Дорис Мортман
Кръгове (22)

Глава двадесет и втора

— Бре! Тези са горещи! — Бъзи Столър изпусна едно дрезгаво възклицание, което отекна от стените на тъмната стаичка.

Дори на мъгливата тъмночервена светлина в малкото ограничено пространство, Зийна можеше да види похотливата цинична усмивка на Бъзи.

— Човече, страшно ще ми хареса да се изгубя в тези малки гащички за седмица или две. Тя е много хитра мацка.

Зийна бе застанала срещу Бъзи, а ръцете й бяха потопени в ламаринено легенче, пълно с разтвор за проявяване. Докато клатеше напред-назад хартията на снимките в легенчето, тя наблюдаваше как Бъзи преглежда една дълга филмова лента.

— Знам, че умираш да ми кажеш върху какво работиш, така че изплюй камъчето.

Бъзи провеси целулоидната лента пред Зийна.

— Държа в ръцете си една от най-елегантните порноснимки, които си виждала. Това не само е суров, неподправен секс, но момичето, което се снима в тези филми, е невероятно! — той вдигна лентата към червената светлина, като че ли да се увери, че обектът на обожанието му няма да се изпари. — Мисля, че причината тя да е толкова вълнуваща, е, че тя не прилича на типа мадама, която се чука с всеки, в стремежа си да стане звезда. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Не мислех, че Хари се занимава с такива работи — сви вежди Зийна. Тя бе наела тъмната стаичка на Хари Уошър от години и винаги си бе мислила, че голямата част от работата му включва модните фотографи, каталозите и фотографите на свободна практика като нея.

— Той не се занимава — обяви Бъзи, като навиваше филма на метална ролка. — Човекът, който се занимава с тази операция, се свърза с мен потайно. Аз направих малко мангизи, той си получи първокласната изработка, а Хари не знае нищо. Идеално е изпипано.

Зийна твърде много се беше взирала в Бъзи в тъмната стаичка, за да не знае, че той обича да си бъбри докато работи, но тази вечер нямаше настроение. Имаше да мисли за толкова много неща. Търк беше в командировка и Зийна изпитваше смесени чувства по отношение на отсъствието му. Беше благодарна, че има време да сложи в ред мислите си, но нямаше съмнение, че той й липсва много повече, отколкото бе очаквала, повече, отколкото би искала.

На повърхността изглеждаше, че Търк е узрял. Търсеше стабилност и ред. Когато го видя за първи път, той бе авантюрист, напорист, почти безразсъдно смел. Сега изглеждаше като човек, който се оглежда на двете страни, преди да пресече улицата.

Зийна също се бе променила. Някога бе оставила сърцето си да ръководи живота й. Сега разпределиш ходовете си внимателно. След Търк тя бе преобразувала страстта си към него в стремеж към собствена кариера. Беше си поставила цели и бе работила, за да ги постигне, като не позволи на нищо и на никого да й се меси.

Тя свърши със снимката си, постави я на мястото за изсушаване и я заразглежда внимателно. Беше на лешояд, заснет по време на полет. Голата глава без пера се бе провесила надолу, шията се бе проточила като прът на перископ и търсеше мърша. Обикновено лешоядът се задаваше като ужасно грозно същество, но тук с насочените си крила, извити като горната устна на женска уста, се бе превърнало в нещо грациозно и балетно.

— Искаш ли да видиш едно изпълнение на Лейди Бел? — попита Бъзи.

— На кого? — Зийна бе толкова замислена, че бе забравила за Бъзи и за неговия филм.

— Лейди Бел. Порнозвездата, за която ти разказах.

Зийна се колебаеше. Да разглежда снимки на богини на секса бе последното нещо, което искаше да прави.

— Хей, нищо мръсно. Само няколко рекламни кадъра — Бъзи скочи от стола си и отиде до брезентовото си куфарче. — Направих си няколко допълнително, за да си ги закача на стената.

Докато Бъзи прелистваше осем-десет лъскави фотоса, Зийна закачи още една снимка за изсушаване. Един огромен носорог се взираше с разногледи очи в малка птичка, кацнала на носа му. Влажна трева и дълга матова нишка от слюнка се процеждаше от устата му, а челюстта му бе извита, като че ли хваната по средата на дъвченето.

— Ето я — Бъзи вдигна една снимка, за да я види Зийна.

Момичето беше хубаво, със светла копринена коса, която падаше разкошно върху едно голо рамо. Едната й ръка стискаше парче дантела към гърдите й, като осигуряваше скромен, но непривичен щит. През ажурната материя Зийна можеше да види пълните, но стегнати гърди на момичето, тъмните зърна, които се подаваха през меката дантела.

