Дорис Мортман
Кръгове (10)

Глава десета

Беше малко след седем, когато Дженифър отвори вратите на „Клауд-9“. Фоайето бе мрачно, осветено от две малки лампи, които хвърляха странни сенки по тавана. Беше тихо, почти тайнствено, и Дженифър премина по дължината на входа, като се движеше близо до стената. Вече бяха наредени големи маси с огромни стъклени съдове, които се издигаха високо над празните подноси, украсени със сребристи мильота. Ярките цветове на лилиите бяха отслабени от тъмнината, но често блещукаше светлина, уловена върху капчица вода, все още прилепнали по току-що откъснатите цветя. Дженифър си проправи път към входа на главната зала, където чу да разговарят хора и да подрънкват чаши.

Тя се отдръпна назад, за да може да възприеме обстановката. Скоро това огромно пространство щеше да се оживи от пулсираща музика и от възбудени гласове. Смях щеше да залее ъглите и красиви хора щяха да нарушат тишината. Сега залата бе притихнала, сива и без живот, като сцена на Бродуей с нейните реквизити, която чака актьорите да вдъхнат живот на декорите. Разликата бе, че тази нощ тя бе режисьорът.

За момент се уплаши. Толкова много даде от себе си, че се страхуваше и от най-малкия пропуск. Потисна безпокойството си, като се замисли колко бизнес сделки щяха да се направят тази вечер и колко любовни истории щяха да започнат или да свършат на дансинга.

В следващия час Дженифър вече командваше своята армия. Накара моделите да репетират и провери костюмите, наблюдаваше разположението на храната, прогони таланта на балкона и провери специалните ефекти, които тя и диско жокерът, когото бе наела, бяха приготвили.

Само минути преди да пристигнат първите гости, Дженифър застана от едната страна на входа, а Брад от другата. Като погледна към него, тя остана възхитена от това колко чудесно изглежда. Тревогата, която бе набраздила лицето му през последните дни, сякаш бе изчезнала. Беше в цялото си величие, като се здрависваше и подхващаше леки разговори и приветстваше всички с личен коментар.

Докато поздравяваше своята част от гостите, очите й търсеха в тълпата Чарлз. Все още не бе пристигнал. Брук Уийлър се плъзна покрай нея в зашеметяваща рокля от Сен Лоран — от сапфирено синя тафта. Гуен и Франк Стюърт бяха застанали вътре, смесени с няколко служители от „Фелоус“, и играеха ролята на домакин и домакиня със сръчност и лекота. Гуен смайваше с костюма си от Андре Ланг от черни кадифени панталони и семпла сатенена блуза и късо сатенено сако с подплънки. Изглеждаше лъчезарна, застанала редом до съпруга си и разменяща си духовитости със Селуин Фелоус, сина на собственика на „Жоли“.

Дженифър се възхищаваше на Бетина Харковски, редактор по красотата на Жоли, когато пристигна Търк Конлън. Той приближаваше откъм страната на Брад, така че Дженифър трябваше да се напрегне, за да види жена му. Изглеждаше по-красива, отколкото на снимките си. Тя бе възхитителна в черния си кадифен костюм с жакет от ламе на златни и черни ивици, богато надиплен по врата. Лъскавата й руса коса падаше свободно, като от едната страна бе изпъната назад, а от другата се спускаше върху едното око, като на Вероника Лейк. Изглежда като богиня, изваяна от лед, помисли си Дженифър.

Тя насочи вниманието си отново към посрещането на гостите, тъкмо навреме, за да види пристигането на Дайана Рос. Всички фотографи я наобиколиха и светкавиците защракаха. След това идването на кмета привлече вниманието на всички представители на медиите в залата. Той се движеше през фоайето с лекотата на политик, като подхвърляше някои въпроси и отговаряше на други. Един репортер непрекъснато питаше защо Негово благородие не си е довел някоя позната. Кметът, заклет ерген, огледа тълпата и след това репортера:

— Защо да си нося сандвич на банкета? — отвърна той.

Пристигна и Труман Капоти, с една голяма черна пелерина, която се вихреше след него. Той съобщи на репортерите, че „Жоли“ е едно от първите списания, които са публикували произведенията му, един коментар, който достави голямо удоволствие на Дженифър. Тя отметна Али Макгроу, предишен топмодел на „Жоли“, Боби Шорт, Марвин Хамлиш, Норма Камали, Джордж Плинтън и жена му Фреди, както и неудържимия Норман Мейлър.

Малко след десет Дженифър влезе вътре, угрижена, че бе пропуснала Чарлз в цялата тази бъркотия. Проправи си път през навалицата от хора, които се навъртаха около бара, като спря да поговори с Патрик Греъм и няколко други членове на персонала. Изведнъж погледът й попадна на Брук Уийлър, която разговаряше с висок мъж в бежово сако от туид. Нещо в мъжа й бе странно познато и тя се приближи към тях. Беше само на няколко крачки, когато мъжът се засмя. И въпреки музиката, Дженифър усети незабавно кой бе събеседникът на Брук.

— Чарлз! Страхувах се, че съм те пропуснала. Когато влезе тук?

Чарлз леко я погали по бузата, докато устата му бе все още хваната в усмивка.

— Преди час. Опитах се да стигна до теб, но ти беше заобиколена от орди от хора. Не исках да прекъсвам процеса на посрещане и поздравяване.

Той взе ръката й и я завъртя.

— Изглеждаш прекрасно, скъпа, и от това, което съм видял досега, става страхотно тържество. Мисля, че няма място за дишане на този дансинг.

Дженифър прие комплиментите, но не можеше да откъсне очи от облеклото му. Това бе един съвсем различен Чарлз от този, който тя познаваше. Мъжът й носеше габардинени панталони, а сакото от туид покриваше копринена риза с цвят на кафе с мляко, която бе разтворена около врата. Наблюдаваше я как го гледа с възхищение.

