Дорис Мортман
Кръгове (11)

Глава единадесета

Дженифър се почувства неловко. Никога преди не бе идвала в апартамента на Джош. Не бе сигурна какво очаква, но намери тишина и лукс и това я озадачи. Големи стаи заемаха половин етаж в една от най-внушителните сгради на Пето авеню. Той я преведе през една затъмнена официална всекидневна към кухнята. Там Дженифър почувства топлотата на семейния живот, който я заобикаляше като остра миризма от къркорещо гърне на печката или шоколадени сладки с орехи. Набор на рисунки на деца от началното училище покриваха една цяла стена с груби скици и нарисувани с пръсти абстракции. Учебници по математика и тестове за правопис, горделиви лепенки с щастливи лица и звезди, залепени на вратата на хладилника под пластмасови магнитчета с формата на плодове си съперничеха за пространство, ведно с разписанието за автобусите и списъците с поръчки за пазаруване. Едно малко детско столче почиваше под тезгях, отрупан със стъкленица за сладки във вид на голяма птица, за която Дженифър предположи, че е винаги пълна, с кухненски съдове с всичките им приспособления, с едно бурканче от майонеза, препълнено със счупени цветни моливи, и голямо шише с витамини „Флинтстоун“.

Дженифър докосна каишката на една раница, като мислено поздрави Джош. Въпреки че знаеше, че домакинът бе този, който се бореше с тълпите от хора, които идваха да рекламират какво ли не, и който сгъваше бельото, й се стори, че животът в къщата на Мандел си течеше незабележимо. Все пак, докато наблюдаваше как Джош претършува хладилника, тя се зачуди кой проверява домашните на децата и кой ги води на преглед при зъболекаря. Чудеше се дали им бе позволено да играят в домовете на приятелите си след училище и дали въобще някога са били наказвани. Без да осъзнава, изрече мислите си на глас.

— Твоят домакин разказва ли им приказки и купува ли им гуменки?

Джош спря да разтребва и я погледна.

— Джени, какво е това? Да не би да си дегизиран социален работник?

Дженифър се засмя смутено.

— Не. Съжалявам. Много харесвам децата ти.

— Те са добре, честна дума! Ако искаш, можеш да се увериш сама.

Дженифър наблюдаваше как Джош гледа децата си. Усмихна се на начина, по който се промъкна в стаята на Рейчъл, а после и при Скоти, като подгъваше одеялата под брадичките и поставяше леки целувки по пухкавите розови спящи бузи. Тя застана на вратата, а Джош вдигна една играчка мече и нежно го постави в свивката на ръката на Скоти. Чувство на завист скова гърлото й и тя се закашля, като че ли през хранопровода й преминаваше твърде голямо парче ябълка.

Джош й направи знак да го последва и тя направи колеблива крачка напред. Искаше й се да целуне заспалото дете, да почувства топлия му дъх срещу лицето си, но не го направи. Не можеше. Не тя бе майка на момчето. Нямаше значение колко сърдечни и обични бяха децата на Джош, когато я видеха, тя бе само едно случайно допълнение към живота им. Дълбоко в себе си почувства болка.

 

 

Дженифър се сгуши на едно от малките канапета в ателието на Джош, свали обувките си и прегърна една възглавница. Джош бе съблякъл сакото си и бе изпънал крака върху една табуретка с отпуснато изражение. Дженифър се почувства странно. Седеше тук с мъж, когото бе познавала почти през целия си живот, и се затрудняваше да започне най-обикновен разговор.

— Надявам се, че нямаш нищо против. Искам да кажа, че се поканих сама.

— Съвсем не — каза той, като й се усмихна. — Стига да не поискаш да видиш офортите ми.

— Това ли правят обикновено жените, които водиш тук? Молят да им покажеш офортите си?

— Тук не водя жени — отговори той.