Това, което заинтригува Зийна повече от позата, бе лицето на жената. Лейди Бел бе застанала срещу камерата и се взираше с безсрамен поглед към публиката си, а езикът й лижеше горната й устна. Главата й бе изправена, подтикваща всички, които я гледат, да фантазират за различните удоволствия, които предлагаше, но очите й бяха изпълнени с несъвместима боязливост. В тях се спотаяваше тъга, един воал, който говореше за тайни и пълни с разкаяние решения.

Зийна почувства надигащо се съжаление към непознатата жена. Тя също бе вземала решения в живота си, които бяха причинили болка. Тя също бе правила прибързани избори, които я преследваха години след това. Чудеше се какво бе подтикнало това красиво момиче да продава тялото си заради похотливите удоволствия на другите.

— Знам, че изглежда глупаво — каза тя на Бъзи, който се бе надвесил над снимката като горд баща, — но съм сигурна, че съм я виждала някъде. Била ли е в някой законен филм, или пък била ли е модел на някое известно списание.

— Никакъв шанс. Мъжът, който ръководи тази работа, държи строга тайна. Той продава само на частни клиенти за големи пари. Нали знаеш, онези рогачи, които си умират да развличат приятелите си, и обикновени момчета, които предоставят на специалните си клиенти една вечер в „Саймън Сез“.

— „Саймън Сез“?

— Да. Първо те им показват тези филми, а после всеки грабва по една курва и прави незабавно това, което е гледал.

— Но момичето?

— Няма начин. Казвам ти, че това се пази като свръхсекретно. Големият Господин взема непознати и им плаща много, за да застанат пред камера. И онова, което прави тези филми толкова специални, е, че средата е винаги суперелегантна, а изпълнителите — наистина много добри.

— Кое е момчето отзад? — Зийна не можеше да откъсне поглед от Лейди Бел.

— Кой знае? Обзалагам се, че името, което ми каза е фалшиво.

Зийна погледна отново към снимката. Лейди Бел, още едно тяло, разкъсано от лешояди. Нямаше съмнение, че Зийна бе виждала тази жена преди. Не можеше да си спомни къде, но нещо й подсказваше, че е важно да разбере.

 

 

— Марио де Марко никога повече няма да те безпокои.

Дженифър и Дейвид бяха застанали до прозореца на болничната стая на Елиз и наблюдаваха как Джош нежно гали ръката на Елиз. Дженифър се беше върнала от Лос Анжелис повече от седмица, преди Дейвид да се свърже с нея и да й каже какво се беше случило. Повечето от тъмноморавите петна и одраскванията бяха избледнели в неприятно жълто, но Дженифър все още можеше да забележи останките от насилието, което покриваше лицето и ръцете на Елиз.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Дейвид. Той се чувстваше изключително покровителстващ към смелата жена с превързани ребра и очи като на Нефертити и нямаше да я освободи, докато не бе сигурен, че тя е в безопасност.

— Чрез един детектив проследих любимия ти съпруг — каза Джош, като отправи отговора си към Елиз. — Направих също и проверка на дейността му. Въпреки че има много приятели в Организацията^[1], той никога не е взел и цент от тях.

Елиз пребледня.

— Казах ти — рече тя с поражение в гласа, — той е застанал от добрата им страна. Ласкае ги, като дава на жените им без пари дрехи и за тях той е просто едно добро момче от Грийнпоинт. Те му имат доверие и точно това ме плаши. Всичко, което трябва да направи, е да пусне една следа на точното място и брат ми ще бъде мъртъв.

Дженифър бе прекарала последните няколко часа в изслушване на мъченията на Елиз и въпреки че бе ужасена, отговорът й бе контролирано състрадание. Сега нещо в тона на Елиз породи надигащ се гняв у Дженифър. Безпокойството и загрижеността бяха чувства, които бе изпитвала много пъти, чувства, с които тя можеше да направи сравнение. Но това беше страх — страх, от които се свиват червата, страх, който заплашва живота й, и тя намрази мъжа, който го бе причинил. Никой нямаше право да насажда такъв ужас. Никой нямаше право да причинява такава болка.

— Той й се е обаждал всеки ден — каза Дженифър, като повтори онова, което й бе разказал Дейвид. — Дори е имал нахалството да се опита да я види.

— Знам всичко това — промълви търпеливо Джош. — Но вече няма да го повтори — той кимна на Дженифър и Дейвид, които реагираха, като преместиха столовете си по-близо до леглото на Елиз.

— Според моя частен детектив — а аз ви уверявам, че той е най-добрият — Марио де Марко е свръхревнив Ромео, който е решил да превърне удоволствието в бизнес.

