Вяса
Махабхарата (59) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Дамаянти изпитва Нал чрез слугинята. Среща на Нал с децата му.

Брихадашва каза:

Царица Дамаянти задави се от мъка, че Нал е кочияшът, чиято късоръка

снага е тъй противна. Слугинята настави да гледа мълчаливо какво Вахука прави.

— Особено се вглеждай шетнята му спори ли — дали не му помагат необясними сили.

Ще почне той да готви. Поиска ли жарава, ти откажи му. Също вода недей му дава.

Следи какво ще стори, но вниквай главно — как. И тичай, щом съгледаш необичаен знак.

Кешини проследи го. Запомни тя кои са особените знаци и точно ги описа

на свойта господарка. Твърдеше, че не може това да са човешки черти, а само божи.

Кешини каза:

Повярвай ми, княгиньо, не е било отвека стихиите да бъдат покорни на човека.

Под нисък праг не свежда глава той, а веднага нагоре към тавана самин се вдига прага.

По заповед на Бима занесохме му ние месо за Ритупарна. Пое да го измие,

но делвите му — празни. Тогава чудо стори — погледна ги и те се напълниха догоре.

И с таз вода месото изми, а след това към слънчев лъч протегна изсъхнала трева

и тя самичка пламна. От новото му чудо потресена, принцесо, насам изтичах лудо.

И с други странни свойства учуди ме конярят — той въглените пипа, а те не го обгарят.

По негов знак водата прелива или спада. И още чуй, принцесо, с какво ме изненада:

наведе се Вахука и суха роза взе, захвърлена отдавна под хорските нозе.

Погали я и жива тя блесна с цвят отворен, по-свежа от ония, които са на корен.

Брихадашва каза:

Принцеса Дамаянти веднага се досети,

че всички тия свойства цар Нал от боговете

за сватбен дар получи и днес й се открива. — Отивай пак при тая маймуна немарлива —

промълви тя отново в сълзи неудържими, — от гозбата му скришом парченце донеси ми.

Послуша я Кешини, слугинята кадърна — издебнала готвача, с парче месо се върна.

Царица Дамаянти опита го и рухна, познала майсторлъка на Наловата кухня.

Когато посъвзе се, повика тя децата, изми им най-грижливо ръцете и лицата

и прати ги с Кешини да идат при баща си. Стъписа се Вахука, щом зърна ги. — Позна си

дечицата и лудо насреща им се втурна. Прегърна ги и дълго рида от мъка бурна.

Когато се досети, че сигурно това е учудило Кешини, реши да оправдае

постъпката си странна и рече: — Моите в къщи на тези две приличат, като близнаци същи.

А ти захвана често да идваш към обора, иди си, че ще почнат да бъбрят лоши хора.