Дорис Мортман
Кръгове (34)

Глава тридесет и четвърта

Ийбън Тауърс се взираше в Дженифър и се въртеше в креслото си, като че го сърбеше, а не може да се почеше. Тя бе застанала точно срещу него, лицето й излъчваше решителност, стойката й бе изправена и неподвижна. Той разглеждаше сметки и изучаваше проекти в продължение на повече от час и през цялото това време разказът на Дженифър звучеше като на четец за реклама на Търк Конлън.

Заявките се бяха забавили. Разните помествания на информация в списанието, които бяха едни от най-печелившите рекламни пакети, бяха намалели и ако не се направеше нещо, и то бързо, априлското издание щеше да се превърне във фиаско, а възходящата тенденция на „Жоли“, щеше да се обърне.

Без да прибягва до упреци към Били Цорн, Дженифър бе успяла да представи един отличен случай, който даваше доказателства, че под управлението на Цорн „Жоли“ го чакаше в най-добрия случай посредствено бъдеще. Тя го обрисува като очарователен, умерено ефективен, но без съзидателната агресивност, която се изискваше за един ръководител. Не ги очакваше бедствие в най-скоро време, но не ги чакаше и голям успех. По своя тих, и все пак настоятелен начин, тя бе натикала Тауърс в ъгъла: дали бе пожертвал „Жоли“ на олтара на отмъщението си, или бе изоставил личната си злоба в интерес на всички засегнати?

— Когато ме назначи за издател — продължи Дженифър с отривист и твърд тон, — ти заяви публично, че няма да се месиш в управлението на списанието. На тази основа аз приех работата си.

— Спазвах това, което съм казал — каза той, като се облегна назад в стола си, като училищен надзирател, изправен пред непокорен ученик.

— Не съвсем.

— И по какъв начин те настъпих по мазола?

Той се държеше покровителствено, но по странен начин и тя приветства настъплението му. Беше по-лесно да спориш с обявен опонент, отколкото да се опитваш да се разправяш с някого, който изразява загриженост и интерес на повърхността, но вътрешно прегръща противопоставянето и негодуванието.

— Правиш така, че за мен е невъзможно да се застраховам, че всяко издание ще бъде равностойно на това — тя хвърли един екземпляр от списанието на бюрото му, като разпръсна няколко листа хартия и преобърна една чашка за моливи от неръждаема стомана. Той започна да прибира разпиляното, докато тя продължи. — Ако сега не се направят някои промени, това ще се превърне в единствено по рода си издание и ти ще си направил ужасна инвестиция.

Тези, които познаваха Тауърс като мъж, който пипаше изтънчено в бизнеса, и майстор в конфликтни ситуации, щяха да бъдат учудени, ако разберяха колко неловко се чувстваше в присъствието на Дженифър.

— Не искам Конлън да работи за мен — заяви той по начин, по който се надяваше, че ще обезсърчи желанието за спор. — Той веднъж работи за мен и това се оказа неприятен експеримент и за двамата.

Изглежда Дженифър не се засегна от тона и от обясненията му. Тя се наведе напред и срещна втренчения му поглед с прямота, която го озадачи.

— И аз не искам той да работи за теб. Искам го да работи за мен!

— Дори и да бях съгласен — каза Тауърс, — няма място за господин Конлън сред персонала. Господин Цорн не е направил нищо, с което да си е заслужил уволнението, а мисля, че ако го понижим, това ще бъде пагубно за духа на колектива.

— Вече взех това предвид — почти го прекъсна Дженифър със спокойствието на добре репетирал актьор. — Търк може да се включи под друга длъжност, като контролира усилията за продажби, а също и да координира рекламата и уводните статии. Нека го наречем изпълнителен директор по продажбите, или каквото ти хареса там, но го върни!

— Ами ако откажа? — изрече Тауърс, като устата му стана стегната и суха.

— Тогава ще бъда принудена да напусна!

— Това е нелепо — озъби се той, ядосан, че тя го предизвиква по такъв начин, и изненадан, че тя е готова да отиде толкова далеч.

— Не мисля. Не си ми представил и една очебийна причина, за да не го върнеш. Ако настояваш и се придържаш към лични пристрастия, пред лицето на всичките факти, които ти дадох, тогава ще бъда заставена да напусна и да повярвам на клюките, които съм чула за теб.

