Ясунари Кавабата
Хиляда жерава (2)

2

Кикудзи се доближи до чайния павилион в момента, когато двете момичета обуваха таби^[1], преди да влязат вътре. Зад гърбовете им той надникна в стаята. Тя бе твърде просторна, около осем татами^[2], но беше пълна с хора, които седяха плътно, почти докосвайки се един друг с колене. Всички бяха облечени в празнични ярки кимона.

Тикако, която вече го беше забелязала, стана да го посрещне с радостно изражение на лицето.

— Охо, имаме скъп гост! Заповядайте, моля! Добре дошли! Можете да минете оттук — тя му посочи място до стенната ниша. Кикудзи поруменя, чувствувайки върху себе си погледите на всички намиращи се в стаята жени.

— Изглежда тук са събрани само дами? — каза той, за да се отърси от смущението си.

— Да, имаше и мъже, но вече си отидоха, така че вие сте единственото украшение сред нас.

— Какво украшение мога да бъда аз?

— Не, не Кикудзи-сан, вие имате такива прекрасни качества, не отричайте това.

Кикудзи с жест на ръката си показа, че ще мине през главния вход.

Момичето, чиято красота му бе вече направила впечатление, вежливо отстъпи встрани, пропускайки го напред. Погледът му се спря върху нейната фурошики с хилядата жерава, в която тя увиваше своите таби.

Кикудзи премина в съседната стая. Там лежаха в безпорядък кутии от сладкиши, чашки и други домашни предмети, донесени за чайната церемония. Зад стената се чуваше как прислужничката миеше съдовете.

Влезе Тикако и приседна на колене пред Кикудзи.

— Е, какво, момичето е красиво, нали?

— За кое става дума?! За това, чието фурошики е с хилядата жерава?

— Фурошики с жерави ли? Не зная нищо за фурошики. Говоря за момичето, което преди малко стоеше тук. Красиво е, нали? Тя е дъщеря на Инамура-сан.

Кикудзи неопределено кимна с глава.

— Странни неща ви правят впечатление, фурошики… А аз едва не изпаднах в неудобно положение. Помислих, че идвате заедно и дори се учудих на вашата ловкост.

— Какви ги говорите?

— Е, щом сте се срещнали по пътя, значи съдбата го е искала. Пък и баща ви се познаваше с Инамура-сан.

— Така ли?

— В Йокохама той имаше солидно търговско предприятие, което търгуваше с коприна и текстил. Тъй като момичето няма понятие за нашите планове, ако желаете, може да я разгледате спокойно.

Тикако говореше високо и когато Кикудзи сериозно се разтревожи да не би думите й да се чуват зад тънката преграда в другата стая, тя изведнаж доближи лицето си до неговото и понижи глас:

— Има обаче една малка неприятност. Дошла е госпожа Оота с дъщеря си… — Следейки внимателно за израза върху лицето на Кикудзи, Тикако продължи: — Не мислете, че днес съм я канила специално. Знаете, че тук може да влезе всеки, който пожелае. Преди малко дори имаше две групи американски туристи. Моля да бъда извинена. Госпожа Оота чула, че ще има чайна церемония и дошла, какво да се прави. Но за вас, Кикудзи-сан, и защо вие сте дошли, тя нищо не знае.

— А аз днес и не… — Кикудзи искаше да каже: „и не възнамерявам да оглеждам никого“, но не можа да продължи, гърлото му сякаш се беше схванало.

— Всъщност, не вие трябва да изпитвате неудобство, а госпожа Оота, така че си стойте спокойно.

Тези думи и начинът, по който бяха произнесени от Тикако, засегнаха Кикудзи. Връзката между Тикако Куримото и баща му очевидно е била кратка и не съвсем сериозна. До самата смърт на баща му тази жена продължаваше да посещава дома му. Често тя не само устройваше чайни церемонии, но и помагаше в кухнята, когато имаше много гости. След толкова време майка му по-скоро трябваше горчиво да се усмихва, отколкото да ревнува от загубилата всякаква женственост бивша любовница на съпруга й. В това, че той на времето си твърде подробно се е запознал с прословутото петно, тя отдавна не се съмняваше, но всичко това беше вече минало, а и Тикако се държеше съвсем непринудено и често й помагаше в домакинската работа, когато беше нужно.

Кикудзи постепенно свикна с тази жена, свикна с това, че тя винаги бе готова да изпълни всеки негов каприз и постепенно мъчителното детско отвращение към нея започна да избледнява.

