Вяса
Махабхарата (27) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Астика прекратява жертвоприношението.

Сута каза:

Додето Джанмеджая даруваше Астика, влечуги неброими се гърчеха в езика

на кладата, подобни на пламъци самите, различни по снагите и броя на главите.

Едни — десетоглави, а други — седмоглави, а трети петоглави. Дебели, тънколяви

и равни по размери на цял планински хребет, пристигаха покорно в жарта да се изтребят.

Единствено Такшака над огнената клада застинал неподвижно, висеше, без да пада.

Шонак каза:

Защо така се случи — жреци от род изтъкнат Такшака да не могат в жаравата да смъкнат?

Сута каза:

Защото, щом увисна сред дим и сред искри, Астика му извика, и то трикратно: „Спри!“

След тоя вик Такшака застина, както прави пастирът, озовал се сред стадото от крави.

Тогава Джанмеджая по мъдрите съвети на своите брамини извика: — Прекратете

обряда. Нека бъде Астика както иска, наситихме се доста и тъй от гибел змийска.

И нека да се сбъднат словата на зидаря. Угасва мойта клада и моят гняв догаря.

При тия царски думи, под сетния отблясък на кладата, от всички страни отекна плясък

на длани в знак на радост. Самият Джанмеджая, тоз тигър сред царете, доволен бе от края

на делото и всички брамини надари богато, пребогато. В това число дори

зидарят, който още в началото предрече,

че млад брамин ще дойде на царя да попречи.

Изпрати Джанмеджая момчето по закон

и рече: — Ще принасям наскоро в жертва кон.

Ела и жрец бъди ми. Сега носи си здраве. Астика съгласи се, към къщи се отправи.

И близките си свари от щастие обзети. Разказа им за всичко, смири им се в нозете.

И всички оцелели от жертвената клада завикаха: — Мъдрецо, избирай си награда,

защото твоят подвиг отплата заслужава, каквато пожелаеш от змийската държава.

Астика каза:

Премъдрите брамини, а с тях и всички други, които ще разказват за моите заслуги,

това да ги предпазва от вашите жила!

Змиите казаха:

Да бъде туй, което Астика пожела!