Дорис Мортман
Кръгове (3)

Глава трета

Подвижната масичка от обслужването по стаите незабележимо стоеше в ъгъла. Изядени наполовина кифлички съхнеха в порцеланови чинийки с позлатени ръбове, а розички от масло плуваха в една купичка с топящ се лед. Някога надиплени платнени салфетки лежаха по ъглите на масата, използвани и забравени, захвърлени върху изцапани с конфитюр от портокали лъжици и мазни ножове. Между остатъците от изисканата храна мъждукаше една свещ и слабо осветяваше затъмнената стая.

Тежките завеси от златист брокат бяха дръпнати и не пропускаха дневната светлина, която слабо се процеждаше, за да разкрие богато обзаведения апартамент. Из стаята се носеше музиката на Бах в изпълнение на Глен Гулд. Един мъжки костюм бе метнат на облегалката на дървен стол, а ризата и вратовръзката висяха небрежно на рамото му и докосваха килима в пастелни тонове. На канапето пък лежаха нагъната нощница и копринено боди с дантели.

Брук Уийлър лежеше гола върху лъскавите розови чаршафи, а лакираните й пръсти на краката бяха пъхнати под пухкавата завивка, избутана в края на леглото. Главата й бе подпряна на няколко възглавници и докато изливаше „Периньон“ върху тялото си, наблюдаваше как расте възбудата, изписана, на лицето на Клинт Роджърс. Шампанското леко се плискаше по пълните й кръгли гърди, като я караше да потреперва при допира със студената течност. То се пенеше слабо и след това се разпръскваше на дузина ручейчета, които си проправяха път по гънките на тялото й.

Брук изви гърба си и подкани Клинт да се отдаде на удоволствието, като повдигна гърдите си към гладната му уста. Той лочеше шампанското, облизваше я и с всяко млясване ставаше по-твърд. Устните му се впиха в едно от набъбналите й зърна и той я засмука и захапа с алчна настървеност.

Брук се отдръпна назад, като го накара да действа бавно, и продължи да разлива шампанското. Накрая цялата се покри с тънък пласт от светлобежови мехурчета, и докато езикът на Клинт изследваше тялото й, тя се зачуди колко е лесно да се контролират мъжете.

Клинт Роджърс бе богат и преуспяващ бизнесмен, собственик на голяма верига от специализирани магазини някъде на югозапад, а ето го тук, дишащ тежко и умоляващ, като кученце, вързано с каишка. И така трябва да бъде, мислеше си Брук.

Ръката й сграбчи Клинт, замилва го и плъзна мокрите си пръсти по тялото му. Бедрата й започнаха да се люшкат, извиват и обръщат в змиеподобен ритъм, тя напираше към него, отъркваше се и го възбуждаше, докато слабините му потрепериха. Преди той да осъзнае какво прави Брук, тя се плъзна под възбуденото му тяло и го постави между влажните си гърди. Ръцете й го обгърнаха и тя стискаше и разтриваше, притискаше се и го пускаше отново. Гърдите й бяха стегнати и твърди, и той почувства как го обзема гореща трескава вълна. Зарови лицето си във възглавницата и изстена.

Брук слушаше с удоволствие. Докато наблюдаваше как Клинт се гърчи в очакване, тя си пожела да може да манипулира жените толкова лесно, както правеше с мъжете. За жените се изискваше грижливо подготвена интрига и хитро съучастие, особено за силните жени, като Дженифър Креншо. Но Брук не признаваше лесно поражението. Искаше работата на Дженифър и някак си щеше да я получи.

Насочи вниманието си към Клинт, и двамата се извърнаха в поза, която я освободи така, че да го възседне. Застана отгоре му изправена и изпразни остатъка от шампанското върху тялото му. Разтърка го, като накара космите на гърдите му да се сплетат и заблестят с примеса от пот и „Периньон“. Ръцете й очертаваха бавно равномерни кръгове, които покриваха широките му рамене, а след това се спускаха надолу под кръста му. Тя се наведе на милиметър от него, като го измъчваше с лъжливи надежди, дразнеше го и го възбуждаше. Спусна се надолу, като го докосваше и се отдръпваше, и накрая го докара до отчаяние.

— Толкова се радвам, че ще останеш за партито на „Жоли“ в четвъртък вечерта — каза тя ни в клин ни в ръкав, като го държеше пред себе си.

Клинт изстена със затворени очи и секнал дъх.

— Нямам какво да облека — прошепна тя, като се наведе и облиза гърдите му. — А това е много важно събитие.

— Всичко каквото пожелаеш! — почти изписка Клинт, когато тя се снижи отново към него.

Брук почувства триумфа си и го възседна с настървението на каубой, който обуздава див жребец, докато усети как тялото му се разтресе и след това се отпусна.

Тя се отдели от него и легна на леглото. Той все още дишаше тежко, очите му бяха затворени, а лицето му — покрито с изстиващи капчици пот. Беше изчерпан. Брук го наблюдаваше внимателно. Бавно и със скрито лукавство тя се наведе надолу и го целуна. Милваше го и го целуваше, като чакаше реакция, която знаеше, че е невъзможна.

— Брук, не ти ли беше достатъчно?

— При мен не стана.

— Сигурно се шегуваш — очите на Клинт бяха широко отворени от изненада.

— Отново мислиш само за себе си. Аз се погрижих за теб, а ти ме остави. Сега е мой ред.

— Брук, щях да го направя, ако можех, но не ми остана капчица сила.

Тя не му отговори, само продължи да милва отпуснатото му тяло. Клинт се повдигна на рамене така, че да я вижда.

— Добре — каза той, като се предаде пред неизбежното. — Да отидем на покупки и ще ти купя оня модел от Сен Лоран, който видя оня ден. След това ще се върнем тук и ти обещавам, че ще ти изкарам ангелите от чукане.

— Каква чудесна идея! — Брук изхвърча от леглото и се запъти към душа.

Клинт отпусна глава назад върху възглавницата. Получаваш това, за което си плащаш, помисли си той, докато затваряше очи.