Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи - Оригинално заглавие
- महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
- Превод от санскрит
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor
- Източник
- bezmonitor.com
Издание:
Махабхарата. Рамаяна
Индийска
Първо издание
Литературна група IV. Тематичен номер 2427
Редактор на издателството Блага Димитрова
Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев
Технически редактор Олга Стоянова
Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова
Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.
Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23
Цена 2,43 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3
История
- — Корекция
ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТА
Разказ за това как е загинал бащата на Джанмеджая цар Парикшит.
Сута каза:
Потомъкът на Панду, добрият Парикшит, достоен за рода си по дело и по вид,
на дядо си се метна — ламтеше да ловува. Излезе ли в гората, тежко-горко томува,
в когото се прицели такъв стрелец небивал, било то антилопа, глиган или пък бивол.
Улучи антилопа веднаж и с лък на кръста заброди да я дири нашир и длъж из гъста
гора, тъй както Шива, пронизал лопатар за жертвения огън пред божия олтар.
За първи път се случи на царя Парикшит ловът да се изплъзне така недоубит.
И тоя знак бе лошо знамение, което показваше, че скоро ще иде на небето.
Преследвайки лова си, потънал в пот и прах, попадна на краварник и там видя монах —
отшелник беден, който се хранеше със пяна, на сучещи телета по бърните събрана.
Измъчен, морен, гладен, докосвайки с лъка си отшелника, задума ловецът думи къси:
— Брамине, аз съм царят. Улучих антилопа. Не си ли я съгледал или пък чул да тропа?
Отшелникът обаче не щя да се обърне, събирайки си пяна по телешките бърни —
такъв му бе обетът, отдаден с клетва богу: мълчание да пази, и пазеше го строго.
Но царят се ядоса. Повдигна мъртва змия, на старческото рамо с лъка си закрепи я.
А старецът — ни дума. Ни лоша, ни добра. Засрамен тръгна царят към гъстата гора.
За столицата своя потегли с крачки бавни. Отшелникът стоеше на място, без да шавне.
Синът на тоз отшелник се казваше Шрингин. Живееше момчето в дома на друг брамин —
наставник негов мъдър. И както всяка рожба, минаваше понявга баща си да спохожда.
И днес така направи, но срещна свой връстник на име Криша, който веднага скочи с вик
и смях към него: — Слушай, достойни ми Шрингине, проклетата ти гордост ще трябва да загине.
С баща си все се пъчиш и с неговата слава, но днеска мъртва змия врата му увенчава.
Когато ний, децата на другите брамини, говорим, ти ще пазиш мълчание, Шрингине.
Защото сме достойни. А ти кажи какво си, щом гледаш мълчаливо баща ти труп да носи.
Макар че по характер момчето беше благо, гневеше се понявга. И тука овладя го
велика ярост. Викна: — Кажи ми всичко, Криша Каква е тая змия? — Сега ще ти опиша.
И Криша му разказа историята срамна Изслуша го момчето, от гняв и болка пламна.