Дженифър наведе поглед. Бе сърдита на себе си, затова че звучи толкова целомъдрено. Глупаво бе да се преструва пред един мъж, който я познаваше толкова добре. В продължение на няколко минути тя прояви прекомерен интерес към отблясъците на светлините, които танцуваха в чашата й с вино, отразяващи огъня, който Джош бе запалил. Той стана и приближи до камината, като разбърка тлеещите пънове и те започнаха да пращят и да изпускат искри. Стоеше мълчаливо, а лицето му бе помрачено от спомени, разглеждайки рамката на камината, отрупана със семейни снимки. Изучаваше всяка една поотделно, като че ли да се убеди сам, че тези времена наистина бяха съществували. Дженифър проследи погледа му, като се взираше в снимките на Лора и децата, лудуващи в океана; Джош и Лора, усмихващи се лъчезарно на новородения Скоти; Лора и Рейчъл, хранещи се една друга със сандвичи; Скоти, хвърлящ футболна топка към протегнатите ръце на майка си. Една трогателна галерия.

— Лора бе красива жена, Джош. И вътрешно, и външно. Бих искала да съм се познавала с нея.

Джош се обърна към нея и разклати виното в чашата си, тъга покри лицето му.

— Тя бе изключителна. Нещо много специално. Двете щяхте да се харесате.

Той се върна към кушетката и Дженифър почувства силно присъствието му.

— Джени, обичаш ли го?

— Какво?

— Обичаш ли Чарлз?

Дженифър не отговори.

— Обичаш ли Чарлз? — повтори той.

— Не съм сигурна.

— Обичала ли си го някога?

Тя се поколеба, но очите му я пронизваха и настояваха.

— Не по начина, по който обичах теб — прошепна тя.

Джош кимна почти машинално, като че ли бе очаквал отговора й. Отпи голяма глътка от виното. Когато я погледна отново, лицето му бе изопнато.

— Защо ме отхвърли?

Ето го. Въпросът пронизваше атмосферата, кръжеше над тях, спотайваше се в ъглите, чакаше за подходящ момент. Дженифър разбра, че клетката се е отворила. Миналото току-що нахлу в стаята.

— Джени, зададох ти въпрос… — гласът му бе рязък.

Дженифър потрепери. Беше избягвала този въпрос в продължение на години, като се страхуваше от ефекта на отговора му. Тя промени положението си на кушетката. Накрая го погледна.

— Аз наистина те обичах. Повярвай ми, наистина! Но… Познавах те от години, и ние просто не бяхме повече вълнуващи един за друг. Ти бе прекалено под ръка. Прекалено устойчив. Прекалено приемлив. Родителите ми те обичаха. Брат ми те боготвореше. И приятелите ми те обожаваха. Почувствах се като в капан. Почти манипулирана, като че ли моите и твоите родители бяха подписали договор, когато сме били пеленачета. Исках да избягам. Да се втурна навън и да опозная живота.

Джош се засмя, хихикане, от което на Дженифър й стана хладно.

— Това е странно. Имах погрешната идея, че ще опознаем живота заедно — каза той.

— Моля те! Да не дълбаем повече. То се случи преди толкова много години… — тя се протегна да хване ръката му и, когато той се отдръпна, тя се почувства объркана. — Знаеш ли, едва ли е точно да се каже, че скърбеше за мен.

Той се облегна назад, присви устни и се размисли над последната й забележка.

— Предполагам, че това зависи от гледната точка. Дълго време бях наранен. А също и ядосан. Ти бе дала достатъчно ясно да се разбере, че не съм част от генералния ти план. Минаха няколко години и тогава срещнах Лора. Влюбих се в нея, дълбоко се влюбих и я преследвах упорито. Тя ме направи щастлив човек, въпреки че не я заслужавах. Тя ми даде целенасоченост и реализация, да не говорим за двете прекрасни деца. Не мога въобще да съжалявам за осемте години, прекарани с нея.

— Знам. Съжалявам. Не беше честно от моя страна.

— Да, не беше честно. Нима си мислеше, че ще остана ерген, защото ми би шута?

Смутена усмивка премина по устните на Дженифър.

