Дорис Мортман
Кръгове (2)

Глава втора

Ако Брадфърд Адамсън Хелмс се бе родил в по-малко престижно семейство, вероятно щеше да бъде много по-щастлив. Хората от семейство Хелмс, обаче, винаги знаеха какво се изисква от тях. Те прекарваха зимата в Палм Бийч, лятото в Саутхямптън и за тях никога не бе отделяно по-малко от цял параграф в справочника Кой кой е. В сравнение с именития си род, Брад Хелмс изглеждаше обикновен. Беше се дипломирал в „Дартмаут“. Едно кратко чиракуване в семейната банка бе завършило с това, че Хелмс Старши обяви Брад за непригоден за финансовия свят. Брад не се възпротиви. Въпреки че бе надарен с остър ум, не му трябваше много време да открие, че външността му на кинозвезда и чарът му бяха най-добрите му авоари. Те му спечелиха издателското място в „Жоли“. Както и Айви Колдър.

Като се обръщаше назад, Брад предполагаше, че това, което бе изпитвал към Айви в началото, бе любов.

В края на краищата тя бе дебютантка на годината, търсена от всички изискани млади мъже и горещо одобрена от родителите му. Навремето изглеждаше идеалната партия. Но твърде скоро откри, че красивата му невяста е изваяна от лед. В продължение на десет години той бе търпял фригидността й. Преди пет години започна да търси алтернативи. Беше дискретен и с голямо усърдие гледаше да не се забърка в някоя опасна афера.

Сега Айви бе завела дело за развод, като го заплашваше, че ще разкрие извънбрачната му връзка в пресата. Бе решила твърдо да измъкне всичко, каквото може, от него. Брад не се противеше на паричните искове на жена си. Банковата му сметка можеше напълно да задоволи алчността й, но тя бе получила съдебна заповед, която му забраняваше да се вижда с децата си. По съвета на адвокатите си Брад водеше примерен, отшелнически начин на живот, като се стараеше да направи всичко, за да докаже, че е достоен баща. Знаеше, че положението му е деликатно. Простото отмъщение не бе достатъчно за Айви. Тя наблюдаваше всяка негова стъпка, като търсеше онази неволна грешка, която щеше да й осигури цялостна победа.

Брад шареше с очи из офиса. Той бе просторен, по двете му стени бяха разположени огромни прозорци, които като картини разкриваха величествена гледка към горната част на Лексингтън авеню. По негова молба двете вътрешни стени бяха облицовани с естествен кедров фурнир, като пресъздаваха уюта на луксозна хижа от Върмънт. Въпреки размерите си, стаята бе спретната и удобна. Дълги кожени кушетки осигуряваха основните места за сядане, а тъмнокафявият цвят се повтаряше в плюшен килим, разстлан от стена до стена. Столовете, които той бе избрал, стояха върху цилиндрични ясенови пънове, с облицовани седалки и облегалки в опънати кожи от антилопа. Над една от кушетките колекция от животински рога образуваше триизмерна фигура със силно изострени върхове и спирали, току над главите на посетителите. На отсрещната страна висеше огромен индиански килим от племето Навахо.

Докато разглеждаше заобикалящите го предмети, в тялото му се промъкна хлад. Нима бе възможно Айви да му отнеме и това?

— Те са тук, господин Хелмс.

Секретарката на Брад, Сара, бе застанала на вратата и чакаше кимване от шефа си, преди да позволи, на когото и да е да влезе. При този знак тя отстъпи назад. Дженифър влезе първа, последвана от Гуендолин Стюърт, главния редактор, и Търк Конлън, директора по продажбите на „Жоли“.

— Къде е Брук Уийлър? — попита Брад.

— Госпожица Уийлър е болна днес — поясни Сара, като затвори вратата след себе си.

— Какъв е спешният случай? — Гуен Стюърт бе застанала точно пред бюрото на Брад. В късата й черна коса бяха втъкнати слънчеви очила. Току-що се бе върнала от Париж и беше ослепителна — от мекия, с гълъбов цвят и с вдигнати рамене пуловер, до тясната плетена пола, цепната до коленете. — И защо не е тук изпълнителният редактор? Или редакторът по модата.

— Защото взех много важно решение и точно сега не бих желал да го обсъждам, с който и да е извън кръга на висшите служители.

Тонът на Брад не търпеше повече въпроси.