— Не мисля, че би искала съпругът на домакинята да изглежда не на място сред тази шикозна тълпа.

Дженифър се пребори с реакцията си. Облеклото му и ентусиазмът му я изненадаха и едновременно с това й харесаха. Той очевидно бе в духа на партито, но нещо просто й се струваше „не наред“.

— Ти наистина изглеждаш чудесно — изрече тя искрено. Просто това е много по модата от „Джентълмена куортърли“, а ти се обличаш обикновено по „Уол стрийт джърнъл“. Предполагам, че това ме озадачи малко.

— Един малък елемент на изненада е добър за брака, не мислиш ли? — каза Брук, като се усмихна на Чарлз.

Дженифър не бе сигурна какво си мисли, но преди да може да отговори, Чарлз я дръпна настрана, за да обясни, че му остава едно бизнес съвещание, на което трябва да присъства, и че скоро трябва да се върне до кантората си. Тонът му бе изпълнен със съжаление, но още веднъж тя осъзна наличието на онзи клин, на онази неопределена сила, която сякаш непреодолимо се вмъкваше между тях. Наречи го егоистично, разглезено, настоятелно, каквото и да е, но това бе нейната вечер и дотук беше страхотна. Искаше й се той да остане, да сподели възбудата си с нея. Чарлз настоя да тръгва. Когато сложи ръка на раменете й, като успокояващ жест, тя все още се чувстваше разочарована. Искаше нещо повече от един жест. Искаше целувка, прегръдка, някакво физическо уверение, че той иска да остане с нея толкова много, колкото и тя.

— И не се чувствай задължена да ме забавляваш — казваше й Чарлз. — Ти си домакинята и, знам, че имаш задължения. Просто се забавлявай — той закачливо я побутна към дансинга. — Аз ще се оправя.

Дженифър се запъти към бара, като все още се чувстваше неловко. Когато се обърна към тълпата, погледът й попадна на фигурата на една от най-невероятните жени, които бе виждала. Обектът на вниманието на Дженифър бе наистина изключителен, с очи на Нефертити и с копринена черна коса, която висеше до средата на гърба й. Носеше екзотична черна рокля на ивици от блещукащи златни конци. Нямаше ръкави и бе дълбоко изрязана отстрани. Дженифър не знаеше дори дали е правилно да я нарича рокля. Беше повече като саронг, който излагаше дълги, гъвкави крака във възможно най-голяма степен, а средата му се вееше предизвикателно. Ефектът бе зашеметяващ. Специфичният ефект върху Дженифър бе обезпокоителен. Застаналият до това видение бе Джош Мандел. Тя се бе отправила към тях, когато Търк Конлън и жена му я спряха.

— Търк ми каза, че вие сте мозъкът зад тази ексцентричност.

— Така е — каза Дженифър, като усети, че Диъдри не е жена, която ще се впечатли от фалшива скромност.

— Мисля, че е фантастично. Каква нощ! — избумтя Търк.

Точно в този момент един модел се разхождаше наоколо в оскъден минижуп, покрит с лъскави пайети. Диъдри изглеждаше шокирана.

— Моля ви, кажете ми, че това беше костюм. Иначе ще бъда принудена да приема, че това бедно, заблудено момиче е било затворено в нечия маза през последните петнадесет години.

— Това — каза Дженифър, като сподави смеха си, — бе един от нашите модели, костюмирана, за да представи четиридесетте години, през които „Жоли“ е в бизнеса. Дрехите са автентични.

Очите на Диъдри бяха все още вперени в модела, който правеше пируети за една стояща наблизо шесторка.

— Лично аз, Диъдри — каза приветливо Търк, — мисля, че гледката е чудесна. Изцяло съм за връщането на тези оскъдни облекла. Знаеш, че винаги съм си падал по краката.

— Знам също, че нямаш вкус, скъпи! Сега, ако ме извините и двамата, забелязах един не костюмиран банкер, който ми е приятел.

Диъдри се отдалечи по посока на един превъзходен вълнен костюм, допълнен с жилетка и клубна връзка.

Търк и Дженифър се спогледаха, като не знаеха какво да кажат. Търк спря един сервитьор и вдигна две чаши шампанско от подноса.

— И наздраве за гладиатора, едно почерпване за смелостта под огъня, за мъжеството по време на дежурство, за храбростта пред лицето на една цинична жена.

Той й връчи чашата с голяма тържественост и тя му се усмихна в отговор.

— Може ли да ти кажа колко изключително изглеждаш тази вечер, госпожо Креншо! В действителност аз почти не те разпознах без твоите дрехи. Какви чудесни ключици имаш, скъпа…

Ръката на Дженифър несъзнателно се докосна до шията й и тя се засмя както на забележката на Търк, така и на своята реакция.

— Ти винаги просто знаеш как да ме разсмееш — възкликна тя.

Вдигна чаша до неговата и двамата се усмихнаха един на друг.

— Да не би да прекъсвам нещо?

Гласът на Чарлз я изненада и тя разля малко от питието си.

— Мисля, че не си се запознал с Търк Конлън, директора по продажбите на „Жоли“ — каза тя, като избърса ръката си с една салфетка. — Търк, съпругът ми, Чарлз.

Докато Чарлз се здрависваше с Търк, тя си помисли, че изглежда малко скован. Искаше й се да вярва, че винаги е малко ревнив.

— Имате прекрасна жена, господин Креншо. Толкова талантлива, колкото и красива.

Търк действаше добре. Може би Чарлз ще ревнува, в края на краищата. Конлън бе красив мъж.

— Конлън ли казахте, че е фамилията ви?

— Точно така.

— Да не би да сте случайно съпруг на Диъдри Уолинг?

— Истина е, че в определени среди Диъдри Уолинг е известна като госпожа Търкъл Конлън. Защо питате?

