Вяса
Махабхарата (20) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
Съветът на змиите.

Сута каза:

Васуки, царят змийски, след майчината клетва повика всички змии, та с тях да се съветва

за средство да избягнат предречената клада, че пламне ли, родът им завинаги пропада.

Той каза им: — О змии, различни клетви има, но има между всички една необорима:

проклятие от майка. И знайте — няма начин гневът да ви не стигне, когато той е майчин.

И днеска, щом си спомня за клетвата на мама, която произнесе в присъствие на Брама,

сърцето ми трепере. И Брама не възпре я, което значи — гибел очаква ни от нея.

Но нека да помислим, додето има време,

с какво да подпомогнем нещастното си племе,

та жертвеният огън на царя Джанмеджая изцяло да пропадне или поне накрая.

Така и боговете направиха съвет на времето, когато издирваха навред

Изчезналия огън, и бяха упорити — откриха го накрая, че свети в пещерите.

След тия думи почна на змиите съветът. Един през друг мълвяха каквото се досетят:

— Добре е да отидем във образ на брамини при царя Джанмеджая, да кажем: „Приеми ни

молбите, не изгаряй нещастните влечуги.“ Но тутакси връз тия нахвърляха се други,

минаващи за умни във змийската държава:

— Съветници ще станем на царя и тогава,

когато ни попита да почва ли да пали приготвената клада, ще кажеме: „Едва ли.“

И пречки ще посочим и разни светотатства, ще кажем, че самата съдба го възпрепятства.

И той ще го отложи. А още по-добре е жреца да ухапем. Когато той умре

и няма кой да води край кладата обряда, тогава, то се знае, и кладата отпада.

Ще трябва да ухапем и който му помага. По тоя път целта ни постига се веднага.

Но други възразиха: — Идея неразумна, а също и опасна в главите ваши хрумна.

Убийството не носи добро, а злото няма предел, когато някой убие жрец на Брама.

В нещастието трябва едно да ни теши и то е — чистотата на нашите души.

А всяка беззаконност, насилие и смут света събарят само, съзиждан с много труд.

— На облаци да станем — мълвяха други змии, връз огъня да ливнем порой, та да измие

и помена му даже. — А най-добре ще бъде жреците да издебнем, та техните съсъди

потайно да задигнем. — Четвърти закрещяха:

— Да плъзнем сред народа, вселявайки уплаха

и както ний умеем, по змийски безпощадни, да хапем безразборно каквото ни попадне.

— Обрядните предмети със тор да оскверниме, тогава ще изгубят свещеното си име.

— Жреци да станем царски. От царя такси скъпи ще вземем и ще бъде принуден да постъпи

тъй, както пожелаем, попаднал в наша власт.

— Каква ти власт е тая — просъска други глас.

В басейна да го вържем, когато гол се къпе, тогава власт над него ще имаш, брате скъпи.

И учените змии след всичките поуки предложиха накрая на своя цар Васуки:

— Разсъдихме, решихме, че други изход няма, освен да се изпрати във царството на Яма

с отрова Джанмеджая. Решихме го, защото, умре ли Джанмеджая, умира с него злото

творение, гласящо смъртта на всички змии. Каквото заповядаш, това ще сторим ние.

Към своя повелител погледнаха с надежда,

но той поклати тъжно глава: — Не ми изглежда

разумна нито тая възможност, ни оная. Какво да се направи, самият аз не зная

и туй ме мъчи много, защото аз съм царят — последиците тежки връз мен ще се стоварят.

Тогава Елапатра, една премъдра змия, им каза: — Тоя огън е наша орисия,

съдбата го предвижда и нищо не гаси го — не можем да отхвърлим всевечното й иго.

Самият Джанмеджая ако поиска даже, от кладата не може и той да се откаже.

Нещастие съдбата за нас е отредила, ще трябва да подирим от нея и закрила.

Когато нашта майка ядосана прокле ни,

от страх се бях пригушил на нейните колени

и чух, че боговете възкликнаха: — О Брама, не сме видели друга жестокост по-голяма.

Освен самата Кадру, коя ли майка може така да няма милост. Защо, кажи ни, боже,

не я възпря, когато децата си проклина? Отвърна богът Брама: — Не спрях я по причина,

че змиите са вредни и тяхното гъмжило в невиждани размери се беше умножило.

Но само злите змии ще си намерят края на жертвения огън на царя Джанмеджая.

Смъртта си ще избягнат смирените, добрите. А кой ще ги избави? Един от мъдреците,

известен по земята на младо и на старо, надмогнал всички страсти, наречен Джараткару,

ще има син — Астика, и той ще спре обряда, избавяйки добрите от жертвената клада.

Безсмъртните тогава от Брама пожелаха да чуят за жената, която от монаха

ще трябва да зачене, та син да му роди, спасител-прекратител на змийските беди.

И каза богът Брама коя ще е жената — на двамата еднакви ще бъдат имената.

Монахът Джараткару ще вземе за съпруга жената Джараткару, не ще приеме друга.

— Да бъде тъй — решиха и тръгна всеки бог, а също тъй и Брама, към райския чертог.

Това дочух тогава. И тъй, Васуки, царю, сега до тебе виждам сестра ти Джараткару.

Отдай я, щом потърси отшелникът девойка, с която да направят спасителната двойка.

Зарадваха се много нещастните влечуги, а радостта на царя надмина всички други.

Сестра си Джараткару със грижи огради, каквито тя не беше сънувала преди.

И прати съгледвачи да следват по петите аскета Джараткару: — При мен да дотърчите,

когато пожелае мъдрецът да се жени — въпрос е да сме живи или пък изгорени.