Александър Белов
Живот след смъртта (18)

17.

Животът на Оля постепенно навлезе в обичайния коловоз. Тя беше безкрайно благодарна на Шмит за подкрепата. Ако не беше той, положението й щеше да е много тежко.

Шмит не само се нагърби с цялата работа по погребението на Елизавета Андреевна, но и по всички възможни начини се стараеше да облекчи процедурата, по която Оля трябваше да встъпи в правата на собственик. За разлика от нея той от самото начало не се съмняваше, че тя ще поиска и ще стане пълноправна стопанка на империята на Саша Белов.

Олга продължаваше да живее в апартамента на Шмит в елитната сграда в западните покрайнини на Москва. На работа и от работа я возеха с мерцедес със затъмнени стъкла. Докато я нямаше, с Ваня се занимаваше гувернантка, наета за почасова работа, която се казваше Марина. Когато се прибираше вкъщи, Олга неизменно намираше хладилника пълен с храни, а на масата я очакваше топла вечеря.

Но колкото по-уверена се чувстваше в бизнеса, толкова повече въпроси се пораждаха в нея. Най-важният въпрос беше свързан със съдбата на мъжа й…

Във въпросната вечер тя се прибра вкъщи по-рано от обикновено. Ваня още се разхождаше из двора с гувернантката. Неговото поведение тревожеше Олга най-много от всичко. Напоследък момченцето беше станало затворено и раздразнително. Щом се прибираше вкъщи от разходка, първата му работа беше да попита: „Мамо, татко не си ли е дошъл? Къде е татко?“ И с всеки изминал ден на Олга й ставаше все по-трудно да отговаря на този простичък детски въпрос.

Тя отиде в банята, преоблече се и дълго стоя пред големия колкото цялата стена прозорец на зимната градина. Чувството й за обърканост и самотата бяха непоносими. Олга вдигна слушалката на телефона и набра номера на Шмит.

— Можеш ли да дойдеш веднага? — помоли тя.

След половин час Шмит влезе в апартамента. Видът му подсказваше, че не се чувства в свои води в собствения си дом. За да прикрие неудобството си, отиде до бара и наля на себе си и на Олга уиски. Алкохолът малко попритъпи напрежението в отношенията им. Те седнаха във фотьойлите един срещу друг. Преди Шмит да дойде, Олга нарочно ги бе разположила по такъв начин, че той да не може да се извърне настрани по време на сериозния разговор…

— Дима, хайде да си изясним нещата. В офиса все не мога да намеря подходящ момент, за да поговорим сериозно. Кажи ми какво става със Саша? Ти би трябвало да знаеш поне нещо!

Известно време Шмит се взира в лицето й, за да разбере от какъв отговор тя се страхува най-много. Не му се искаше да я травматизира. Затова не я излъга, но и не й каза цялата истина.

— Не зная къде се намира в този момент — глухо рече той. — Но ако трябва да съм честен, вярвам, че Саша е загинал. Иначе щеше да даде някакъв знак.

Олга очакваше нещо подобно. Тя цялата се сви, а побелелите й пръсти силно се впиха в дебелото стъкло на чашата.

— И какво ще правим сега? Та нали Саша ръководеше цялата империя. Това е колосален бизнес, въртят се огромни пари, работят стотици хора.

— Хиляди — поправи я Шмит. — Засега всичко си върви нормално. Мисля, че двамата с теб ще успеем да се справим с онова, което създадоха Саша и приятелите му. А ако Саша се върне — нещо, което аз искрено желая — ще му предам цялата работа и ще се отчета пред него до последната копейка.

Както винаги, Шмит говореше убедително, но сега, може би за пръв път, Олга долови в гласа му известен фалш. Но колкото и странно да бе, това не я възмути, нито я притесни…