Търк и Дженифър седнаха в креслата до Гуен, която забарабани с пръсти по чантата си, а веждите й се извиха нагоре в очакване.

— Бих искал да ви прочета нещичко от тазсутрешното издание на „Фешън рипорт“ — каза Брад, като държеше вестника в ръцете си, като че ли бе сграбчил молитвеник.

„Списанието е в кърпа вързано. Воденицата за клюки работи извънредно върху историята за неизвестния богаташ, който се интересува от една млада жена. Или по-точно от едно списание за млади жени. Говори се, че той гори от нетърпение да се включи в играта за списанието. Ще му го дадат ли от „ФП“ или няма?“

Той остави вестника и се опита да прецени реакцията. Гуен продължаваше да барабани с пръсти. Търк остана безизразен. Само Дженифър показа вълнението си. Изглеждаше шокирана, погледна първо към Брад, а после към собствения си екземпляр на „Фешън рипорт“. Ето го, един малък параграф, който й се присмиваше от дъното на същата страница, която беше чела и тя. „ФП“ бе съкращението на „Фелоус пъбликейшънс“, търговската централа на „Жоли“. Тя разбра веднага защо Брад бе свикал незабавно съвещание.

— Според това тук — продължи Брад, — на търг ще се предлага едно списание за млади жени. Един приятел от „Ф.Р.“ ми даде това сведение преди няколко дни, но той не можа да потвърди или отрече нищо. Изглежда, че никой в корпоративния сектор тук не знае нищо, а и да знае, мълчи. Това, което знаем със сигурност, е, че тиражът ни е спаднал, и че всичко може да се случи.

— Може би те имат предвид „Алюър“ — допусна Търк Конлън.

Брад поклати глава.

— Съмнявам се — „Алюър“ бе другото списание за млади жени, издавано от „Фелоус“. — Цифрите за броя на читателите им понастоящем показват, че са пред нас с няколко милиона. Нашите постоянни и случайни читатели общо представляват малко по-малко от четири милиона. А те имат твърдо шест милиона и продължават да увеличават тиража. И двете списания принадлежим към една и съща търговска централа, но те правят пари, а ние не. Не е трудно да си представим, че някой от нас ще осиротее.

— Не виждам как бихме могли да ги спрем да продават — каза Конлън. — И може би смяната на ръководството ще бъде нещо добро.

— Не мога да се съглася с теб и по двата въпроса — Брад изпитваше неприязън към Търк и това се почувства в гласа му. — Ако има продажба, това може да означава пълна реорганизация на персонала. И аз не бих искал да видя това да се случи — защото ще си отида първи, помисли си той унило. — Но мисля, че ние можем да го спрем. Ако проблемът е в спада на продажбите — продължи Брад, — а аз си мисля, че е точно там, ще трябва да контраатакуваме с план, който ще ни донесе внезапен и значителен бум. Разработих такъв план. Вместо да правим редовното си априлско издание, като представяме спортни облекла, ще посветим цялото издание на Хавай.

— Това е най-абсурдното нещо, което съм чувала! — реагира мигновено Гуен. — Не ме интересува дали ще ни продават на търг по телевизията; посвещаването на изданието на една държава е достатъчно отегчително, а пък на Хавай е абсолютно безсмислено!

По същество реакцията на Дженифър бе почти същата като на Гуен, но не беше в стила й да отхвърля нещо, без да го е обсъдила внимателно.

— Брад — обади се тя, като прикриваше възраженията си с внимателно формулиран въпрос, — защо се спря на Хавай? Има ли някаква специфична причина за този конкретен избор?

От тона й Брад не можа да разбере дали Дженифър подкрепя или отхвърля идеята, но имаше нужда от нея като съюзник. Преглътна войнствените си чувства към Гуен и отговори на Дженифър.

— От месеци слушам от местните ни авторитети в областта на модата как предвиждат, че тропиците ще окажат съществено влияние върху дизайна. Хавай е тропическият рай на Америка. Защо да не го използваме първи за реклама? Калифорния е разработена докрай и е омръзнала. Флорида не притежава тайнствеността да наложи модна тенденция.

Дженифър все още не беше убедена, но споделяше идеята на Брад за спешни действия, които да предотвратят преминаването на „Жоли“ в други ръце.