Ийбън избута стола си от бюрото, стана и се отправи към прозорците: пот се стичаше в стиснатите му длани. Дженифър го нервира с нейната самодоволна тирада и той застина с гръб към нея и с лице към ясното пролетно небе. След няколко минути се обърна с лице към Дженифър.

— И какви са тези клюки? — попита той.

Дженифър се облегна назад в стола си. Неговото отношение се бе променило. Почувства безпокойство, вълнение, но все пак инстинктите й казваха, че заплахата й за напускане не е единствената причина.

— Историята, която се заформя, е, че ти си ме повишил само с рекламна цел. Че никога не си имал никакво намерение да ми позволиш да ръководя „Жоли“. Че ти ме експлоатираш, за да спечелиш симпатиите на младите жени, които представляват публиката ни.

— Това е глупаво! — той се ядоса. Изкриви устата си и се озъби, а очите му станаха заплашителни. — Също и изключително егоистично. Какво те кара да мислиш, че ти си достатъчно важна за мен, за да те използвам като примамка?

Дженифър стана от стола и посрещна гнева му.

— Аз не надценявам моята важност, но не се опитвай и ти да ме подценяваш. И двамата знаем, че модната индустрия изцяло зависи от капризите на жените. Те купуват дрехите, те купуват и списанията. Като ме направи първата жена издател на модно списание, това бе отразено по забележителен начин в пресата. Това бе повратно назначение и няма начин да ми докажеш, че е било случайно. Беше хитър ход и ти заслужаваш поздравления. С мен взе голяма преднина.

— А ти взе от мен едно звание. Бих казал, че сме квит!

Думите му нарушиха границата. В продължение на години Дженифър бе сигнализирала за желанието си за власт и влияние. Той я бе обвинил, че се катери към върха, и за това бе виновна тя. Беше нарисувала собствения си портрет и ако бе недоволна от образа, нямаше кого другиго да обвинява, освен себе си. Забрави го, заповяда си тя. Каквото и впечатление да имаше за нея, си бе негово. Тя не бе тук да защитава минали мотивации или да обяснява сегашни обстоятелства. Беше тук, за да разбере какво се бе случило с Търк.

— Ако си мислиш, че един ред в редакторското каре е достатъчен за мен, господин Тауърс, то адски грешиш. Аз искам пълен контрол, а не статус на фигурант. Сега или ще обещаеш, че ще следваш политика на ненамеса, или ще отида при пресата с истории за експлоатация и лицемерие.

— Това звучи като заплаха, скъпа ми госпожо…

— Считай го за аргумент в пазарлъка. Нямам нужда от тази работа, нито пък ме е грижа за измисления престиж към тази титла, без значение какво си мислиш ти. Мен ме е грижа да върша възможно най-добре работата си, а аз не мога да я свърша без Търк Конлън!

Тауърс се разходи назад към бюрото си, лицето му бе замислено. Знаеше, че Дженифър очаква незабавен отговор, но твърдо бе решил да я накара да изчака, като по този начин си припише една малка победа. Той седна на стола си, поглади брадичката си и се втренчи в нея с искрено възхищение. Не бе очаквал такава твърда игра, но сега разбираше, че трябваше да я очаква. Първоначално той бе впечатлен от бясното й чувство за лоялност и всеки път, когато я виждаше да го показва, уважението му към нея нарастваше. Беше стигнал до убеждението, че тя е жена с принципи и чест, жена, която не капитулираше в името на изгодата. Тя не отстъпваше от обещаното, не мамеше тези, от вътрешния й кръг. Бе управлявала списанието до успешното му приземяване и нещо повече.

Тауърс знаеше, че тя щеше да го направи и без да бъде удостоена с издателското кресло. Тогава защо се изненада да чуе, че тя защитава Конлън? Здравото й приятелство с Търк бе известно на всички, а при нейния устрем на кръстоносец бе съвсем естествено, че тя ще се опита да изправи онова, което считаше за печална грешка. Това, което го изненада, бе, че тя изкарваше на предно място работата си. В продължение на твърде много години Тауърс се бе съсредоточил върху грешките на Търк. Трудно бе да се повярва, че някой друг е способен да намери в него достойнства, които си струва да защитаваш. Но Дженифър го бе направила и в този момент Тауърс желаеше да е способен да вдъхнови такава преданост.

