Вяса
Махабхарата (55) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТА
Цар Ритупарна потегля за Видарба.
Двамата с Варшнея се възхищават от изкуството на Нал да кара коне.

Брихадашва каза:

Помоли Ритупарна Вахука: — О блажени конярю, вест получих, че утре ще се жени

принцеса Дамаянти повторно във Видарба. Ще трябва да покажеш конярската си дарба

и там да ме закараш, преди да се разпука зората. Тежки мисли налегнаха Вахука:

„Не може да го стори, освен обезумяла от мъките, които след нашата раздяла

познала е в гората. А може би уловка

е туй, за да се върна. Принцесата е ловка.

Или пък е решила с това да ме накаже

за моя грях и с право — туй малко ми е даже!

Жените по природа са склонни към измени, а тя и много време живяла е без мене.

Но има и дечица. Омъжва се, изглежда, изгубила за мене последната надежда.

Ще видя там каква е — невярна или вярна. За себе си отивам, а не за Ритупарна.“

Така реши Вахука и каза със събрани молитвено почтено пред Ритупарна длани:

— Ще бъде както казваш, о царю мой блажен — ще тръгнем за Видарба, ще стигнем там за ден.

В яхъра заоглежда кои коне да вземе. Упрекваше го царят, че губел много време.

Не бързаше Вахука, а всичките породи, отново и отново оглеждайки, обходи.

Едни с припържен косъм накрая си хареса, огледа ги, потупа и си помисли: — Те са!

Край Синдху са родени, широки имат бърни, макар и слаби, те са за случая кадърни.

Но царят се ядоса и вдигна му голяма гълчава: — Кочияшо, ти готвиш ми измама!

На дълъг път да тръгна с такива кранти кльощи, когато те не чинят в конюшнята ми още!

Вахука каза:

Те имат знак на чело, на хълбок по два знака, по три отпред и други отгоре над гръбнака.

Ще стигнат до Видарба. Но кажеш ли, ще взема не тях, а други двойки да водя към ярема.

Ритупарна каза:

Не искам. Ти решавай кой кон да се запряга, зер, казват, занаята от майстора си бяга.

Брихадашва каза:

Четворка добронравни коне и от прочута порода вихрогонска запрегна Нал в хамута.

В каляската си царят с движения припрени се метна и конете подгъваха колени.

Но Нал — ездач над всички ездачи знаменити, веднага укроти ги, щом дръпна им юздите.

До себе си Варшнея той сложи и препусна. Приличаше на полет ездата му изкусна.

От тая скорост царят се смая и уплаши — не беше срещал още такива кочияши.

Почувстваха конете каква ръка ги кара и скачаха чевръсто със вятъра в превара.

От капрата Варшнея следейки го с възхита, за майстора Вахука започна да се пита:

— Коняринът на Индра комай е слязъл тука, великият Матали, в лицето на Вахука?

Или Шалихотра, прочутият ездач

и на породи конски най-първи познавач?

Или е Нал — рушител на столиците вражи? Не е ли Нал? Кой белег това ще ми подскаже?

И двамата са равни в конярската наука — каквото Нал умее, умее и Вахука.

На възраст са еднакви. Цар Нал под тоя лик се крие или друг е, но също тъй велик.

Великите обичат да скитат, заменили предишния си образ посредством висши сили.

Нал е по-едър. Тоя е дребничък. Обаче и този довод може пак нищо да не значи.

Различни са по образ, ала сърцето чувства, че равни са по възраст и равни по изкуства.

Оспорвайки с ума си, с душата си щастлива разбираше Варшнея, че своя цар открива.

Уверен Ритупарна във близката сполука, следеше възхитено ездата на Вахука.

На тоя рядък майстор — не кочияш, а хала, в сърцето си, без думи, изказваше похвала.