Александър Белов
Живот след смъртта (49)

48.

Асланбек Мокоев бе изпаднал в ярост. На Омар му се наложи да изслуша доста обидни думи от него.

— Още една такава засада и ще останем само с началници! — крещеше той.

Омар нямаше какво да възрази на тази констатация. Асланбек извика Муса, връчи му мобилния си телефон и му заповяда да го свърже с господин Шнапскопф. Поведението на Асланбек ужасно обиди Муса, но той изпълни заповедта.

„Какво му става, не може ли сам да се обади?“ — ядоса се той, но не демонстрира раздразнението си.

— А не се ли страхуваш, че федералните ни подслушват? — попита Муса.

— Не ми пука — заяви Мокоев. — Дори и да разберат за какво става дума, пак няма да успеят да реагират.

Шишкото се отзова на обаждането. Гласът му беше унил. Муса кимна на Асланбек, в знак, че вече може да говори.

Мокоев се обърна към германеца като към стар приятел.

— Здравей, уважаеми! Как вървят нещата при теб? — Той натърти на думата „теб“.

— Пия — оплака се Шнапскопф. — Хенрих пак се весели с момичета. А аз гледам телевизия.

— Хенрих не промени ли мнението си за акциите? — припомни му предишния им разговор Мокоев. — Още ли е против това да ги получи от нас?

Шнапскопф потвърди, че хер Райнеке не е променил мнението си. Бил готов да придобие всички руски акции на строящия се нефтохимически завод, но при условие че в сделката участват всички — Шмит, чеченците и другите.

— Други няма да има — въздъхна тежко Мокоев. — Нашият приятел Тариел Автандилович умря. Пък и господин Шмит не е вечен. Честно казано, боя се за здравето на господин Райнеке. Да не вземе да се случи нещо подобно и с него. Та той води толкова нездравословен начин на живот! И вие се пазете. Искам да ви припомня, че ако сделката бъде сключена изгодно, вашият дял ще възлиза на половин милион долара. Дялът на хер Райнеке — също. А ако вие случайно вземете, че паднете през прозореца, той може да получи вашия дял. Ха-ха! Това, разбира се, беше шега. Довиждане, хер Шнапскопф.

Асланбек повика с жест Омар и Муса.

— Измислих план. Прост и гениален. Омар, повикай нашите момичета…

 

 

След час до елитната сграда, в която живееха господата Райнеке и Шнапскопф, спря тъмносин микробус.

— При кого отивате? — попита охранителят до бариерата, която препречваше пътя към двора.

— В трийсет и четвърти апартамент — направи се, че гледа в едно листче Муса.

— Защо?

— Услуги по домовете.

— Проститутки ли сте довели? — разсмя се охранителят. — Покажи ми ги!

Муса отвори вратата на микробуса.

— Ето ги, вътре са.

Куршумът излетя от купето и се заби в лицето на охранителя. Нечии яки ръце не му позволиха да падне, а го подхванаха и вмъкнаха в микробуса.

— Непременно ли трябваше да го убием? — попита недоволно Муса.

— Братко — отвърна му простичко Омар, — той можеше да попречи на изтеглянето ни.

Тъй като предстоящата операция беше много важна, той бе решил да я оглави лично. Автомобилът се отправи към входа на блока. От него излезе Муса, последван от две млади чеченки, облечени по европейски. Муса натисна бутона върху таблото на звънците.

— Да? Кого търсите? — разнесе се металическият глас на портиера.

— Трябва да заведем едни момичета в трийсет и четвърти апартамент — викна Муса.

Охранителят изруга, вероятно от завист, че на някого му водят момичета, а той трябва да им прислужва. Ключалката изщрака, вратата се отвори. Муса пусна момичетата да минат преди него и понечи да влезе след тях, но Омар го измести.

Арабинът влезе и Муса чу тъп удар, след който последва звук от падането на нещо голямо и меко. Намръщи се. Като цивилизован човек се отвращаваше от тези дивашки нрави. Муса подобно на много други интелигентни хора, родом от Грозни, на шега наричаше своите сънародници от горите ирокези. А този арабин беше по-лош и от тях.

