Дорис Мортман
Кръгове (20)

Глава двадесета

Президентски полет номер три на Американските авиолинии се бе отделил от земята и се отправяше към Калифорния. Докато облаците се издуваха покрай прозореца й като разбити белтъци със захар, Дженифър се почувства спокойна за първи път от седмици. Ядът й отслабваше, но болката оставаше.

— Пет цента за твоите мисли.

Дженифър се обърна към Търк. Той й подаде чаша черно кафе. Тя се зачуди от колко ли време я бе наблюдавал и какво бе видял.

— Защо пет цента? — попита тя, като духна вдигащата пара течност.

Търк изглеждаше втрещен, а очите му бяха широко отворени от закачлива развеселеност.

— Изненадан съм от теб — каза той, като поклати недоверчиво глава. — В автобуса съседите по седалка предлагат по пени за мисъл, а това е първа класа. Или не си забелязала просторното си обкръжение?

Веселото му настроение бе завладяващо и Дженифър се насили да отпъди духовете си временно.

— Прости ми — тихо се усмихна тя, като се опитваше да изглежда разкаяна. Подлежа на пропуски в паметта на височина десет хиляди метра.

— Е, дръж се! Ти се загуби по средата на разстоянието, откакто Капитан Марвъл започна да кара тази лодка по пистата. Защо сега не ми кажеш какво става вътре в прекрасната ти глава?

Тя се изкушаваше да му каже, да сподели смущението си и да потърси подкрепа, но не бе някой тийнейджър. Дженифър считаше, че възрастните не трябва да натоварват приятелите си с емоционални загадки.

— Няма да повярваш на това, но аз просто се наслаждавам на гледката.

Търк изсипа две пакетчета захар в кафето си.

— Права си — кимна важно. — Не ти вярвам. Ще се обзаложа на едни бързи сто долара, че си прекалено заета със съдбата на майката списание.

Дженифър помисли, че е доловила нотка на неодобрение в гласа му и това я накара да заеме отбранителна позиция.

— Не съм прекалено заета. Просто искам да си свърша работата. Всъщност сега е удобният момент да обмислим стратегията си за срещата с „Нейман Маркъс“.

Тонът беше надут. Очите отказваха да го погледнат. Стойката бе вдървена. Безпокойство бе изписано по цялата Дженифър. Той позна симптомите. Не беше сигурен за причината, но желаеше да й помогне да намери лекарство.

— Бих искал да поговорим за работа, но не е позволено — каза той.

— Моля?

— Докато изследваше образуването на облаците, стюардите преминаха през предполетната си песен и танц, и тъй като ти не внимаваше, не ги чу да казват, че работата не е позволена на борда на този самолет.

— Наистина ли? — Дженифър забеляза блясъка в очите му, докато той отхапваше от кифлата си.

— Това е стриктно правило на летателната компания. Пасажерите трябва да си отпочиват и да се наслаждават на полета. Освен това ще има много време за работа като кацнем.

— Но ние имаме пет часа, докато се приземим в Лос Анжелис. Ако си кротуваме, никой няма да знае.

— Ти си вманиачена и аз бих искал да знам откъде черпиш цялата тази преданост в стил Умирай трудно.

— Блумингдейл. Втория етаж. До хавлиите.

— Е, те вероятно са обявили разпродажба, защото ти си почти пристрастена към това ананасово поощрение, и да ме убиеш, не знам защо.

Дженифър разбираше натрапчивото си отношение твърде добре. Тя пречистваше личните си разочарования чрез „Жоли“, но не можеше, и не искаше, да обясни това на Търк. Щеше да я затрудни много да му каже, че „Жоли“, чрез процеса на елиминиране, бе заело централно място в живот й; че съпругът й я бе измамил; че един мъж, когото тя бе приела, че я обича, я бе отблъснал. Истината бе, че засега тя нямаше нищо друго, към което да е пристрастена, освен към „Жоли“, но това бе истина, за която отказваше да говори.

— Гордост, скъпи ми Уотсън — каза тя. — Би ме обидило, ако се облегна назад и позволя на „Фелоус“ да изхвърли „Жоли“ като излишен свръхбагаж. Ако те искат да ни продадат, добре, но нека го направят, затова че „Жоли“ е ценно, а не затова, че е безполезно!

