Дорис Мортман
Кръгове (29)

Глава двадесет и девета

— Тя има нужда от медицински грижи, а не от тен. Когато каза, че двамата с Чарлз заминават за един дълъг уикенд — е, добре, но това се превръща в най-дългия уикенд в историята!

Дейвид Шелдън мърмореше така вече цял следобед. Със Сара бяха довели децата у Джош за рождения ден на Скоти Мандел, но вместо да пеят и танцуват, те затънаха в спорове и празни предположения. Дженифър бе заминала преди повече от три седмици.

— Успокой се — докосна го Джош. — Всеки преживява загубите по свой начин. Може би смъртта на майка ти и продажбата на пекарницата са засегнали Дженифър повече, отколкото си мислиш.

— Прекалено добре знам колко силно я засегна всичко това — заяви Дейвид. — Защо мислиш, че съм толкова загрижен? Гърбът й става все по-зле и, доколкото схващам, изпитва ужасни болки. Не забеляза ли колко е приведена? Как се пресяга като върви, за да се хване някъде? Колко бавно пристъпва?

Сара бе забелязала всичко това, но то не бе всичко. Бе проследила Дженифър, когато тя се върна при гроба на Роуз в деня на погребението. Стана свидетел на дълбоката мъка на зълва си, но това, което я обезпокои най-много, бе излъчващото се от нея отчаяние, което се бе задълбочило през следващите седмици.

— Мъчеха я други неща — намеси се Сара, като сякаш виждаше отново напрежението по лицето на Дженифър и развълнуваните жестове, с които подсилваше думите си.

— Заради списанието е — каза Джош твърде припряно. — „Жоли“ се намира в криза и Дженифър е приела като своя лична мисия задачата да го спасява.

— Мисля, че не си прав — Дейвид крачеше с ръце, пъхнати в джобовете. — Смятам, че каквото и да безпокои Дженифър, то е нещо дълбоко лично.

Сара си играеше със салфетката и не забеляза начина, по който Дейвид се бе втренчил в Джош, и как Джош отбягна погледа му.

— Ако е така, не ми е казала — Джош изведнъж се почувства много неудобно. — Бяхме близки. Вече не сме.

Дейвид кимна, но не можеше да прогони от ума си разговора, който бе дочул в Бейон. Нещо не му даваше мира. Напрежението между Джош и Дженифър. Неизречените думи. Напрегнатата атмосфера. Дейвид бе сигурен, че Джош знае повече, отколкото казва.

Точно тогава звънецът на вратата иззвъня и Джош скочи да отвори. Докато отиваше към антрето, той се зачуди дали да не разкаже на Дейвид за нощта, която бяха прекарали заедно с Дженифър, както и за несъстоялата се среща следващата вечер. Щеше ли това да помогне? Или щеше да бъде предателство? Бе станало преди месеци, а и оттогава Дженифър го бе държала на разстояние. Изглежда двамата с Чарлз бяха изгладили разногласията си. Бяха неотлъчно един до друг по време на погребението на Роуз. Сега бяха заминали заедно. Каквото и да се бе случило между него и Дженифър, очевидно не беше нищо повече от един епизод.

— Съжалявам, че закъснях — усмихна се Елиз, като се извиняваше. — Къде е рожденикът?

Джош й помогна да си съблече палтото и пое пакетите й.

— Всички деца са в стаята на Скоти и се забавляват с Джимбо Клоуна. Възрастните се опитваме да се развличаме в трапезарията — с печални резултати.

Сара поздрави Елиз и топло я прегърна. Дейвид я целуна набързо по бузата.

— Какво става с Хер Доктора? Изглежда замислен. Прекъсвам ли нещо?

— Погълнали са го разузнавателни задачи — подметна небрежно, но многозначително Джош. — Нямаме никакви новини от Дженифър и голямото братче не е на себе си.

— Очаквах я да се завърне преди повече от две седмици — каза Елиз, докато сядаше. — Знае ли някой защо е удължила пътуването си?

— Мислехме, че ти знаещ нещо — Дейвид изглеждаше разочарован и доста обезпокоен. — Бих й се обадил, но тя изобщо не спомена къде отива.

— Може би драматизираме нещата — Джош зае мястото си начело на масата. — Тук е смразяващо студено и тя вероятно е отишла някъде на топло. Защо да не поостане там?

— А какво стана с кризата в списанието? — Дейвид дори не се опита да прикрие подозрението в погледа си. — Преди две минути то според теб било в предсмъртна агония, а Дженифър не искала да се отделя от него до последния му час. Сега ми казваш, че пациентът се е възстановил достатъчно, за да отсъства тя колкото си иска.