Дженифър също започваше да се чуди защо бе стигнала до такива крайности. Въпреки че успя да изглежда спокойна и доверчива, отвътре бълбукаше като горещ извор. Толкова много различни мисли преминаваха през ума й, че тя почувства, че като че ли мозъкът й бе избран за спирка на национален маратон. Ето, тя бе отишла и изискала от Тауърс да възвърне Търк на работа, макар и да нямаше начин да знае дали Търк ще приеме или не. Тя дори не знаеше къде е Търк. Може би той нямаше да иска да работи за Тауърс — или с нея. Може би я държеше отговорна за това, че изгуби стола си на редактор, може би таеше злоба. И може би беше в Европа, защото бе отишъл твърде далеч.

Дженифър започна да подлага на съмнение собствената си рационалност. Ако Тауърс наистина се съгласеше да наеме отново Търк на работа, тя си представи, че може спокойно да приеме, че той не бе привел в изпълнение заплахата си. Но тя трябваше да го намери и да го върне тук, преди Тауърс да е променил решението си. Лесно. Щеше да се помоли на Уини Уолинг, да я подкупи, ако трябва, да му помогне да го доведат вкъщи. Тогава ще трябва да го убеди, че тази работа е добра, работа с власт и престиж. Това не бе толкова лесно. Беше му обещано издателското място. Това бе второто най-добро. Тя го знаеше, и той го знаеше. Ако омаловажеше своя пост, това можеше да звучи снизходително, а ако възвеличаеше неговия пост, това можеше да изглежда фалшиво. Тя беше имащата. Той беше нямащия. И тя имаше това, което искаше той. Ще го измисли, си каза. Щеше да разработи всичко, стига Тауърс да спре да си играе игрички и да й обяви решението си.

— Имаш моето разрешение да наемеш отново Търк Конлън, на каквато длъжност си поискаш — Тауърс изрече това простичко и тихо. Почти прекалено просто, помисли си Дженифър. — Възхищавам се на предаността ти, Дженифър, въпреки че лично аз считам, че я проявяваш не, към когото трябва.

Той не беше го направил. Търк не беше показал онези филми на Тауърс. Дженифър се почувства толкова облекчена, че искаше да се отпусне в най-близкия стол и да се засмее. Тази цялата главоблъсканица си струваше.

Но Дженифър бе само отчасти права. Търк Конлън не беше показал филмите на Тауърс. Диъдри Конлън го бе направила. И докато Ийбън Тауърс наблюдаваше как Дженифър излиза от кабинета му, толкова триумфираща и доволна от себе си, той нямаше сърце да грабне тази победа от Дженифър. Тя бе доказала, че е борец, а той се възхищаваше на това. Обаче като си помисли за първата престрелка, осъзна, че у Дженифър липсва нещо, с което Диъдри Конлън е била родена — инстинкт да убиваш.

 

 

Диъдри бе нахълтала в кабинета на Тауърс с целия ореол на водеща дама, която приема четвъртото си тайно обаждане. Тауърс бе очаквал Търк. Бе предчувствал, че той ще избухне още от вратата и бе подготвен за противопоставяне.

Не беше приготвен за Диъдри.

— Какво мога да направя за вас, госпожо Конлън? — той я поведе към едно място срещу бюрото си и приседна надуто в огромен кожен фотьойл. След като веднъж се настани, се облегна назад и възприе служебно отношение: сдържан, разсеян, някак срамежливо покровителстващ.

Диъдри не се смути. Тя небрежно пусна разкошното кожено палто на облегалката на стола и огледа стаята. Побави се малко, кръстоса краката си и пооглади полата си, като се възползва от момента достатъчно дълго, за да изнерви Тауърс.

— Мисля, че вие знаете точно какво искам, господин Тауърс. Искам да си спазите задълженията към мъжа ми — гласът й бе мек като мъркане.

— Извинявайте, моля? — Тауърс почувства нужда да се разходи. Беше в неблагоприятно положение. — Не знаех за факта, че имам някакви задължения към мъжа ви — каза той, като измъкна тънка като молив пура от кутия за цигари от слонова кост.

— Не си играй с мен, Тауърс. Мъжът ми е присвоил от теб фондове. Ти си го хванал. Той е признал и ти си определил условията на неговото покаяние.

