Вяса
Махабхарата (54) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
Браминът Парнада съобщава на Дамаянти, че е открил Нал.
Дамаянти му праща лъжлива вест, че ще се жени повторно.

Брихадашва каза:

В палата Дамаянти без вести дълго страда, додето най-подире завърна се Парнада.

— Издирвайки мъжа ти, принцесо лъчезарна, попаднах в град Айодхя при царя Ритупарна.

И както ме научи, изпях му твоите думи. Самият цар, а също и множеството чу ме.

Във отговор ни дума не каза царят, нито от хората му някой, макар че упорито

повтарях мойта песен. Но някой си Вахука отвънка ме настигна. Конете гледал тука.

Ръцете му са къси, ездата му изкусна.

На вид е грозен, но умее храна да готви вкусна.

Той настрана ме дръпна. През плач за твойто здраве разпитва ме. А после, въздишайки, добави:

— Жените благородни небето ги зачита;

в беда като изпаднат, сами са си защита.

Не се гневят, когато мъжът ги изоставя — бронирани са с вярност, от ризница по-здрава.

Мъжът й не постъпи като мъжете твърди, но беше без разсъдък. Тя нека се не сърди.

За нея той подири храна, но му отнеха магьосаните птици последната му дреха.

Тя нека не гневи се на своя мъж, задето бе гладен и потънал на мъката в морето.

Това ми каза. Тръгнах, та с радост да те сваря. Сега сама решавай и разкажи на царя.

Тогава Дамаянти заплака и отиде

при майка си, но скрито — слуга да я не види.

Замоли я: — Не бива това да знае тате, а по-добре Судева отново да се прати.

Ако на тебе, мамо, наистина съм мила, баща ми да не знае какво съм наумила.

Судева, най-добрият от мъдрите брамини, доведе мене. Нека за Нал сега замине.

Когато си отдъхна премъдрият Парнада, принцеса Дамаянти му даде за награда

пари и обеща му, че още по-богат подарък ще получи, щом царят на Нишад

се върне тук, защото извършил е услуга голяма да си найде принцесата съпруга.

Парнада пожела й от днеска не обиди, а радости да среща. И в къщи си отиде.

Повика Дамаянти, задавена от мъка,

при майка си Судева и прати го с поръка

да каже в град Айодхя на царя, че ще има наскоро втора сгледа за щерката на Бима.

— Речи, че се стълпяват царе от всяко племе в палатите на Бима, но вече няма време —

насрочен е за утре годежът й, та царят ще трябва да побърза, да го не изпреварят.

При изгрев Дамаянти ще се сгоди, че Нал го няма толкоз време, навярно е умрял.

Поръката на свойта принцеса лъчезарна Судева преповтори пред царя Ритупарна.