— Ще имам нужда от пълен редакционен обхват — продължи Брад, — ще се включат всички отдели. Искам статии за работа, университети, храна, напитки, диети, обзавеждане, и, разбира се, мода.

— Брад, скъпи — враждебността на Гуен винаги се измерваше лесно с превземките в речта й. Колкото по-силно застъпваше противоположно становище, толкова повече проявяваше британските си маниери, изключително постижение за едно момиче от Бруклин.

— Имаш някакъв проблем ли, госпожо редактор? — попита Брад с кисела гримаса на лицето.

— Не господин издателю, вие имате. Току-що се завърнах от Париж и не си спомням да съм чула дори и най-бегло споменаване на муумуу^[1] за през лятото.

Сарказмът й ядоса Брад.

— Струва ми се, че не си схванала изцяло ситуацията, Гуендолин. Добре облеченият ти задник е също подпален, както и на другите. Ако на списанието му видят сметката, твоите обувки от Шарл Журдан ще има да отъркват паветата по улиците, докато си търсиш работа. Така че, предлагам ти да се включиш с всички сили в проекта.

Гуен обузда гнева си. Тя мразеше да й се казва какво да прави със списанието, особено пък да бъде напътствана от Брад Хелмс, Когато биваше притисната, Гуен можеше да признае, че не се смята за най-добрата в бизнеса, но с годините тя бе имала повече успехи, отколкото неуспехи, и сега непоколебимо вярваше, че знае повече за това, което се продава на щанда за списания, отколкото Брад Хелмс. Възмущението бе написано на лицето й, но Брад бе съсредоточил вниманието си към Дженифър.

— Искам да запълним това издание с повече поощряващи реклами от всякога — продължи той, като си водеше бележки, докато говореше. — Знам, че това е периметър на Брук Уийлър, но ти, Дженифър, ще трябва да й сътрудничиш за някои разпалващи въображението идеи — танци хула^[2], огнехвъргачки, нещо наистина екзотично. Искам също с листовки по пощата да стимулираме търговията. Освен това мисля, че един голям удар в изложбената зала ще ни помогне да изровим малко реклама от онези перковци в издателския бизнес. Недей и да си помисляш за някакъв си бюджет.

Ентусиазмът на Брад нарастваше. Очевидно бе, че бе твърдо решен да прокара идеята си. Дженифър се почувства задължена да възпре този импулс с известна доза реалистичност.

— Съжалявам Брад — каза тя, — но ще трябва да помислим за бюджета. Това парти ни докара до критичната точка. Нямаме нито пени повече.

Търк Конлън отдавна седеше вглъбен в себе си. Нещо в позата и гласа на Дженифър го накара да се обърне и да я погледне. Забеляза как гъвкавото й тяло се превърна от чувствено в целеустремено с едно нежно свиване на раменете. Бе виждал тази поза и преди, и знаеше, че тя имаше да каже нещо, което си струваше да се чуе.

Брад също забеляза това. Той се надяваше на подкрепа без въпроси. Очакваше искрено мнение.

— От доста време съм загрижена за промяната във водачеството, която сега поставя „Алюър“ твърдо пред „Жоли“, и съм съгласна, че са необходими решителни мерки — гласът на Дженифър бе тих, но уверен. — Бих искала да направя едно предложение. Мисля, че трябва да наложим такса за поощряване на априлското издание.

Гуендолин Стюърт започна да пръска слюнки.

— Брук Уийлър ще припадне, ако те чуе. Никога не сме налагали такса за поощрение. Нашите мероприятия на живо са винаги безплатни, подарък от списанието. Не бих могла да приема това, а, сигурна съм, че и Брук няма да го приеме. Това е нечувано! Никога досега не сме го правили — лицето й пламтеше, променило обикновено бледия цвят на кожата.

— Разбирам загрижеността ти, Гуен — не се предаде Дженифър. — Но никога преди не сме били в такова положение. Факт е, че повече не можем да си позволим да платим целия масраф.

— Това определено уронва достойнството ни — Гуен се обърна към Търк за подкрепа. Очите му все още фокусираха Дженифър. — Толкова е неподходящо! Не мислиш ли, че сме над тези неща?

Дженифър се извърна към Гуен.

— Когато човек е потънал, той не е над нещо — отбеляза тя. — Освен това, всичко е въпрос на интерпретация. Ти виждаш това като последна стъпка. Аз го разглеждам като знак за абсолютно доверие.