Може би свързвайки се със семейството на Кикудзи, Тикако бе намерила удобен вариант на съществуване, който заедно с отсъствието на женственост, сигурно беше присъщ на нейната натура.

Но благодарение на тяхното семейство Тикако постигна някои незначителни успехи и успя да се утвърди като преподавателка по чайна церемония.

Когато след смъртта на баща си Кикудзи си спомняше за Тикако, той дори мъничко я съжаляваше заради мимолетната й връзка, която кой знае дали не бе станала причина тя да потиска жената в себе си и да остане сама и никому ненужна.

Майка му се отнасяше твърде спокойно, дори равнодушно към Тикако, тъй като напоследък повече я тревожеше госпожа Оота.

След смъртта на приятеля си господин Оота, бащата на Кикудзи се зае с разпродажбата на колекцията му от чашки за чайна церемония и заживя с вдовицата му.

За това първа узна Тикако и веднага извести майка му.

Разбира се, тя застана на нейна страна и едва ли не се превърна в близка приятелка на съпругата на бившия си любовник. Изглежда някъде в нея като събуждащ се вулкан се пробуди дълго таена ревност и тя се зае да преследва баща му, да прави неочаквани визити в дома на госпожа Оота, дори не се стесняваше да й дава наставления и от време на време да я заплашва.

Майката на Кикудзи, която бе тиха и стеснителна по природа, съвсем се обърка от енергичната намеса на Тикако и постоянно живееше със страха за неизбежния скандал.

Тикако не се стесняваше да ругае вдовицата Оота дори пред Кикудзи. Когато един път майка му се опита да я прекъсне, за да не чува той, тя безцеремонно заяви, че на малкия ще му е полезно да знае всичко това.

— Последния път, когато бях у тях — възмутено разказваше Тикако, — детето й е подслушвало нашия разговор от съседната стая. Аз, естествено, без да подозирам това, говорих с по-остър тон и изведнаж чувам детски плач…

— Момиченце ли е? — майка му присви състрадателно вежди.

— Да, дъщеря й. На около дванадесет години. А госпожа Оота не е съвсем с всичкия си. Какво мислите направи тя? Вместо да й се скара, тя стана и я доведе при нас, прегърна я и поставяйки я на коленете си, заплака заедно с нея.

— Бедното момиченце…

— Да, затова и можем да използуваме детето като средство да повлияем върху госпожа Оота. То сигурно знае всичко за майка си, пък е едно такова кръгличко и миловидно… — Тикако спря погледа си върху Кикудзи. — Между другото и Кикудзи-сан може да каже няколко думи на баща си.

— Сдържайте злобата си и не говорете толкова излишни неща — не се стърпя майка му, напразно опитвайки се да я умиротвори.

— А пък вие, госпожо, предпочитате да сдържате яда си, отколкото да го излеете наведнаж и да се успокоите. Погледнете се каква сте станала, докато съперничката ви се е закръглила и изглежда много привлекателна. Тя си мисли, че може да се прави на много опечалена от скръб, да хленчи и рони сълзи, а тихичко да прави гадости. Представете си, в стаята за гости, където тя приема мъжа ви, виси портретът на покойния й съпруг. Главата не може да го побере, как мъжът ви търпи това!

И сега, след смъртта на баща му, тази жена, която Тикако тогава одумваше, ругаеше, бе дошла на тази чайна церемония заедно с дъщеря си.

Сякаш студена вълна обля Кикудзи.

През главата му мина мисълта, че дори ако повярва на думите на Тикако за това, че тя не ги е поканила нарочно, то си остава изненадващият факт, че след смъртта на баща му тя е поддържала отношения с госпожа Оота. Вероятно дори дъщеря й е посещавала уроците на Тикако по чайна церемония.

— Ако ви е неприятно, мога да помоля Оота-сан да си отиде — каза Тикако, стараейки се да срещне погледа на Кикудзи.

— На мен ми е безразлично. Ако сама се досети да си отиде — моля, няма да я спирам.

— Ако беше толкова досетлива, надали щяха да страдат така родителите ви.

— Но вие казахте, че тя е тук с дъщеря си?

Кикудзи още не беше виждал дъщерята на вдовицата. И сега той си помисли, че никак не е хубаво това, дето срещна момичето с хилядата жерава в присъствието на госпожа Оота. А още по-лошо беше това, че на тази първа среща присъствува и дъщерята на Оота.

Но противният глас на Тикако продължаваше да действува на нервите му и той се принуди да стане, за да я прекъсне.

— Както и да е, вече всички разбраха, че аз съм тук. Нямам намерение да се крия или да бягам. — Той влезе в стаята и седна на отреденото му почетно място.