— Аз съм съдружник на „Старк, Брукс и Тръмбъл“. Семейството на жена ви е свързано с нашата фирма от години. Струва ми се, че баща й и Клейборн Старк са състуденти от Харвард.

— Също е истина.

— Имах удоволствието да работя с жена ви по някои въпроси. Тя е изключително лъчезарна.

Ситуацията се стори забавна на Дженифър. Докато Чарлз бе толкова официален в отговора, тя го познаваше твърде добре, за да забележи тънката промяна в гласа му, когато премина в обичайния му любезен тон към съпруга на клиентката му.

— Интелигентността на Диъдри бе тази, която ме привлече, когато се срещнахме за първи път — изрече Търк с лукава усмивка.

Докато Чарлз и Търк подхванаха малък разговор, Дженифър огледа залата. Накъдето и да погледнеше, виждаше блестящи жени, облечени в разкошни рокли и накичени със скъпи бижута. Като че ли страниците на „Жоли“ и „Елегант“ бяха оживели. Музиката гърмеше и върху дансинга се движеха в такт стотици хора. Пищни тъкани се въртяха в калейдоскоп от цветове.

Когато Дженифър се обърна видя, че Чарлз бе заминал и друг мъж бе заел мястото му. Тя щеше да се извини, нетърпелива да се смеси с тълпата, но нещо в този мъж я заинтригува.

— Ийбън, колко се радвам да те видя! — Търк се усмихваше малко по-широко и Дженифър забеляза това.

— Добър вечер, Търк.

Търк изглеждаше нервен. Дженифър се изкашля леко, така че някой да й обърне внимание.

— Не мисля, че се познаваш с нашата домакиня, Ийбън. Дженифър Креншо, това е Ийбън Тауърс.

Дженифър веднага се сети за името. Здрависа се.

Ийбън й се усмихна покровителствено.

Търк се отдръпна от Дженифър и сложи ръка на рамото на Тауърс. Той раболепничеше, нещо, което правеше рядко, и Дженифър умираше от любопитство да разбере защо.

— Ийбън е ръководител на много голям конгломерат от предприятия за луксозно спортно облекло — отбеляза Търк, без да има нужда, като почти извика, за да може Дженифър да го чуе през музиката.

— Сави, Хелън Дийн, Голд Ръш. Познаваш го, Дженифър. Те рекламират в „Жоли“.

— Някога рекламираха в „Жоли“ — каза Тауърс натъртено.

Бяха на парти и Дженифър наистина не искаше да бъде въвлечена в разговори за работа, но Тауърс бе започнал, и тя се почувства задължена да го последва. Може би щеше да разкрие някакъв ключ към липсата на притегателна сила на „Жоли“.

— И защо не рекламирате повече при нас?

— Защото „Жоли“ е въвлечено в страстна любовна история с известни дизайнери. Те забравиха положението си на пазара и изоставиха онези, които поддържаха бизнеса им през всичките тези години.

Дженифър бе озадачена. Тауърс изглеждаше ядосан, а тя не можеше да разбере защо.

— Не мисля, че това непременно е истина. Да, ние показваме работи и на дизайнери, но в основата на списанието е младата делова жена и тя не може да си позволи гардероб, пълен с дрехи с луксозни етикети.

Ийбън Тауърс сви ноздри, като че ли намирайки опита й да го успокои за неприятен.

— Радвам се да чуя, че осъзнавате това, но редакционната ви колегия е изцяло на друго мнение.

— Може би изпитват натиск от страна на потребителите — Дженифър бе доволна, че диско жокерът превключи на по-нежна музика.

— Може би просто искат да си изпросят отстъпки за самите тях. Честно казано, намирам, че е подсъдимо на днешните консуматори да им бъдат промивани мозъците съобразно това, което се харесва на „Жоли“, и да ги карат да повярват, че един чифт панталони от някой дизайнер е по-добра инвестиция от две или три неща от моите компании. Тези нещастници се задоволяват с по-малко дрехи и в същото време харчат повече пари за тях.

Гласът му се бе извисил и няколко души наоколо обърнаха глави и го изгледаха. Той пренебрегна втренчените им погледи.

— „Жоли“ беше чудесно списание — продължи той, — с класа над „Алюър“ и по-непретенциозно от „Елегант“. Някъде, някак си, някой се е развилнял.

Търк премести тежестта си върху другия крак и се опита да смени темата.

Мъжете започнаха да обсъждат привилегирования лихвен процент и Дженифър се възползва от възможността да разгледа Ийбън Тауърс. Той имаше внушителна фигура, въпреки че не беше висок. Ушитият му по поръчка костюм бе в елегантно съчетание с риза от фирмата „Търнбол и Асър“, копринена вратовръзка на райета и часовник „Картие“. Ийбън Тауърс бе важна личност и той определено го знаеше. А също и Търк. В този момент Дженифър не осъзнаваше наистина колко важен бе Ийбън Тауърс.

Брук Уийлър бе тласнала Брад Хелмс към дансинга в минутата, когато диско жокерът превключи музиката от бавна към рок. Докато танцуваха, Брад се усети, че се заглежда в бюста на Брук и наблюдава как гърдите й се полюляват под ниско изрязаната линия на роклята й. Устата й бе разтегната в съблазнителна усмивка, а очите й не се откъсваха от неговите. От време на време долавяше откъслечни думи от това, което му говори. Нещо за това колко е привлекателен и колко е жалко, че се развежда. Тя се спускаше надолу, извиваше се в кръста, полюляваше се от една страна на друга, тананикаше едновременно с песента и говореше нещо за големи идеи за рекламния отдел. Докато я наблюдаваше, той също имаше една страхотна идея, но тя нямаше нищо общо с работата.

Внезапно Брук се притисна към него, ръцете й обгърнаха главата му, а устните й го преследваха. Подтикнат от смесицата от шампанско и от духа на партито, както и от предизвикателната й близост, той обви ръце около тялото й. За Брук този сигнал нямаше нужда от разшифроване.