— Но ако някой иска да купи „Жоли“ — погледна я внимателно Търк, — вероятно си мислят, че е ценно. Хората не кихат милиони долари, за да имат на баир лозе.

— Може би е така, но се страхувам, че един нов собственик може да изложи на риск списанието. Колко често се е случвало новото ръководство да промени основната философия на първоначалната публикация?

— Ами ако тази основна философия не е продуктивна?

Дженифър изгледа Търк вторачено.

— Вземи този приятел Тауърс — продължи той. — Почувства, че „Жоли“ се самонаранява, както и голям сегмент от модната индустрия, с пристрастието си към всемогъщия дизайнерски етикет. Може би той има право, а ние грешим.

Имаше известна логика в това, което каза Търк. Дженифър се опита да си спомни разговора с Ийбън Тауърс, но повече, отколкото чуваше думите му, тя си представяше лицето му, с резките черти около устата и сърдития му поглед.

— Ще приема, че на повърхността това, което казва, звучи доста смислено, но нещо в него ме отблъсна — заяви тя. — Не му повярвах. В отношението му към мен имаше твърде много враждебност, за да приема мненията му сериозно.

Този път Търк избягна да коментира думите на Дженифър. Повече от всеки друг той знаеше колко правилни бяха инстинктите й.

— Тауърс или не, аз съм съгласен, че „Жоли“ има нужда да се измъкне от мазата, и ако ти мислиш, че идеята на Брад може да го направи, аз ще застана зад теб. Освен това — продължи той, като премигна, — ако този проект се окаже добър, ще можем да излезем от него като герои.

— Предлагам да се разтревожим първо за баланса, а после за заглавията.

Търк внезапно престана да се бори с омлета си от гъби и скръсти ръце.

— Нима очакваш от мен да повярвам, че ако това поощрение има огромен успех и много хора подскачат нагоре и надолу и те приветстват като най-великото нещо след фъстъченото масло, на теб няма да ти хареса?

Дженифър се усмихна, но Търк бе докоснал един нерв. Тя не беше свикнала да бъде противопоставяна на изкуствената страна на мечтите си.

— Ти би умряла от кеф! Би се къпала в аплодисментите на твоите почитатели, които те обожават, и не се опитвай да ми кажеш нещо друго. Разбира се, ти си по-красива, но ти и аз си приличаме много, и имаме нещо много добро.

— И какво е то, ако смея да попитам?

— Ще ти задам една гатанка. То е почти толкова стимулиращо, колкото и секса. Имаш тридесет секунди да намериш правилния отговор.

Дженифър се престори, че размишлява над въпроса и после погледна към Търк с озарено от откритието лице.

— Грузински песнопения. Това е, нали? И двамата обичаме грузински песнопения. Сега, печеля ли хладилника?

— С отговор като този, това е всичко, което заслужаваш — той й подхвърли малка кутийка с желе от гуава^[1].

— Правилният отговор, рожбо, е амбиция. И двамата сме роби на омагьосващата сила, която мотивира и контролира две трети от човешката раса. Ти си дъщеря на пекар, а аз съм син на съдържател на бар. Нашият произход е най-малкото далеч не толкова впечатляващ, и това ни прави първокласни мишени за привлекателната сила на амбицията.

Въпреки че гласът му бе лек, а думите хумористични, те съдържаха подтекст, който не убегна на Дженифър. По свой начин Търк се протягаше и установяваше връзка между тях.

— Твоят проблем — продължи той — е, че ти приравняваш амбицията с такива зли неща, като лакомията и безсърдечието. А аз не. Аз я определям като средство за попълване на празнотите. Децата на бедността искат пари. Хора, които остават незабелязани като деца, искат признание като възрастните. А богатите копнеят за власт. Това е всеобща истина.

— Окей, признавам — Дженифър вдигна и двете си ръце в знак, че се предава. — Аз съм побесняла от амбиция жена, която няма да се примири докато черното ми бюро не застане в Овалния кабинет^[2]. Доволен ли си?

— Не съвсем — смръщи се той. — Жизнените мъже никога не са доволни. Те винаги искат повече.

