Александър Белов
Живот след смъртта (43)

42.

— Дмитрий Андреевич, охраната докладва, че при вас напира да влезе някакъв Глиган — доложи секретарката на Шмит. — С него има още един човек, но той не се е представил. Да ги поканя ли вътре?

— Пусни ги и двамата и повикай Коля — разпореди се Шмит.

— Чай или кафе? — попита секретарката.

— Метла и прахосмукачка, че да изчистим след тях — пошегува се Шмит.

Глигана влезе стремглаво в кабинета, нагло ухилен. Зад тази демонстративна напереност прикриваше страха и неувереността си. Бакена се стараеше с всички сили да му подражава, но не го правеше много убедително.

Шмит не им предложи да седнат, дори напротив — сам стана, за да им покаже, че разговорът ще е кратък.

— Къде е Белов? — попита.

Високомерието тутакси изчезна от изражението на Глигана. Той подсмръкна като двойкаджия пред черната дъска и измънка:

— Ами, ние, такова, го хванахме. Почти го хванахме. Ама мръсникът най-нагло очисти две от моите момчета. Ортакът му го измъкна, след като връхлетя отгоре ни с колата си. В буквалния смисъл на думата. Но знаем къде да го намерим! Тъй че… Поне да си получим аванса…

Шмит се приближи плътно до Глигана, хвана го за копчето и тихо, с едва скрита ярост произнесе:

— Ти ми се обади и каза, че ще опаковаш клиента по най-добрия начин и ще ми го докараш топъл-топъл. А къде е той? Пари ще има, когато го има и Белов. Сега иди на пазара, купи си кокошка и си сложи мозъка й в главата си. Няма защо да ме баламосваш. Видели били Белов! Тия ги разказвай на баба си!

Шмит леко го отблъсна от себе си, но ускорението бе достатъчно за Глигана да излети към стената като топка за тенис след удар с ракета.

Коля, който тъкмо влизаше в кабинета, с изумление се вторачи в разгневения си шеф.

— Викали сте ме, Дмитрий Андреевич?

— Виках те, виках те — измърмори Шмит, докато се успокояваше. — Виждаш ли тези орли? В главите им се върти само едно — как да докопат някакви пари. Така че ги изритай оттук и повече не ги пускай, ако Белов не е с тях.

— Кой Белов? — не разбра Коля.

— Нашият. Александър Николаевич Белов.

Коля не схвана веднага. А когато успя, облещи очи.

— Ама, ние нали го… Какви ги дрънкате, тиквеници такива?! — Той сграбчи двамата посетители за яките, леко ги повдигна, хубавичко ги разтръска и силно ги изблъска по посока на вратата.

На Глигана му беше много обидно, че него — доскоро всесилен бос от престъпния свят — го изхвърлят навън като мръсно коте. Крачеше по коридорите на фонда под конвоя на двама охранители и тихичко мърмореше някакви закани. Това не попречи на охраната да го изблъска с ритници навън…

Белов и Федя наблюдаваха как безславно завърши посещението на Глигана и неговия ортак Бакена във фонд „Реставрация“. Значи на Шмит и това не му беше достатъчно? Не му стигаше да го убие, да свали жена му и да завземе имуществото му, ами се канеше да го унищожи още веднъж! Какво пък, точно това, както сочеше практиката, беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи…

Белов изчака Шмит да излезе от офиса и да влезе в мерцедеса. Да следи него беше много по-трудно, отколкото Глигана, но се справи. Караше колата на максимално допустима дистанция и неотклонно се стараеше между ладата и мерцедеса да има поне три-четири коли.

Очите го боляха, главата му се пръскаше от напрежение. Но се движи след Шмит до последно, докато бившият му охранител не стигна новата висока сграда в Югозападна Москва. Тук мерцедесът зави към покрития с красиви плочки двор, заобиколен с ограда от ковано желязо. Белов спря на стотина метра и загаси мотора. Видя как Шмит излезе от колата и как към него от входа почти на бегом се приближи Олга. Тя развълнувано му заговори нещо, от време навреме дори подвикваше. Дмитрий закима, прегърна я и я отведе вътре.

Белов гледа известно време след тях, без да помръдне, сетне свали стъклото, защото му стана горещо и задушно. Значи ето къде са си свили гнезденце! Той погледна към онемелия като Андрей Рубльов Федя и попита:

— Е, какво, ще си вървим ли вкъщи?

Федя кимна, без да обели дума. Белов завъртя ключа и бавно потегли. Не забеляза, че от една кола, спряна от другата страна на улицата, внимателно ги следеше капитан Воскобойников. Щастлив като ловец, който е открил следа на звяр.

В момента когато ладата на Белов тъкмо се оттегляше от мястото на сблъсъка му с Глигана и Бакена, Воскобойников трескаво набираше по мобилния си телефон номера на майор Коноваленко. А след минута той пък вече чукаше на вратата на полковник Веденски, за да докладва.

Коноваленко му съобщи, че следенето на Глигана най-сетне е дало резултати. И то какви резултати! Белов е открит! Жив и здрав. При опита на Глигана да го залови, е убил две мутри и е успял да се отърве от останалите.

— Това е просто прекрасно! Отлична работа — похвали Веденски служителите си и одобрително потупа майора по рамото. — Предайте на Воскобойников засега да не разпространява тази информация. Никой не бива да знае, че Белов е жив!