Гуендолин Стюърт бе прекарала вечерта като обръщаше внимание на всички знаменитости и важни личности в залата. Сега се отпусна върху една от скамейките и разхлаби обувките си, изцяло доволна, че ще бъде наблюдател за няколко минути. Тъкмо когато една блондинка с конска опашка, облечена в плътна пола от петдесетте години и ангорски пуловер, премина с танцова стъпка наблизо, някой се присъедини към нея. Беше Серж Байдърмайер, художествен консултант на всички списания на „Фелоус“. Серж бе художник, който бе впечатлил Джоузеф Фелоус преди години и бе придуман на една добре платена работа. Той отговаряше за вида на всяко списание — художествено оформление, печат, подреждане на материала и фотографски техники. Мнозина го считаха за гений. Гуен мислеше, че той е в капан на времето, когато стилът му бе формиран някъде около 1955 година. Тя непрекъснато спореше с него, че страниците на „Жоли“ са много претрупани, но той отстояваше своето. Дълбоко в себе си Гуен чувстваше, че с намесата си Серж бе частично отговорен за спада в продажбите на „Жоли“ по вестникарските будки, но по-добре бе да не го споделя. Човек не трябваше да се забърква с домашния гений на Джоузеф Фелоус.

— „Жоли“ вероятно ще си направи голяма реклама от това — каза тя, като посочи към едно момиче, облечено в предизвикателна бяла сатенена рокля и боа с щраусови пера около врата, което приличаше на Джийн Харлоу. — Репортерите и фотографите не са спрели за минута, а телевизионните екипи подготвят материал за новините в единадесет часа.

— Клер никога не би позволила „Елегант“ да се използва по този начин — каза Серж, а големият му като патладжан нос сочеше нагоре. Той имаше предвид Клер Корели, властния главен редактор на „Елегант“. — Тя има толкова високи стандарти…

— А аз предполагам, че нямам — изсъска Гуен на себе си.

— Не мислиш ли, че Клер изглежда чудесно тази вечер?

Аз самата не изглеждам като кукла Барби, помисли си Гуен и погледът й проследи въпросната дама. Клер наистина изглеждаше превъзходно във вечерния си костюм от тънък копринен плат, от „Калвин Клайн“, с черни мънистени зрънца, блещукащи от яката и маншетите. Тя беше ухажвана около бара, заобиколена от голям контингент от Седмо авеню, а нейният съпруг-индустриалец бе застанал предано от едната й страна. Един след друг фотографите от „Фешън рипорт“ се приближаваха към групата и молеха Клер да позира за една или друга снимка.

— Ако отворя утрешния брой на „Фешън рипорт“ и видя лицето й лепнато на всички страници вместо моето — зарече се Гуен, — ще се откажа от абонамента си!

— Още колко дълго ще продължи този организиран разврат? Бих искал да зная кога ще е учтиво да го напусна.

Серж изду ноздрите си като викториански благородник, който страда от свръхдоза смръкнато емфие.

— Може да продължи цяла нощ, така че напусни, когато искаш — Гуен стана от кушетката. — На твоята възраст имаш нужда от почивка.

Тя се отдалечи от изненадания мъж и се отправи към бара.

 

 

Търк изцяло се потопи в атмосферата на забавата. Той обичаше партита и въпреки че бе затънал в дългове към Тауърс, това парти му изглеждаше изключително. Музиката въобще не спираше; хората бяха супер стилни; храната бе отлична и всяко от гениалните хрумвания на Дженифър се оказа сполучливо. Точно в този момент наблюдаваше един огромен мъж, облечен в костюм като горила да преследва един от моделите. Първобитното същество потропваше с крака и издуваше гръдния си кош, като играеше Кинг Конг. От другата страна на дансинга някакъв мускулест младеж в бикини с леопардова окраска жонглираше с кегли от боулинг. Имаше фокусници, една двойка танцьори на ролкови кънки, някакъв мъж, който гълташе огън, няколко клоуни и укротител на змии. Това е новата мания, беше му казала Дженифър, дискова музика със странна анимация на живо трябваше да хармонират на декорите, да създават разнообразие и да изпълнят въздуха с усещането за цирк. Горилата тъкмо бе сграбчила момичето в ръцете си и издаваше див тарзановски рев. На публиката й харесваше.

Той все още се смееше, когато я забеляза. Погледна на два пъти, просто в случай, че очите му го бяха измамили, но не бяха. Застанала на малко повече от петдесет крачки от него бе Зийна Уелис. Нямаше грешка, но толкова години бяха минали, че той се поколеба, несигурен как ще реагира тя, ако го види.

— Зийна! Каква приятна изненада. Не мога да повярвам! — той я прегърна смутен, като искаше да види дали ще се дръпне. Тя не го направи.

— Здравей, Търк — гласът й бе мек.

Той се почувства неловко и като че ли внезапно не можеше да намери място на ръцете си, или на правилните думи, които да каже.

— Изглеждаш чудесно, Търк! Как я караш?

— Добре. Просто добре. Ами ти?

Разговорът бе безсъдържателен, но той не можеше да си помогне. Искаше му се да може да мисли за нещо съществено, нещо, на което тя ще трябва да отговори по начин, който ще му позволи да прочете мислите й.

Вместо това той промърмори:

— Защо си тук? Искам да кажа с кого си?

Зийна се засмя и зелените й очи проблеснаха и го хипнотизираха.

— Бях носител на наградата на „Жоли“ преди няколко години.

— Вярно! Сега си спомних. Беше направила страхотна книга за дивата природа на Африка.

Той се чудеше как може тя да се държи толкова спокойно, когато той бе толкова напрегнат.

— Чувствах се горд, Зийна! Готвех се да ти напиша бележка, но… не го направих.

— Разбирам.