Охранителят на етажа също бе споходен от участта на колегите си. Омар позвъни и избута Муса пред вратата.

— Сега ти си наред.

Щом го видя през шпионката, Шнапскопф отвори вратата. На физиономията му бяха изписани смесени чувства. Естествено, беше му мъчно за неговия приятел и колега, но пък и един милион долара не бяха за изхвърляне… За какво ти приятелство, по дяволите, можеше да става дума тук! Освен това Райнеке бе започнал да се държи като пълен идиот още от самото начало.

— Вас ист дас? — разнесе се от спалнята гласът на Райнеке.

— Момичета — отговори Шнапскопф.

— О, медхен! Дас ист гут! — развика се Райнеке с пиянски глас.

Но в този момент борците за независимост на малката планинска република отново бяха застигнати от лош късмет. Сякаш ги преследваше някаква прокоба. Или Омар действаше много припряно, или пък не беше във форма, но се оказа, че охранителят на етажа е още жив. Куршумът само го бе зашеметил и раздрал кожата на главата му. И сега, след като се бе справил с болката от контузията и слабостта си, беше допълзял до сигналното устройство за тревога и бе натиснал копчето му.

Тревогата имаше двойно действие. Заедно със сигнала, който се получаваше в близкото отделение на милицията, на местопроизшествието се задействаше мощна, парализираща слуха и волята сирена. Воят й преряза слуха на всички. Омар изруга и се обърна към бойците си.

— Проклятие! Хванете тази тлъста свиня и я замъкнете в колата!

Муса също се бе стъписал, но момичетата изпълниха заповедта — събориха Шнапскопф и го помъкнаха към асансьора. Райнеке изскочи гол от спалнята и застина в недоумение. След миг хукна към телефона…

 

 

Завари Шмит вкъщи. Когато Дмитрий най-сетне проумя за какво става дума от накъсания му разказ на руско-немски, пребледня. Олга го гледаше с тревога.

— Случило ли се е нещо? — попита тя.

— Случило се е — потвърди той. — И то такова, че по-лошо не може да бъде… — Разказа й за похищението на германския им партньор.

След това се обади на Веденски и го извести за станалото. Полковникът също се стресна. Добре смазаната машина даде дефект във възможно най-неподходящия момент…

 

 

Още от ранно утро хер Райнеке седеше в офиса на фонд „Реставрация“, въртеше се като на тръни и се бранеше от заядливите въпроси на Шмит. Като представител на европейските нрави се отказа от коняка, който му предложи секретарката, но поглъщаше кафетата чаша след чаша.

Дмитрий, който седеше край масата срещу изтормозения германец, го помоли още веднъж да му изброи исканията на похитителите. Райнеке със съсипан вид остави настрана празната чаша.

— Обадиха се, пет минути след като отведоха Шнапскопф. Милицията още не беше дошла. Казаха, че ще го убият, ако не получат двеста милиона долара в брой. Всички онези пари, които вложихме и се каним да вложим в нефтения завод.

— Но нали въпросните пари в момента се въртят в тази работа. Ние не можем току-така да ги изтеглим — възрази Шмит.

— Те настояват всички ние, включително и вие, да продадем акциите си.

— Кой глупак ще ги купи сега?

— Те казаха, че има такъв човек.

Шмит удари по масата с тържествуваща усмивка.

— Ето каква е била работата! На кого трябва да продадем акциите си? Сигурно на някой техен човек. Успеем ли да го докопаме, веднага ще разплетем цялата верига. И кое име ви назоваха?

Райнеке се взря в Шмит с измъчен поглед.

— Предложиха да продадем акциите на Зорин. Според нашите данни, наскоро е купил нефтена компания и сега спешно му трябва нефтохимически завод.

— Логично. Завод все още няма, но стратегически мястото е избрано правилно.

— Казаха, че купувачът е той, но всъщност заводът ще принадлежи на тях. Да не би да шантажират Зорин? — предположи Райнеке.

