Вяса
Махабхарата (63) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И СЕДМА
Поука от историята на Нал.

Брихадашва каза:

Празнуваше народът, а царят през туй време с войска голяма тръгна царицата да вземе.

Почитаният Бима тържествено изпрати царица Дамаянти от своите палати.

Нишадецът на трона, отново завладян, блаженствуваше както бог Индра във Нандан.

В отплата боговете той щедро надари. Когато се завърнеш, и ти така стори!

Помни, че всичко стори хазартната полуда, в която Нал изпадна. Но даже и в прокуда

надежда не загуби, а беше търпелив и ето че дочака да стане пак щастлив.

Освен това, самотен той скиташе в гората, а ти не си самичък — съпруга имаш, братя.

Навсякъде край тебе живеят и брамини — пред злото не унивай, а знай, че ще отмине.

Житейската превратност не бива да те плаши, а слушай и предавай сказанието наше

за мъдрия владетел и вярната съпруга — душите то предпазва от злия Калиюга.

И разбери, човече, че няма вечна вещ — бъди готов без алчност да вземеш и дадеш.

Сега, като изслуша свещената поема, униние не бива, ни гняв да те обзема.

Дори когато страдаш под недобри звезди, с търпение очаквай свой час и победи!

Онез, които слушат или пък те самите поемата разказват, избягват от бедите.

Желанията техни съдбата изпълнява

и всеки на земята въздава им прослава…

Книга трета (Горска), гл. 52–78