— Просешко е — настоя Гуен.

Дженифър се наслаждаваше на спора.

— За да се опитаме да си представим всичко в перспектива — каза тя, — нека да изследваме школата за продажби на Гучи. Те затварят врати по обяд, през едни от най-натоварените часове, като принуждават клиентите си да чакат, докато отново им бъде разрешено да похарчат страхотни суми за стоките на Гучи. Губят ли клиенти? Нито един. Създали са си ореол на изключителност, и чрез него продават като бесни. Ако разгласим априлското издание и свързаното с него поощрение като най-вълнуващото нещо, което ще вдигне нивото на продажбите, ще имаме повече запаси, отколкото са ни необходими.

Дженифър започна да разяснява един план с две разклонения в подкрепа на новата идея на Брад за априлското издание. Въпреки че все още изпитваше съмнения, тя искаше да я защити, поне докато някой предложи по-добро решение. Беше си нахвърлила няколко бележки по време на срещата, и докато продължаваше да говори, ги доразви. Част от плана й включваше и вътрешните мероприятия, които да разтълкуват изданието при продажбите на дребно. Тя предложи да допълнят изпитаната форма на модно шоу с професионални фризьори и козметици, които да правят демонстрации с желаещи от публиката, но настоя да се усъвършенства целият сценарий, като се разшири обхватът му. Предложи по-модерна сцена, както и услугите на художествения отдел за дизайна и декорите. Обеща, че координаторите по модата и търговците в магазините ще получат комплект на „Жоли“ с различни облекчения, реклами във вестниците, списъци на източниците и свързаните с това предложения, но обяви, че иска супер комплект, достоен за Холивуд — повече постери, подаръци за клиентите и всевъзможни трикове, които нейният съзидателен персонал можеше да измисли.

Втората част на главния план на Дженифър изискваше магазините да изкупят четири страници от списанието за реклами, заедно с поощрението. Едната от рекламите щеше да върви непосредствено с тяхното мероприятие, а останалите три щяха да покриват няколко месеца. „Жоли“ щеше да им помогне да съберат по желание общи средства от компаниите за тъкани или облекла. Таксата за всеки магазин, вероятно в размерите на десет хиляди долара, щеше да покрие всички разходи за пътуване на персонала, стойността на производството и таксите за реклама. Тя прецени, че с това ще доведе до резултат не само за поощрението, но и ще даде отражение в рекламните квоти за годината.

— Блестящо! Тази жена е блестяща! — Търк Конлън бе станал на крака и ръкопляскаше. Дженифър се изчерви, озадачена от реакцията му.

Брад постави ръце на бюрото си, обмисляйки предложението на Дженифър. Беше й благодарен за оказаната подкрепа и само съвсем леко раздразнен от факта, че самият той не бе помислил за налагането на такса.

— Идеята ти си пасва добре с моята — отбеляза нетърпеливо, като побърза да се присъедини към предложението й. — И двете развиват нещо ново, а точно по този начин стана известно и „Жоли“. Заради смелостта да бъде първо.

Брад се оживи, като обсъждаше темата, широките му рамене се изпънаха назад, гласът му преливаше от увереност.

— Търк — каза той, — изготви данните за рекламния пакет. Десет хиляди изглеждат твърде малко. Гуен, срещни се с редакторите и ги информирай за промяната в концепцията за априлското издание. Дженифър, накарай творческия си персонал да мисли като местните жители.

Накрая ги освободи.

Докато тримата излизаха от офиса му, никой не си представяше вълните на облекчение, които преминаха през Брадфърд Адамсън Хелмс. Той знаеше, че бе влязъл на тази среща с едно брилянтно изпълнение, скрит зад маската на една зараждаща се идея. Както бе правил толкова често преди, бе разчитал на ума на другите, за да даде живот на идеята си. Всъщност беше се надявал, че никой няма да го обвини за кризата на „Жоли“. Повечето от персонала не се страхуваха от продажба. Те бяха талантлив екип, способен да впечатли всеки нов собственик. Неговият стол се клатеше, над неговата глава бе надвиснала опасност. И в този момент той се почувства вечно признателен на Дженифър Креншо, която бе отложила екзекуцията.

 

 

Дженифър се отпусна на фотьойла, като нагласи малката възглавничка, която използваше да подпира гърба си, и започна да масажира слепоочията си. Търк се бухна с тежкото си тяло на фотьойла срещу нея и гърлено се засмя. Дженифър го погледна през полуотворените си очи.