— И аз приемам, че ти си изключително жизнен мъж.

— Такъв съм, и повярвай ми, ти можеш да го поемеш всеки път, когато поискаш.

Дженифър погледна настрани, като скри червенината, която изведнъж покри лицето й. Търк бързо смени темата.

— След приблизително три минути продължава филмът. Ако искаш да го гледаш, добре, но те предупреждавам, че е гадост.

— Каква е алтернативата?

— Можеш да слушаш музика по слушалките, да препрочетеш „Ню Йорк таймс“ или да поговориш с мен.

И те поговориха.

През следващите няколко часа Дженифър неусетно разказа на Търк историята на своя живот, като отново пресъздаде самотата на ранните си години и ужаса на злополуката. В края на краищата тя дори призна, че с Чарлз са разделени. Не беше важно да му казва защо. Бе минало толкова много време, откакто се бе открила на някого, че неговото разбиране й се стори съблазнително. Имаше нужда да даде нещо от себе си на някой мъж, дори и ако това бяха само думи. Търк без съмнение бе привлекателен мъж, и беше очевидно, че и той гледа на нея като на привлекателна жена. Точно сега това уверение значеше за Дженифър повече, отколкото всичко друго.

Тя започна да се отпуска и Търк я покани да поспи, което тя и направи. Докато си мислеше за разговора им, Търк откри нещо много показателно в позата на Дженифър: краката сгънати под тялото, ръката нежно подпираща брадичката, няколко кичура коса, спуснати по лицето й. Изглеждаше крехка и уязвима и той се зачуди дали това е истинската й същност. До днес той я бе познавал като силна и способна делова жена с пламенен, непокорен дух. Наистина, бе видял и друга страна, която излъчваше хумор и благородство, но досега нямаше завършеност по отношение на преценката си за нея. Дженифър му се бе открила и въпреки че беше доволен, че й помогна, до известна степен й завиждаше. Искаше му се да се чувства достатъчно сигурен, за да смени доспехите си. Но Търк не беше доверчив човек. Твърде често бе мамен от близки нему хора, за да даде на някой предимството да го познава изцяло.

Дженифър се размърда и Търк подпъхна одеялата около нея. Сънят бе оцветил бузите й в същото нежнорозово като пуловера й и тя приличаше на невинно дете. Но тя не е дете, помисли си той, нито пък аз. Бяха възрастни, и като знаеше собствената си склонност към маскировка, знаеше също, че възрастните рядко са невинни. Всеки укриваше тайни. Всеки живееше с известно количество вина. Всичко бе въпрос на степени. Дженифър щеше да тържествува над нейната.

Той се зачуди дали ще има този късмет.

 

 

Девън Бовари, член на търговския отдел на „Жоли“, сочеше към всяко момиче, като че ли показалецът й бе магическа пръчка. За стотиците млади жени от публиката той наистина бе магически. Тя избираше последните доброволки, които щяха да бъдат издокарани от експерти на „Жоли“ по модата и красотата, които ръководеха шоуто „Наслада с Жоли“ в компанията „Мей“. Всеки път, когато Девън си избираше някоя, останалите ръце се издигаха по-високо, съпроводени от пискливи гласове, които молеха за шанса да се качат на сцената.

Дженифър, в копринения си костюм в цвят на току-що узрели банани, стоеше в дъното на отдела за млади надежди, където се провеждаше шоуто, и където му се възхищаваше ентусиазирано тълпата в пет часа следобед. Млади жени, подредени във възраст между седемнадесет и тридесет и пет години, облечени във всичко — от плажни принадлежности до делови костюми, седяха с кръстосани крака на пода пред платформите от четири на осем стъпки, каквито представляваха сцените на „Жоли“. Две огромни коледни дървета, украсени с миниатюрни корици от списанията на „Жоли“ и лъскави златни топки, ограждаха района. От едната страна един фризьор и помощникът му вече работеха върху една брюнетка с коса до кръста, докато художниците по грима съчетаваха цветове и поставяха светлокафява основа на едно нетърпеливо лице на млада жена с момчешка прическа.