Търк се потеше. Чувстваше се като първокурсник от колежа, на първото си събиране. Фактът, че на всеки няколко секунди някой се блъскаше в тях или се спираше да каже здрасти не помогна.

— Зийна, трябва да говоря с теб. Да отидем да пийнем нещо някъде другаде.

— Тук съм с някого — каза тя. — Ти също. Между другото, тя е много красива.

На Търк му бе необходима цяла минута, за да разбере, че тя има предвид Диъдри. Преди да може да отговори, някой го потупа по гърба. Той се обърна, за да се окаже лице в лице с Ранди Уебстън, един стар познат, който се разбъбри за женитбите си, за разводите си, за работата си, напълно несъзнаващ сценария, който се разиграваше около него. Тъкмо Ранди го бе запознал с Диъдри, струваше му се, преди сто години.

Но Търк едва долови и дума. Близостта на Зийна бе задушаваща, като тежък парфюм. Той се опита да разговаря с нея, макар и мълчаливо, като правеше опити да й изпраща послания с поглед. Бе сигурен, че тя му бе отговорила, като го бе накарала да копнее за магическата пръчка, която можеше да ускори времето, да свърши тази вечер, и да ги отмъкне в утрото, когато ще може да й се обади. Имаше толкова много, което да й каже! Толкова много, което искаше да знае. Колкото и странно да изглеждаше, в момента, в който я видя, почувства как се надигат старите вълнения в него като в поток. Точно както преди толкова много години, той бе омаян от Зийна Уелис.

 

 

Търк не беше единствения изненадан да види Зийна Уелис на партито. Диъдри я бе забелязала преди около час и оттогава дебнеше младата фотографка. Тя видя как Търг прегърна Зийна и кожата й настръхна от хладен гняв, като че ли арктически вятър бе нахлул в препълнената зала. Застана незабелязано в един ъгъл, на достатъчно разстояние от тях, откъдето все пак имаше добра гледка.

Търк си мислеше, че въобще не знае за него и Зийна, но тя имаше ясна представа за връзката им почти от самото начало. Не бяха нито късните срещи, нито честите пътувания по работа, които я накараха да се усъмни. По-скоро това бе липсата на ентусиазъм у Търк, когато правеха любов. Без значение колко често се бяха счепквали, или колко горчиви думи си бяха разменили, леглото им винаги бе място за страстни срещи. Търк бе продължил да изпълнява съпружеските си задължения, но любовта им бе тиха, почти формална, без животинска страст, която Диъдри бе свикнала да чувства у Търк.

Първоначално Диъдри бе заключила, че разсеяността на Търк е в резултат на стрес. Той бе винаги обзет от идеята да си извоюва име, да докаже, че е достоен да бъде мъж на една Уолинг, така че бе държала езика си зад зъбите. После, когато той започна да забравя обществените си задължения и не го бе грижа за някои изяви, тя се обезпокои повече.

Майка й бе забелязала отсъствията на Търк, както и напрежението между дъщеря й и съпруга й. Когато веднъж по време на един обяд спомена това на Диъдри, тя подметна за възможността да има намесена друга жена. Диъдри се бе присмяла на тази идея. И все пак тя знаеше, че Уини бе майстор в разгадаването на такива сигнали. Думата вярност никога не бе част от речника на Паркър Уолинг.

— Ами ако той има някаква връзка? — бе попитала тя. — Какво да направя аз?

— Нищо — бе отговорила Уини с авторитет, който идва от опита. — Почакай. Не бива да съсипваш един брак заради едно кръшване.

На следващия ден Диъдри бе наела детектив. Когато получи едно име и един адрес, тя измисли план. Една нощ, когато Търк бе взел такси с намерението да отиде до летището за полет към Атланта, Диъдри го бе последвала. Търк бе влязъл в една стара постройка с куфар в ръка и Диъдри бе зачакала. Минаха часове и тя все още чакаше. Бе станало почти на обяд следващия ден, когато Търк и Зийна се появиха ръка за ръка.

Дори сега, след толкова много години, Диъдри си спомни гнева, който бе изпитала тогава, болката и яростта от измамата. Тя си спомни, че бе искала да скочи от колата и да се изправи срещу него точно там, на улицата. Но не бе направила нищо. В продължение на две години тя продължи да получава доклади от детектива. В продължение на две години тя сподавяше гордостта си. Тогава един ден детективът бе дошъл при нея и й бе казал, че Зийна Уелис бе заключила апартамента си и бе напуснала града. Уини беше права. Човек не разваля брака си заради едно кръшване.

Но изневярата на Търк бе променила брака им. Те повече се караха и по-малко се обичаха. Тя се заяждаше с него. Той я пренебрегваше. Сега Зийна Уелис се бе върнала, а също и поразяващият вид на лицето на Търк.

Веднъж Диъдри бе стояла настрана. Нямаше намерение да наблюдава безучастно сега.

 

 

В дванадесет без пет Брад Хелмс се изкачи в кабинката на дисководещия, където го чакаше Дженифър. Бе време за речта му, а също и за специалните ефекти. Докато чакаха да удари дванадесет, Дженифър огледа тълпата. За нейна изненада Чарлз все още бе тук, като се смееше и се шегуваше с една малка групичка, застанала зад дансинга. От другата страна на дансинга тя забеляза Джош и неговата събеседничка, жената с черната коса и превъзходната рокля, която държеше ръцете си вдигнати до лицето, като се предпазваше от орда настоятелни фотографи. Коя бе тя, че толкова усърдно я преследваха момчетата от „Фешън рипорт“! И защо я безпокоеше фактът, че Джош не бе дошъл сам на партито?

Тя ги наблюдаваше как танцуват. Джош бе чудесен. Изглеждаше великолепно и тя реши, че дори и да не го познаваше, щеше да се загледа в него. За момент й се прииска тя да е жената в саронга.

