Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бригадата (9)
Оригинално заглавие
Жизнь после смерти, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и редакция
Dave (2010 г.)

Издание:

Александър Белов. Живот след смъртта

Руска, първо издание

 

Редактор: Димитър Риков

Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ера“, 2004 г.

ISBN: Не е посочен.

История

  1. — Добавяне

39.

Шмит обсъждаше с Коля, който вече се бе оправил от контузията, подробностите от предстоящата операция по прочистването на строежа от клошарите. Обаждането на Тариел го откъсна от работата му и го накара да се навъси. Но сведенията, които му съобщи крадецът, го принудиха да забрави за клошарите и да започне да гледа на тях като на второстепенен проблем. Не се изненада, че чеченците въртят интриги зад гърба му. Но не очакваше, че ще се захванат с това толкова скоро и с такава енергичност. Дори го направиха твърде скоро. И явно бяха избързали с грузинеца.

Сега Шмит се сдоби с предимство, което не беше много голямо, но спешно трябваше да бъде оползотворено.

— Ела веднага при мен — каза Тариел. — Разкажи ми всичко с най-малките подробности. Трябва да обсъдим по-нататъшните си действия. Нали не си забравил къде се намира сауната ми. Значи те чакам.

Но Шмит не тръгна веднага. Първо се обади за още охранители. И едва след като подкреплението пристигна, потегли към срещата с крадеца. Съпровождаха го два джипа с яки момчета.

Щом приближи сауната, където трябваше да го чака Тариел, Шмит забеляза пред сградата необяснимо оживление. До входа стояха коли със сини сигнални лампи, а милиционерите от отцеплението гонеха любопитните минувачи.

„Каква е тази работа? — учуди се Шмит. — Не прилича на милиционерска хайка.“

Заповяда да спрат колата на отсрещната страна на улицата и се отправи към черното ауди с номер на прокуратурата, съпроводен от няколко телохранителя. Покрай автомобилите се разхождаше младо момче с бледо, дори позеленяло лице, което, ако се съдеше по вида му, беше стажант-следовател. Шмит се обърна към него.

— Здраве желаем, Шмит от управлението на специалните части. — Показа служебната си карта, която бе „забравил“ да върне, когато напускаше. — Какво е станало тук?

Младежът наистина се оказа следовател от прокуратурата. Не беше стажант, но бе новак. Докато изследвали мястото на произшествието, поради липса на закалка горкичкият беше повърнал и по-печените му колеги го бяха пратили навън да подиша чист въздух. Той разказа всичко това с притеснена усмивка.

— А какво чак толкова страшно е станало там? — престори се на изненадан Шмит.

— Кошмар, „Кланица номер пет“. Чели ли сте тази книга? Та тъй, тук положението е много по-лошо. Ако сте чувал израза „море от кръв“, точно това се има предвид. Искате да се полюбувате ли? Влезте вътре. — Махна на милиционерите от отцеплението: — Пуснете ги, наши са!

Шмит, а след него и Коля влязоха в помещението на сауната. В носа ги удари неприятната миризма на разчленено човешко тяло. Покрай съблекалнята сновяха мрачни хора. Не обърнаха никакво внимание на Шмит и Коля. Над входа на сауната висеше надпис „Банята поддържа здравето и удължава живота“. Ако се съдеше по всичко наоколо, тя не беше удължила живота на Тариел, а дори тъкмо обратното.

Шмит не дръзна да попречи на следователите и криминалистите да вършат рутинната си и не много приятна работа. Той само надникна мимоходом в залата с басейна и в стаята за почивка. Беше му достатъчно. Младият следовател изобщо не преувеличаваше. Е, не беше точно море от кръв, но басейн — със сигурност!

— Да се махаме оттук — каза на Коля. — Всичко е ясно.

Навън най-сетне успяха да си поемат дъх. Шмит кимна за довиждане на начинаещия следовател и влезе в колата. Там извади мобилния си телефон и набра номера на Елмаз.

— Знаеш ли, че са убили Тариел? — попита той.

Старият крадец остана поразен от тази новина.

— Кой е посмял да вдигне ръка срещу крадец? — едва не се задъхваше той от възмущение. — За такова нещо…

— Мисля, че е работа на чеченците — прекъсна го Шмит. — Аз и Тариел се сблъскахме с тях по един сложен въпрос от общия ни бизнес.

— Ах, този проклет бизнес! Аз го предупреждавах! Нека хамалите да се занимават с бизнес! Ама като не чува… — жалваше се Елмаз.

Сетне замълча. Шмит се изплаши, че е получил сърдечен удар. Но в този миг отново чу треперливия глас на стареца.

— Как е умрял?

— Страшно — призна Шмит. — Прерязали са гърлата на всички — на него, на охраната и на момичетата.

— Да, работа на чеченците е — съгласи се Елмаз. — Това не се прави току-така. На тях винаги им се ще да има много кръв.

Шмит си помисли, че ако иска, може да стори и по-страшни неща, но не му възрази.

Когато се върна в офиса, нареди на Николай веднага да събере командирите на бойните групи, а сам се качи в кабинета на Олга.

— Трябва веднага да заминеш — каза й той още от прага. — И да вземеш Ваня със себе си. Тук започва война.

Разказа й за клането в сауната, но пропусна най-отблъскващите подробности и замълча. Те стояха един срещу друг насред стаята. Олга се сви, сякаш изведнъж й бе станало студено, и мълчаливо се втренчи в Шмит.

— Дмитрий Андреевич — мушна глава през вратата Коля. — Всички се събраха.

Шмит се обърна, за да отиде в залата, но забеляза, че Олга тръгва след него.

— Какво има, не разбра ли? — попита недоволно той. — Ти заминаваш!

Но Олга поклати глава. Шмит долови в очите й упорство, каквото преди не бе забелязал.

— Оставам — отсече тя.

Шмит се приближи до Олга и я прегърна толкова силно, че дъхът й секна.

— Ако с теб се случи нещо, никога няма да си го простя — прошепна й той. — А сега прави, каквото щеш. — И изскочи от кабинета, без да се обръща…

 

 

По време на общия съвет беше решено да се извърши мобилизация, да се направи подготовка за войната с чеченците и да се засили охраната на обектите и ръководствата на фирмите. Но заедно с това Шмит даде на Коля едно особено поръчение — в най-кратък срок да прочисти територията на строежа от нелегалното й население.