Жизнерадостни коледни песни се извиваха отзад, докато Девън придружаваше няколко от доброволките зад сцената, където щяха да бъдат облечени в празнична премяна. Останалите момичета се настаниха до двете специалистки по красотата. Когато Дженифър погледна часовника си, забеляза, че Девън се кани да представи шестте избрани жени за клона в Лос Анжелис на Съвета по труда на „Жоли“ — една мрежа от жени, които доставяха информация на списанието за работещите жени в техния район.

Една по една те преминаха по подиума така, сякаш го правеха всеки ден, носейки пайети, коприна, сатен, леки кадифета. Всяка се въртеше и се перчеше под прожекторите, докато Девън уточняваше модните акценти на екипировката им. След това тя интервюира всяка от тях, като ги покани да обяснят как приспособяват последните тенденции към специфичния си начин на живот.

Дженифър се отказа от частта за въпроси и отговори и остави мисълта й да се съсредоточи върху Търк. Той кавалерстваше на служителите от „Нейман Маркъс“ около компанията „Мей“ в усилието си да илюстрира по колко много начини рекламната акция на „Жоли“ облагодетелстваше даден магазин. Дженифър бе предложила да ги придружи, но Търк каза, че не е необходимо. Знаеше, че Дженифър предпочита да провери подробностите на акцията в ход, а освен това бе привикнал на дейността си на продавач самостоятелно. За Дженифър тези няколко минути бяха възможност да преосмисли телефонните обаждания, които получаваше напоследък от офисите на „Жоли“ в Ню Йорк. За последните три дни, откакто двамата с Търк бяха в Лос Анжелис, всичко, което бе чула от Източния бряг, бе мрак и обреченост.

Брад бе първият, комуто не повярваха. Екипът по продажбите, който бе изпратен в Бостан, бе пренебрегнат. Въпреки че Джордън Марш не бе казал открито не, бе изразил скептицизъм относно рекламна акция с платена такса. Гуендолин Стюърт се бе срещнала с хората от „Сакс фифт авеню“ и дори нейният удар не бе достатъчно силен, за да ги убеди да изоставят отношението си в стил ще почакаме и ще видим. Брук Уийлър бе изпратила една от своите съдружнички в „Ричс“ в Атланта, „Хъдсънс“ в Детройт и „Уудърд и Лотроп“ във Вашингтон. Резултатите бяха малко по-добри от нека да видим кой друг ще го направи.

Всички чакаха да бъде сложено първото домино.

Брад я беше информирал също, че записванията за рекламите вървяха бавно. Производителите се колебаеха да закачат вагоните си за тропиците, а няколко бяха поставили ударението върху важността на поддържането на продажбите на дребно. Ако магазините откажеха да подкрепят „Големия ананас“, Брад се страхуваше, че много от рекламиращите щяха да откажат заявената си рекламна площ и да оставят „Жоли“ с най-голямата загуба в историята му.

Шоуто продължаваше вече час и сега бе във финалната си фаза. Дженифър се огледа с безпокойство по сцената за Търк и антуража му. Беше задължително да наблюдават реакцията на тълпата, когато биваха представяни моделите. Това бе последният смъртоносен удар, моментът, когато всички преди ставаха после. Ако това не продадеше рекламната акция, нищо нямаше да я продаде.

Девън поведе няколко млади жени към предната част на сцената. Без значение в какъв стил бяха облечени, прическите им бяха меки и пухкави. Гримът бе лек, но впечатляващ. А дрехите бяха изключителни. Всяко от момичетата имаше основна екипировка — някои в панталони, някои в поли, и в нещо моделирано за някакъв празник, всички издокарани. Внезапно Девън се впусна в акция. Тя покри една копринена камизола със сако в пера и обви една талия със сатен. Компенсира вкочанеността на един черен пуловер с дантелено жабо. Завърза ръчно изплетен шал на рамото на една права блуза. Украси копринен костюм от три част и с цвят на слонова кост с многоцветни синци; затъкна перо в един кок; прибави чанта с пайети към едни кожени панталони и копринена риза; даде на една жена в китайско сако елегантно ветрило, което да използва като украшение за китката си. Публиката избухна в аплодисменти, като одобряваше всеки модел, появяващ се със своята уникалност, и при всяко взиране изоставяше света на джинсовите платове и навлизаше в един пласт на обаяние и елегантност.