— Само не ми казвай, че е сводник! — гласът на Дейвид отекна с погнуса.

— Точно обратното — каза Джош. — Марио се самопредлага. Той предоставя услуги на отегчените и похотливи жени, които се движат в най-богатите кръгове в града. Марио ги намира на многото партита, на които присъства, и в течението на разговора протяга приятелска ръка. Той ги кани на обяд, докато съпрузите им отсъстват някъде в командировка, и после те отиват да пазаруват, през което време Марио им предоставя печалбата от модната си експертиза. Докато са в магазините, минавайки, той споменава колко много обича сребърни копчета на ръкавели, или как винаги е предпочитал кашмирените спортни сака пред вълнените. После отвежда тези повече от желаещи жени в леглото. Подхранва егото им и милва телата им, докато те не искат нищо повече, освен екстравагантния господин де Марко. Това е, когато Марио се старае много. Той мънка за това, че иска да ги види, докато копчетата или сакото се отправят към вратата му. След като веднъж вещта е негова, той е техен дотогава, докато те искат.

— Но това е отвратително! — Дженифър беше вбесена.

— За нещастие, Дженифър, Марио не е единствен. Има много мъже, които използват разстроени жени — Дейвид можа да предвиди реакцията на Дженифър, но Елиз го изненада. Там, където очакваше да види гняв или притеснение, беше сигурен, пробягна кратка усмивка.

Наистина бе така, но това не беше нервната реакция, за която си мислеше Дейвид. Докато Елиз слушаше Джош, тя си спомни какво беше да правиш любов с Марио. Тя повече от всеки друг знаеше, че всяка жена, която е била с него веднъж, нямаше да има търпение за още.

— Тези игри обикновено не продължават много — продължи Джош. — В края на краищата съпрузите се завръщат във вкъщи и съпругите казват сбогом на Марио. Той твърде добре се е справял с тази далавера, защото е бил достатъчно умен да не се забърква с жени, чиито съпрузи могат да се почувстват задължени да му строшат краката. Но след това се е преебал. Буквално.

Гласът на Джош стана по-мек и той се наведе по-близо до Елиз, която въртеше в ръцете си връзките на нощницата си.

— Преди четири месеца Марио срещнал изключително красива жена, която живеела в зашеметяващ мезонет, возела се с лимузина из града и охолствала с Хари Уинстън и Булгари. За доста време връзката им продължавала, но тази дама въобще не се хванала на въдиците на Марио. След няколко седмици той проявил своята лакомия. Казал й, че бутикът е станал много мрачен и имал нужда от малко пари да го стегне. Тя отказала и аз предполагам, че това е вбесило Марко, защото той я шляпнал. Това било неговата голяма грешка.

— Тя ще предяви ли обвинения? — попита Дженифър, като се опита да не гледа към ръката на Елиз, която бе в тази на Джош.

— Въпреки че много бих искал да се случи, това не би решило проблема с Джани. Обаче моят човек пуснал опашка след тази дама и открил, че тя е любовница на един от големите донове в Грийнпоинт.

Елиз бе твърде озадачена, за да може да реагира.

— Казала ли е на своя благодетел какво се е случило? — Дейвид все още не беше сигурен накъде го отвежда всичко това.

— Не. Би се вцепенила от страх, ако му признае, че му е изменила.

— Не, щом се намеся и аз — Джош се обърна към Елиз. — Реших да скроя един номер. Предположих, че Марио не знае истинската самоличност на най-новото си завоевание, така че се възползвах от шанса и миналата вечер му направих малко посещение. Когато споменах името на младата жена, ударих на камък, точно както подозирах, че ще стане. Но след това му казах на кого е любовница. Информирах го, че съм във връзка с тази жена и че тя е казала, че вероятно няма да каже нищо, но му дадох да разбере факта, че нейното решение въобще не ме засяга. Предложих му да даде на Елиз развод по взаимно съгласие, да раздели бизнеса наполовина и да забрави всичко, което знае за брата на Елиз. Когато започна да клинчи, го предупредих, че ако някога каже и една дума за Джани, в рамките на двадесет и четири часа на същия човек ще бъде съобщено за него и за изпълненията му.

Дженифър се уплаши за първи път този следобед.

— Ами ако те проследи?

— Няма да го направи — гласът на Елиз едва излизаше. — Той се страхува от властни мъже. Ето защо вероятно излива цялата си агресивност върху жените. Това го прави да се чувства важен.

— Мисля, че мога спокойно да кажа, че няма да се приближи вече до теб — Джош се наведе и целуна Елиз нежно. — Ще можеш да напуснеш бутика и да се съсредоточиш върху новата линия, без да се тревожиш за някаква намеса от негова страна.