— Търк, твоето чувство за хумор е влудяващо — отрони тя. — Едно списание може да бъде обявено за продажба, и по-конкретно нашето списание, а Брад ни предлага един голям ананас. Чувствам, че за неговата скъпа, преминала разсъдливост е подходящ момент на мълчание, а ти отговаряш със сатанински смях.

— Момент на мълчание, глупости! — Търк потъна в креслото си и постави краката си на бюрото й. — Ако Брадфърд Адамсън Хелмс проучи внимателно изящното си родословно дърво, ще открие, че е потомък на някой шибан клон. Бих му предложил да отстъпи пред наследството си и да престане да се мисли за гений. Трябва просто да се облегне и да остави всичко това да се случи.

— Знаеш, че не може да направи това — възпря го Дженифър.

— Права си — съгласи се Търк, като се наведе напред. — Вместо това ще сме свидетели на правенето на историята. Сега ми стана ясно.

Той изви ръцете си в пантомима, като мним холивудски режисьор.

— Първо бе Ватерлоо на Наполеон. След това последната позиция на Кастър. И сега, дами и господа, хула танците на Хелмс.

— Професор Конлън — прекъсна Дженифър веселостта на Търк, — мисля, че вие пропуснахте един съществен факт във вашето брилянтно, но ограничено изследване на несполучливите военни маневри. При всеки случай е имало батальони с невинни, които са се били и са загинали в тези губещи битки. Ето защо аз предложих подкрепата си. Не искам да си отида преждевременно, като вдигна знамето.

— Никой няма да бъде изхвърлен, с изключение на генералисимус Хелмс и Бог ми е свидетел, той го заслужава — твърдият тон в гласа на Търк бе очевиден. — А пък ти защо си губиш силата на мозъка, за да спасяваш този малоумен, е нещо, което не разбирам.

— Защото спасяваме „Жоли“, а не само Брад. Нещо повече — продължи тя, — ти ще ми помогнеш.

— Няма начин, красива госпожо! Бих умрял от кеф да видя как някой ще купи това списание и ще срита Хелмс по направения му по поръчка задник.

— Ами какво ще стане, ако новият собственик реши да разчисти къщата ни?

— Няма — отвърна Търк.

— Откъде си толкова сигурен?

— Повярвай ми, няма…

— Търк, да не би ти да знаеш нещо, което аз не знам?

— Много повече, но никога не съм бил клюкар — каза той, като мърдаше веждите си така, сякаш телеграфираше съобщения с тях.

— Умен. Малко груб, но умен.

— Слушай, Касандра, чувствам се толкова добре, че ще ти купя обяд. Ти назови мястото.

— Осъзнавам, че вероятно пропускам шанса на живота си, но вече имам среща за обяд.

Търк повдигна огромното си туловище с насмешливо усилие, едната му ръка бе обхванала сърцето му.

— Сега вече знам как се е чувствал Артур, когато разбрал за Ланселот.

Сграбчи сърцето си за последен път, докато затваряше вратата.

Дженифър почувства как собственото й сърце се разтуптя. Тя обичаше да флиртува с Търк. Всичко бе много невинно, но дълбоко в себе си трябваше да признае, че той я харесваше още откакто бе дошъл в „Жоли“ преди повече от две години. Дженифър постоянно биваше очарована от острия му ум и естествени маниери; пленена от начина, по който общуваше с хората, от закачливостта му. Освен това, ако я попитаха, тя не би могла да отрече, че го намира за изключително привлекателен. Висок около метър и осемдесет, Търк имаше стегната фигура, бе широкоплещест и мускулест, а лицето му бе почти квадратно и изразяваше решителност. Беше с гъста, пясъчноруса коса, с червендалесто лице, което променяше оттенъка си при яд или възбуда. Имаше солидна челюст и сочни устни, но най-вече очите му правеха впечатление. Те бяха толкова наситено сини, че изглеждаха понякога хипнотизиращи. Търк бе първичен и буден мъж, чиито природни качества като че ли изпълваха стаята с животински мирис. Дженифър и Търк бяха прекарали много обедни часове заедно, разменяйки си остроумия, но той бе женен, тя бе омъжена, а и по традиция служебните взаимоотношения бяха объркващи.

