Александър Белов
Живот след смъртта (31)

30.

Тариел се засили, цопна в големия басейн и вдигна облак от пръски. Шмит го последва. След миг главите им се показаха над водата. Крадецът веднага заплува с широки махове към ръба на басейна, хвана се за него, с лекота, но мощно се надигна и излезе на сушата. Шмит преплува две дължини първо бруст, а сетне кроул. Обичаше да плува дори не толкова заради натоварването на всички мускули, колкото заради чувството за свобода, което му даваше водата. Плуваше и си представяше, че лети във въздуха като птица…

— Ех, че хубаво! — възкликна Тариел, когато Шмит за пореден път се приближи до него. — Обичам водата в басейна да е студена. Когато е топла, не ми харесва. След сауната водата трябва да е ледена!

— Точно така — съгласи се Шмит, гмурна се още веднъж, изпусна силно въздуха си във водата и излезе.

Към тях като безшумни сенки се плъзнаха две светлокоси „момичета без комплекси“ и метнаха на раменете им големи хавлиени кърпи. В знак на благодарност Тариел плесна едната под кръста. Тя изписка от възторг.

Шмит се уви в кърпата, както римлянин — в тога, и последва крадеца в стаята за почивка. Често обичаше да се отпуска в сауната, но без да се вманиачава. Двамата се разположиха в дълбоките кресла пред отрупаната с царствен разкош маса.

Тариел влезе в ролята на домакин и разля коняка в приготвените за целта високи чаши.

— Искам да пия за нашето приятелство, Дима. И за това в бъдеще между нас да няма никакво напрежение.

Шмит поклати глава.

— А какво ще правим с миналото?

Тариел чак се облещи от възмущение.

— Как можа да си помислиш такова нещо! Заявявам ти от мое име и от името на останалите уважавани хора, че не сме те нападали. Защо не ми вярваш? Беше работа на Глигана, кълна се в майка си!

Но Шмит продължаваше да упорства:

— А защо не се намесихте? Били сте наясно, че Глигана безчинства. Тогава за какви принципи става дума?

Разговорът беше неприятен за Тариел, но нямаше как да го избегне.

— Виж какво, Дима, и вие навремето се съобразявахте с Глигана…

— Никога не сме се съобразявали с Глигана, ние не сме амбулантни търговци — сопна се Шмит. — Навремето Белия и Глигана имаха общи работи, но то остана в далечното минало.

Тариел се хвана за казаната от Шмит фраза като удавник за сламка:

— Виждаш ли, сам казваш, че са имали общи работи. И точно за тези работи той ви търсеше сметка. Ако не беше така, ние откъде щяхме да знаем? А разчистването на сметки помежду ви не засягаше никого от нас. Сега вече сме наясно. Тъй че, хайде да пием за това.

Този път Шмит не отказа. Нямаше никакво намерение да се кара с крадците, но в положението, в което се намираше, можеше да си позволи малко капризи. Те опразниха чашите и си замезиха. След като преглътна цяла супена лъжица черен хайвер, Тариел продължи:

— И с историята на Каверин нямаме нищо общо, макар вината за смъртта му да не е твоя. Всички знаят, че беше работа на Белов. Ще са нужни средства, за да замажем и оправим всичко. Подочухме, че си намислил да строиш нефтен завод в областта. Ще ни сложиш ли на хранилката? Няма да ти вземем много. Но за сметка на това ще се чувстваш спокоен. Нали партньорите ти са чеченци. А това са опасни хора.

„Тъй значи — помисли си Шмит. — Вече всички знаят и за доходите ни, и за партньорите ни: Дали пък да не им подхвърля този завод като кокал на куче? Нека си прегризат гърлата един на другиму!“

Но на глас каза нещо съвсем различно:

— Знаеш ли какво, Тариел, много съм ти благодарен за загрижеността. Но още не мога да ти кажа нищо за твоя дял в нефтения завод. Освен мен и Асланбек има и други съсобственици…

Когато напускаше сауната, Шмит не забрави да прибере миниатюрния микрофон, с който хората на Веденски записваха разговора им. Дмитрий имаше нужда от микрофона, в случай че на крадците им хрумнеше да се избавят от него. А той не изключваше такъв вариант. Макар да не беше сто процента сигурен, че в момент на заплаха за живота му Веденски ще се притече на помощ.

Прослушаха записа още в колата на Веденски. Полковникът седеше със затворени очи и внимателно слушаше разговора на Шмит с крадеца. Най-сетне изключи магнетофона и се обърна към Шмит:

— Видя ли, Дмитрий Андреевич, сега вече разбираш, че не можеш да се измъкнеш от тази ситуация без нас. Още повече че не би се справил сам с този строеж на века. Наоколо има твърде много изгладнели вълци. Ще го излапат, без дори да им приседне. Я ми разкажи по-подробно за вашия нефтен гигант. С какви трудности се сблъсквате?

Шмит криво се усмихна. Държавните органи също се строиха в редичката! Веденски внимателно изслуша разказа му за нефтения проект. Виждаше се, че е много заинтригуван.

— Искате ли да получите контролния пакет? — попита го направо Шмит.

— Не, защо? На нас — силно натърти върху тези думи Веденски, — на нас ни е достатъчно да имаме поне блокиращата квота акции. За останалото нека да се бръкнат фрицовете. Ние ще им отстъпим контролния пакет, още повече че няма да направят нищо, дори да го имат. А на престъпниците — на крадците и чеченците, ще им покажем среден пръст. Разбира се, няма да е веднага. Първо ще посрещнем немците.

Шмит погледна часовника си. До пристигането на господата Райнеке и Шнапскопф, които бяха представители на немската фирма партньор, оставаше точно едно денонощие.