На Елиз й трябваха няколко минути, за да събере мислите си. В това време другите останаха смълчани.

— Завърших всички скици, Дженифър, и когато изляза оттук, ще ги оформя във фабрични мостри — звучеше толкова срамежливо и уплашено, че Дженифър искаше да я залюлее в ръцете си.

— Да не се тревожим за това сега. Нека просто да станеш по-добре.

— Как вървяха работите в Лос Анжелис? — попита Дейвид, като помогна разговорът да смени темата за Марио.

— Присъдата още не е изречена, но задържам положителните мисли.

— А аз мисля, че ние задържаме Елиз и тя не може да си почине, нещо, от което безспорно се нуждае — каза Джош и погледна към Дженифър. — Брат ти си сложи докторската маска и мисля, че иска да си отидем. Тъкмо тръгваме.

Когато Дженифър последва Джош извън болницата, тя се опита да избистри мислите си. Емоциите й отскачаха една от друга като блъскащи се колички в увеселителен парк. Колкото и възмутително да изглеждаше държанието на Марко, и колкото и да бе впечатлена от смелостта на Джош, това не изтри картината на Елиз, притисната до Джош, преди да си тръгнат.

— Не мога да повярвам, че този мъж действително е мислил, че може да се измъкне от това — каза Джош, като помогна на Дженифър да се качи в колата му. — Трябваше да му е ясно, че рано или късно щеше да падне в собствения си капан.

Чарлз бе попаднал в собствения си капан и Дженифър се зачуди дали щеше да продължава с двойствения си живот, без да бъде разкрит. Мислеше си често за Чарлз по време на разказа на Елиз. Дженифър се усети, че сравнява своето положение с това на приятелката си. Наистина Чарлз я бе съсипал емоционално, но беше ли това преднамерено? Имаше ли намерение да я нарани по начина, по който Марио искаше да нарани Елиз? Струваше й се, че не.

— Аз не го защитавам, но понякога хората правят неща против самите себе си — отрони тя. Мислеше си за Чарлз… но също и за Търк.

След Лос Анжелис Дженифър бе притаила чувството, че Търк бе потънал до уши в нещо, което можеше да го удави, ако не е внимателен. Въпреки че тяхната връзка бе приела отново несексуалния си характер, те бяха по-близки, отколкото преди. Бяха установили една връзка и тази връзка позволяваше определено доверие. Тя например знаеше, че той възнамерява да каже на Диъдри, че я напуска. Знаеше също, че щеше да направи последното плащане на дълга си, но нещо друго я тормозеше. Нещо, което той не каза. Въпроси, на които отказа да отговори. Тя искаше да му помогне, но не знаеше как. Имаше твърде много неизвестни и тези неизвестни я плашеха.

— Как е Чарлз? — Джош бе спрял пред тяхната сграда.

— Добре — смотолеви тя, като затършува за ключовете.

— Джени…

— Джош, моля те…

Той я хвана за раменете и я принуди да го погледне.

— Обичам те, Дженифър, и нещо повече, мисля, че и ти ме обичаш.

Аз само започвам да осъзнавам колко, помисли си тя, желаейки да има смелостта да му каже истината. Той повдигна брадичката й и докато тя го гледаше в очите, видя любов и грижа, и вяра, че тя е постъпила честно към него. Изведнъж всеки инстинкт, който имаше, й заговори да му каже какво се беше случило и да му позволи да й помогне така, както бе помогнал на Елиз. Всеки инстинкт, с изключение на един — гордостта.

Всичко изглеждаше толкова иронично. Тя бе отхвърлила Джош, за да преследва небесните дъги в младостта си, защото си бе помислила, че той не й предлага достатъчно. Сега изглеждаше, че той има всичко, но тя стигна до заключението, че понякога всичко не значи достатъчно. Изглеждаше иронично също, че в очите на Джош, и вероятно пред останалия свят, тя излъчваше представата за самодоволна жена, за някой, който напълно владее живота си. А истината бе, че тя винаги бе разчитала на мъже за подкрепа. Първо на брат си, после на Джош, после на Чарлз, и най-накрая на Търк. Не можеше да си позволи да продължава така. Трябваше да изглежда като себе си, като жена, която се познава изцяло. Да знае защо се бе провалила като съпруга и защо бе успяла като бизнес дама, да знае както активите, така и пасивите си. И тя специално трябваше да се приеме такава, каквато е. Но дотогава трябваше да бъде сама.

— Джени, не знам какво става в красивата ти глава, но се надявам, че ще измислиш нещо. Заради двама ни.

Дженифър отвори вратата на колата и се обърна към Джош със замислено лице и малко уплашена.

— И аз се надявам — каза тя.