Докато се разхождаше в стаята си и раздвижваше схванатия си гръб, тя се чудеше дали Търк някога се занимава с мисълта за евентуална връзка с нея. Остави въпроса без отговор и вместо това се съсредоточи върху няколко парченца боклук, които Мими бе пропуснала да прибере. Кабинетът й представляваше голяма квадратна стая с една стена прозорец и обикновени сиви килими. Останалата част от декора свидетелстваше за независимостта на Дженифър. „Фелоус пъбликейшънс“ налагаха правила за всичко, като се започне от заплатата и се стигне до картините, които могат да се закачат на стената. Дженифър се бе придържала към ограниченията за една кушетка плюс един стол, или три стола без кушетка, но решително отказа да поиска копие на списъка от приемливите схеми за цветова аранжировка. Освен стола, който бе поставен зад голямото й черно бюро, тя имаше други три фотьойла, всички облицовани във френски щампован плат в черно и точици в червено и жълто. Като допълнение имаше огромни възглавници на пода от същата щампа. В ъгъла стоеше полица от ковано желязо, на която се намираше колекцията й от порцеланови вази, пълни със зеленина. Стената срещу прозореца представляваше дъска за обяви, на която бяха поставени образци от работата на отдела, подредени с учителска прецизност.

Като се върна до бюрото си, тя пренареди свежите перуники, които бяха в камениновата й ваза. На всеки три дни тя купуваше свежи цветя от цветарския магазин на ъгъла.

Дженифър взе „Фешън рипорт“ и го отвори на статията, която бе прочел Брад по време на срещата, като търсеше скрити улики или значения между редовете. За нещастие знаеше, че ако някое списание от „Фелоус“ се обяви за продажба, то „Жоли“ щеше да е най-вероятният кандидат. „Жоли“ бе модно списание, издавано за млади, издигащи се в кариерата си, образовани, самостоятелни и изключително подвижни жени. „Алюър“ бе най-големият конкурент на „Жоли“, но Дженифър винаги бе усещала, че двете списания следват различни пътища. Жените, които четяха „Алюър“, попадаха в същата възрастова граница, както тези, абонирани за „Жоли“, но демографията им бе толкова различна, колкото полиестера от коприната. „Алюър“ се издаваше за Средна Америка. „Жоли“ бе градско списание. Читателките на „Алюър“ работеха. Поклонничките на „Жоли“ преследваха кариера. Модните страници на „Жоли“ бяха шикозни и показваха разкошни тежки облекла или такива, сътворени от известни дизайнери, докато статиите на „Алюър“ представяха по-непретенциозни дрехи на по-народни цени.

Дженифър бе смутена. В продължение на години „Жоли“ бе най-продаваното списание за всички жени от осемнадесет до тридесет и четири години, със страхотни реклами. Преди две години положението се промени и „Алюър“ застана на първо място.

„Фелоус“ издаваха също и „Елегант“, доайенът на модните списания, „Марие“ — списание за младоженци, и „Грейшъс ливинг“ — списание за украса, със същата изискана аудитория като на „Елегант“. С изключение на „Жоли“ всички печелеха пари. Дженифър копнееше да може да промени цифрите и да напише отново финансовия резултат. Колкото повече си мислеше за това, толкова повече придобиваше смисъл написаното в статията на „Фешън рипорт“.

Не бе особено загрижена за себе си. Чувстваше се сигурна за мястото си, уверена в таланта и способността си. Дори и да имаше някаква безсмислена чистка, щеше да може да си избере работа. През годините й бяха предлагали много постове. Не в това бе проблемът, а във факта, че Дженифър обожаваше „Жоли“. Щеше ли едни нов собственик да обича „Жоли“ като нея? Ами ако не разбереше, че това е нещо повече от едно списание, че е живо същество с уникална личностна характеристика? „Жоли“ бе жена, нежна и обичаща красивите дрехи, добре поддържаните тела и изкусно гримираните лица. Понякога бе капризна и налагаше мнението си на колебаещата се публика. Друг път биваше вдъхновяваща, въвеждаше тенденции и излъчваше възбуда. „Жоли“ имаше чувство за хумор, любознателен ум, жажда за живот, сестрински се отнасяше към другите жени, заемаше твърда позиция със смелост — и Дженифър не можеше да си представи да работи на друго място. Не! Тя нямаше да остави „Жоли“ да повехне! Твърде дълго списанието бе най-доброто и Дженифър непоколебимо вярваше, че отново ще стане такова. Не беше сигурна как точно ще осъществи всичко, но бе убедена, че може да помогне.