Една след друга дванадесетте доброволки бяха пременени и след това се строиха като при финала на шоуто. Девън изчака аплодисментите да стихнат и се отправи към средата на сцената.

— Аз съм Девън Бовари и от името на списанието „Жоли“ и компанията „Мей“ ви пожелавам много здраве и щастливи празници. Честита Коледа!

Тълпата се разпръсна и Дженифър незабавно направи проверка да види колко от жените отиват при рафтовете в отделите за дрехи в съседство. Главната цел на тези шоу представления бе да се продаде стока от магазините. Разпръсването на благопожелания за списанието бе по-маловажната печалба. Купища жени се събираха около представителите на „Съвета по труда“, за да говорят за работа и дрехи и да помолят за съвет. По-младите жени нападнаха специално приготвения бутик „Наслада с Жоли“ и претършуваха рафтовете и масите за принадлежности, които бе използвала Девън. С въздишка на облекчение Дженифър забеляза, че вече бяха се образували дълги опашки на касите за плащане.

Но къде беше Търк?

Докато чакаше, тя бръкна в чантата си да разгледа една реклама на манекен, която бе получила със сутрешната поща. Преди да тръгне в тази командировка, „Отделът по красотата“ я бе информирал, че една от водещите козметични къщи се бе съгласила да осигури един от новите си парфюми във връзка с априлското издание. Дженифър бе оставила указания за рекламна кампания и координиращ поощрителен пакет, който да й бъде представен за одобрение.

Предложената реклама изцяло носеше почерка на Патрик Греъм. Бутилката бе извита като ствол на тумбесто дърво със запушалка, приличаща на палмово клонче. До бутилката имаше силует на гола жена с разкошна права коса, която се спускаше по гърба й, и с ръце, протегнати в замечтана поза. Лозунгът гласеше:

„Обвийте се в саронг. Едно докосване до рая.“

Толкова просто, и все пак толкова съблазнително.

Дженифър се бе обадила да поздрави Патрик, но разговорът й бе прихванат от Брук Уийлър. Според Брук тя бе стояла на главата на Патрик и го бе насочила към дизайна, и тъй като копиращият персонал от нейния отдел бил претрупан с работа, тя трябвало да нарисува копието сама. Тя каза също, че тъй като времето е от най-голямо значение, ще отнесе сама мострите до Козметик.

Дженифър беше бясна и съобщи това на Брук. Преди всичко тя разбра, че Брук лъже. Патрик Греъм нямаше нужда някой да надзирава работата му. Копиращият й персонал знаеше колко е важен този проект и никога нямаше да се отвърне от него. И кой бе упълномощил Брук да представя рекламен проект на клиент? Незабавно поиска да говори с Мими, но Брук, очевидно нетърпелива да прекъсне разговора, набързо информира Дженифър, че Мими не е идвала няколко дни на работа и дори не се е обаждала. Дженифър намери целия случай за обезпокоителен.

— Видях те преди. Сега бих искал да те видя след това.

Търк се бе приближил до нея изотзад и обгърна талията й с ръка. Дженифър се извърна към него, но ръката му продължаваше да я държи.

— След какво?

— След това, което би искала — каза той, като стискаше здраво кръста й.

— Може ли да продължим тази устна предигра някой друг път? — Дженифър се озърна да види дали имаше някой, който да ги наблюдава. — Къде са момчетата от „Нейман“!

Търк отпусна ръце.

— Отидоха си.

Лицето на Дженифър помръкна.

— Какво казаха?

— Казаха, че ще се срещнат с нас в десет часа в „Розовото лале“ — най-горещата дискотека в града. Така че нека да се преоблечем, да хапнем набързо и да си сложим танцувалните обувки.

— Няма да ходя никъде, докато не ми кажеш какви им са намеренията спрямо „Големия ананас“. Не харесаха ли шоуто? Не наблюдаваха ли тълпата? — тонът на Дженифър бе настоятелен.

— Бях с тях отстрани и те видяха всичко. Предполагам, че го харесаха много, тъй като аплодираха заедно с останалата част от публиката. Но не подписаха нищо.

Дженифър изглеждаше потисната.

