм сигурен.

— Джон, разкривам ти тайни, за които мъжете биха платили стотици хиляди долари. Това са нещата, които жените обсъждат в дамските тоалетни, когато излизат заедно. Това са нещата, които ще ти помогнат да съблазняваш и изоставяш красиви момичета из цялата страна. Може би по целия свят — увери го Трейси.

— Значи ме караш да наранявам жените целенасочено.

— О, Джон, това е просто част от по-голямата картина — обясни тя. — Те го очакват. После, някой ден, жената пораства и осъзнава, че иска мъж, който знае как да се отнася добре с нея.

Трейси се запита кога ли ще дойде това време за нея. После пак се сети за планираното обсъждане на оралния секс и другите чувствени неща, но не можа да подхване темата. Стигаше й толкова. Кой знае? Може би Джон беше добре в леглото. Поне беше чувствително момче. Проблемът беше, че вероятно бе изгубил девствеността си в последните години. Може би трябваше да го попита за това. Погледна последната хапка шницел.

— Хм — замълча, сдъвка и преглътна за последен път, — позволи ми да те попитам нещо — започна Трейси. — Коя беше първата ти приятелка?

— Имаш предвид истинска любовна връзка или първото момиче, което съм харесвал?

— Истинска любовна връзка — уточни тя.

— Майра Фишър.

Сега Трейси повтори думите му.

— Майра Фишър? Не помня никаква Майра Фишър.

— Ами, ти тогава не ме познаваше. Майра беше още в осми клас.

Устата на Трейси зяпна.

— Осми клас! — Сигурно не я беше разбрал правилно.

— Не, имам предвид първото момиче, с което наистина си спал.

— Е, успях да спя с Майра Фишър чак по време на екскурзията в девети клас. Но правехме секс у тях през целия осми клас. И през лятото между осми и девети клас.

— Никога не си ми разказвал за това!

— Ами, не мисля, че е уместно да говоря за онова, което ги би нарекла „моите завоевания“ — призна Джон. — Много е лично. Просто не говоря за това.

— С никого? — поинтересува се Трейси.

— Всъщност, да. Искам да кажа, и ти не го правиш, нали?

— Ъ, всъщност, да. — Трейси се надяваше, че носът й не е пораснал. Погледна приятеля си и започна да се пита за него по съвсем нов начин. — Чакай малко — възкликна тя. — Онова много високо момиче в колежа, онази с много дългата коса…

— Хейзъл — подсети я Джон. — Хейзъл Флеглър.

— Да. Вие двамата…

— Разбира се — отвърна приятелят й.

— Никога не си ми казвал! — Сега Трейси наистина беше поразена.

— Ами, какво според теб правех с нея? Тя не играеше шах! — възкликна Джон.

— Никога не си ми казвал! — повтори тя. Запита се какви други връзки бе имал, за които никога не беше разговарял с нея.

— Трейси, аз пораснах, докато слушах как разни жени се оплакваха колко лошо се държат мъжете. Гледах как го прави баща ми. Нима смяташ, в края на краищата, че бих клюкарствал?

— Да клюкарстваш? Джон, това не е някакъв викториански роман. Двайсет и първи век е. Не гледаш ли „Приятели“! Или повторенията на „Сейнфелд“! Хората в шоуто на „Джери Спрингър“ разказват как спят с братята си!

— Никога не съм гледал шоуто на „Джери Спрингър“ — призна Джон с достойнство.

И за пръв път, Трейси го погледна и й хрумна, че под спокойствието на тъмните му, кафяви очи може би течаха дълбоки води.