Телефонът стресна Дженифър, като измести видението й. Тя взе слушалката и позволи на гласа на Чарлз Креншо да наруши мислите й.

— Мислех си дали да не проверя как я кара половинката ми — избъбри той. — Тази сутрин стана толкова рано и излезе, че нямах шанс да си поговоря с теб.

— Знам, съжалявам — тя се опита да си спомни колко пъти напоследък се бе извинявала на съпруга си. — Изборът на модели мина добре, но след това Брад свика непредвидено съвещание и пусна една бомба. Една статия във „Фешън рипорт“ твърди, че едно списание може да бъде обявено за продан и всеобщото мнение е, че това е „Жоли“.

— Учудвам се, че не съм чул нищо за това — каза Чарлз. Той усети загрижеността в гласа й, и искаше да я сподели с нея, но неговият свят бе свят на призовки и правонарушения. Вътрешните работи на едно списание оставаха загадка за него, дори след осемгодишния му брак с Дженифър. — Едно такова събитие обикновено би предизвикало раздвижване тук, на Уолстрийт.

— Мислех си за това. Всъщност чудех се дали ще си пъхнеш носа заради мен и да се опиташ да измъкнеш някаква информация от твоите познати.

— Бих могъл да опитам — каза той. — Разстроена ли си?

— Малко, но искам да премисля, преди да се паникьосам. И тъй като говорим за паника — каза тя, като приповдигна настроението, — ще се прибереш ли вкъщи довечера, или ще предпочетеш да изведеш една изтощена жена на вечеря?

— С удоволствие, но имам една среща в пет и не съм сигурен колко ще продължи. Да ти се обадя ли?

Дженифър почувства, че той се бори със себе си, обсъжда приоритетите и му бе неудобно да й отказва. Напоследък работните му часове се бяха удължили значително и те рядко прекарваха повече от две нощи подред заедно през седмицата.

— Знаеш ли какво се казва на тези, които работят и не почиват? — предупреди го тя.

— Ако ми казваш, че се превръщам в скучно момче, имаш право, но не мога нищо да направя, Джен! Нещата така се натрупват, че не мога да виждам от камарата папки на бюрото ми. Обещавам, че скоро ще се освободя и тогава ще бъдем заедно. Какво ще кажеш?

— Така е по-добре — отговори тя разочарована. — Ти наистина осъзнаваш, че колелата на търговията няма да спрат със скърцане, ако си вземеш почивка една нощ.

— Дженифър, вече казах, че съжалявам. Ще се опитам да се прибера. Не мога да направя нищо сега.

Тя почувства остротата в гласа му като плесница. Извини се отново, като го увери, че го разбира и окачи слушалката с неясното усещане, че самата тя е виновна. Чарлз винаги я подкрепяше в кариерата й.

Изкачвай каквито искаш стъпала, скъпа, аз ще съм винаги зад теб. Но в определени моменти тя искаше двамата да прекарват повече време заедно, да водят повече разговори, които да не се въртят само около службата.

В първите дни след като се ожениха, страничните им интереси балансираха часовете им, прекарани на работа, и те посещаваха концерти и театър, ходеха на забави и сами ги организираха. Но през последните няколко години общественият им живот западна и тя бе толкова виновна, колкото и Чарлз. Подхранваше амбициите си и съсредоточаваше енергията си върху списанието, докато можеше да обръща повече внимание на мъжа си. Чудеше се дали тя не бе причина той да е така натрапчив в работата си, дали не го беше насърчила да гледа на нея като на нещо второстепенно.

Тази мисъл я разтревожи. Не искаше да се провали в нищо и обстоятелството, че бракът й куца, я потискаше.

Издърпа стола си от бюрото и се обърна към прозореца, за да види как изглежда. Вземаше кичури коса, разпиляваше ги и ги оставяше да падат като лек пух, като че ли самото действие можеше да подобри всичко. Изглади гънките на полата си и се отправи към вратата. Защо бе толкова убедена, че ще може да спаси „Жоли“, и толкова несигурна за това как да спаси брака си?

Въпросът я тормозеше през целия път, докато слизаше с асансьора. Само се надяваше настроението на Джош да е по-ведро от нейното.