Най-накрая дисководещият даде сигнал на музикантите да спрат. Лампите бяха затъмнени. Всяко движение спря и скоро залата стихна. Брад се приближи до микрофона и го нагласи според височината си. Погледна към Дженифър, която му се усмихна и го подкани да започва.

— Дами и господа. Прекъсваме празненството за кратко търговско съобщение.

Публиката се засмя и Брад се отпусна.

— Тази вечер ние празнуваме четиридесетата годишнина на „Жоли“. За тези от нас, които работим за списанието, това е много специален случай, защото означава, че сме пораснали. От името на целия персонал бих искал да благодаря на нашите приятели за това, че приеха поканата и споделиха радостта ни тази вечер.

Той направи пауза, като почака да спрат аплодисментите.

— В продължение на четиридесет години „Жоли“ оказваше чест на младите жени на Америка, като им предоставяше най-доброто от модата и последното от света на красотата. Нашата цел винаги е била да бъдем близко до текущите тенденции и аз съм горд да кажа, че през годините „Жоли“ е отговорно за започването на много собствени тенденции. Нашите редактори са благословени с умението да улавят пулса на нацията и да представят най-вълнуващата мода, която Седмо авеню може да предложи. Напоследък ние увеличихме нашите страници, посветени на спорта и фитнеса, защото твърдо вярваме, че вътрешното здраве е пряко свързано с външната красота. Страниците ни за фантастика осигуриха форум за някои от най-добрите автори и поети в страната и много от тези, чиито първи творби се появиха на нашите страници, са тук тази вечер. Ние ги поздравяваме за техния успех, а също и себе си — за нашата предвидливост.

Още един кръг от аплодисменти. Брад сияеше. Ръцете му трепереха, но гласът му бе силен.

— Нашата небелетристична част е била винаги навременна, насочена да помогне на нашите читатели да се справят ефективно с живота си. Дискутирахме всичко — от добрия секс до лошите срещи. Показахме им как да организират гардеробите си и ги подканяхме да си покажат гардеробите. Учихме ги как да украсяват домовете си, както и самите тях. И им дадохме безценни съвети как да изкачват стълбиците на службата и какво да правят с властта си, щом като веднъж са достигнали върха. „Жоли“ е списанието на младите делови жени. Ние го притежаваме. И ние няма да го пуснем да си отиде.

Гласът му бе твърд и той подчерта последното си твърдение, като направи така, че то да звучи като предизвикателство.

— Чувстваме, че дължим това на онези жени, които остават на предната линия, и така, като се придържа към духа на случая, Жоли скоро ще прокара една нова тенденция. Още веднъж ние ще се стрелнем напред и ще се осмелим да бъдем различни. Това ще бъде нашия подарък за рождения ден.

Той си пое дълбоко дъх и продължи.

— Априлското издание на „Жоли“ отбелязва една новост не само в модата, а и в издаването на списанието. Цялото издание е посветено на Хавай. Всичко — от модата до храната — ще има тропически привкус. Ние усещаме едно настроение, едно чувство, за което днешните млади хора копнеят — докосването до рая, и „Жоли“ е готово да им го даде. Нашият „Голям ананас“ е определен да бъде най-вълнуващото единично издание, което ще се появи по вестникарските будки!

Стомахът му се сви, когато наблюдаваше как стотици хора разменяха коментари със съседите си. Забеляза, че и Дженифър също ги наблюдава.

— И сега, преди да си разменим местата, бих искал да благодаря на целия персонал, който направи възможна тази вечер, особено на Дженифър Креншо, която създаде сценария за тази невероятна нощ.

Той протегна ръка и я докара напред. Ушите на Дженифър се изпълниха с гръмотевични ръкопляскания от признателната публика.

— Ако — продължи Брад, като задържа Дженифър от едната си страна — е истина, че животът започва на четиридесет, то нека ви уверя, че всички в „Жоли“ са готови за него. Нека си пожелаем на всички честит рожден ден и много щастие!

В момента, когато Брад завърши речта си, стотици балони с емблемата на „Жоли“ бяха пуснати от тавана към дансинга. Зад тях се появи един огромен неонов надпис, чиито ярки цветове заляха залата. Представляваше огромен зелен и оранжев ананас, в който бе вписана фразата „Жоли“ се свързва с местните обичаи с бяла неонова светлина. И тогава всичките тридесет модела направиха шествие на дансинга, като се перчеха с костюмите си и хвърляха дребни украшения към тълпата — пластмасови остри ананасови листчета, които публиката събираше веднага, щом паднеха на земята. Писъците и екзалтираните аплодисменти, с които бе посрещнат финалът, изпълни Дженифър с трепетно въодушевление, и тя потрепери, когато всичките хиляда и двеста гости запяха „Хепи Бъртдей“ заедно с плочата, която дисководещият бе пуснал. Едно приспособление, което правеше балончета, пускаше блещукащи мехурчета върху главите на всички, а една машина за дим разпръскваше мъгла по пода.

Това бе най-грандиозната гледка, която бе виждала.

 

 

Джош я бе избягвал през цялата вечер, но в минутата, когато спря играта с халки, в която се целеха разни предмети, и когато спътничката му отиде в гримьорната, Коръл Трент се отправи директно срещу него. Той се позамисли дали да не тръгне в друга посока, но знаеше, че тя щеше да го последва навсякъде.

— Джошуа Мандел, засрами се! Мисля, че се криеш от мен — тя го погъделичка под брадичката с дългите си, червено лакирани нокти.

— Бях се смесил с хората — той се отдръпна крачка назад, но и тя се придвижи.

— От години не съм те чувала.

Лицето й бе силно гримирано, а устните й бяха с дебел пласт розово червило. Къносаната й коса бе вчесана като огромна купа, дълъг бретон покриваше веждите й.

— Коръл, никога не съм бил единствения мъж в живота ти, и ти знаеш прекрасно защо спрях да ти се обаждам, така че престани с тези глупости.