— Нищо не ти казвам — възпря го Джош с нетърпение в гласа. — Просто предлагам едно възможно обяснение.

— Което изглежда доста разумно — Сара не можеше да разбере враждебността на Дейвид, както и отбранителния тон на Джош, но и двете неща не й харесваха. — Използвай хирургическите си умения върху сладкиша за кафе. Аз искам да чуя как е Елиз — Сара метна на съпруга си един нож и един поглед.

Елиз не можа да се въздържи да не се усмихне и на двамата. След престоя й в болницата семейство Шелдън на практика я бяха осиновили. Отначало цялото това внимание я бе смутило, отдаваше техния интерес на връзката си с Дженифър, но Сара и Дейвид я бяха обградили с такава искрена любов, че тя бе започнала да ги счита за свои роднини.

— Добре съм — каза тя. — Малко замаяна, но добре.

— Не работиш прекалено много, нали? — гласът на Дейвид звучеше почти бащински.

— Не. Просто стоях до късно през нощта.

— С Кевин ли беше? — попита небрежно Джош и започна да брои секундите, преди Сара да заговори.

— Кой е Кевин?

Елиз се изчерви.

— Един от вицепрезидентите на Джош.

— Кевин Уогнър е и новият мъж в живота на Елиз — лицето на Джош светна в самодоволна усмивка.

— Той ми помага в бизнеса — и да, срещаме се от време на време.

— Четири пъти седмично, а понякога и за обяд — обяви Джош с висок шепот, като на сцена.

— Забрави всичко това. Разкажи ми що за човек е — Сара бе жадна да научи подробности.

Елиз се изчерви отново, и отново Джош отговори вместо нея:

— Висок е четири фута, плешив, леко съска като говори и има слабост към карираните костюми с широки ревери.

Сара направи игрива гримаса.

— Стига си се майтапил — сряза го тя и се обърна към Елиз. — Съдейки по изчервените бузи, този господин Кевин Уогнър сигурно доста си го бива. Права ли съм?

— Той е много мил — Елиз се страхуваше да признае пред себе си колко е чудесен.

— Браво, Мандел — поздрави я Дейвид, като вдигна чашата с кафе. После лицето му стана сериозно. — Обаждал ли се е Марио?

— Няколко пъти, но не и откакто се преместих и смених телефонния си номер.

— Какво ти каза?

Елиз се размърда на стола и в стаята веднага се усети напрежение.

— Не одобрява новото начинание. Още по-разстроен е от това, че отказвам да се срещна с него.

— Заплашва ли те? — попита Сара.

— Не. Мисля, че Джош го е уплашил до смърт — Елиз не им каза за тайнствените телефонни обаждания посред нощ, нито за странните бележки без подпис, които я бяха накарали незабавно да се премести.

— Имаш ли новини от брат си?

Сара знаеше всичко за Джани и защо Елиз толкова се колебае дали да се обади в полицията за Марио.

— Добре е. Той поне е въодушевен от новата компания.

— Има ли някакъв начин Марио да попречи? — Дейвид насочи въпроса си към Джош.

— Не. Сега тя е част от „Джей Ем индъстриз“. Той не може да се намеси, без да разбера.

Тонът на Джош подсказа на Дейвид, че са взети извънредни мерки да се предпази Елиз и в личен, и във финансов план. Но от държанието на Елиз разбра и това, че тя е наясно — стига да поискаше, Марио можеше да се добере до нея.

— Нямам търпение да видя новата серия! — Сара искаше да измести темата за Марио де Марко. — Кога ще постъпи в магазините?

— Първата колекция е планирана да излезе през април. Току-що привърших с проектирането на зимната колекция. Тя би трябвало да влезе в производство през следващите няколко седмици, но успехът на цялата тази операция всъщност зависи от успеха на априлското издание на „Жоли“.

На масата като неканен гост надвисна тишина. Всички се вторачиха в чиниите си и взеха да побутват храната, като се чудеха какво да кажат. Накрая Елиз заговори:

— Не се ядосвай, Дейвид. Дженифър има нужда малко да се пооткъсне от всичко това.

— Не се ядосвам — гласът му прозвуча ниско и мрачно. — Объркан съм. Тя изпитва болка, а аз не знам как да й помогна.

Елиз се пресегна през масата и взе ръката му.

— Не можеш да й помогнеш — каза тя. — Тя трябва сама да направи това.