Вяса
Махабхарата (68) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ЗА ЖИВОТА В ДВОРЕЦА

Дхаумя каза:

Не ще ви бъде лесно в палата, о пандави, където ред и нрави ще давят гордостта ви.

Една година тука ще трябва неузнати

да служите, а знайте, че всякъде разпрати

врагът ви съгледвачи. От почести и слава отлъчени, когато безспорно заслужава

достойнството ви слава и висша царска почит. Ще влизате при царя, когато ви посочат

вратата или царят ви викне. Милостта му капризна е, на нея не се разчита само.

Не само че не бива да сядате на трона, на ложето на царя, в каляската, на слона,

но знайте, че в палата да сядате не може на мястото, избрано от другите велможи.

Ще можеш да живееш в палатите тогава, когато твойто място не плаши и смущава.

Недей съветва царя, когато той не пита,

а стой край него мълком със почит и възхита.

Недей завързва дружба с жени на царски хора или с мъже, които макар да са при двора

допускани, но знаеш, че царят ги не тачи. Каквото царят иска, извършвай го така, че

да може да го види. Макар и дреболия, по-важно е, че ти си го сторил, не ония.

Усърдно се прислужва на цар като на бог. С небрежния служител тиранът е жесток

и много е възможно дори да го погуби. Затуй недей допуска ни гняв, ни думи груби.

На царя се докладват приятни и полезни неща, ала когато полезното излезне

горчиво, та едва ли ще може да зарадва властителя, ще трябва все пак да се докладва.

При разговори с царя така се разговаря, че всичко да поддържа добрия дух на царя.

Служи му, като мислиш, че все не си му мил. Така от царска милост не би се ти лишил.

До царя се присяда от дясна или лява страна, че зад гърба му законът повелява

да бдят въоръжени и сигурни пазачи.

Пред царя, то се знае, не може друг да крачи,

а камо ли да сяда. При царската беседа каквото си научил, не дрънкай на съседа,

че даже и при прости човеци туй е клюка, а скъпо ще ти струва една сплетня от тука.

Недей да разгласяваш, каквото по погрешка изрекъл е монархът. Простъпка също тежка

е туй, да се говори кого осъжда царят, че хората стократни беди ще му стоварят.

Напразно някой мисли, че ако е герой или пък много умен, ще стане с право той

любимец на тирана. С постъпки и слова, на властника приятни, постига се това.

А щом веднаж достигне тъй трудно достижимо блаженство покрай трона, тежко, ако тежи му

да бди кое на царя се нрави и не нрави. Дори на ум не бива, о мъдри ми пандави,

човек да пожелава на царя да пострада. Гневът му носи гибел, а милостта — награда.

Пред властника не бива човек да цупи устни. Рече ли пък да кихне и въздух да изпусне

или да си издуха носа, или да плюйне,

то тихо да го прави, а не със звуци буйни.

Когато чуе смешка, не бива с пълни сили подобно на безумец да почва да се хили.

Такава смелост носи нещастие голямо, защото ще подхрани безмерно гордостта му.

Усмивка нека има, но само от онез, които да показват, че слуша с интерес.

Когато те отрупва властителят със разни облаги, не показвай доколко туй те блазни.

Когато те лишава, укривай, че си зъл. Тогава да живееш в палата би могъл.

И ако ти си мъдър и много учен мъж,

но станал си придворен, то с царя тъй се дръж

и с принца, та за всичко и вред да ги ласкаеш. Тогава ще блаженстваш, а инак ще се каеш.

Когато пък в немилост придворният изпада, не бива да изпълва владетеля с досада,

захленчил да му върнат предишните облаги. Досадници такива не са на царя драги.

Умее ли да чака сваленият покорно, отново ще заеме стъпалото по-горно.

Придворният и който яде на царя хляба, не само във очите — и зад гърба му трябва

неспирно да го хвали. Особата насила да следва твоите цели не би се съгласила.

Помни, че туй е пътят, едничкият, чрез който възхвалвайки делата на други, вършим свойто,

А иначе изгубваш властта си, при това понякога в добавка със умната глава.

Недей съветва царя какво да прави с други придворни, за да стори с това на теб услуги.

Когато водиш битка със някой вражи воин, следи да не изпъкваш от царя по-достоен.

Единствен оня, който е обуздан и мек и смята господаря за най-велик човек

и който като сянка навред го придружава, единствен е достоен от цялата държава

в палат да обитава. Когато царят праща

за нещо друг придворен, в минута подходяща

усърдният дотичва, та него да изпрати. Такъв човек подхожда за царските палати.

Когато в студ и жега, по пладне, през нощта готов си да потеглиш за царските неща

на път и от доволство хвърчиш като крилат, тогава си достоен за царския палат.

Забравиш ли съпруга, приятел и познат, тогава си достоен за царския палат.

Не се обличай с дрехи, с каквито се облича владетелят. Едва ли за туй ще те обича.

Недей ликува гласно пред висшата особа, че може да събудиш потайната й злоба.

Съвети давай, дето не си противоречат. Помни, че са съседи наградата и мечът.

Извършвай туй, което монархът заповяда, но не за да получиш богатство и награда,

че вземеш ли богатство, ще вземеш и окови, и други мъки, дето са още по-сурови.

Вози се постоянно в оная колесница, която си получил от царската десница.

От него подарено оръжие и накит носи и още царски облаги ще те чакат.

Готови ли сте вие, чеда на род юначен, да служите година при цар по тоя начин?

Възвърнете ли после земята си, пандави, ще правите тогава, каквото ви се нрави…

 

Книга четвърта (Виратапарва), гл. 4