— Всичко това е вярно, госпожа Конлън, но вярвам, че това включва задължения от страна на Търк, а не от моя — той изпуфка с пурата си и после сви устните си в търпелива усмивка. — Нека да те уверя, че парите ми са върнати, и аз изтрих задълженията на Търк от счетоводните ми книги.

— Много мило от твоя страна, но мисля, че пропускаш една малка подробност. Първоначалното споразумение е изисквало от Търк да върне колкото пари е откраднал от теб, което и направи. Не беше част от сметката да се подмазва. Ти си го принудил да прави мръсни работи за теб, Тауърс, и в отплата си му обещал издателското място в „Жоли“. Чувствай се свободен да ме коригираш, ако греша.

До този момент Тауърс беше бдителен, но не и обезпокоен. Диъдри защитаваше мъжа си, като играеше ролята на предана съпруга. Съвсем естествено. Нищо, за което да се тревожи човек. Освен това, че Диъдри Конлън никога не е била предана съпруга, и не бе известно, че е естествена и обикновена. Тя седеше пред него, неподвижна и пленителна, но той знаеше все пак, че няма да се остави да бъде съблазнен от този портрет.

— По едно време може и да съм разглеждал подобна възможност — изрече бавно Тауърс, — но изглежда глупаво да продължавам безпокойството си, породено от такава нестабилна връзка.

Диъдри се наведе напред, постави брадичката на ръката си и се вторачи в него. Сините й очи се превърнаха в гранитно сиви, а кораловите й устни се присвиха.

— Ти го прецака! — гласът й бе мек като на котенце, но тонът й бе студен като стомана.

Тауърс бе видимо стъписан. Изведнъж той заподозря, че тя не е влязла в стаята невъоръжена. Като войник, който стъпва на пръсти през минно поле, той задържа дъх, докато я чакаше да разгърне нападението си.

— Ти не си твърде почтен, господин Тауърс.

— Нито пък твоят съпруг.

— И да, и не.

— Извинявайте, моля?

Диъдри подуши страха му; бе доловила потреперването в гласа му и остана доволна. Искаше той да се изпоти, да страда по начина, по който страдаше и Търк. Тя нямаше търпение да се нахвърли срещу него, да го накаже за това, че унищожаваше съпруга й, но се въздържа. Беше опитен войник, и щеше да изчака.

— Злоупотребата е непочтена. Дотук е вярно. Но Търк изплати дълга си на голяма цена. Ти задигна парите от другия край на сделката и във всеки кръг това мирише!

Тауърс не хареса посоката на разговора. Ако тя имаше оръжие, той щеше да се възползва от него. Ако нямаше, щеше да я изхвърли от кабинета.

— Госпожо Конлън, започвам да намирам този разговор за отегчителен. Що се отнася до мен, не дължа на Търк нищо. Той е мошеник и Бог знае още какво, така че, моля ви, нека не обиждаме никого от нас, като го предлагаме за светец. Вашият скъп съпруг е измамник с грандиозни мечти.

— Това може би е било истина някога — каза Диъдри, като осъзнаваше болезнено ролята си в създаването и разрушаването на тези мечти. — Но това не е вярно вече. Търк преразгледа приоритетите си. Титлите са вторични. Властта е състояние, а освен това има всичките пари, които някога би могъл да поиска.

— А парите, мила моя, са твои.

— Наши — поправи го тя. — Но след като го излагаш по този начин, мисля, че Търк ще трябва да получи известно възнаграждение за седем години оказвани услуги. Въпреки че е доста несъпоставимо, бих се осмелила да кажа, че десет хиляди на година ще ни задоволят.

— Сигурно се шегувате — озъби се Тауърс, като смачка пурата си в най-близкия пепелник.

— Никога не съм била известна с чувството си за хумор, господин Тауърс.

— Искаш да ми кажеш, че трябва да платя на този крадец седемдесет хиляди долара? Ти си луда?

— Още не, но не ме насилвай — гласът й стана твърд и това увеличи вълнението на Тауърс. Той стана и започна да се разхожда из кабинета, докато тя остана, грациозно седнала и се втренчи в него, като в сановник.