След него влезе Тикако и го представи:

— Митани-сан. Син на покойния Митани-сан. — Кикудзи още веднаж се поклони и едва когато повдигна глава, можа да разгледа добре девойките. Изглежда, той беше леко възбуден. Отначало ярките цветове на кимоната го заслепяваха и той не бе в състояние да познае никого от присъствуващите. Едва след като се поуспокои и можа да разгледа всички, Кикудзи забеляза, че е седнал точно срещу госпожа Оота.

— Божичко! — възкликна госпожа Оота толкова силно, че всички наоколо чуха нейния възглас, в който прозвучаха едновременно учудване и искрена радост. — Колко време не сме се виждали! Извинете ме, че досега сама не съм ви се обаждала — продължаваше тя и леко дръпна за ръкава седящото до нея момиче, сякаш й казваше — какво чакаш? Поздрави го по-бързо. Момичето изглежда се смути, поруменя от срам и се поклони:

Кикудзи бе потресен. В държанието на госпожа Оота не се забелязваше и най-малкият оттенък на враждебност или недружелюбност. Дори изглеждаше, че тя изпитва някаква радост. Очевидно, неочакваната среща с Кикудзи й достави удоволствие. Изглеждаше, че госпожата забрави за неловкото положение, в което тя самата изпадна в очите на присъствуващите.

Дъщеря й седеше мълчаливо с наведена глава. Госпожа Оота забеляза това и по челото й избиха розови петна, но без да дава вид, че се е смутила, тя продължаваше ласкаво да гледа Кикудзи.

— И вас ли ви привлича чайната церемония?

— Не, за разлика от баща си, нямам такова увлечение.

— Странно… А аз мислех, че тия неща се предават в кръвта.

Изглежда, в този момент в паметта на госпожа Оота изплуваха някои спомени, защото очите й потъмняха и се навлажниха.

Кикудзи не беше виждал вдовицата Оота от деня, в които погребваха баща му.

За тези четири години тя почти не бе се изменила.

И бялата й стройна шия, не съвсем хармонираща с кръглите й пълни рамене, и цялата й не според възрастта млада фигура, бяха същите както преди. По-рано му се струваше, че в сравнение с очите, носът и устата й са прекалено малки. Сега, след като разгледа добре лицето й, той забеляза, че когато тя се усмихва, то става много миловидно, а когато госпожата говори, дясната й устна се издава леко напред. Това увеличаваше миловидността на изражението й.

Дъщерята бе наследила от майка си дългата шия и закръглените рамене. Устните й бяха по-големи от тези на майката и сега бяха плътно затворени.

На Кикудзи му се стори забавно, че устните на майката са по-изящни от тия на дъщерята. В големите черни очи на момичето той видя неизмерима печал.

Тикако погледна към тлеещия огън в огнището и каза:

— Инамура-сан, няма ли да предложите на Митани-сан чашка чай. Днес още не сме имали удоволствието да се полюбуваме на вашето умение.

При тези думи момичето, което държеше в ръцете си фурошики с хилядата жерава, стана.

Кикудзи забеляза, че през цялото време това момиче е седяло до госпожа Оота. Но след като видя госпожа Оота и дъщеря й, той избягваше да гледа към нея.

Предлагайки на момичето да приготви чай, Тикако вероятно искаше да даде възможност на Кикудзи добре да го разгледа.

Момичето се наведе над котлето и леко извръщайки глава, запита Тикако:

— А в коя чашка?

— Да, в коя наистина. Може би в тази — поде Тикако, — тя ми е подарена от покойния ви баща. В тази чашка съм му наливала винаги.

Кикудзи отлично помнеше чашката, която стоеше пред дъщерята на Инамура. Баща му пиеше чай винаги само от нея, но тя му бе подарена от вдовицата Оота. Как ли се чувствуваше в този момент госпожа Оота? Любимата чашка на покойния си съпруг тя бе подарила на бащата на Кикудзи, а той взел, че я дал на Тикако.

Липсата на такт у Тикако учуди и подразни Кикудзи.

Но в същия момент той си помисли, че ако става дума за нетактичност и безчувствие, то и госпожа Оота не й отстъпва в това отношение.

От огнището струеше лек дим, който се разстилаше над главите на присъствуващите и сякаш сплиташе в едно цяло миналото на тези две немлади вече жени. А пред тях младата дъщеря на Инамура безукорно и изящно изпълняваше чайния обред. Кикудзи изведнаж почувствува завладяващата красота на момичето.