— Хей, скъпа, не съм очаквал от тях да склонят днес, все пак — Търк сложи ръка на рамото на Дженифър. — Търпение, миличка, търпение — той я поведе към канцеларията на координатора на шоуто. — Нека да угодим на нашите приятели тук и да проверим записите. Иска ми се да имам възможност да кажа на онези каубои колко много се постара компанията „Мей“, благодарение на шоу продажбата на „Жоли“. А след това, сладката ми, двамата ще обходим града!

 

 

Когато Търк остави Дженифър в стаята й, бе три часът сутринта. Тя бе малко развълнувана, гърбът й я болеше, и бе сигурна, че краката й са безчувствени от часове. Въпреки че тялото й копнееше за горещ душ, тя смъкна дрехите си и легна на килима, за да си направи упражненията за обтягане. През това време прехвърли в мислите си вечерта и ги сумира в една дума: ирония.

Двамата с Търк бяха вечеряли в „Льо бистро“, където обстановката насърчаваше шампанското и неприличните комплименти, с двете, от които Търк я снабдяваше в големи количества. Дженифър бе напуснала ресторанта, чувствайки се красива и желана. Но след това, от мига, в който влязоха в „Розовото лале“, Дженифър изпита надигаща се в нея паника. Всички около нея бяха педита, облечени оскъдно в тенис фланелки и физкултурни шорти, или с голи гърди и с прилепнали по тялото джинси. Те се държаха един друг и танцуваха с чувственост, която я смущаваше. Накъдето и да погледнеше, имаше мъже с мъже, жени с жени. Наистина, имаше и много нормални двойки, но те бяха незначителен брой в сравнение с останалите, забеляза Дженифър, докато оглеждаше дансинга.

Вместо да се отдаде на вихрушката от чувства, които се въртяха в главата й, тя си наложи да танцува и се хвърли в своето представление. Преструваше се, че мъжете, които танцуваха наоколо, не я смущаваха, че наистина не й напомнят за Чарлз, и че гледката им не е болезнена за нея. Чудеше се дали някога Чарлз бе посещавал такива места, дали бе танцувал някога с такава необуздана страст и дали бе излагал похотта си така публично. Тя не можеше да си го представи, но пък никога преди не бе подозирала, че е педераст още отначало.

Като жена, свикнала на погледи на възхищение, Дженифър намираше за обезпокоително да бъде в една група, където я считаха за сянка. Беше облякла яркочервен костюм с шалвари и с една презрамка, и знаеше, че е прекрасна, но тук нямаше притегателна сила. Беше не на място, една чужденка в чужда страна, където не говореше езика и не разбираше обичаите. За момент се зачуди как се чувстват сбърканите в компания с нормалните, и усети изненадващ прилив на съчувствие.

Когато засвириха бавна музика, тя се притисна до Търк, като се опита да се изгуби в тялото му и сред силния мъжки аромат на одеколона му. След малко започна да се отпуска и да се чувства по-малко застрашена. Странно, след това усети, че се възбужда от сексуалността, която ги заобикаляше. Дженифър се притисна по-близо до Търк.

Когато той я остави в стаята й, без дори да попита дали може да влезе, тя бе разочарована. Сега заключи, че, въпреки че е разделена, той не е. Може би той считаше за по-разумно да не започва нещо, което никой от двамата нямаше да може да завърши. Може би просто той не се интересуваше от нея.

При всички случаи Дженифър бе сама.

Отправи се към банята.

Въобще не чу как вратата се отвори, така че когато Търк пристъпи под душа при нея, Дженифър бе направо шокирана. Започна да протестира, но видът му — изцяло гол, с бутилка шампанско в едната ръка и две чаши в другата, бе толкова необичаен, че всичко, което можа да направи, бе да се засмее.

— Мислех, че може би искаш да пийнеш нещо след вечеря — каза той.

Тонът му бе толкова естествен, че Дженифър забрави да изпитва неловкост поради собствената си голота.

Той напълни и двете чаши и й връчи едната, като остави бутилката на пода извън обсега на душа.

— Наздраве за Дженифър Креншо — вдигна той чашата си към нейната. — Бих поискал автографа ви, но не мисля, че имам писалка върху себе си.