Шмит не можеше да се начуди на тази наивност — германците ту проявяваха познания по въпросите за тъмните сделки, ту задаваха много тъпи въпроси.

— Кого да шантажират? Зорин ли? Този кремълски кукловод върти всички на пръста си. Боя се, че цялата тази игра е била планирана от него още от самото начало.

Вратата на офиса се отвори и се появи полковник Веденски. Плътно зад него, залян с аромат на „Армани“ и с вид на Джеймс Бонд, безшумно пристъпваше майор Коноваленко. Веденски седна на креслото, което му предложи Шмит, а Джеймс Бонд застана зад гърба му. Останалите се настаниха край дългата заседателна маса.

— Отбих се при вас само за малко — каза полковникът. — Господин Райнеке, ще ви се наложи да дойдете с нас.

— Успяхте ли да изясните нещо? — попита Шмит.

Веденски им обясни, че засега информацията е много оскъдна. Заподозрени за отвличането били Асланбек Мокоев и Муса Джохаров… Оперативните данни свидетелствали, че на разположение на Мокоев от Чечня е пристигнала група бойци. Вероятно не само една. Шнапскопф бил отвлечен не от някакви обикновени изнудвачи, а от професионалисти.

И те действали с ясен план. Съдейки по всичко, отвлеченият бизнесмен бил изведен извън пределите на столицата. Служителите на Веденски установили адреса, на който бойците живеели в Москва, но точно преди отвличането го напуснали и се преместили на друго място.

— Ето и резултатите от подслушването — щракна копчето на диктофона полковникът.

Всички чуха как хер Шнапскопф старателно копае яма за колегата си господин Райнеке. Същата онази яма, в която сам падна.

След като изслуша записа докрай, Райнеке не издържа и скочи на крака.

— Тази дебела свиня е искала да ме убие, за да получи някакви си скапани половин милион долара! — разкрещя се той, само дето не подскачаше на място от възбуда. — Как се изразявахте вие? Който гроб копае, сам пада в него! Да вземе един милион долара, за да могат бандитите да ни продадат вашите акции. И сега неговите приятели бандити искат да получат за това рядко лайно двеста милиона долара!

— Дали пък да не теглим една майна на този кретен Шнапскопф? — пошегува се Шмит. — В крайна сметка той си получи онова, което заслужава. Изглежда, това е най-простото решение на проблема.

Веденски го погледна с разбиране. Дълбоко в душата си беше привърженик точно на това решение, но за съжаление служебното му положение го задължаваше да постъпи по друг начин… От международен скандал нямаше нужда нито руската, нито германската страна.

Но в този момент хер Райнеке, който явно бе разбрал буквално думите на Шмит, започна театрално да кърши ръце и да си скубе косата.

— О, майн гот! Унмьоглих! Невъзможно е. Тази гнусна свиня Вили е син на Ото Шнапскопф, който е собственик на нашата фирма. По-добре да бяха отвлекли мен!

— Успокойте се, Хенрих — върна го към реалността Шмит. — Никой не би платил двеста милиона за вас.

Веденски сметна разговора за приключен и покани Райнеке да отиде заедно с майор Коноваленко в колата и да го изчака там. А когато те излязоха, Веденски попита Шмит дали е разбрал нещо съществено?

Шмит разказа на полковника какво бе чул от германския предприемач. Тази информация много заинтригува Веденски.

— Значи зад тях стои Зорин, така ли? Това съвпада с данните от нашите източници. Той иска да купи за двеста милиона всичко — и нашите акции, и акциите на германците. Какво пък, силен ход. Най-обидното е това, че докато не освободим нашия шкембест германец, ръцете ни са вързани. Ако научиш нещо, дръж ме в течение. Макар че е най-добре да дойдеш с мен. Те очакват сам да предложиш на Зорин всички ваши акции.

Шмит помисли и прецени, че при създалата се ситуация предпочита да се намира в центъра на събитията. Приготви се и излезе от офиса заедно с полковник Веденски.