— Да, помислих си. Колко незряло бе това? Бях те отхвърлила, но някъде в дъното на мозъка ми очаквах, че ще ме чакаш. Когато чух, че си се оженил, почувствах, че си ме изоставил. Това е лудост, не мислиш ли?

Джош се засмя и напълни отново чашите им.

— Не съвсем. Но аз не те напуснах. Аз те заместих. Дори мога да кажа, че все още те обичах, но трябваше да те поставя на друго място. Място, където щях да мога да обичам теб и Лора едновременно.

Дженифър стана замислена, въртеше сватбената си халка около пръста си с бавни, приспивни кръгове.

— Джош, когато Лора почина, мислил ли си някога за нас?

— Беше омъжена. Беше госпожа Чарлз Тайлър Креншо и нека това, което Бог е съединил заедно, да не се разтрогва от един стар приятел — каза той. И изведнъж стана сериозен. — Дженифър, какво става между теб и Чарлз?

Тя въздъхна дълбоко. Когато заговори, гласът й сякаш идваше отдалеч, съвсем безстрастен.

— Нищо особено. Ние сме като учтиви непознати, извиняващи се взаимно и такива неща. Невинаги е било така, но сега се раздалечаваме, носим се по течението и не знам какво да направя.

— Напусни го.

— Какво?

— Напусни го. Защо тази идея е толкова шокираща за теб? Изглеждаш много нещастна, а бих рискувал и да предположа, че и той е нещастен.

Дженифър се втренчи в него. Имаше нещо в тона му, което я обезкуражи.

— Не мога.

— Защо не, по дяволите!

— Защото съм се обвързала и не искам да се провалям.

Джош я изгледа внимателно.

— Страхуваш се от това, какво могат да кажат хората, нали?

Дженифър наведе очи.

— Ти предпочиташ да живееш живот, който те прави нещастна, отколкото да признаеш, че си направила грешка — Джош присви устни. — Нима се страхуваш, че разводът ще намали шансовете ти да получиш по-важна и по-добра работа? — гласът му се извиси. — Точно твоята шибана амбиция те държи окована във вериги към тоя фарс, който ти наричаш брак, нали?

— Остави моята амбиция настрана? Това е твоят отговор на всичко. Амбиция. Правиш го да звучи, като че ли е нещо мръсно. Е, нямаш право. Нима мислиш, че си достигнал до всичко това без амбиция? Глупости…

И двамата потънаха обратно в кушетката, всеки в своя ъгъл, и се вторачиха един в друг. Джош омекна първи.

— Окей, искаш ли да ти кажа как аз виждам нещата?

— Това ще бъде една от твоите лекции ли?

— Не. Това ще бъде дискусия. Разговор между двама възрастни, по взаимно съгласие. Съгласна ли си?

— Добре.

— Аз виждам амбицията като права линия. Тя се разтяга нагоре и нагоре. Това е тънка линия, като опънато въже, по което човек трудно пази равновесие. Нещо повече, тази линия е продължителна. Няма край.

— Грешите, хер Професоре. Успехът е нейния край — каза Дженифър.

— Аха! Но какво е успехът?

— Имам чувството, че съм подложена на проверовъчен изпит.

— Така е, но няма оценки. Просто вземане и проваляне. В някаква точка, Джени, трябва да започнеш да оформяш тази права линия в кръг. Ако не го направиш, никога няма да бъдеш щастлива.

— И ти не мислиш, че аз имам някакви кръгове в моя живот?

— Не, не мисля. Ти и Чарлз със сигурност не сте създали кръг.

Тя остана без коментар.

— И ти си прекарала по-голямата част от живота си извън семейния си кръг…

— Не е вярно!

— О, да, вярно е! Откакто те познавам, ти се бореше с произхода си. Направи всичко, за да отречеш факта, че си едно красиво еврейско момиче от Бейон и имаш двама трудолюбиви родители.

— Не отричам това!

— О, разбира се, че го отричаш! Не беше ли това причината, поради която се отказа от мен? Не олицетворявах ли аз живота, който искаше да избегнеш?

