Вяса
Махабхарата (50) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Цар Нал спасява от огън змийския цар Каркотака и приема нов образ.

Брихадашва каза:

Вървеше Нал самотен и пътя му заприщи пожар. Гората беше превърната в огнище —

с езици до небето. От същата посока

дочу, че някой вика: — Ела, Нал Пуняшлока.

— Не бой се! — Нал издума и в пламъците кривна. И там съгледа царя на змиите. На гривна

увит, той се замоли, замоли се, заплака:

— Това съм аз, самият цар змийски Каркотака.

На времето измамих премъдрия Нарада. Нарада прокълна ме, тъй както ми се пада.

Той каза: „Като камък на мястото си стой, додето дойде Нал. Ще те отмести той!“

И оттогава тука те чакам като камък, не мога да избягам от парещия пламък.

Спаси ме, ще ти бъда приятел аз навек. Побързай, премести ме. Сега ще стана лек.

Смали се като палец при тая своя реч и Нал го взе и тръгна от огъня далеч.

Когато го изнесе на безопасност вече, поиска да го пусне, но Каркотака рече:

— Върви и своите крачки ако броиш, тогава, о царю дългоръки, добро ще ти направя.

Брои до десет крачки цар Нал и в тоя миг ухапа го змията и стана друг по лик.

А кобрата обратно прие вида си стар

с огромните размери на змийски господар.

И рече му: — Възможна е твоята поява сега навред, понеже светът не те познава.

И дето те ухапах, това е пак услуга — от моята отрова ще страда Калиюга.

Чрез твойто тяло в него отровата веднага проникна и ще иска той вънка да избяга.

Невинен те наказа той с демонска омраза — аз него ще накажа, а тебе ще предпазя.

Проклятия за тебе не ще са страшни вече, ни лапи лъвски, нито зъби и нокти мечи.

Отровата ми, царю, на теб не ще навреди, а с нея ще постигаш във битките победи.

При царя Ритупарна ще идеш ти от тука. Той майстор е на зара. Кажи, че си Вахука,

коняр, и ще научиш тоз цар коне да кара,

в замяна той пък тебе — добре да хвърляш зара.

Ще стане Ритупарна за тебе като брат, Тогава ще настъпи в живота ти обрат.

Отново ще получиш земята си богата, отличията царски, жена си и децата,

Речеш ли да възвърнеш предишния си вид, с ей таз наметка трябва тогаз да си завит.

Говорейки, му даде разкошно наметало — връз царско тяло само достойно би лежало.

Това като направи, изгуби се змията

от погледа му, сякаш потъна в дън земята.