Дженифър се засмя отново. Цялата ситуация беше абсурдна. Двама души, които стояха голи под един хотелски душ, водеха съвсем обикновен разговор. Търк също се усмихваше, но очите му не се откъсваха от нея и тя можа да забележи, че настроението му е всякакво друго, но не и обикновено.

Водата се изливаше върху телата им и се процеждаше в ритмични пръски, но те просто стояха там, вторачени един в друг, пиеха, без да разговарят и оставяха въздуха да стане тежък от парата и от желанията им. Търк взе своята и нейната чаша и ги постави настрана, като завъртя ръчката така, че водата да остане във ваната. Докосна с пръсти косата й, изви я на къдрици като тирбушон и пусна тези червеникави спирали на врата й. Ручейчета вода се стичаха по раменете й и той ги проследи, без да се отклони от гърба й, без да я докосне там, където тя искаше да бъде докосната. Устните му леко се допираха до бузата й, движеха се под ухото й и се притиснаха до една вдлъбнатина на врата й. Целувката му беше възбуждаща и сладострастна и тя се предаде на радостта на тялото си. Устните му я покриваха цялата и накрая той я придърпа към себе си. Водата продължаваше да се излива върху тях със съблазнителни капки топлина и се събираше около краката им с леки вълнички.

Ръцете му бавно започнаха да се плъзгат по нея, да се спускат надолу, да галят гърба и гърдите й. Имаше нежност и почтителност в отношението му към нея, което я караше да се чувства като богиня, като боготворена икона. Тя се превъзнасяше в това преживяване, вкусваше от усещанията, които я заливаха.

Търк се наведе и я задържа, като извиваше гърба й и смучеше зърната й. По някакъв начин Дженифър се почувства странно, като го гледаше с глава на гърдите й, и усещайки твърдостта му върху бедрата си. Чувстваше се като воайор, но това я възбуди и тя остави ръцете си отпуснати, нетърпелива да сграбчи мъжествеността му, да го докосва и да го държи. Коленете й се разтрепериха, когато устата му остави гърдите й, и се придвижи към бедрата й. Дълбока въздишка се отдели от устните й, когато Търк я смъкна надолу в наполовина пълната вана, възседна я, и започна да я масажира с нежност, каквато тя си мислеше, че е несъвместима със страстта.

Водата се смеси с допира му и я накара да потрепери цялата. Търк се приближи по-близо, съедини отново устните си с нейните и я остави да почувства как страстта му пулсира срещу нея. Тя не можеше да се владее повече. Имаше нужда от Търк. Имаше нужда да почувства едно мъжко тяло, което е гладно за нейното и което щеше да се излее в нея. Търк се мушна в нея и двамата останаха така, забравили за всичко, освен за горещото удоволствие на две тела слети в едно.

Дженифър почувства главата си лека, почти й прималя. Остри шипове пронизваха гърдите й. При нея щеше да стане. Всеки миг. Краката й се втвърдиха. Дъхът й секна. Искаше й се да продължи възбудата, но се почувства зашеметена. Унесена. И тогава стана. Потреперването. Гъстата мокрота. Спазъмът на освобождаването. Почувства и неговото изпразване. И беше доволна.

 

 

— Мъжът ти е мижитурка.

— Моля?

Лежаха в леглото на Дженифър, пиеха кафе и ядяха датски бисквити. Бяха все още голи и въпреки лекия махмурлук от шампанското, Дженифър се чувстваше превъзходно.

— Ако аз бях женен за теб, никога нямаше да те пусна да станеш от леглото.

— Е, ти самият не си толкова лош, господин Конлън.

— Радвам се, че мислиш така. Тогава няма да се противопоставиш на плановете ми за деня.

Дженифър го изгледа скептично.

— Тъй като кантората в Ню Йорк вероятно ще се опита да се свърже с нас днес, и тъй като има възможност да получим обаждане за решението на „Нейман Маркъс“, мисля, че най-доброто ни залагане ще бъде да се прилепим към телефона.

— И към кой телефон искаш да се прилепиш?

Търк се пресегна през нея, взе телефона от нейната страна на леглото и го постави на стомаха й.

— Просто в случай че позвъни — той се наведе и завря нос между гърдите й.