Тонът му бе рязък. А нейният — дрезгаво сладникав.

— Чувствах се ужасно заради жена ти, наистина, но предположих, че траурът ти е свършил отдавна. Ти със сигурност не изглеждаш като скърбящ вдовец тази вечер, сладурче.

Устата й бе разтеглена в тънка подигравателна усмивка и Джош трябваше да сдържи нервите си, за да сподави желанието си да размаже червилото по цялото й лице.

— Някой казвал ли ти е въобще, че си много безвкусна жена?

— Ти, скъпи, много пъти, но изглежда обичаше да се навърташ около тази безвкусица.

— Престани, Коръл! — думите му се прецедиха през стиснатите му зъби, той се опита да я заобиколи, но тя му препречи пътя и обви ръце около врата му.

— Не ми ги разправяй, че си станал монах. Не и Джош, когото познавах.

— Този мъж повече не съществува — Джош махна ръцете й от себе си и ги постави отстрани на тялото й.

— Не го вярвам нито за минута. Особено след като съм установила с какъв задник съм се гушкала цяла нощ.

— Това бе много отдавна, Коръл. И никога не трябваше да се случва.

— Може би, но се случи. И бе нещо различно!

— Сигурен съм, че си си намерила много други легла.

Тя го погледна и се засмя с нисък, зловещ кикот.

— Някои бяха твърде големи, някои бяха твърде малки. При теб всичко бе по мярка.

— Направи и на двама ни услуга и се измитай бързо, преди да е станало напечено.

— Както кажеш. Но ако някога имаш нужда, обади ми се.

Тя се отдалечи бавно, а смехът й изгаряше ушите му. Той бързо погълна питието си с пламтящи от гняв очи. Чувстваше се омърсен и изпитваше желание да отиде до мъжката тоалетна и да си измие ръцете. Коръл Трент беше кална, но имаше право. Той бе имал прекалено желание да се въргаля в тази кал.

 

 

Любопитството на Дженифър бе възбудено. Тя бе станала свидетел на цялата сцена между Джош и модела и не можеше да си представи какво би могла да каже Коръл, което да го разстрои толкова много. Лицето му бе потънало в размисъл и терзание и той изглеждаше доста разстроен. Това момиче бе виновно, и Дженифър поиска да узнае защо.

Тя си проправи път с лакти през бъркотията от тела, като се извиняваше. На няколко пъти хората я спираха, поздравяваха я и я молеха да им каже нещо повече за „Големия ананас“. Виждаше как ентусиазмът на проекта завладява залата — повече от една пластмасова карфица от ананас бе закачена по реверите. Дженифър насочваше всеки, който бе попитал за рекламната акция, към някой от продавачите на „Жоли“, като оставяше потенциалния клиент секунди след като бе започнала продажбата.

Докато стигна до Джош, настроението му сякаш се бе възвърнало. Дженифър се зачуди дали това се дължи на жената в саронга, която се бе появила отново от едната му страна.

— Не е ли това най-невероятното парти, на което си присъствал през целия си живот? — Дженифър стрелна най-пленителната си усмивка към Джош. — Не се стеснявай. Чувствай се свободен да говориш екзалтирано за неоновия ананас, за балоните, за мехурчетата и за блясъка и за всичко останало!

Джош взе Дженифър в ръце и я прегърна.

— Трябва да ти призная — каза той, като все още я държеше близко до себе си, — че не съм бил на нищо по-шокиращо от времето на шоуто в бара на Сидни Сулков.

Той се отдръпна назад, като само пръстите им останаха вплетени.

— Има само един малък проблем.

Лицето на Дженифър мигновено реагира на сериозността на тона му.

— Мисля, че се влюбвам в момчето в костюма на Кинг Конг.

Усмивката на Дженифър се възвърна и стана по-широка отпреди.

— Ние сме неучтиви — каза тя. — Не познавам твоята приятелка, а бих искала.

— Извини ме — смотолеви Джош. — Дженифър Креншо. Елиз де Марко.

Името й говореше нещо.

— Елиз де Марко. Разбира се. Нищо чудно, че репортерите на „Фешън рипорт“ ви преследваха през цялата нощ.

— Те ме изнервят изключително много — призна Елиз. — Мразя известността и обикновено избягвам местата, където пресата се развихря. Заслуга на вас и на вашето парти е, че не се заключих в дамската тоалетна.

Елиз де Марко бе не само омайваща, а също и изключително талантлива. Името де Марко бе синоним на най-впечатляващия дизайн в Ню Йорк. Нищо чудно, че Джош бе толкова очарован от нея.

— Опитвам се да убедя Елиз да се захване със собствен бизнес — каза Джош. — Предложих й да я отведа от шикозния и малък бутик и да я направя милионер, но тя продължава да ми отказва. Вероятно губя чара си.

Дженифър погледна от единия към другия. От това, което можа да види, Джош въобще не бе загубил чара си.

— Обсъждахме го с теб вече дузина пъти — каза Елиз, като изглеждаше притеснена от факта, че трябва да говори за това пред Дженифър. — Аз харесвам бутика си. Ако трябва да произвеждам в големи количества, никога няма да мога да задоволя фантазията си, както сега. Моите модели не са типичната стока за масовия пазар. Нима наистина мислиш, че огромната американска публика е готова за това?

Тя подръпна роклята си, като подчерта дизайна като саронг.

— Джош може би е прав — Дженифър усети, че Елиз иска да приключи разговора, но идеята я бодна и я подтикна да продължи. — Името де Марко вече означава супер шик. Кой може да каже какво е или какво не е готова да приеме американската публика? Сега може да се окаже идеалното време да се разпрострете в цялата страна. Освен това, вие можете винаги да запазите бутика за уникати.

Елиз бе напрегната. В един миг леката приветливост, която бе показала, избледня зад една стегната маска.

