Александър Белов
Живот след смъртта (39)

38.

Асланбек разбираше, че си е поставил неизпълнима на пръв поглед задача. Той знаеше, че Шмит в никакъв случай няма да продаде акциите си. Също така нямаше възможност да притисне Олга, докато бившият охранител е жив. А на този етап смяташе убийството на Шмит за преждевременно.

Слабо звено в най-близкото обкръжение на Шмит бе крадецът Тариел. Вярно, той също така категорично се обявяваше против продажбата на всички акции на германците, но Асланбек смяташе, че срещу добри пари крадецът ще промени мнението си. Освен това той искрено презираше грузинците и ги смяташе за страхливи търгаши, които са готови да продадат всичко на света. И всички на света, стига цената да им се стореше подходяща. И на това отгоре бяха бъзльовци. Неслучайно любимият му поет Лермонтов беше написал за тях в едно от стихотворенията си: „И бягаха грузинците плахи…“

Асланбек се срещна с Тариел в ресторант „Казбек“. Мястото трябваше да му хареса. То беше в кавказки стил, окичено бе с преплетени лозници и предлагаше национална кухня. В залата звучеше тиха арабска музика, която създаваше неповторимата атмосфера на Изтока. Гъстата миризма на печено месо подсилваше това настроение. Посетителите бяха малко.

Асланбек поръча шишове, пиле с орехи за мезе и много зеленчуци. За пиене понечи да вземе истинско вино „Хванчкари“, но сетне реши, че макар и да е грузинец, крадецът сигурно предпочита водката. Тъкмо самият той нямаше да влезе в грях. Аллах забраняваше да се пие вино, но в Корана не пишеше нищо за водката.

Точността е израз на вежливост при кралете и крадците. Тариел дойде на минутата. Първо се поздравиха, сетне заговориха за общи неща. През това време изпиха по една водка, замезиха си, сетне изпиха по още една. Най-сетне Асланбек реши, че е настъпил моментът да си поговорят за пари.

— Батано Тариел — започна той. — Аз малко се изненадах, когато разбрах, че си се свързал с Шмит. Щом си имал интерес към нефтения завод, защо не се обърна към мен? Та нали с теб сме кавказци. А пък Шмит какъв е? Руска свиня. Дори не е руска, а немска. Затова той бързо ще се сдуши с германците, ако вече не се е сдушил. И ще ни прецака. Че кои сме ние за тях? Чернилки някакви!

Докато слушаше събеседника си, Тариел едва се сдържаше и на няколко пъти му се прииска да го прекъсне, но кавказкото възпитание и чувството му за лично достойнство го възпря. Ала последната фраза го възмути.

— Ти може и да си чернилка. А глупаците дрънкат какво ли не, тях навсякъде с лопата да ги ринеш. Но аз съм крадец. И когато казвам „да“, това означава „да“, кажа ли „не“, значи „не“. Щом вчера съм ти казал „не“, същото ще ти кажа и утре. Нека Шмит само се опита да ме прецака и много скоро ще съжалява за това. Но аз ти обещавам, че още утре ще обсъдя този въпрос с него. И ако ти, драги мой, плетеш интриги, ще отговаряш за дрънканиците си. А сега ти благодаря, всичко беше много вкусно.

Той стана и излезе. А Асланбек едва не заскърца със зъби от яд. Как можа така да се издъни! И всичко се объркваше, защото времето го притискаше. Но сега се налагаше да оправи ситуацията.

Асланбек погледна към часовника си, а след това — и към сервираната маса. Не биваше да зарязва цялото това изобилие. Той извади мобилния си телефон и набра номера на Омар.

— Можеш ли да дойдеш веднага на едно място? — изстреля Асланбек, веднага след като арабина откликна от другата страна. — Трябва да си поговорим. Да, работата е спешна. Добре, чакам те. Муса ще дойде да те вземе.

Той повика сервитьора и му нареди да отнесе печеното и малко да го претопли. Заедно с това помоли да приберат водката, а на нейно място да донесат минерална вода. И започна да звъни на Муса, за да го изпрати за Омар…

Появиха се в ресторанта след двайсетина минути. Претоплените шишове отново димяха от чиниите, а в стъклената бутилка с минерална вода пъргави балончета се издигаха нагоре.

Точно в този момент на малката сцена в дъното на залата излезе доста леко облечено момиче с европейски черти и, танцувайки, запя някаква поп песен за любовта. Акомпанираше му малък оркестър, чийто музиканти до един бяха родом от Кавказ. И благодарение на това съчетание идиотската песен придобиваше някакъв източен колорит и звучеше много по-дълбоко и интересно от естрадния си прототип. Всички мъже в залата се вторачиха в сцената.

Омар недоволно огледа ресторанта, но не каза нищо. Приближи се и мълчаливо седна до Асланбек. Муса за миг се поколеба, но зае мястото до инструктора.

— Разбирам възмущението ти, уважаеми Омар — прояви съчувствие към него Мокоев. — Между тези хора — посочи с пръст към посетителите, които си пийваха — има доста мои земляци и дори едноверци. Самият аз съм принуден да идвам тук, за да не предизвиквам подозрения.

Омар сви недоволно устни. Този Асланбек го дразнеше, защото от пръв поглед се виждаше що за правоверен мюсюлманин е със зачервеното си от алкохол лице и с миризмата на водка, която се носеше от устата му като от руснак.

— Надявам се, че не си ме извикал, за да ми се оплачеш от земляците си? — сряза го той.

Асланбек поклати глава.

— За съжаление между тях има и предатели на нашето дело. Моля те да отстраниш един от тях. Ето снимката му — подаде той на арабина една полароидна снимка на Тариел.

— Ти искаш да вдигнеш ръка на едноверец, така ли? — поинтересува се Омар.

— Не, той е грузинец, което означава, че или е християнин, или изобщо не вярва в Бога. Той е от онези чакали, които не само крадат, ами на всичкото отгоре и се гордеят с това.

Омар притвори очи.

— Каква странна държава! — учуди се арабинът. — В моята родина режат ръцете на крадците, а тук кражбата се смята за почетна дейност.

— На този трябва да му отрежат ръцете до лактите и краката до коленете — каза Асланбек и посочи снимката, — но аз те моля просто да го убиеш. Това магаре заплашва да провали сделката ни с германците за нефтения проект. Така няма да получим парите, които са ни толкова необходими за свещената война с неверниците.

— Добре — съгласи се Омар. — Кога трябва да стане това?

— Вчера — отвърна Асланбек и обясни как най-добре може да бъде изпълнена задачата.

Омар изслуша мълчаливо работодателя си, стана и излезе, без дори да се докосне до храната. Муса кимна и го последва. Асланбек поседя малко и също се надигна. Претопляните на два пъти шишове останаха да изстиват на масата…