— Искам седемдесет хиляди за обезщетение, искам, освен това на Търк да му бъде дадена важна работа в „Жоли“, втори по ранг след Дженифър Креншо.

— Тя никога няма да се съгласи с това, нито пък Търк. Изглежда него не го вълнува всичко онова след първото място, защото е под неговата класа.

— Дженифър ще се зарадва. А също и Търк, също и аз.

— Не искам и да чуя за това — изсъска той, като подчертаваше думите си. Прекоси стаята с ръце, скръстени на гърдите, и с явно пренебрежение. — Това е изнудване!

— Ти трябва да знаеш. Ти си експерт по това.

— Не мога да го приема. Само исках Търк да плати това, което е откраднал.

— И измъкваше по кило плът за всеки долар. Държа брадва над главата му в продължение на седем години. Направи му живота ужасен, а също и моя. И ще си платиш!

— Няма! И нищо не можете да направите.

— Ето тук грешиш.

Внезапно тя се плъзна от стола, отиде до вратата и я заключи. Тогава се пресегна, взе от чантата си една видеокасета и махна кутийката. Без да промълви и дума, приближи телевизора, включи видеото и пъхна вътре касетата. Тауърс стоеше вкаменен и безмълвен, в очакване да се появи картината на екрана. Бе толкова втрещен от събитията, които последваха, че не осъзна веднага важността на това, на което бе свидетел.

Картината бе тъмна, а фигурите бяха на разстояние, но цялата стая му изглеждаше някак непозната. След това камерата се приближи по-близо и Тауърс замръзна. Ето го него самия, проснат върху едно легло, с лице озарено от екстаз, докато рус младеж покриваше тялото му с мед. Наетият жребец го триеше, масажираше и му се наслаждаваше. Той чу собствения си глас да иска и да се моли, видя ръцете си, сграбчили съзрелия младеж, но жребецът го пренебрегна, като си играеше номера, като си заработваше парите. Камерата се приближи по-близо, обхвана лицето на Тауърс, като не остави съмнение кой лежи в леглото.

Тауърс покри лицето си с ръце и се разтрепери, защото твърде добре знаеше какво следва.

Още едно момче, слабо и матово, се качи на леглото. Кръстът му бе опасан с кожа, а китките му — вързани с въже. Той постави Тауърс между себе си и русото момче.

Ийбън не можеше да гледа повече и секунда. Той изтича до апарата й го изключи. Тялото му бе плувнало в пот, дрехите му — прилепнали и хладни.

— Откъде взе това? — попита той.

— Няма значение — каза Диъдри. — Факт е, че го имам.

— Дай ми касетата!

— Нямам подаръци — каза тя, като я размаха пред него.

— Тогава ще я купя от теб — той изглеждаше пребит, покрусен, но Диъдри не изпита съжаление.

— Някак си си мислех, че ще го предложиш. Ще ти струва седемдесет хиляди и пост за Търк в „Жоли“. Това е толкова добро, колкото ще получиш, и по-добро, отколкото заслужаваш.

Тауърс се пребори да запази някакво подобие на достойнство, докато отиде до бюрото си и извади чековата си книжка. Ръцете му трепереха, докато написа чека и го подаде на Диъдри. Тя дори не го погледна. Просто го сгъна и го пусна в чантата си, като че не беше нищо повече от един списък за покупки.

— Утре заминаваме за Европа, а когато се завърнем, ще изпълниш втората част от обещанието си.

Тауърс кимна вяло, а образите на неговото тяло и на двете млади момчета все още проблясваха пред очите му.

— Между другото — провикна се тя през рамо, когато наближи вратата. — Не споменавай за нашето малко посещение на Търк. Искам той да си мисли, че това е твоя идея. Разбра ли?

Той я изгледа, погълнат от омраза, изпепелен от ярост. Можеше да я убие, да я удуши без много усилия, но бе твърде слаб, за да се движи. Вратата се затръшна и тялото му се разтърси от звука.

Внезапно бе заобиколен от сковаващата тишина на провала. Винаги бе считал себе си за майстор манипулатор, сръчен интригант, но го бяха надхитрили. Може би бе подценил Търк. Със сигурност бе подценил Диъдри.

Той се втренчи в касетата, почти страхувайки се да я докосне. После я грабна и докато я държеше, се чудеше дали проблемът не е в това, че бе надценил себе си.