— Не бих могла да направя това…

Дженифър не можеше да си представи какво толкова бе казала, за да предизвика такъв рязък отговор. Тя хвърли поглед настрани към Джош, но той изглеждаше толкова смутен, колкото и нея.

— Почти бях забравила — каза тя като се обърна към Джош и бързо смени темата. — Майка ми се обади тази вечер, преди да тръгна. Дейвид и Сара си идват вкъщи през следващата седмица.

— Не ме будалкай! — Джош все още наблюдаваше Елиз. — Това е чудесно! Направи така, че доктор Дейвид да ми се обади.

— Напълно е възможно да ти се обади, преди да се е обадил на мен — изрече Дженифър, като че ли повече на себе си.

— Не ставай глупава! Каквото и да се е случило между вас двамата, то вече няма значение. Не зная някога Дейвид да е гонил карез за повече от хиляда години, така че — забрави го. Освен това, тази вечер е твоя. Твоят „Голям ананас“ е потеглил с летящ старт, и колкото до мене, аз съм невероятно горд с теб.

Той се наведе напред и я целуна, отчасти заради партито, отчасти заради тъгата, която премина през лицето й, когато заговориха за брат й. Докато ръцете му я обгърнаха, Дженифър се почувства защитена от топлината и подкрепата му. Почувства и силно желание да отвърне на прегръдката му, да се отдаде на онези вълнуващи трепети, които танцуваха в нея всеки път, когато биваха заедно. Дори сред гърмящата музика и кръжащите хора наоколо, откъси от спомените й изпълваха съзнанието й, проблясваха отделни моменти, прекарани заедно, и пропуснати години пред очите й. Тя се отдръпна.

— Това среща от университета ли е?

За втори път тази вечер гласът на Чарлз я изненада. Този път тя се обърна, за да го види как се усмихва на Елиз де Марко. Дженифър ги представи и в продължение на няколко минути те разговаряха приятелски. Тогава по някаква причина Дженифър хвърли поглед към часовника на Чарлз.

— Мислех, че трябва да се връщаш в кантората — каза тя.

— Всъщност, точно това дойдох да ти кажа. Обадих се, преговорите все още продължават. Колкото и да мразя да напускам, ще трябва.

Изведнъж трима фотографи нахлуха в групата им и започнаха да снимат Елиз, да питат за името на Джош, щракайки и настоявайки, докато накрая Елиз покри лицето си и им обърна гръб. Когато се махнаха, Елиз бе видимо разстроена.

— Джош, имаш ли нещо против, ако си тръгна? Наистина, не мога да издържам повече.

— Аз така и така си тръгвам, мис де Марко. Може ли да ви откарам?

Дженифър погледна към Чарлз с безизразно лице. Жестът му бе джентълменски, точно каквото би очаквала от него, но някак си се чувстваше не дотам състрадателна.

— Не искам да ви отклонявам от пътя ви, господин Креншо.

— Напротив. За мен ще бъде удоволствие. Ще изпратя Брук Уийлър. Още един пътник въобще няма да ме затрудни.

— Много мило от твоя страна, Чарлз — каза Джош. — Трябва да призная, че бих искал да остана. Ако Елиз иска да си тръгне, ще се чувствам по-добре, щом знам, че ти ще я изпращаш.

Чарлз се обърна към Дженифър и я целуна леко по бузата. Задържа лицето й до неговото и й каза тихо:

— Не мога да ти опиша колко съм горд! През цялата вечер слушах как хората те възхваляват. Заслужаваш всяка тяхна дума. Партито бе страхотно, скъпа, а и ти също! Бих искал да остана до края…

— Разбирам — кимна тя, като си пожела наистина да разбира.

— Наслаждавайте се с Джош на останалата част от партито. Ако съвещанието се проточи твърде дълго, ще остана в кантората.

Дженифър и Джош ги наблюдаваха как си тръгват.

— Чарлз има право. Нека се порадваме на успеха ти. Ти не си танцувала нито веднъж тази вечер, а аз случайно съм възпитаник на Танцувалното студио на Фред Астер.

Джош взе ръката на Дженифър и я поведе към дансинга, като маневрираше така, че да откъсне погледа й от вратата.

 

 

Малко след два Джош откри Дженифър в кабинета на „Клауд-9“. Повечето от гостите си бяха отишли и завършекът на празненството я бе засегнал. Почувства се тъжна и изпразнена. Нейната нощ бе свършила, и въпреки че всичко бе така, както тя го искаше, че и повече, завършването на нещата винаги я потискаше. Тя си възвърна настроението, когато Чарлз си отиде, и се укори, че е дребнава. Реши да му се обади, да му каже колко е доволна, че той въобще бе дошъл, че го разбира колко му е било трудно да си тръгне и да му пожелае лека нощ.

— Преглеждаш последните сметки? — попита Джош, като забеляза гримасата на лицето й и разтърка гърба й.

— Ще се обадя на Чарлз, за да видя дали съвещанието му е свършило — каза тя, благодарна на Джош, че й помага да облекчи болката в гърба. — Просто искам да разбера дали ще се прибере вкъщи тази нощ.

— Не е необходимо — каза Джош.

— Ще ми отнеме само секунда.

Дженифър набра кантората на Чарлз и седна, слушайки звъна на телефона. След няколко минути Джош се пресегна през рамото й, взе слушалката от ръката й и я постави отново на мястото й.

— Трябва да са изключили централата — каза Дженифър, без да е убедена. — Вероятно толкова са вглъбени в съвещанието, че не са чули телефона.

Гласът й бе обезсърчен и дори малко притеснен.

— Вероятно. Сега нека да те заведа вкъщи.

Дженифър просто седеше там, взирайки се в смълчания телефон. Набра номера още веднъж и го остави да звъни, докато и бръмна главата. Остави слушалката и погледна към Джош.

— Отведи ме у вас — каза тя.