Дженифър остана смълчана.

— Джени, ти си една красива, талантлива жена, но взе прибързани решения, които се основаваха само на това колко далеч щяха да те отведат по правата линия. Никога не си се обръщала вляво или вдясно от себе си.

— Ти си сърдит, нали?

— Можеш да се обзаложиш! Ти ме обичаше, но ме напусна и се омъжи за човек, за когото сега казваш, че не си сигурна дали го обичаш. Ти твърдиш, че не си могла да ме приемеш. Е, ще ти кажа защо. Защото не можа да се примириш със себе си.

Дженифър просто седеше там, като се опитваше да погълне онова, което той казва, и чувстваше как думите му я пареха и пронизваха.

— Много пъти си ми казвала, че обичаш децата ми. Защо нямаш свои?

— Чарлз не иска деца — отговори тя с притихнал глас.

— Не ми излизай с тоя номер, защото няма да мине. Джени Шелдън, която познавах, би станала чудесна, грижовна майка. Дженифър Креншо не я е грижа достатъчно за това.

Джош се разхождаше из стаята, обзет от гняв. Дженифър стоеше неподвижна, наблюдаваше го как пресича стаята, с мрачно лице и изпънато тяло. Изглеждаше като пантера, която дебне плячката си, мускулите му се свиваха при всяка крачка и изопваха панталоните му. Дженифър почувства, че се възбужда. Той бе толкова силен и толкова жизнен! Внезапно тя го пожела повече, отколкото бе пожелавала някого или нещо през целия си живот. Стомахът й се сви и сърцето й заби лудо, като я изпълни с копнеж. Тя стана от кушетката и се приближи нерешително към него. Той спря и я погледна.

— Хвани ме — каза тя. Гласът й бе тих и умоляващ.

Без да промълви дума, Джош я взе в ръце, сграбчи я силно отначало, след това нежно целуна косата й и я погали по врата. Задържа лицето й в ръцете си и потърси тъмнокафявите й очи. Внимателно махна фибите и освободи възела, като остави косата й да се спусне свободно на раменете й. Очите й не се откъсваха от неговите, докато той сваляше роклята й и я захвърли върху кушетката. Тя почувства топлината от близкия огън върху гърба си, но тази топлина не можеше да се сравнява с изгарящото усещане, което изпита, когато той докосна гърдите й. Силните му пръсти я обгърнаха и той се наведе, целуна нежно всяка от гърдите й, гъделичкайки ги с нос, докато станаха твърди. Ръцете му се спуснаха към бедрата й, свалиха чорапите й, и я оставиха гола пред камината. Той се съблече бързо и дойде при нея, като галеше гърба й и я целуваше страстно. За известно време те просто стояха там, като се държаха един друг, чувствайки взаимното си привличане. Коленете на Дженифър трепереха, когато последва Джош до леглото. Лицето му се показа над нея. Чувстваше топлите му ръце върху тялото си и обви своите около тялото му и го привлече по-близо. Прилепи се до него, като потреперваше всеки път, когато той я милваше, и чувстваше, че овлажнява. Ръцете му бяха като наркотик, който я опияняваше, възбуждаше я до онзи зашеметяваш миг, когато тя си помисли, че ще извика от удоволствие.

Устата му изследваше тялото й и оставяше гореща следа навсякъде, където устните му я докосваха, жигосвайки я и споявайки я с него. Скоро тялото й започна да пулсира, докато изчезнаха всичките й мисли. Повдигна бедрата си към него и се притисна плътно. Той постави едната си ръка под нея, обгърна я силно с другата, наведе се, отдавайки се на неспирния ритъм, изпълвайки я със себе си, докато тя изпадна в унес.

Телата им бяха влажни и тя имаше усещането, че са залепени един за друг, движейки се в страстна хармония, издигайки се, падайки и отново издигайки се в максимално кресчендо. Ноктите й се вкопчиха в гърба му, докато се любеха завладяващо и съвършено.

Дженифър си пожела тази нощ никога да не свършва.