— Мразя да бъда човек, който разваля удоволствието на другите, но какво ще стане, ако позвъни и от отсрещната страна се окаже жена ти?

— Да се надяваме, че аз ще бъда зает и ти можеш да й кажеш това с ясно съзнание.

Търк стана и се завърна към бисквитите си.

— Търк, знам, че миналата нощ, пък и сега, това, което стана между нас, наистина не е сериозно. Това е секс. Чист, прост, чудесен секс без усложнения. За мен е окей, но не ми харесва идеята да бъда другата жена в нечий живот.

Търк напълни отново с кафе чашата на Дженифър.

— Дженифър, ти си невероятно секси и не ще и дума да става, че исках да ограбя тялото ти за дълго време, но ти не разваляш един щастлив дом и не разрушаваш брака ми. Жена ми самичка направи и двете.

Под думите на Търк се забеляза тъга и Дженифър го подтикна да поговори за женитбата си. Може би това щеше да му помогне. Може би щеше да помогне на нея.

— Обичаше ли Диъдри, когато се ожени за нея?

За момент Търк остана смълчан.

— Да, обичах я. Тя е вълнуваща жена. Жизнена. Агресивна. Умна. Красива. Дива… И страхотна в леглото. Ако не практикуваше кастрация без разрешително, щеше да бъде идеална за всеки мъж. Но предполагам, че никой не е съвършен.

— Мисля, че не е — сега беше време за Дженифър да замълчи.

Търк продължи да описва живота си с Диъдри. Разказа на Дженифър как чувството за собственост и парите на Диъдри бяха разрушили каквато и връзка да бе съществувала между тях. Той й каза дори за Зийна Уелис, за това, какво означаваше тя за него тогава, и какво се надяваше, че ще бъде сега.

— Знаеш ли — каза Дженифър. — Ти беше прав, когато каза, че ти и аз си приличаме. И двамата сключихме брак с по-висшестоящи от нас, така да се каже. И двамата се свързахме с хора, които изглеждаше, че имат онова, което липсваше на нас, като си мислехме, че тяхното положение би гарантирало нашето щастие. Но не стана така.

— Това е така, защото гордостта ни заслепи — Търк бухна възглавницата на Дженифър и се обърна настрана към нея. — Не бяхме доволни да бъдем богати с тези, с които се свързахме. Трябваше да го направим самите ние. Трябваше да докажем собствената си ценност, да създадем собствения си успех.

— И все още това не бе достатъчно — промълви Дженифър като че ли на себе си.

— Поне ти не се прееба като се опитваш, както направих аз.

— За какво говориш?

— Трябва да има нещо в голото тяло на една жена, което ме кара да искам да призная греховете си. Можеш ли да се оправиш с историята на моя живот?

— Чакам я.

Търк я запозна с опасното си положение. Въпреки че й каза истината за задлъжнялостта си и за плъзгането си по повърхността, той нарочно пропусна да каже името на Тауърс. От малкото, което бе казал на Дженифър, можеше да види по реакцията й, че я беше уплашил.

— Как му се издължаваш? — попита тя.

— Всеки път по едно кило плът.

— Търк, говоря сериозно. Откъде вземаш парите?

— Имам дребен страничен бизнес, който се заплаща много добре.

Дженифър имаше хиляди въпроси, но отношението на Търк й казваше, че той й бе съобщил толкова, колкото бе пожелал.

— Никога не съм срещала този човек, но инстинктите ми ми казват, че ако го срещнеш отново някога, той ще те хвърли на вълците по-бързо, отколкото можеш да произнесеш каторжен затвор.

— Колко си права, но не оставяй от това да получаваш бръчки. Аз съм внимателен, и просто като застраховка, имам няколко неща за него, които могат да му попречат да приказва твърде много за мен, на когото и да е.

— Не ми харесва как звучи всичко това.

— И аз не изгарям от желание за такива действия, но пък имам в живота си Зийна, и ти си в моя ъгъл на ринга, така че как мога да сгреша?

— Нека да изброя начините.

— Освен това аз те имам в леглото си — каза Търк, като се плъзна до нея. — И никога не съм бил мъж, който пропуска някаква възможност.